№ 339
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по подадена от АНН. П. Б., чрез процесуален представител
адв. А.А., въззивна жалба срещу Решение № 260034/06.04.2021 г.,
постановено по гр. дело № 1781/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, с
което:
- е прието за установено по иска с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от ИВ. Р. БР., че ищецът притежава ½ идеални части от следния
недвижим имот: поземлен имот - дворно място с площ от 1020 кв.м., за което
е отредено УПИ I -1056 в квартал 74 по плана на гр. Вълчи дол, при граници
от двете страни улица, УПИ II – 1059, УПИ XI -1057 и УПИ X -1058, а по
КККР на град Вълчи дол поземлен имот с идентификатор 12574.501.1056,
адрес на имота гр. ****, площ от 1058 кв. м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване / до
10м./, номер по предходен план 1056, квартал 74, парцел I – 1056, съседи :
имоти с идентификатори: 12574.501.1618, 12574.501.1057, 12574.501.1058,
12574.501.1558, 12574.501.1619, както и 1/2 идеални части от сградите в
имота: по документ за собственост жилищна сграда с площ от 86 кв.м., мазе с
1
площ от 28 кв. м., второстепенна постройка с площ от 6 кв. м. , мазе с площ
от 4 кв. м., и навес с оградни стени с площ от 60 кв. м. , а съгласно КККР на
град Вълчи дол двуетажна жилищна сграда еднофамилна с площ 44 кв. м. с
идентификатор 12574.501.1056.1, двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
площ от 105 кв. м. с идентификатор 12574.501.1056.2, селскостопанска
сграда с площ от 65 кв. м. с идентификатор 12574.501.1056.3/ дванадесет
хиляди петстотин седемдесет и четири точка петстотин и едно точка хиляда
петдесет и шест точка три/ и изградените в него сгради.
- АНН. П. Б. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да предаде на ИВ. Р.
БР., ЕГН **********, гр. ****, владението върху ½ идеални части от
гореописания недвижим имот;
- е отхвърлено искането на ИВ. Р. БР., ЕГН **********, гр. ****, за
отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на НА №32, том 7, рег. №6110, дело
№883/18.10.016г. на нотариус В. М., обективиращ договор за замяна на
следните недвижими имоти: 13/16 / тринадесет шестнадесети / идеални части
от УПИ I – 1056 / едно римско хиляда петдесет и шест арабско/, целият с
площ от 1020 / хиляда и двадесет / кв.м., в квартал 74 / седемдесет и четири /
, по плана на гр. Вълчи дол, заедно с 13/16 / тринадесет шестнадесети /
идеални части от построените в имота жилищна сграда с площ от 86 /
осемдесет и шесет / кв. м., мазе с площ от 28 / двадесет и осем / кв. м.,
второстепенна постройка с площ от 6 / шест / кв. м., навес с площ от 4 /
четири / кв. м. и навес с оградни стени с площ от 60 / шестдесет / кв. м., при
граници : от двете страни улица, УПИ II -1059, УПИ XI -1057 и УПИ Х -1058
срещу следната движима вещ блокче за зидария Итонг, за горницата над ½
идеални части от гореописаните имоти.
- АНН. П. Б. е осъдена да заплати на ИВ. Р. БР. сумата от 1398,30 лева,
представляваща разноски по делото за държавни такси, възнаграждение на
адвокат и възнаграждание на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят излага становище, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон,
съдопроизводствените правила и с практиката на ВКС,. Сочи, че предявеният
обективно съединен иск за отмяна на н.а. № 32 дом VII, per. № 6110 , дело №
883 от 18.10. 2016 г. е недопустим, тъй като на отмяна по съдебен ред
подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява
2
право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, които обективират
сделки, с които се прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху
недвижим имот. На следващо място излага твърдения, че от анализа на
твърденията на ищеца и от събраните в хода на делото доказателства се
установявало, че не са налице изискуемите предпоставки на иска по чл. 108
от ЗС. По подробно изложени съображения относно изчисляването им,
оспорва претендираните от ищеца квоти от правото на собственост. Твърди
още, че И.А.Н. е прехвърлил на ИВ. Р. БР. идеална част от недвижим имот,
която той не е притежавал на правно основание , т.е. прехвърлил е нещо, на
което той не е собственик. Позоваването на декларацията от 09.07.2014 г..
