Решение по дело №1589/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 52
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20194520101589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 52

 

гр. Русе, 17.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 17 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1589 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

Ищецът Г.И.Г. твърди, че бил клиент на ответното дружество „Енерго Про Продажби” АД и редовно заплащал консумираната ел. енергия за адрес: ***********, клиентският номер **********, абонаментен номер **********. През месец февруари 2018 г. получил писмо от ответника, с изходящ № 46906КП7012671/19.02.2018 г., с приложен констативен протокол № 1701267 и констативен протокол от Български институт по метрология и писмо № 46906_ КП701267_2/19.02.2018 г. с искане да заплати сумата от 3160,30 лв. за консумирана ел. енергия. Същият оспорил, че не дължи претендираната сума и констатациите в констативните протоколи, но въпреки това бил уведомен, че на 20.04.2018 г. щяло да му бъде спряно ел. захранването. Направил възражение затова, че не бил дал съгласието си да бъда уведомяван по мобилен телефон. Уведомил ответното дружество, че в пощенски клон на Централна гара не му приели плащането на ел. енергията, поради което дружеството го направило нередовен клиент и нарушител. Чрез SMS на 14.05.2018 г. бил уведомен да заплати сумата 3281,04 лв., представляваща сбор от сумата 3160,30 лв. начислена по корекция на сметка и изразходваната от него енергия за месеците март и април 2018 г. в общ размер от  120,74 лв.  Успял да плати консумираната енергия за месеците март и април 2018 г., изпратил възражение на 16.05.2018 г. и уведомил дружеството, че щял да претендира неимуществени щети, ако му бъде прекъснато ел.захранването, както и лихвите върху тези щети. Получил и писмо с изх. № 46906_КП701267_2/19.02.2018 г. с фактура № ********** от 19.02.2018 г. и становище за начисление на ел. енергия. На 28.05.2018 г. дружеството му спряло тока, без да го уведоми, като за това разбрал на следващия ден, тъй като в деня на спирането не бил в дома си. На 09.07.2018 г. подал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране с възражение против начислената му неправомерно ел. енергия и искане да му бъде възобновена доставката и снабдяването с електрическа енергия в дома му. С решение № Ж-754/24.10.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране , "Електро-разпределение – Север" АД било задължено в седмодневен срок от получаваното му да анулира констативните протоколи, фактура № **********/19.02.2018 г. и да възстанови снабдяването на дома му с ел. енергия. С решение по гр. д. 4900/2018 г. на РРС било прието за установено, че не дължи на ответното дружество сумата 3160,30 лв. На 31.10.2018 г. ел. енергията в дома му била възстановена, за което научил от поставена бележка на стълба на улицата, върху който бил поставен електромера му. Заявява, че с поведението си служителите на ответното дружество му причинили неприятни емоции, стрес и неудобство, поради факта, че семейството му било оставено без електрическо захранване от 28.05.2018 г. до 31.10.2018 г., поради което се наложило да готви със съпругата си в обекта, в който работили 5 дни от седмицата и тъй като било летен период, не можели да съхраняват в дома си храна в хладилник и били принудени да ходят да се хранят по заведения или в близки, не можели да затоплят вода в бойлера и се било налагало да създават неудобства на семейството на сина им, като ходели при тях, не можели да гледат телевизионни предавания, поради което пак ходели в дома на сина им. От многократните SMS-и и писма, със закани за спиране на ел. енергията получил стрес и паника, тъй като не получавал обикновено SMS-и и при получаването на такива, знаел, че е от ответника, като заявява, че не бил давал съгласието си да бъда уведомяван по този начин. Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден  ответника, да заплати сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, лихва за забава, считано от 16.05.2018 г., до 20.03.2019 г. в размер на 500 лв., както и законна  лихва считано от 20.03.2019 г. до окончателното и изплащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество„Енерго Про Продажби” АД счита предявения иск за неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът бил потребител на доставена от ответника електрическа енергия с адрес *************, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводна партида с абонатен № **********.

Била издадена фактура № ********** от 19.02.2018 на стойност 3 160.30 лв., поради констатирано неточно измерване на електрическата енергия, съгласно справка за корекция за периода 02.06.2016 г. - 01.06.2017 г.

Според представения Констативен протокол № 1701267 от 01.06.2017 г.при извършена проверка на същата дата на СТИ с място на потребление процесния имот, било констатирано, че е отчетено показание в 4 тарифна зона.

Съгласно заключението на Констативен протокол № 141/13.02.2018 г.на Българският институт по метрология, ГД”МИУ”, Регионален отдел-Русе , при софтуерно четене била установена външна намеса в СТИ- преминала енергия на тарифа Т4-021319.8кв/ч, която не била визуализирана на дисплея, като СТИ не съответствало на техническите характеристики.

