Решение по дело №1755/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1753
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110201755
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1753
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201755 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Л.. Г. Л., чрез адв. В.Ч., срещу електронен фиш
Серия Г № 0016421, издаден за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл. 638,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане за отмяната му.
За проведеното на 19.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а „***“ АД се представлява от адв.
Ч., който в дадения ход по същество пледира атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и станавищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 06.11.2019 г. лек автомобил „***“, ДК № **** бил собственост на „***“ АД, с
управител Л.. Г. Л..
На 06.11.2019 г. в 10:16 ч. автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство/система № SD2D0010 в гр. София, бул. „***“, с посока на движение от ул. „***“
към ул. „***“. Мобилната система, с която било осъществено заснемането, била одобрена
съобразно нормативните изисквания, вписана в регистъра на одобрените типове средства за
1
използване под № 5133, с дата на издаване на удостоверението за одобрен тип 20.02.2018 г.,
със срок на валидност до 20.02.2028 г. След извършена справка в „Гаранционен фонд“ се
установило, че към момента на заснемането автомобилът нямал валидно сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, като такава била сключена на
същата дата - 06.11.2019 г., но в по-късен час - 10:42 ч. Предвид това бил издаден
процесният електронен фиш Серия Г № 0016421 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На
основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството-собственик на
процесното МПС била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: снимков материал
към електронен фиш Серия Г № 0016421; справка-извлечение от „Гаранционен фонд“;
справка относно собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № ****; удостоверение за
одобрен тип средство за използване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1; заповед №
8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за доказано безспорно
посредством справката от „Гаранционен фонд“, че към 10:16 ч. на 06.11.2019 г. процесното
МПС не е имало валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като такава е била сключена в по-късен час на същия ден - в 10:42 ч..
Собствеността върху МПС се изяснява посредством справката, ангажирана от въззиваемата
страна. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и допълнението съм него се установява, че техническото средство-мобилна
система, с което е констатирано и заснето МПС на процесните време и място, е одобрено
съобразно нормативните изисквания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш - „териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити, със заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на
министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.
Съобразявайки задължително изискуемите за законосъобразността на електронния фиш
реквизити, настоящият съдебен състав констатира, че в процесния ЕФ липсва каквато и да е
фактология относно твърдяното да е извършено нарушение. Посочва се единствено, че е
налице „нарушение на КЗ“, квалифицирано по чл. 483, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, в който смисъл
е налице правна квалификация на деянието, но не и описание /задължителен реквизит
съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Още повече, в процесната хипотеза се касае не за отсъствие
или неточно описание на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на
деянието, а за липса на каквито и да било такива. Поради това за съда се явява обективно
невъзможно да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението
спрямо посочената в електронния фиш правна квалификация. Последното представлява
нарушение на изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за описание на нарушението, за което се
издава електронният фиш, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави
волята на наказващия орган неясна и препятства възможността на жалбоподателя, съда и
всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да е
2
нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Извеждането на тези обстоятелства въз
основа на доказателствения материал е недопустимо, предвид „обвинителната“ функция на
електронния фиш, който е актът, очертаващ пределите на предмета на доказване в
производството, доколкото ангажира отговорността на жалбоподателя за твърдяното да е
извършено административно нарушение. Поради това процесният ЕФ подлежи на отмяна на
формално основание, като процесуално незаконосъобразен.
Предвид това депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото основателна е и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
С оглед липсата на възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 ЗАНН, и като служебно не
констатира прекомерност на определеното възнаграждение, съотнесено към невисоката
фактическа и правна сложност на делото, съдът прецени, че възнаграждението за адвокат
следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 400 /четиристотин/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0016421, издаден срещу „***“ АД за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, за което на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ
му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Л.. Г. Л., сума в размер н 400 /четиристотин/ лв., представляваща
направените в производството пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3