М О Т И В И
към ПРИСЪДА №........ от 24.07.2019 година
по
НОХД №486/2019 година на Районен съд
– Свиленград
С
Обвинителен акт по Бързо
производство /БП/ №290/2019година по описа на РУ –
Свиленград, преписка с вх.№656/2019година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, М.С.
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на А.Л.С., родена на ***г***, българска гражданка, ромка, с
постоянен адрес ***, и с настоящ адрес,*** с ЕГН: **********, с начално
образование, неомъжена, неосъждана, за това, че В периода
от месец декември 2018г.- до месец юли 2019г.,
включително в гр.Свиленград, след като е била осъдена с влязло в сила на 27.12.2018 год. Решение №
247/12.11.2018 год. постановено по гр. дело № 504/2018 год. по описа на PC
-Свиленград да издържа свои низходящи
-сина си М.И. А., роден на ***г. и дъщеря си С.И.А., родена на ***г. съзнателно
не изпълнила задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 вноски,
възлизащи на сумата от 2400 лева -престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимата А.Л.С. и защитникът й адв.Б. заявяват,че подс. А.Л.С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като
дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки
делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено
съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК
съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимата А.Л.С. заяви, че разбира в какво е обвинена и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласна да не се събират доказателства
за тези факти.
На основание чл.372, ал.4,
вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на
подсъдимата се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието й, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това, прокурорът пледира за
признаването й за виновна и осъждането й, като и бъде наложено предвиденото в
чл.183,ал.1 НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б
от НК. Представителя на РП Свиленград предлага на съда на подсъдимата да бъде
наложено наказание Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите им.
По същество адв.Б. пледира на
подсъдимата да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55,ал.1,т.2,б.Б
от НК,а именно Пробация ,а що се отнася до техният вид,счита,че следва да бъдат
ограничени до двете задължителни,като съдът определи същите в минимален размер.
Подсъдимата А.Л.С., се придържа се
към становището на защитника си по същество . В правото си на последна
дума, същият изразява съжаление за
сторенето.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената по делото Справка за
съдимост, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на наказание при условията
на чл.78а от НК.
Съгласно приложената по ДП характеристика на подсъдимата се
установява,че същата не е кримилно проявена и не се издирва от органите на МВР.
Видно от
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимата
няма доходи,неомъжена е,но има две деца и
не притежава на свое име движимо или недвижимо имущество.
Подсъдимата А.Л.С.
и св. И.К.А. нямали сключили
граждански, но живеели на съпружески начала до месец януари 2016г., когато се
разделили.
От съжителството
си същите имали две деца – син М.И. А., роден на ***г. и дъщеря С.И.А., родена на ***г.
С влязло
в сила на 27.12.2018 год. Решение № 247/12.11.2018 год. постановено по гр. дело
№ 504/2018 год. по описа на PC -Свиленград, подс.А.Л.С.
била осъдена да
заплаща на малолетното си дете М.И. А.,
роден на ***г. чрез неговия баща и законен представител И.К.А., издръжка в размер на 172,50
лв. месечно, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 23.07.2018 година до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяванетоѝ, както и да заплаща на малолетното си
дете С.И.А., родена на ***г.,
чрез нейния баща и
законен представител И.К.А.,
издръжка в размер на 127,50
лв. месечно, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.07.2018 година до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончотелното ѝ изплащане.
От момента на влизане в сила на Решение
№ 247/12.11.2018 год. постановено по гр. дело № 504/2018 год. по описа на PC
-Свиленград, а именно от 27.12.2018 год, подс.А.Л.С.
нямала абсолютно никакви плащания за задълженията по издръжката на децата си
като в този смисъл не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски в периода от
месец декември 2018г.- до месец юли
2019г.включително, а именно за осем месечни вноски за
всяко от децата, възлизащи
на сумата в общ размер на 2400 лева.
Предвид последното св.А. *** и по
случая било образувано настоящото бързо производство.
Съобразно нормата на чл. 76 от ЗЗД,
най-обременително за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече
след себе си наказателна отговорност (Решение № 484 от 16.10.1980 г. по н. д. №
486/1980 г., І н. о.)..
Иначе
казано, при инкриминиран минимум от поне
две неплатени месечни вноски, за да е налице престъпление по чл.183,ал.1 НК,
както и дължимост на месечната издръжка на низходящият, по силата на осъдително съдебно решение,
считано от м.12.2018г, и
впредвид направеното признание от подсъдимита,че от съдебното решение до
привличането й като обвиняема не заплатила нито ена месечна вноска на което и
да е от двете й деца ,от тук, следователно определяем е инкриминираният период на повдигнатото
обвинение, което обхваща времевия отрязък от месец декември 2018г, до месец
юли 2019г, включително, през
който подсъдимата дължи издръжка по силата на съдебно решение и
за който следва да бъде наказателно отговорна за
съзнателно неизпълнение на това си задължение по отношение на своят низходящ – син
и дъщеря,
равняващи се на общо по 8 бр. месечни вноски за издръжка
за всяко едно от двете й деца. В цифрово изражение и парична равностойност,
съобразно размера на присъдена месечна издръжка съгласно съдебното решение,
посочените неплатени по
8 бр.вноски,
се равняват сборно на сумата 2400 лв.
По делото не са установени
данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и
понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на детето
М.И. А., роден на ***г. и С.И.А.,
родена на ***г.
Също
така липсват данни в хода на предварителното производство подсъдимият да е
изпълнил задължението си за плащане на дължима издръжка, в указания по-горе
сумарен размер от 2400 лв. за двете
й деца. Такива
доказателства не се ангажират и в съдебната фаза, като в обясненията си дадени в
досъдебното производство подсъдимата признава обстоятелството
да не притежава документи, респ. писмени
доказателства за платени суми, преди образуването на настоящото наказателно
производство.
Погасяването
на едно задължение означава удовлетворяване на кредитора, следователно и за да
е налице погасителен ефект, престацията, в случая паричната сума следва да е
получена от кредитора, какъвто се явява детето на което се дължи издръжка, чрез
неговия законен представител – родителя упражняващ родителските права.
Поради
това, въз основа на наличните доказателства, съдът формира безпротиворечив правен
извод и приема за установено, че подсъдимият не е изпълнил задължението си за
плащане на дължимата месечна издръжка, по отношение на от
по 8 месечни вноски
и в инкриминираната равностойност в размер на сумата 2400 лв-общо,
през периода м.декември 2018г, до м. юли 2019г.вкл., така
както се твърди в обвинителния акт. Последното, несъмнено сочи неизплащане на
повече от две месечни вноски.
С оглед
процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимата се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени
поотделно и в съвкупност и въз основа на
които съдът постанови присъдата, които
съдът възприе като непротиворечиви и логични : Удостоверение за раждане №100040/01.03.2010г., Удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане №0107/17.05.2007г.; препис от съдебно решение № 247/12.11.2018г
постановено по гр. д. № 504/2018г по описа
на РС –Свиленград, влязло в сила на 27.12.2018г;справка
от СИС при РС Свиленград; саморъчна ДСМПИС на подсъдимата; справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимата.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния
състав и писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат необходимото
съдържание и реквизити. Те не се оспориха
от която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно
фактите възпроизведени в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените
процесуални действия от разследващия орган.
От формираната
обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният състав
кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели - св. И.К.А. ,М.И. А. и С.И.А. , които са напълно
безпротиворечиви и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за
фактите, изчерпателни и правдиво звучащи,
така също и в пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени
източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им
едни с др. Свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено, същевременно липсват и
индиции за тяхната предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания за
критика на показанията им, като достоверен източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко
относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване,
свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването
му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството
му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани
по горе, съдът кредитира изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения
носител, тъй като същите не бяха оспорени от страните, между тях не се
съществуват и противоречия, нито се констатираха недостатъци от външна страна,
поставящи под съмнение редовността им.Поради изложеното и Съдът прие, че
направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти
по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечи- ви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и
кредитирани от съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и
авторството на подсъдимата. Показанията на свидетелят са
непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато
е описана в обвинителния акт. Свидетелят съдът
намира за незаинтересован и непредубеден, като показанията му съдът
кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимата се признава за виновна и признава всички
изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява
съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от
подсъдимият признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелите/кредитирани
от съда/,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление осъществено от подсъдимият/така както е
посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна
аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент
от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното
следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Анализът на
така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от страна
на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни. И това е така, т.к. доказа
се, през
периода от месец декември 2018г.-
до месец юли 2019г, подсъдимата А.Л.С., след като е била осъдена с влязло в
сила Решение № 247/12.11.2018 год.
постановено по гр. дело № 504/2018 год. по описа на PC -Свиленград,
влязло в законна сила на 27.12.2018г., да издържа свой низходящ - сина си
М.И. А., роден на ***г. да
заплаща месечна издръжка в размер на 172,50 лв. и дъщеря си С.И.А., родена на ***г да заплаща месечна
издръжка в размер на 127,50лв.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно от по 8 месечни вноски за всяко едно от деца, възлизащи на
обща стойност 2400
лева на законния му представител И.К.А..