Ищецът получил писмо  от ответника с изх. № 46906_КП701267_2/19.02.2018 г. с фактура № ********** от 19.02.2018 г. и становище за начисление на ел. енергия.

  Не е спорно по делото, че електроподаването до процесния имот на ищеца било преустановено на 28.05.2018 г. и възстановено на 02.11.2018 г. – общо 159 дни, като той претендира обезщетение до 31.10.28 г.- 157 дни.

С решение № Ж-754/24.10.2018 г. на Комисията "Електро-разпределение – Север" АД било задължено в седмодневен срок от получаваното му да анулира начислените количества  ел. енергия на основание констативните протоколи и да уведоми ответника, който да анулира фактура № **********/19.02.2018 г. и да възстанови снабдяването на имота на ищеца с ел. енергия.

С влязло в сила Решение №1938/05.12.2018 г. по гр. д. № 4900/2018 г. по описа на РРС, потвърдено с Решение №74/22.02.2019 г. по в. гр. д. №51/2019 г. на РОС, било признато за установено, че ищецът в настоящото производство не дължи на Енерго Про Продажби АД сумата от 3 160.30 лева по издадена фактура № **********/19.02.2018 г., обективираща стойността на начислената му по корекционна процедура за периода 02.06.2016 г. - 01.06.2017 год. електроенергия.

С Нареждане №5/02.05.2018 г. на Началник отдел „Управление на вземания на малки клиенти”  при ответното дружество на основание чл.123 от ЗЕ и чл.48 от Наредба №6/2014 г. било наредено, поради забава в плащането на дължимите суми за консумирана ел. енергия да се преустанови снабдяването с ел. енергия на потребителите, съгласно приложени списъци / сред които е и ищеца/, което да бъде извършено в периода 02.05.2018 г.-31.05.2018 г., като снабдяването щяло да бъде възстановено след заплащане на всички дължими суми.

Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза към датата на спиране на ел. захранването 28.05.2018 г. било налице просрочено и неплатено задължение за ел. енергия за процесния обект на потребление с  по абонатен № ********** по фактура № **********/19.02.2018 г. на обща стойност 3 160.30 лв. Размерът на мораторната лихва за забава върху сумата от 4500 лв. за периода 16.05.2018 г. до 20.03.2019 г. била 385 лв.

Разпитания по делото свидетел И.Г.И., син на ищеца, изнася данни, че  електрозахранването в дома на баща му било спряно в края на м. май 2018 г. за близо 6 месеца и било възстановено през м. октомври-ноември 2018 г. Родителите му работели спортното училище в Русе, и поради спирането на тока в дома им, там си готвели  и къпели. Когато вече не работели  в училището идвали постоянно в дома му да се къпят и готвят. Свидетелят живеел  в отделен апартамент на около 600 м. от тях. За времето, за което останали без ток, изпитвали големи неудобства- с настъпването на летните месеци и горещините не можели да ползват климатик, да готвят, да се къпят, не можели да съхраняват храна в хладилника за по дълго време, вечерите използвали свещи за осветление. Преди спирането на тока имало преписки за голямата сметка за тока. Родителите му били възрастни хора и тази сметка много ги притеснила. За пускането на ел. захранването баща му разбрал съвсем случайно, излизайки навън видял на стълба поставена бележка, решил да пробва и разбрал, че го били пуснали, без да бъдел уведомен.

Разпитания по делото свидетел Й.Г.Й., приятел на сина на ищеца, твърди, че като посетил къщата на ищеца той и жена му живеели без ток, нямало как да си готвят и да се къпят, не можели да ползват климатика си за охлаждане, и на работното си място, когато ходели на работа, се къпели и си готвели. Знаел, че в събота и неделя ходели да се къпят и вечерят в сина си. Ищецът и жена му не се чувствали добре от спирането на тока, притеснявали се, че не могат да го почерпят с храна, когато бил в тях и ищецът се чувствал унизен от това .

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е по делото, че ищецът е собственик на недвижим имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Това обстоятелства сочи, че между страните  съществува валидно облигационно правоотношение за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответника. Договорната връзка е регламентирана от ЗЕ, Наредба №6/ 2014 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, както и от ОУ на ответника.

Не е спорно по делото, че за периода 28.05.2018 г. - 02.11.2018 г. било преустановено електрическото захранване на имот ищеца на адрес: *********, поради неплащане на дължима сума по издадена фактура.

С Решение № 595 от 17.01.2017 г. на ВАС било отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране, с което били одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго-Про Мрежи АД, настоящо фирмено наименование Електроразпределение Север АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС било отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014 г., поради което следва да се прилагат действалите преди 07.09.2014 г., т.е. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.

    Според текста на чл.32, т.2 от Общите условия на договорите за продажба  на електрическа енергия на Е.ОН България продажби АД / предишно наименование на ответника/ той носи отговорност за щети, нанесени на потребителите, при неправомерно прекъсване на електроснабдяването.

