Р Е Ш Е Н И Е
№ 26861 14.12.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
девети декември две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Мария Милева,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 4178/2020 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.Д.Д. против „ГЕНИЕ“ ЕООД – в
несъстоятелност, с която са предявени четири осъдителни иска за изплащане на:
трудово възнаграждение; мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, мораторна
лихва върху това обезщетение; законна лихва върху главниците от подаване на
исковата молба.
В
законоустановения срок отговор на исковата молба не е постъпил.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Преди първото по
делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание представител на
ответното дружество не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
27.10.2017 г. ищецът сключва с ответното дружество трудов договор № 27, по
силата на който приема да изпълнява длъжността „*******“ при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 460 лева, платимо до края на месеца, следващ
месеца на положения труд, и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0,60 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател (за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия). С допълнително споразумение от
31.01.2018 г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 510 лева.
Със
заповед № 015/01.11.2018 г. на управителя на дружеството работодател трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.11.2018 г. поради закриване
на част от предприятието и съкращаване на щата. Със заповедта е постановено да
се изплатят на ищеца следните обезщетения: на основание чл.224, ал.1 от КТ – за
17 дни неизползван платен годишен отпуск; на основание чл.222, ал.1 от КТ –
една брутна заплата от 510 лева за времето, през което лицето е останало без
работа, но за не повече от 1 месец.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск
възлиза на 354,72 лева, а брутният размер на претендираното трудово
възнаграждение за периода март 2018 г. – октомври 2018 г. възлиза на 4080 лева.
Експертът е изчислил и лихвата за забава върху всяко едно неизплатено трудово
възнаграждение за процесния период от първо число на по-следващия месец до
датата, предхождаща завеждането на исковата молба.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира се
и законната лихва върху всяка една главница от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата по нея.
Независимо,
че по отношение на ответното дружество през 2019 г. е открито производство по
несъстоятелност, настоящото производство е допустимо на основание чл.637, ал.6,
т.2 от ТЗ, тъй като се касае за трудов спор.
По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.
Тук
се налага следното уточнение:
От
обстоятелствената част на исковата молба и от петитума й следва, че ищецът иска
присъждане на неизплатено брутно трудово възнаграждение за всеки един от
месеците в периода март 2018 г. – октомври 2018 г. включително, което е в
размер общо от 4080 лева.
В
тежест на ответника е да докаже, че за процесния период е изплатил на ищеца
трудово възнаграждение, но такова доказване не бе проведено. В този смисъл за
периода март 2018 г. – октомври 2018 г. ответникът дължи изплащане на брутно
трудово възнаграждение в размер на 4080 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ може да се присъди брутно
трудово възнаграждение, като това се
отрази ясно в диспозитива на съдебното решение – аргумент от Решение
№ 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
220/2009 г., III г. о. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение,
дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в
изпълнителното производство – в този
смисъл цитираното решение на ВКС.
Тъй
като трудовото възнаграждение се изплаща в срок до края на месеца, следващ
месеца на положения труд, то от 01.05.2018 г. работодателят изпада в забава за
изплащане на трудовото възнаграждение за месец март 2018 г., от 01.06.2018 г.
изпада в забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец април 2018 г.
и така нататък, като за последното дължимо трудово възнаграждение (за месец
октомври 2018 г.) работодателят изпада в забава за изплащането му на 01.12.2018
г. Тук се налага следното уточнение:
Когато
страна претендира лихва за забава в размер на законната (както е в настоящия
случай) до „датата на завеждане на исковата молба”, следва да се има предвид,
че това е датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Това е
така, защото от датата на входиране на исковата молба в съда, в случая от 29.07.2020 г., върху главницата
се дължи законна лихва, поради което е недопустимо за един и същ период, а
именно за дата 29.07.2020 г., да се дължи и
мораторна лихва в размер на законната, и законна лихва.
Видно
е същото така, че ищецът претендира един и същ размер на лихва за забава върху
всяко едно неизплатено брутно трудово възнаграждение, а именно 40 лева, като
крайният момент е 28.07.2020 г. Изрично следва да се посочи, че ищецът е
допуснал грешка в пресмятането, като сборът от всички претендирани мораторни
лихви е равен на 320 лева, а не на 480 лева. За яснота обаче следва да бъде
постановен отхвърлителен диспозитив за разликата.
Според
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза мораторната лихва е
в по-голям размер от претендираната, но следва да се присъди така, както е
предявена.
По иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск съдът намира
следното:
Съгласно чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят „признава“, че дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни, но ищецът
претендира такова само за 16 дни.
В тежест на работодателя е да докаже, че такова
обезщетение е изплатено, което не бе сторено по делото, поради което искът
следва да бъдат уважен по основание, но в размер на 354,72 лева, като над този
размер до пълния претендиран такъв от 500 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на
обезщетение следва да бъде разгледан и акцесорният иск за заплащане на лихва за
забава, който е неоснователен по следните съображения:
Правото
на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за работника възниква, когато трудовото
правоотношение бъде прекратено. В този момент настъпва изискуемостта на
вземането, но това не води до забава на длъжника. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението не е определен, както е в настоящия случай,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Липсват
доказателства работникът да е поканил работодателя да му заплати обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ. /В този смисъл определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 376/2010 г., III г. о./. Ето защо акцесорният иск за мораторна лихва
върху дължимото обезщетение следва да бъдат отхвърлен.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и
обезщетение
по КТ.
По въпроса за разноските:
Според
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Исковете, предявени от ищеца,
произтичат от трудови правоотношения, поради което той не е внесъл държавна такса за тях.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда сумата от 263,20
лева, представляваща дължима държавна такса за
уважените искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.224,
ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД (мораторна лихва върху неизплатеното брутно
трудово възнаграждение). На същото основание ответникът следва да бъде осъден и
да заплати по смета на съда и изплатеното от бюджета му възнаграждение за
вещото лице, изготвило заключение по съдебно-икономическа експертиза, т.е. сумата от 150 лева, защото
исковете за присъждане на трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск бяха уважени.
Ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от исковете, но няма доказателства
да е изплатил адвокатско възнаграждение. По делото (л.6) е налично само
пълномощно, с което Д. упълномощава адвокат П. да го представлява по делото.
Ето защо искането за присъждане на разноски, които според страната се изчерпват
с изплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът
също има право на разноски, но не е направил искане за присъждането им.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ГЕНИЕ“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, да заплати на Д.Д.Д., ЕГН – **********,
следните суми: 4080 (четири хиляди и осемдесет) лева, представляваща дължимо брутно
трудово възнаграждение за периода месец март 2018 г. – месец октомври 2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 29.07.2020 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 320
(триста и двадесет) лева, представляваща сбор от дължими мораторни лихви върху
дължимите трудови възнаграждения за периода март 2018 г. – октомври 2018 г.
включително, както следва: 40 (четиридесет) лева, представляваща мораторна
лихва върху дължимото брутно трудово възнаграждение за месец март 2018 г. за
периода 01.05.2018 г. – 28.07.2020 г.; 40 (четиридесет) лева, представляваща
мораторна лихва върху дължимото брутно трудово възнаграждение за месец април
2018 г. за периода 01.06.2018 г. – 28.07.2020 г.; 40 (четиридесет) лева,
представляваща мораторна лихва върху дължимото брутно трудово възнаграждение за
месец май 2018 г. за периода 01.07.2018 г. – 28.07.2020 г.; 40 (четиридесет)
лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото брутно трудово
възнаграждение за месец юни 2018 г. за периода 01.08.2018 г. – 28.07.2020 г.;
40 (четиридесет) лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото брутно
трудово възнаграждение за месец юли 2018 г. за периода 01.09.2018 г. –
28.07.2020 г.; 40 (четиридесет) лева, представляваща мораторна лихва върху
дължимото брутно трудово възнаграждение за месец август 2018 г. за периода
01.10.2018 г. – 28.07.2020 г.; 40 (четиридесет) лева, представляваща мораторна
лихва върху дължимото брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018 г.
за периода 01.11.2018 г. – 28.07.2020 г.; 40 (четиридесет) лева, представляваща
мораторна лихва върху дължимото брутно трудово възнаграждение за месец октомври
2018 г. за периода 01.12.2018 г. – 28.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сборна мораторна лихва за разликата
над 320 лева до претендираните 480 лева.
ОСЪЖДА „ГЕНИЕ“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, да заплати на Д.Д.Д., ЕГН – **********,
сумата от 354,72 лева (триста петдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 16 дни за 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 29.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на това
обезщетение за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.Д.Д., ЕГН – **********, против „ГЕНИЕ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
– *********, за присъждане на сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
2018 г. за периода от 01.11.2018 г. до 28.07.2020 г.
ОСЪЖДА „ГЕНИЕ“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, да заплати по сметка на БРС сумата
от 413,20 лева (четиристотин и тринадесет лева и двадесет стотинки), включваща
държавни такси и разноски по уважените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Д.Д., ЕГН – **********, за присъждане на разноски по делото.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово
възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