За
съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на
съдебното решение /в случая от декември
2018г.
нататък/, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка
за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на
издръжка за минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не
съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг
текст от НК.
Няма спор,
че Решение № 247/12.11.2018 год. постановено по гр.
дело № 504/2018 год. по описа на PC -Свиленград, по силата на
която възникват тези задължения е влязло в сила на 27.12.2018 г. Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче
се носи само при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече
месечни вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт,
от които произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната
практика наистина е последователна по отношение на становището, че наказателна
отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на
издръжка. В този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като
напр. решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о.,
НК, според което „От този момент /влизането в сила на решението за присъждане
на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на
осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.
1 от НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484
от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане
на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за
два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло
в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска
такава“.
Доказани по
делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -низходящи на подсъдимата А.Л.С. и осъждането й с влязло в
сила Решение № 247/12.11.2018 год.
постановено по гр. дело № 504/2018 год. по описа на PC -Свиленград,
влязло в законна сила на 27.12.2018г., с което е осъдена да издържа свой
низходящ - сина си М.И. А., роден на ***г. ,респ.да заплаща месечна
издръжка в размер на 172,50 лв. и за дъщеря си С.И.А., родена на ***г да заплаща месечна
издръжка в размер на 127,50лв.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно от по 8 месечни вноски за всяко едно от деца, възлизащи на обща
стойност 2400
лева на законния му представител И.К.А., както и
неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни вноски.
Така, в
частност, предвид извършените частични плащания, установеният период на нейното бездействие,
обхваща времето от м. Декември 2018г до месец юли
2019г.вкл., като
подсъдимата е неизправен длъжник за общо от
по 8месечни
вноски за паричната издръжка на двете си деца, която е
осъдена да плаща, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствени грижи за отглеждането му, са
предоставени,респ. поети от др. родител (бащата св. И.К.А.).
До тези
основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на
чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани –
постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и
неплатени повече от две вноски от същата.
Началото на
деянието й, инкриминирано с обвинителния акт, от което
съдът е обвързан, съвпада със влязлото в сила съдебно решение по
което подсъдимата е осъдена да заплаща месечни издръжки на двете си деца ,а
срайният момент е месеца към който и е повдигнато овинение м.юли 2019г.–
последният, от периода включен в повдигнатото му обвинение, в хода на проведеното
разследване по ДП, съотв. и визиран във внесения обвинителен акт. Всички те,
сборно възлизат на от по 8 месечни вноски от дължимата издръжка за всяко едно от децата и в това
си цифрово изражение, очевидно
надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - две неплатени вноски, съгласно ФС на
чл.183,ал.1 НК.
Липсват
данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки, за времето на инкриминирания период, като категоричен и
безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите, не може да се
формира от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното
им обсъждане, като конкретните си съображения съдът вече изложени, в частта
настоящите мотиви касаещи установените факти, допълнение и с тези относно преценката
на кредитираните свидетелски показания. Поради това, съдебният състав прие, че
е налице пълно бездействие и
неизпълнение на родителското задължение,
от м. 12.2018г, до последния месец
от инкриминирания период- м. 07.2019г, визиран
в обвинението.
Не са
налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимата да заплаща
присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същата е била безработна в
определен период от време, не я освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилите си
пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на
това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил, не е
релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни
обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с
изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за
прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване. С тези
съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са
попречили на подсъдимата да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своите нидходящи –детето М.И. А. и С.И.А., след като е била осъдена да плаща
такава със съдебно решение. Доказани са авторството на деянието,времето и мястото
на извършването му- гр.Свиленград, където се дължи действието за
престиране на носимото парично задължение за издръжка, според местоживеенето на
детето.
В резултат
на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно неплащането
на дължимите вноски за месечните издръжки на двете
й деца,
считано от м. Декември 2018г до м. юли 2019г.вкл., настъпил
е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето М.И. А. и С.И.А., действащи чрез законния си
представител бащата -родителят упражняващ родителските права.
Забавата е за общо от по 8 месечни вноски за всяко от децата/м. 12.2018г до м.07.19г вкл./,
които са еднакви по размер за всяко едно от децата –за
сина й- 172,50лв, месечно
,а за дъщеря й-127,50лв.месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на
неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на
стойност 2400лв –общо / 8 х 172,50=1380лв.
и 8х127,50= 1020лв./. Неизпълнението на посоченото задължения- периодично,
месечно е за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски,
като в случая непрестираните са по 8 вноски,
спрямо всяко едно дете.
Като
пълнолетно вменяемо лице подсъдимата А.Л.С. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е
умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на
задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. А.Л.С. е имала знание за
дължимостта на издръжката на своите две
деца – низходящи, съгласно
съдебното решение за присъждането й, което й е било
известно, знаела е и
точният размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за
който не е внесла вноските, разбирала е и
характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно
настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните
издръжки, от които са били лишени децата й и тъй като
и последните са били предвиждани от нея, инидициран е прекият й умисъл за
извършване на престъплението.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимата А.Л.С. за
виновна в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения обвинителен акт.
Правопогасяващи
факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане
- валидно за погасяването на някоя от процесните дължими по
8
ежемесечни вноски за издръжка за всяко от двете й деца, не се
установиха. Относими тук са вече изложените от съда аргументи във връзка фактическата обстановка и фактите,
които се приемат за доказани, така и при правното обсъждане на
доказателствата.
За пълнота на съдебният акт следва да
се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено
престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва
от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят
непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Такова
прекратяване дори и към настоящия момент не е налице, тъй като подс. А.Л.С. все
още не е заплатила дължимите от нея суми за
издръжка на децата си, поради което следва да се приеме, че
престъплението все още се извършва. Не са налице и данни за прекратяване на
издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. №
240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие,
и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т.
р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от
който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено
(напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в
брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80,
ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено
престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в
” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка,
са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова
изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща
наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Относно
наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да
бъде наложено на подсъдимата А.Л.С., за
престъплението в извършването на което тя беше призната за виновна, съдебният състав взе предвид, от една страна,
обществената опасност на дееца-ниска, предвид чистото
и
съдебно минало и добрите характеристични данни и тази на деянието-невисока. Отчетоха
се, наред с тях, от друга страна и
смекчаващите отговорността обстоятелства, с която правна характеристика
се съобразиха – косвено заявено с декларираното желание да заплати
дължимите
суми за месечната издръжка на двете й деца,
изразеното съжаление,също така обстоятелството, че подсъдимата е трайно
безработна , няма на свое име движимо или недвижимо имущество, т.е. същата е
социално слаба.
В категорията смегчаващи вината обстоятелства се отнесе и доброто процесуално
поведение на подсъдимата,както в досъдебното,така и в съдебното производство. Също
така, съобрази се с оценка на
отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието, което
безспорно завишава обществената опасност
с оглед продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на децата и до
затруднения за др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам
необходимите за парични средства тяхната издръжка.
Ето защо, в контекста на
изложените правни съображения, съдът
намира за доказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което е налице основание за неговото приложение съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в
случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само
чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.
В контекста на изложените съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно
относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи
обстоятелства, доколкото в кръга на същите фигурират изключителни такива –
посочените по-горе, наред и с др. множество, очертава се техен доминиращ
преимуществен превес спрямо отегчаващите, поради което съдът приема за
изпълнение предпоставките на чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и неговото
приложение. Ето защо, считайки за осъществена законовата хипотеза на чл.
55,ал.1,т.2 , б.”б” НК и по пряк аргумент от чл. 58а,ал.4 НК съдът
проведе индвидуализацията на наказанието за подсъдимата.
За
престъплението, в което подс. А.Л.С. беше призната за виновна – чл. 183,
ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата
на деянието, предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване
от свобода до 1 година или пробация.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на предвидената
в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи заменяемо
наказание /Лишаване от свобода заменяемо с пробация съгласно
изискването на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК/ на подс. А.Л.С. „ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 6/шест/месеца
с периодичност 2/два/
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6/шест/месеца. Срока на наложеното наказание пробация и по
двете мерки съдът определи в
минимално предвиден
в ал.3 т.1 на чл.42а от НК, като решаващия съд
взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, впредвид липсата на предходни осъждания, добрите й характеристични
данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна, съдът
прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за
по-подходящо в случая, с оглед целите
предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът,
че подсъдимият следва да работи,за да има възможност да
заплаща дължимата се по закон издръжка за своите малолетни деца.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът
прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и
неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с
необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото
превъзпитание към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на
съдебния състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на обществото,
но преди всичко с не го би се въздействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Поради липса на направени
разноски в настоящото производството, които да са доказани по размер, такива не се възложиха на подсъдимия.
Районен
съдия:.....................