дадена от И.В.Н. не санира и не прави горепосочената сделка правно валидна.
Възразява, че ищецът не е доказал идентичност между споменатите в
документите : И.В.Б. , И.В.А. и И.В.Н., с надлежно удостоверение за
идентичност,издадено от съответната служба ГРАО. На следващо място
жалбоподателят сочи, че идеални части от ПИ и от сгради не могат да се
предадат във владение, а може да се иска само разпределение на ползването
по чл. 32 от ЗС или обезщетение. Оспорва още достоверността на
свидетелските показания на свидетеля Г.С.И.. Въззивникът излага твърдения,
че процесният имот е придобит от И.В.Б. - Н. по наследство и чрез продажба
от нейната майка - Р.К., срещу задължението за издръжка и гледане, което
поставя имуществото на И. извън обсега на СИО, поради което нейният
съпруг И.А.Н. не е могъл да се разпорежда с имуществото докато съпругата
му е била жива. Неоснователно било отхвърлено и възражението му за
погасяване на иска по давност, както и отказът на съда да допусне до разпит
един свидетел на страната. Възразява още констатациите на проведената по
делото СТЕ, с която счита, че не е установена тъждествеността върху
имотите, предмет на сочените правни сделки с процесния. В заключение
оспорва правото на първоинстанционния съд да тълкува и критикува практика
на Върховния касационен съд. Отправя искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ИВ. Р. БР., чрез процесуален представител адв. В.С., с който последната се
оспорва като неоснователна и необоснована и се моли за нейното отхвърляне
в цялост.
По делото е приложена справка от НБД – Население, от която е видно, че
3
ищецът, имащ качеството на въззиваем в настоящото производство, е починал
след подаване на отговор на въззивната жалба - на 05.08.2021 г.
На основание чл. 227 от ГПК ИВ. В. БР. е конституирана в качеството на
въззиваема страна, като правоприемник на сина си - починалия в хода на
съдебното производство ИВ. Р. БР..
В проведеното открито съдебно заседание по делото И.Б. поддържа
депозирания отговор от своя праводател, като оспорва подадената от
насрещната страна въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано въз
основа на искова молба, подадена от ИВ. Р. БР., с която е предявен иск с
правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника АНН. П. Б. да му
предаде владението на собствените му 1/2 идеални части от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 12574.501.1056 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-35/22.01.2019 г. на АГКК, представляващ дворно
място с площ от 1020 кв.м., за което е отредено УПИ I -1056 в квартал 74 по
плана на гр. Вълчи дол, при граници от двете страни улица, УПИ II – 1059,
УПИ XI -1057 и УПИ X -1058, а по КККР на град Вълчи дол поземлен имот с
идентификатор 12574.501.1056, адрес на имота гр. ****, площ от 1058 кв. м.,
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план 1056, квартал
74, парцел I – 1056, съседи : имоти с идентификатори: 12574.501.1618,
12574.501.1057, 12574.501.1058, 12574.501.1558, 12574.501.1619, както и 1/2
идеални части от сградите в имота: по документ за собственост жилищна
сграда с площ от 86 кв.м., мазе с площ от 28 кв. м., второстепенна постройка с
площ от 6 кв. м. , мазе с площ от 4 кв. м., и навес с оградни стени с площ от
60 кв. м. , а съгласно КККР на град Вълчи дол двуетажна жилищна сграда
еднофамилна с площ 44 кв. м. с идентификатор 12574.501.1056.1, двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с площ от 105 кв. м. с идентификатор
12574.501.1056.2, селскостопанска сграда с площ от 65 кв. м. с
идентификатор 12574.501.1056.3 и изградените в него сгради: по документ за
4
собственост жилищна сграда с площ от 86 кв.м., с мазе с площ от 28 кв. м.,
второстепенна постройка с площ от 6 кв. м. , мазе с площ от 4 кв. м., и навес
с оградни стени с площ от 60 кв. м., а съгласно КККР на град Вълчи дол
двуетажна жилищна сграда еднофамилна с площ 44 кв. м. с идентификатор
12574.501.1056.1, двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 105 кв.
м. с идентификатор 12574.501.1056.2, селскостопанска сграда с площ от 65
кв. м. с идентификатор 12574.501.1056.3.
Отправено е искане и да бъде отменен НА за замяна на недвижим имот
срещу движима вещ №32, том 7, рег. №6110, дело №883/18.10.2016г. на
нотариус В. М. за горницата над ½ идеални части от горните имоти.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №30, том 4, дело
№395/2014г. на нотариус А. Н. е придобил от И.А.Н. ½ идеални части от
процесния недвижим имот с идентификатор 12574.501.1056 и изградените в
него жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 12574.501.1056.1,
жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 12574.501.1056.2 и сграда
селскостопанска с площ от 65 кв. м. Излага твърдения, че от 2018г. на имота е
поставен катинар, което прави невъзможен свободния му достъп до неговото
имущество. Сочи, че ВА.А. К. е придобил процесния имот с НА №46, том 2,
рег. №781, дело №334/1947г. Последният е починал и оставил за свои
наследници Р.С.К.–съпруга и дъщерите си В.В.Б. и И.В.Н.. В.Б. се е отказала
по надлежния ред от наследството на баща си и наследници на ВА.А. К. са
останали Р.С.К. с квота ¾ и И.В.Н. с квота ¼ от наследството на същия. С НА
№190, том 1, дело №334/1980г. Р.С.К. прехвърлила на И. В. К.а /Н. / срещу
издръжка и гледане 765 от 1020 кв. м. , равняващи са на ¾ от правото на
собственост върху ПИ и 5/8 от жилищната сграда и стопанските постройки в
имота, по силата на сключен договор за издръжка и гледане. По време на
сделката приобретателката била в граждански брак с И.А.Н.. Р.С.К. починала
на 14.03.1988г., като от този момент до 2014г. имотът се е владеел само и
единствено от съпрузите И.В.Н. и И.А.Н.. С декларация по чл.33 от ЗС
И.В.Н. дала съгласие на своя съпруг И.А.Н. да продаде ½ от процесния имот
и сградите в него на ищеца по делото. С договор за замяна на недвижим
имот, обективиран в НА № 32, том 7, рег. №6110, дело № 883/20216г. на
нотариус В. М. И.В.Н. прехвърля на ответницата по делото 13/16 идеални
части от правото на собственост върху УПИ I – 1056 по плана на гр. Вълчи
5
дол, ведно с 13/ 16 идеални части от находящите се в имота сгради –
жилищна сграда с площ 86 кв. м., маза с площ 28 кв. м., второстепенна
постройка с площ 6 кв. м. и навес с оградни стени с площ 60 кв. м., при
запазване на прехвърлителката правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху прехвърления имот. Ищецът твърди, че транслативната
сделка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. По гореизложените
съображения обосновава становището си, че е собственик на ½ ид.ч. от
гореописания недвижим имот с изградените в него сгради, и отправя искане
за осъждането на ответника Б. да му предаде владението върху него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А.П. Б., чрез
процесуален представител адв. А. А., с който исковата молба се оспорва като
недопустима, неоснователна, необоснована и недоказана. Сочи, че на отмяна
по съдебен ред подлежат само КНА, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези с които се прехвърлят вещни
права върху недвижим имот. Твърди, че въвод във владение на идеална част
от имот е невъзможен преди да се прекрати съсобствеността или да е
извършено реално разпределение на имота по чл.32 от ЗС. Ответникът
релевира възражение, че искът по чл.108 от ЗС е погасен по давност. Твърди,
че ищецът погрешно е определил размера на наследствения дял на
наследниците на В. К., тъй като след отказа от наследство на В.Б. нейната ¼
идеална част се разпределя поравно между сестра й и майка й. Оспорва по
време на сделката от 1980г. И.В.А. /Н./ да е имала валиден граждански брак с
И.А.Н.. Твърди, че договорът за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е сключен с оглед личността на
приобретателя, поради което И.А.Н. не е могъл да придобие 1/2 идеални
части от този имот. С оглед изложеното, ответникът Б. счита, че със сделката
от 2014г. И.А.Н. е прехвърлил идеални части от процесните имоти, които той
не е притежавал на правно основание. Сочи, че декларацията на И.В.Н. от
09.07.2014г. не санира и не прави тази сделка правно валидна, тъй като
имотът не е бил СИО и в режима на съсобственост между И.А.Н. и И.В.Н.. По
изложените съображения моли се за прекратяване на производството, а в
условията на евентуалност за отхвърляне на исковите претенции с
присъждане на разноски.
Предявеният ревандикационен иск намира правното си квалификация в
6
разпоредбата на чл. 108 от ЗС. За да се уважи иск за защита на собствеността
с посоченото правно основание, ищецът следва в условията на главно и пълно
доказване да установи, че е собственик на вещта или на части от нея, че
същата се намира във владение или държане в ответника, който
неоснователно лишава ищецът от владението и.
́
Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на
предявения от съсобственик иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението
на идеални части от съсобствен недвижим имот. С Тълкувателно решение №
3/2020 г. на ОСГК на ВКС се приема задължително за съдилищата тълкуване,
че интерес от иск по чл. 108 ЗС е налице както когато ответникът упражнява
фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да
упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението
на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на
ответника, доколкото основанието да се владее един имот е обусловено от
обема на притежаваното право. Освен при наличието на гореизложените
предпоставки за основателност на иска, съдът може да уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, когато в
производството се установи, че ответникът е осъществява фактическа власт
върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на
ищеца.
За установяване на правото на собственост на страните и неговия обем в
хода на съдебното производство са ангажирани писмени доказателствени
средства. Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба №46, том2, регистър 781, дело №334 от 1947г. ВА.А. К. придобива
дворно място, находящо се в село Вълчи дол, община Провадийска околия,
състоящо се от 1020 кв. м. в кв.4а, парцел VII, при съседи: парцели VI, VIII и
от две страни улица.
Към момента на сключване на закупуване на имота В. К. е бил в
граждански брак с Р.С., видно от извлечение от акт за сключен граждански
брак №0021/27.02.1924г. Разпоредбата на чл.103 от СК от 1968г. / отм.
1985г. / предвижда приложимост на правилата на кодекса относно
имуществените отношения между съпрузите, придобити преди влизането му
в сила от съпрузи при заварени бракове. По силата на чл. 13, ал. 1 от
цитирания нормативен акт недвижимите и движимите вещи и права върху
7
вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за
задоволяване нуждите на семейството. От гореизложеното следва извода, че
дворното място е придобито общо от двамата съпрузи при бездялова
съсобственост.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№218/11.10.2016г. на Община Вълчи дол ВА.А. К., р. на 12.03.1989г., е
починал на 30.10.1971г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт
№22/31.10.1971г. Оставил за свои наследници Р.С.К.- съпруга, В.В.Б.–
дъщеря и И.В.Н.,–дъщеря.
Съгласно нормата на чл. 14. ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./- когато
преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не
получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
Тълкуването на посочената разпоредба, извършено с Тълкувателно решение
№ 47 от 29.XII.1979 г., ОСГК на ВС, е в смисъл, че със смъртта на единия от
съпрузите се прекратява имуществената общност, престава действието й като
такава и от деня на смъртта тя се превръща в обикновена (дялова) обща
собственост. Това превръщане означава, че полагаемата се на починалия
съпруг по закон 1/2 част от общата съпружеска имуществена общност се
включва в неговия патримониум и се присъединява към другото му
невлизащо в общността имущество и всичко това като цяло в този момент
става наследствена общност на наследниците. Другата 1/2 от съвкупността от
вещи и права върху вещи, дотогава влизащи в семейната имуществена
общност, в момента на прекратяването на общността по закон се включва в
патримониума на преживелия съпруг. А това означава, че той получава
своето, което е имал приживе с починалия вече съпруг. Така с разпоредбата
на чл. 14, ал. 7 от СК преживелият съпруг се явява като наследник в две
качества: той е наследник без дял спрямо частта от наследствената маса,
която е била част от имуществената общност, и наследник с дял по
отношение на частта, която приживе на наследодателя не е била имуществена
общност. Това двояко положение на преживелия съпруг е налице само при
хипотезата на наследяване с децата на починалия съпруг, независимо от кой
брак на наследодателя.
По този начин с прекратяване на имуществената общност след смъртта
8
на В. К., съпругата му е придобила вследствие на наследственото
правоотношение ½ ид.ч. от общото имущество, а останалата ½ от него е
разпределено по равно между дъщерите на наследодателя И. Н. и В.Б., които
са получили по ¼ ид.ч. от него.
С вписания в специалната книга към РС Девня под №40/06.03.1975г.
отказ на В.В.Б. от наследството, останало след смъртта на ВА.А. К., по силата
на чл. 53 от ЗН частта на отказалия се уголемява дяловете на останалите
наследници. Съгласно извършеното с цитираното ТР № 47/29.XII.1979 г.,
ОСГК на ВС тълкуване преживелият съпруг запазва качеството си на
наследник и по отношение на общото имущество на наследодателя, поради
което неговият дял също следва да бъде уголемен съобразно посочената
норма на ЗН. Така след извършения отказ от В.Б. делът на Р.К. е увеличен до
5/8 ид.ч. от имота, а на И. Н. до 3/8 ид.ч. от него.
Видно от представения по делото НА за продажба на недвижим имот
срещу гледане и издръжка №190, том 1, дело №334/03.09.1980г. на РС Девня
Р.С.К. продава на И.В.А. /Н./ дворно място от 765 кв. м. идеална част от
цялото, което е с пространство от 1020 кв. м., представляващо парцел III –
954 в кв. 70 по регулационния план на гр. Вълчи дол заедно с 5/8 идеална
част от жилищна сграда и стопански постройки в мястото и парцела, при
граници : от две страни улица, Г.Н.Д. и наследници на К.Г.А., срещу
задължението да поеме цялостна издръжка на прехвърлителя до края на
живота му и гледането му през този период, като му осигури един сносен и
спокоен живот, като му гарантира квартира, храна, отопление, почистване,
пране и грижи при болест и немощ лично или чрез трето лице.
Предвид изложените фактически и правни изводи, към момента на
сключване на алеаторния договор превхърлителят Р.К. не е притежавала 765
кв.м. идеални части от парцела, целият с площ 1020 кв.м., равняващи се ¾
ид.ч. от поземления имот. Въпреки това, с оглед изразената в нотариалния акт
воля на страната следва да се приеме, че К.а е прехвърлила на своята дъщеря
всички свои идеални части от съсобствения между двете недвижим имот,
равняващи се на 5/8 ид.ч. от парцела и от изградените в него сгради.
Видно от приложеният по делото акт за брак №005 от 25.02.1980г., към
момента на сключване на транслативната сделка И.В.А. е била в граждански
брак с И.А.Н., като е приела да носи фамилното име Н.. Поради изложеното
9
следва да се приеме, че прехвърлените 5/8 ид.ч. от целия недвижим имот са
придобити в режим на СИО между двамата съпрузи, поради липсата на данни
за проведено производство по реда на чл. чл.21, ал.4 от СК, а останалите 3/8
ид.ч. са били лична собственост на Н. по силата на настъпилото наследствено
правоотношение.
Ищецът се легитимира като собственик на процесните ½ ид.ч. по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №30 от 09.07.2014 г.,
том 4, рег. №1261, дело №395/2014г. на нотариус А. Н., с който И.А.Н. му е
продал ½ ид.ч. от следния поземлен имот в град Вълчи дол, ул. “Генерал
Скобелев “ №11, а именно : дворно място с площ от 1020 кв. м., за което е
отредено УПИ I – 1056 в квартал 74, заедно с ½ идеални части от построените
в имота жилищна сграда с площ то 86 кв. м., мазе с площ от 28 кв. м.,
второстепенна постройка с площ от 6 кв. м., мазе с площ от 4 кв. м. и навес с
оградни стени с площ от 60 кв. м., при граници : от двете страни улица, УПИ
II -1059, УПИ XI -1057 и УПИ Х -1058.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена СТЕ, от
заключението на която, кредитирано от настоящия въззивен състав като
обективно и компетентно дадено, се установява, че е налице частична
идентичност на имот с идентификатор 12574.501.1056 по КККР на гр. Вълчи
дол с имотите по НА №30, том 4, рег. 1261, дело №395/2014г. на нотариус А.
Н., НА №32, том 7, рег. №6110, дело №883/2016г. на нотариус В. М., НА
№46, том 2, рег. №781 дело №334/1947г., НА №190, том 1, дело №334/1980г.
Неоспореното от страните заключение на вещото лице е, че констатираните
несъответствия в границата на имота са в рамките на допустимата точност,
поради което са неоснователни възраженията на въззивника за липса на
установена тъждественост на процесния имот.
Неоснователни са и оспорванията на страната, че към момента на
сключване на договора за покупко-продажба от 09.07.2014 г. продавачът
И.Н. се е разпоредил с ½ ид.ч. от имота, които не е притежавал. Както вече
беше изложено, 5/8 ид.ч. идеални части от недвижимия имот са придобит в
режим на СИО от него и съпругата му И. Н. по силата на сключения между И.
и нейната майка Р.К. нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
гледане и издръжка №190, том 1, дело №334/03.09.1980г. Дори и да се
приеме, че приложената по делото нотариално заверена декларация от
10
09.07.2014 г. /датата на извършване на транслативната сделка/ обективира
единствено съгласието на И.В.Н. ищецът И.Б. да придобие ½ ид.ч. от
поземления имот и съпругът и в противоречие с изискването на чл. 24, ал. 3
́
от СК еднолично се е разпоредил с общото недвижимо имущество, то с
изтичане на преклузивния срок по ал. 4 на чл. 24 от СК възможността за
оспорване на висящо и относително недействителната сделка е отпаднала. С
настъпването на посочения юридически факт договорът за покупко-продажба
от 09.07.2014 г. окончателно се е стабилизирал, поради което следва да се
приеме, че същият е придобил предвиденото вещно-прехвърлително
действие, по силата на което И.Б. е станал собственик на описаните в
нотариалния акт от посочената датата вещни права върху процесния
недвижим имот.
Предвид изложеното, след извършване на сделката от 09.07.2014 г. И. Н.
е притежавала индивидуална собственост от 3/8 ид.ч. от недвижимия имот и
още 1/8 ид.ч. в режим на СИО със съпруга и И.Н.. Поради това сключената с
́
нот. акт №32, том 7, рег. №6110, дело №883/18.10.2016г. на нотариус В. М.
сделка, с която е прехвърлила на въззивника АНН. П. Б. по договор за замяна
13/16 ид.ч. от имота е породила действие единствено за притежаваните ½
ид.ч. от имота, като страната не е могла да придобие останалите идеални
части от него, тъй като праводателят не е бил техен собственик към
момента на транслативната сделка.
Основателността на исковата претенция в нейната осъдителна част е
обусловена от установяването на факта, че ответникът е осъществява
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца. По същество въззивникът не е навеждал твърдения, че е
допускал въззиваемият да ползва имота съобразно притежаваните от него
вещни права. Напротив, всички негови са за липса на право на собственост в
патримониума на насрещната страна. В същото време от свидетелските
показания на свидетеля Г.С.И. се установява, че след 2017 г. имотът е
заключен с поставен катинар и И.Б. не е имал достъп до него. Извършените от
въззивника възражения за вероятна заинтересованост на свидетеля от изхода
на делото могат да бъдат подведени под разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но
не представляват основание същите да не бъдат кредитирани, доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото. В същото време
изложеното от него, че на ищеца от първоинстанционното производство е
11
отказан какъвто и да е достъп до имота, освен на твърденията на последния,
изцяло съответства и на тези на ответника, настоящ въззиваеми, че с които се
оспорва правото му на собственост, а от там и да осъществява фактическа
власт върху имота съобразно притежаваните идеални части от нея.
От друга страна, установеният по делото факт, че въззивникът Б. е
придобила ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, а не обективираните в
нотариалния акт от 18.10.2016 г. 13/16 ид.ч. не представлява основание за
отмяната на последния, каквато претенция е формулирана с исковата молба,
като такъв иск се явява недопустим. Съобразно задължителните постановки
на ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2012 г. на ОСГК на ВКС
вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право.
Ако той не го притежава, то не настъпва и предвиденото действие на
сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните
последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между
страните по сделката/- по аргумент от чл.21 от ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това
е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на
форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който
възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на
права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е
произвел транслативен ефект. При отмяна на т.н. конститутивен нотариален
акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от
закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо.
Поради изложеното следва да се приеме, че редът за отмяна на
нотариални актове е приложим единствено по отношение на констативните
такива, но не и спрямо диспозитивните документи, обективиращи правни
сделки между страните, какъвто е този по процесния договор за замяна, чиято
отмяна се претендира. Изложените от първоинстанционния съд мотиви по
съществото си са правилни, но обосновават извод за недопустимост на
искането за отмяна на нотариалния акт, а не за неговата неоснователност
12
Като се е произнесъл него Девненският районен съд в тази част е постановил
недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено.
Доколкото страните не са доказали извършването на разноски, такива
не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260034/06.04.2021 г., постановено по гр. дело № 1781/2019 г.
по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която отхвърля искането на ИВ. В. БР., ЕГН
**********, конституирана на основание чл. 227 от ГПК в качеството на правоприемник на
починалия в хода на процеса ИВ. Р. БР., ЕГН **********, гр. Аксаково, обл. Варна, ул.
„Грозден“ №2, за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на НА №32, том 7, рег. №6110, дело
№883/18.10.016г. на нотариус В. М., обективиращ договор за замяна на следните недвижими
имоти: 13/16 / тринадесет шестнадесети / идеални части от УПИ I – 1056 / едно римско
хиляда петдесет и шест арабско/, целият с площ от 1020 / хиляда и двадесет / кв.м., в
квартал 74 / седемдесет и четири / , по плана на гр. Вълчи дол, заедно с 13/16 / тринадесет
шестнадесети / идеални части от построените в имота жилищна сграда с площ от 86 /
осемдесет и шест / кв. м., мазе с площ от 28 / двадесет и осем / кв. м., второстепенна
постройка с площ от 6 / шест / кв. м., навес с площ от 4 / четири / кв. м. и навес с оградни
стени с площ от 60 / шестдесет / кв. м., при граници : от двете страни улица, УПИ II -1059,
УПИ XI -1057 и УПИ Х -1058 срещу следната движима вещ блокче за зидария Итонг, за
горницата над ½ идеални части от гореописаните имоти, и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034/06.04.2021 г., постановено по гр. дело №
1781/2019 г. по описа на Районен съд – Девня изцяло в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14