В чл. 20, ал. 5 и 6 от ОУ е уредена възможност за възражения и оспорване от страна на потребителя на основанието за прекъсване /вмененото му конкретно неизпълнение/. Ищецът твърди в исковата молба, че ел. снабдяването му било прекъснато поради начислена сума с процесната фактура, но за непотребена и затова незаплатена от него като битов потребител ел. енергия и със съдебно решение било признато, че не дължи суми за тази ел. енергия. В тези случаи, ако посоченото в ОУ основание за прекъсването на ел. снабдяването не е налице и то е неправомерно по смисъла на чл. 32 ОУ, потребителят може да търси отговорност от електроснабдителното дружество за претърпените вреди по общия ред. Ищецът е оспорил дълга по реда на чл.20, ал. 5 и 6 от ОУ, но захранването било възстановено едва след като било получено решение № Ж-754/24.10.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

В конкретния случай с влязъл в сила съдебен акт е установено, че ищецът не дължи на „Енерго-про Продажби " АД суми за доставена и потребена електрическа енергия, поради което неправомерно бил прекъснат преноса на електрическа енергия до имота му в *********, през периода 28.05.2018 г. - 02.11.2018 г.

Както бе посочено, по делото се установи по безспорен начин, че между страните е сключен договор. Последният е юридически факт, който създава облигационно-правна връзка между страните, поражда права и задължения, намиращи се в генетична и функционална връзка предвид неговия двустранен характер. Законът изисква точно изпълнение на договорните задължения или престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок. Установи се по делото, че ищецът не е дължал сумата от 3 160.30 лв., предвид влязлото в сила съдебно Решение по г. д. №4900/2018 г. на РРС. Съобразно това следва да се приеме, че същият е изправна страна по договора. В тежест на ответната страна е да докаже факта на правомерното съобразно закона прекъсване на доставката на ел. енергия.  По делото обаче не се събраха доказателства, които да обосноват този извод, поради което е налице виновно неизпълнение, за което длъжникът отговаря.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., на ОСГТК отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

Безспорно, неправомерното преустановяване на подаването на ел. енергия от страна на енергийното предприятие, обществения снабдител причинява на потребителите, какъвто е и ищецът, неимуществени вреди, които следва да се определят по справедливост. . Съдържанието на нормата е изяснено по задължителен за съдилищата начин с ППВС № 4 от 1968 г. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства .

Видно от събраните по делото гласни доказателства ищецът е претърпял в резултат на прекъсване на електрозахранването в жилището му - липса на електрическо осветление и охлаждане, затруднения в ежедневното поддържане на домакинството - готвене, поддържане на нормална хигиена.

  Съобразявайки се с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди с оглед  продължителността на периода от общо 157 дни, които в дйствителност са 159 , през които ищецът от нарушението на договорните задължения на ответното АД  е бил препятстван да ползва  ел.енергия  за задоволяване на елементарните си нужди от осветление,   за приготвяне на топла храна,  ползване на телевизор, хладилник, бойлер, което   нарушило обичайния му  нормален начин на живот и му е  причинило  стрес  и унижение, съдът счете,че същото следва да се определи на около 750 лева месечно, или общо за периода 4000 лв.,като над тази сума следва да се отхвърли като неоснователно.

На ищецът не се дължи лихва за забава върху уважената главница за периода 16.05.2018 г. до 20.03.2019 г., тъй като същата се дължи от покана, каквато ищецът не е изпращал до ответника. Съдът не приема, че изпратеното на 16.05.2018 г. Възражение от ищеца представлява покана, тъй като към този момент не му е било прекъсната електроподаването, а и в същото не се претендира конкретна сума за плащане, поради което тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора съобразно уважената част от иска ответникът дължи на ищеца сумата от 648 лв., тъй като същият е заплатил д.т. по делото в размер на 230 лв. и адвокатско възнаграждение от 580 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед  изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска  в размер на 90 лева, като съдът определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.   т.е. по компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 558 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОСЪЖДА „Енерго про Продажби” АД, ЕИК 1*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс –Г, бул. Вл. Варненчик №258 да заплати на Г.И.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неемуществени вреди от преустановено електрическото захранване на имот, находящ се в **********, за периода 18.05.2018 г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 558 лв.- разноски за производството по компенсация..

ОТХВЪРЛЯ  предявения от  Г.И.Г., ЕГН ********** *** срещу Енерго про Продажби” АД, ЕИК 1*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс –Г, бул. Вл. Варненчик №258, иск за заплащане на сумата над 4000 лв. до 4500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преустановено електрическото захранване на имот, находящ се в *************** за периода 18.05.2018 г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв.- лихва за забава върху сумата от 4500 лв. за периода 16.05.2018 г. до 20.03.2019 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: