Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Горна
Оряховица, 05.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, седми състав,
в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Карагьозова
при
секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора ………………………., като разгледа
докладваното от съдията Карагьозова АНД
№ 462 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С Наказателно
постановление/НП/ № 48 от 27.05.2019г. на Началника на РУ на МВР Горна
Оряховица, на М.Д.Г., на основание чл.193 ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за това, че е
нарушил чл.98, ал.1 от същия закон. Със същото НП е постановено и „отнемане на
разрешението за дейности с ОБВВПИ” за срок от осем месеца.
Жалбоподателят М.Д.Г.
счита, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че нарушението не е осъществено. Отделно твърди,
че отнемането на разрешението за дейности с
ОБВВПИ за срок от осем месеца може да бъде наложено само при
повторност. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява. Поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не изпраща представител и не заема становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
По делото не се спори, че
на Г. е било издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 20170306124, както и че същият
притежавал два броя ловни
оръжия-Байкал/ИЖ-27, кал.12 и карабина
„Ремингтон” 710. На 17.05.2019г. около 14,30ч. в с.Мерданя-ул.”Чучур” № 1 е
извършена проверка от полицейски служител
св.А. ДимитровСЗ 02.10.2019г./,
заедно със свидетелите С. и Х./СЗ 31.10.19г./. Те установили, че едно от
оръжията не се намира в металната каса, а в една от стаите на дома. Г. обяснил,
че щял да го почиства.В съдебно заседание пояснява, че е почистил едно от
оръжията, а впоследствие почиствал и другото заради ремонт, който трябвало да
се извърши на оръжието.
С АУАН бланков № 0634213/20.05.2019г. актосъставителят
св.А.Д.,
в присъствието на свидетеля Е.Х. и свидетеля Ст.С./л.9 от делото/, констатирал
следното: че на 17.05.2019г. около 14.30 часа в
с.Мерданя-ул.”Чучур” № 1, жалбоподателят М.Д.Г., който притежавал разрешително за носене и
употреба на ловно оръжие, както и че същият притежавал два броя ловни оръжия-Байкал/ИЖ-27 кал.12 и
„Ремингтон”, не съхранявал
оръжието съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, а именно- карабината „Ремингтон” била
поставена на леглото, а не в метална каса, с което се
сочи да е
нарушил чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Актът е предявен на Г. на 20.05.2019г./л.9
от делото/
и подписан с възражения в насока, че оръжието е
подготвяно за ремонт. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени
писмени възражения по акта. В съдебно заседание жалбоподателя Г. дава
обяснение, че е почиствал процесното оръжие/СЗ 28.08.19г.-л.35/.
В законоустановения срок Началника на РУ на МВР Горна
Оряховица е издал против Г. обжалваното Наказателно постановление № 48 от 27.05.2019г.
/л.10 от делото/, с което на основание чл.193 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ му наложил
административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил
чл.98, ал.1 от същия закон. Със същото НП е постановено и отнемане на
разрешението за дейности с ОБВВПИ за срок от осем месеца.
Наказателното
постановление е връчено на Г. на 11.06.2019г. и на 14.06.2019г.
същият
депозирал жалба срещу него до ГОРС/л.3/.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна по
следните съображения:
Налице е нарушение
на чл.
42, т. 3 и чл.
57, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване мястото на извършване на
нарушението. Съгласно чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните
оръжия и боеприпаси за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени,
снабдени със секретно заключващо се устройство- за физическите лица на
постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от
съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване
до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. Когато
огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не могат да се поберат в металните
каси, те се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно заключващо се
устройство и входна метална врата.Съхранението е по постоянния адрес, посочен в
разрешението за съхранение. От фактите описани в НП, не е упоменато мястото на
извършване на нарушението, а само мястото на извършената полицейска проверка –
с.Мерданя, ул.”Чучур”, т. е. в НП е следвало да бъде посочено къде е следвало
лицето да съхранява по предвидения ред по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ оръжията,
съобразно издаденото разрешение за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси. Тъй като процесното нарушение се извършва чрез бездействие е
следвало в акта и НП да бъде вписано мястото където е следвало дължимото
действие, а именно, мястото посочено в разрешителното за носене и съхранение на
огнестрелни оръжия и боеприпаси, т.е. не е посочено утвърденото с
разрешителното място на съхранение. Поставянето и престояването в такива
специално пригодени каси по същество представлява съхранение на огнестрелното
оръжие, по време на което то не се носи от притежателя му и не се ползва по
предназначение, при което е ограничен и изключен достъпът на други лица до
него. Обектът на съхранение на оръжието е възможно и да е различен от
постоянния адрес на физическото лице. Ето защо първо, следва да се установи във
всеки конкретен случай (като се посочи в АУАН и НП) мястото, където съответното
лице е длъжно да съхранява оръжието си и основанието за това.
Наказателното
постановление не отговаря и на изискванията на чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като посочената конкретна норма, въз основа на
която на жалбоподателя е наложено наказание не съответства на извършеното
нарушение, макар и да се сочи нарушената норма. Т.е. в НП са посочени само част
от приложимите в случая правни норми, а именно само нарушената материалноправна
норма, като посочената санкционна такава не касае случаите на повторност,
какъвто не се и твърди, че е настоящия случай, а приложената на практика норма
на чл. 193, ал.2, на основание на която вероятно се налага наказанието„отнемане
на разрешението за дейности с ОБВВПИ” за срок от осем месеца, визира случаите
на извършване на повторно нарушение.
От една страна при
съставянето на АУАН и впоследствие при издаването на НП, следва да има
идентичност между фактите, установяващи нарушението и приетата като нарушена
правна норма, а от друга страна те следва да съответстват на санкционната
такава. В случая това не е така.
Следва да се има
предвид, че при реализирането на репресивна отговорност, каквато е
административнонаказателната, е недопустимо санкционните норми да се прилагат
по аналогия и да се налагат наказания, които не са предвидени в тях. В случая
налагането на наказание въз основа на правна норма, която касае извършването на
такова по вид нарушение, но при условията на повторност, е недопустимо и
представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на НП. С
издаденото НП на жалбоподателя е приписано нарушение по чл. 98, ал. 1 от
закона, без квалификация «повторност», но пък в санкционната част от НП, АНО е
наложил санкция от вида «глоба» и „отнемане на разрешението за дейности с
ОБВВПИ” за срок от осем месеца– т. е санкция по чл.193 ал.2 от закона, относима
за деяния, които се явяват повторни – т. е осъществени в срок от една година от
предходно наказване с влязло в сила НП, на същото лице за същото по вид деяние
/ т.
27 от § 1 на ДР към ЗОБВВПИ/. Не става ясно защо АНО е решил, че следва да
налага наказание за деяние, извършено в условията на «повторност», вместо по
основната норма - на чл.
193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като текстово, описанието на деянието е по по-лекия
състав. Освен принципната неодпустимост на това положение, това се явява
противоречие между обвинението според диспозитива на НП и осъдителната му част
от друга страна. Така санкцията, наложена на Г. се явява незаконосъобразно
определена.
На следващо място:
От всички доказателства се установява, че процесното ловно оръжие е съхранявано
в метална каса, каквато съществува на адреса, като е извадено от собственика
му. Затова инцидентното изнасяне на оръжието от касата, в която последното
според всички доказателства по делото е било съхранявано, не може да се
квалифицира като нарушение на посочения текст. В металните каси по посоченият
текст оръжието само се съхранява (т.е. то следва да се намира там извън
случаите, когато се употребява по предназначението му). Затова съставомерно е
поведение, изразяващо се в неизпълнението на фактическото държане на оръжието,
когато то не се използва, извън съответната каса, предназначена именно за това.
В процесният случай не се и твърди това, а обратно – при проверката е
установена метална каса, предназначена именно за съхраняването на оръжието,
като обстоятелството, че в този момент същото е извадено от нея е без значение
в контекста на претендирания административнонаказателен състав. На практика
жалбоподателят не е оставил без надзор своето оръжие.По отношение на него се
осъществяват и действия по почистване, по ремонт, по оглед- преди, след и с
оглед ползването му по предназначение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление/НП/ № 48 от 27.05.2019г. на Началника на РУ на МВР Горна
Оряховица, с което на М.Д.Г., на основание чл.193 ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева и „отнемане на
разрешението за дейности с ОБВВПИ” за срок от осем месеца, за нарушение по чл.98, ал.1 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в
14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: