Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на десети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 3506 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
460229/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 6506/2016г. по описа на СРС, 55ти
състав, е отхвърлен предявеният от С.П.П. и Й.П.П. срещу И.П.П., С.Р.П., Е.Й.П.
и Е.Й.П. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за доброволна делба, обективиран в акт №108, том І, рег.№
1780/07.12.2010г. за имот: втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в
гр.София, вилна зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, със застроена
площ 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и
клозет, ведно с припадащите се 48.31 % ид.ч. от общите части на сградата,
заедно със западното мазе в сградата с площ 25.20 кв.м., заедно с ½
ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо парцел
ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона
зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при
съседи: улица, парцел ХХ-4, парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село
Бистрица, Столична община, район Панчарево, който жилищен имот е с
идентификатор № 68134.2046.380.2.2, изграден в имот с идентификатор №
68134.2046.380 по КККР, одобрени със Заповед №РД -18-3/11.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.София, в.з.
Малинова долина – ******, като накърняващ добрите нрави, респ. като договор
върху неоткрито наследство. Софийски районен съд със същото решение е отхвърлил
и предявеният от И.П.П. и С.Р.П. срещу С.П.П. и Й.П.П. насрещен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на следния имот: втори
етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр.София, вилна зона „Малинова
долина – ІІ Б – разширението“, със застроена площ 64 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, ведно с припадащите се 48.31
% ид.ч. от общите части на сградата, заедно със западното мазе в сградата с
площ 25.20 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, представляващо парцел ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона зона „Малинова долина – ІІ Б –
разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при съседи: улица, парцел ХХ-4,
парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село Бистрица, Столична община,
район Панчарево, който жилищен имот е с идентификатор № 68134.2046.380.2.2,
изграден в имот с идентификатор № 68134.2046.380 по КККР, одобрени със Заповед
№РД -18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр.София, в.з. Малинова долина – ******.
От името на С.П.
и Й.П., чрез процесуалния им представител – адв. М., е депозирана въззивна
жалба с вх. № 5135686/24.08.2018г. срещу решението на Софийски районен съд в
частта, в която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение
в обжалваната му част, като се сочи, че неправилно първостепенният съд е приел,
че към 07.12.2010г. са съществували наследствени имоти на всички съделители, с
които е следвало да се уравнят дяловете на ищците. Предвид това договорката за
уравняване дяловете на ищците с общи наследствени имоти била неясна и
заблуждаваща. Подчертава се, че поради неяснотата на тази клауза от договора за
доброволна делба, ищците не можели да реализират правата си с иск по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено,
като вместо това бъде прогласен за нищожен процесния договор. Претендира се
присъждането и на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от името на И.П. и С.П.,
с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че съделителите са
имали общи наследодатели към датата на сключване на договора, поради което
оплакванията в жалбата били ирелевантни. Моли се решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
От И.П. и С.П.,
чрез процесуалния им представител адв.Я., е депозирана в законоустановения срок
и насрещна въззивна жалба с вх.№ 5181672/08.11.2018г. срещу първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 124
от ГПК. Излагат се доводи, че са придобили процесния имот по давност, доколкото
са започнали да го владеят от 07.12.2010г. Молят решението да бъде отменено в
обжалваната от тях част, като в тяхна полза бъдат присъдени и сторените
разноски по делото.
В срока по чл.
263, ал. 3 от ГПК от името на С.П. и Й.П. не е депозиран отговор на насрещната
въззивна жалба. Становище по насрещната въззивна жалба не е взето и от Е.П. и Е.П..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 05.02.2016 г. с искова молба, подадена от името на С.П.П.,
ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** срещу И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П.,
ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН **********, с която се
иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на
договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт №
108, том I, рег. № 1780/2010 г. от 07.12.2010 г., по силата на
който И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П.,
ЕГН ********** са получили в общ дял недвижим имот, представляващ втори етаж
/полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр. София, вилна зона „Малинова
долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, със застроена
площ от 64,00 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски бокс, два балкона,
антре и клозет, заедно с припадащите се 48,31 % идеални части от общите части
на сградата, заедно със западното мазе с площ от 25,20 кв.м., заедно с ½
идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в кв. 11 по
регулационния пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ -
разширението, гр. София, утвърден със Заповед № 2044/17.05.1967 г., цялото площ
от 765 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ-XX-4, УПИ-XXII-6 и УПИ-XVIII-7, находящ се в с.
Бистрица, СО, район Панчарево, като противоречащ на добрите нрави, като при
условията на евентуалност се иска същият договор за доброволна делба да бъде прогласен
за нищожен, като сделка с предмет неоткрито наследство.
В исковата молба
се излагат твърдения, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 2, том LV,
дело № 10824/1994 г. на нотариус Ч.Б., Й.Л.Д.прехвърлила на внуците си С.П.П.,
ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН ********** собствения си
недвижим имот, представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в
гр. София, вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението,
със застроена площ от 64,00 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски бокс, два
балкона, антре и клозет, заедно с припадащите се 48,31 % идеални части от
общите части на сградата, заедно със западното мазе с площ от 25,20 кв.м.,
заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в кв. 11 по регулационния
пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, гр.
София, утвърден със Заповед № 2044/17.05.1967 г., цялото площ от 765 кв.м., при
съседи по скица: улица, УПИ-XX-4, УПИ-XXII-6 и УПИ-XVIII-7, находящ се в с.
Бистрица, СО, район Панчарево срещу поемането на задължение от страна на С.П.П.,
Й.П.П. и И.П.П. да поемат издръжката и гледането на баба си лично или чрез трето
лице, като и осигурят спокоен и нормален начин на живот.
Твърди се също,
че по силата на горепосочената сделка С.П.П. станал собственик на 1/3 идеална
част от описания имот, Й.П.П. заедно със съпругата си М.Е.Г.– П. станали
собственици на 1/3 идеална част от описания имот и И.П.П. заедно със съпругата
си Е.Й.П. станали собственици също на 1/3 от процесния имот.
В исковата молба
се твърди още, че на 30.03.2006 г. съпругата на Й.П.П. починала и оставила за
наследници Й.П.П., Е.Й.П. и Е.Й.П..
Поддържа се, че
през 2010 г. тримата братя - С.П.П., Й.П.П. и И.П.П., по предложение на И.П.,
решили да направят делба на процесния имот, като И.П. желаел имота да остане в
собственост на него и съпругата му, а в замяна предложил на С.П.П., Й.П.П.
техните дялове да бъдат уравнени с имоти собственост на майка им – Е.С.П.,
когато се открие наследството ѝ. Посочва се, че С.П.П., Й.П.П. се
съгласили на така направеното от И.П.П. предложение, като Й.П.П. настоял децата
му Е.П. и Е.П. да останат съсобственици на имота. Твърди се, че на 07.12.2010
г. бил подписан процесния договор за доброволна делба по силата на който
съделителите се уговорили, че ответниците ще получат в общ дял съсобствения
имот, както и че за уравняване на дяловете на съделителите С.П.П. и Й.П.П.,
същите ще бъдат обезщетени с други наследствени имоти. Посочва се, че
действително в договора за доброволна делба никъде не е регламентирано с какви
имоти и от кое наследство ще бъдат уравнени дяловете на С.П. и Й.П., но
уговорката между братята била, че след смъртта на майка им, дяловете на С.П. и Й.П.
ще бъдат компенсирани от нейното наследство.
Твърди се, че Е.С.П.
починала на 24.06.2015 г., както и че след нейната смърт ищците установили, че
същата приживе се е разпоредила с цялата си собственост в полза на ответника И.П.П..
Поддържа се, че
доколкото в процесния договор за доброволна делба е уговорено, че дяловете на
ищците следва да се уравнят с други наследствени имоти, като същевременно
деленият имот не е придобит по наследство и страните по делбата нямат общ
наследодател, то дяловете на ищците няма как да бъдат уравнени. В тази връзка се
твърди, че такъв начин на подялба, при който съсобственик е лишен изцяло от
собствеността си без овъзмездяване на дела си противоречи на добрите нрави и
такъв договор за делба е нищожен.
Евентуално се
претендира, че доколкото договорката между братята – С.П., Й.П. и И.П. била
дяловете на ищците да бъдат уравнени с имущество, част от неоткритото
наследство на майка им – Е.С.П., то процесния договор за доброволна делба е
такъв върху неоткрито наследство, респективно същият е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответниците И.П.П. и С.Р.П. е депозиран отговор на исковата
молба, с която се оспорват предявените искове. Оспорва се твърдението, че
уговорената насрещна престация в процесния договор за делба е била с предмет
наследството, което ще остане след смъртта на Е.П.. Посочва се, че в процесния
договор за доброволна делба липсва изрично посочване от чия наследствена маса
са имотите, които ще служат за уравняване дела на ищците, като се оспорва
твърдението, че това са имоти именно от неоткритото към момента на сключване на
процесния договор за доброволна делба наследство на Е.С.П.. Поддържа се, че
както към момента на сключване на договора за доброволна делба, така и към
момента на депозиране на отговора на исковата молба съществуват наследствени
права за страните по договора за доброволна делба, с които е възможно да бъде
извършено уравняване дяловете на ищците в процесния недвижим имот. Излагат се
твърдения, че клаузата на т. II от процесния
договор за доброволна делба от 07.12.2010 г. няма за предмет разпореждане с
права от неоткрито наследство, а третира една определяема насрещна престация,
включваща посочените в отговора на исковата молба наследствени имоти на
съделителите по договора за доброволна делба. Моли се за отхвърляне на
предявените искове за прогласяване нищожността на договор за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот от
07.12.2010 г. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответниците Е.Й.П. и Е.Й.П. е депозиран общ отговор на исковата
молба, с който е направено изявление от името на ответниците, че не оспорват
исковете, тъй като действително делбата е извършена без да бъдат уравнени
дяловете на ищците и без да има уравнен или уравняем начин за това.
В срока по чл.
211 ГПК от името на ответниците И.П.П. и С.Р.П. е предявен насрещен иск срещу С.П.П. и Й.П.П., с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на С.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********, че И.П.П.,
ЕГН ********** и С.Р.П., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот,
представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр. София,
вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, със
застроена площ от 64,00 кв.м., състояща се от две стаи, кухненски бокс, два
балкона, антре и клозет, заедно с припадащите се 48,31 % идеални части от
общите части на сградата, заедно със западното мазе с площ от 25,20 кв.м., заедно
с ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в кв. 11 по регулационния
пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението, гр.
София, утвърден със Заповед № 2044/17.05.1967 г., цялото площ от 765 кв.м., при
съседи по скица: улица, УПИ-XX-4, УПИ-XXII-6 и УПИ-XVIII-7, находящ се в с.
Бистрица, СО, район Панчарево, придобит въз основа на давностно владение и
договор за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I,
вх. рег. № 889, нот.дело № 26/2013 г. по описа на нотариус В.А.с рег. № 055 в
НК.
В исковата молба
по насрещния иск се излагат твърдения, че от началото на 2005 г., както и след
сключване на процесния договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот
от 07.12.2010 г., И.П.П. и С.Р.П. са владели за себе си процесния недвижим
имот, лично и чрез дъщеря си К.И.П.и нейния съпруг М.И.П.. Твърди се, че
владението е упражнявано въз основа на правно основание годно да ги направи
собственици, а именно сключения договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 07.12.2010 г. Поддържа се, че през този период именно ищците
по насрещния иск са заплащали дължимите данъци за процесния имот, както и че
същите са извършили основен ремонт и подобрения в имота на обща стойност над
6000 лева. Твърди се, че доколкото И.П. и С.П. са добросъвестни владелци на
процесния имот и са ползвали необеспокоявано същия за непрекъснат период от
повече от 5 години, то същите се явяват собственици на твърдените идеални части
от имота на основание давностно владение. Отделно се твърди, че с оглед на
факта, че са владели процесните имоти от началото на 2005 г. по указания
по-горе начин, то в тяхна полза е изтекла и общата придобивна давност от десет
години, по силата на която са придобили процесните имоти.
На следващо
място се излагат твърдения, че на 10.07.2013 г. Е.Й.П. и Е.Й.П. са прехвърлили
притежаваната от тях ½ идеална част от процесния имот по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I,
вх. рег. № 889, нот. дело № 26/2013 г. по описа на нотариус В.А.с рег. № 055 на
НК.
Претендират се
разноски.
В срока за
отговор по предявения насрещен иск от името на ответниците по насрещния иск – С.П.П.
и Й.П.П., чрез адвокат И.М. е депозирано становище по изложеното в исковата
молба по насрещния иск. В отговора са изложени съображения за неоснователност
на претенцията, предмет на насрещната искова молба.
По делото е
прието Решение от 20.02.1991 г. на Четвърти район съд, 7 състав, влязло в
законна сила на 18.03.1991 г., съгласно което на основание чл. 288, ал. 2 ГПК
/отм./ в общ дял на Е.Стоянова П. и П.И.П. е поставен следният недвижим имот, а
именно ½ идеална част от урегулирано вилно място с площ от 765 кв. м.,
съставляващо парцел XIX-5, от квартал 11 по
плана на вилна зона „Малинова долина – II
част“, както и жилището, находящо се на първи етаж от вилната сграда, построена
върху имота на застроена площ от 64,60 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня,
тераса, антре и клозет, ведно с 51,69 идеални части от общите части на сградата
и 50 % от подобренията и насажденията върху имота. Със същото решение и на
основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ в дял на е поставено жилището, находящо се
на втори етаж – полуетаж- от вилна сграда в незавършен вид, на застроена площ
от 64 кв.м., състоящо се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и
клозет, заедно с 48,31 % идеални части
от общите части на сградата, заедно със западното мазе в сградата с площ от
25,20 кв.м. и заедно с ½ идеална част от урегулираното вилно място с
площ от 765 кв.м., съставляващо парцел XIX-5, от квартал 11 по плана на вилна
зона „Малинова долина – II част“, ведно с 50 % от подобренията и насажденията
върху имота.
По делото е
приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 2 от 11.05.1994 г. на Ч.Б. – VI нотариус
при Софийска Нотариална служба, съгласно който , ЕГН ********** е прехвърлила
на внуците си С.П.П., ЕГН **********, И.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********
собствения си недвижим имот, представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна
сграда, находяща се в гр. София, вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“
част/ - разширението, със застроена площ от 64,00 кв.м., състояща се от две
стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, заедно с припадащите се
48,31 % идеални части от общите части на сградата, заедно със западното мазе с
площ от 25,20 кв.м., заедно с ½ идеална част от дворното място, в което
е построена сградата, съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в
кв. 11 по регулационния пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“
част/ - разширението, гр. София, утвърден със Заповед № 2044/17.05.1967 г.,
цялото площ от 765 кв.м., при съседи: улица, парцел XX-4,
XXII-6 и XVIII-7,
срещу задължението на С.П.П., И.П.П. и Й.П.П. да поемат гледането и издръжката
на Д.лично или чрез трето лице като ѝ осигурят спокоен и нормален живот,
какъвто е водила досега.
По делото е
прието удостоверение за наследници за лицето М.Е.Г.– П., ЕГН **********,
съгласно което същата е починала на 30.03.2006 г., като е оставила за свои
наследници съпруга си Й.П.П., ЕГН ********** и децата си Е.Й.П., ЕГН **********
и Е.Й.П., ЕГН **********.
По делото е
приет договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г., сключен между И.П.П.,
ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, С.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********,
Е.Й.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си
представител Й.П.П.
и Е.Й.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си
представител Й.П.П., съгласно който страните по договора за доброволна делба
уговорили, че И.П.П., С.Р.П., Е.Й.П. и Е.Й.П. получават в общ дял следния
недвижим имот, а именно: втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в
гр. София, вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ - разширението,
със застроена площ от 64,00 кв.м., заедно с припадащите се 48,31 % идеални
части от общите части на сградата, заедно със западното мазе с площ от 25,20
кв.м., заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо УПИ XIX-5 / деветнадесети за имот пети/, в кв. 11 по
регулационния пан на вилна зона „Малинова долина“ – II Б /втора „б“ част/ -
разширението. В договора за доброволна делба от 07.12.2010 г. страните са
уговорили, че за уравняване дяловете на съделителите С.П.П. и Й.П.П.,
последните ще бъдат обезщетени с други наследствени имоти.
По делото е
приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I, вх. рег. № 889 от 10.07.2013 г. на нотариус В.А.,
рег. № 055 в Нотариалната камара, съгласно който Е.Й.П. и Е.Й.П. са продали на И.П.П.
собствената си ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от
07.12.2010 г.
По делото е
приет договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при Министерството
на народната отбрана от 16.05.1969 г., съгласно който П.И.П. и Е.С.П. са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. Хемус, жилищна сграда № 71, вх.
В, ет. 2.
По делото е
прието удостоверение от Столична община, район Слатина изх. №
94-И-142/12.11.2010 г., съгласно което жилищна сграда със старо административно
означение ул. Хемус № 71 в ж.к. Гео Милев е с настоящо такова гр. София, ул.
Хемус № 57.
По делото е
приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 1614, дело № 57 от 17.12.2013 г. на
нотариус В.А., рег. № 055 в Нотариалната камара, съгласно който Е.С.П. е дарила
на своя син и съсобственик И.П.П. 6/10 идеални части от следния свой съсобствен
имот, а именно апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул.
Хемус, жилищна сграда № ********заедно с мазе със застроена площ от около 4
кв.м.
По делото е
приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том I, рег. № 2198, дело № 65 от 13.05.2015 г. на
нотариус Т.А., рег. № 272 в Нотариалната камара, съгласно който Е.С.П. е дарила
на своя син И.П.П. притежаваните от нея 1/16 идеални части от съсобствен
недвижим имот, представляващ апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж.к. *******,
заедно с принадлежащото зимнично помещение № 2.
По делото е
приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег. № 2202,
дело № 67 от 13.05.2015 г. на нотариус Т.А., рег. № 272 в Нотариалната камара,
съгласно който Е.С.П. е дарила на своя син И.П.П. притежаваните от нея 7/16
идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 90,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, заедно с принадлежащото зимнично
помещение № 2.
По делото е
приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 2199, дело
№ 66 от 13.05.2015 г. на нотариус Т.А., рег. № 272 в Нотариалната камара,
съгласно който Е.С.П. е дарила на своя син И.П.П. притежаваните от нея 1/16
идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 30,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, заедно с принадлежащото зимнично
помещение № 3.
По делото е
приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том I, рег. №
2203, дело № 68 от 13.05.2015 г. на нотариус Т.А., рег. № 272 в Нотариалната
камара, съгласно който Е.С.П. е дарила на своя син И.П.П. притежаваните от нея
11/16 идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 30,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, заедно с принадлежащото зимнично
помещение № 3.
По делото е
прието удостоверение за наследници на Е.С.П., ЕГН **********, съгласно което
същата е починала на 25.06.2015 г., като е оставила за свои наследници синовете
си И.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********.
По
делото е прието решение № 26АК на Общинска служба по земеделие и гори – гр.
Монтана, съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците
на И.П. Т.в стари реални граници върху следните недвижими имоти: 1/ пасище от
4,261 декара, втора категория, находящо се в землището на гр. Монтана,
местността „Чернила“, имот № 48489.31.138 по кадастралната карта; 2/ пасище от
4,997 декара, трета категория, находящо се в землището на гр. Монтана,
местността „ ДолнаЧернила“, имот № 48489.31.15 по кадастралната карта; 3/
пасище от 7,621 декара, трета категория, находящо се в землището на гр.
Монтана, местността „ ДолнаЧернила“, имот № 48489.31.4 по кадастралната карта.
По
делото е прието удостоверение за наследници на И.П. Тодоров, ЕГН **********,
съгласно което същият е починала на 26.07.1990 г., като е оставил за свои
наследници сина си Ц.И.П., ЕГН ********** и наследниците на сина му П.И.П., ЕГН
*********, а именно Е.С.П., ЕГН **********,
И.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********.
По
делото са приети квитанции за заплатени местни данъци и такси за процесния
имот, разходни документи за закупени материали и уреди, както и разсноски за
монтаж на съоръжения, за които се твърди, че са вложени в процесния имот от И.П.П.
и С.Р.П..
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.М.Д.и П. И.П..
Разпитан
по делото свидетелят Драганов заявява, че познава процесния имот, находящ се в
гр. София, вилна зона „Малинова долина II-Б“,
както и че от месец декември 2004 г. живее в съседен имот, поради което има
наблюдение върху процесния имот. Посочва също, че в процесния имот живеят И.П.П.,
С.Р.П. и синът им П.И.П.. Заявява, че къщата е двуетажна и че през 2004 г.,
когато се нанесъл в съседство, същата била в груб строеж, като след това И.П. и
П.П. ремонтирали къщата. Поддържа се, че първият етаж от къщата бил направен
през периода 2005-2012 г., а вторият след 2012 г. Заявява, че вторият етаж от
къщата се ползва от дъщерята на И.П. и С.П. – Калина, както и че не знае И.П. и
С.П. да живеят на друг адрес.
Разпитан
по делото свидетелят П.П. – син на И.П. и С.П., заявява, че процесния имот е
вилата на родителите му, както и че същата се състои от два етажа и мазе.
Заявява, че С.П. и Й.П. не са ползвали вилата и не са ходили в същата от 2002
г. Посочва, че ремонт на вилата е извършен от баща му, който е заплащал и
данъците за имота.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от СРС, 55-ти състав, решение за валидно, допустимо.
По отношение на
неговата правилност и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба,
настоящият състав намира следното:
По главния иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Въведеното от ищците
главно основание за нищожност на договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. е нарушение на
добрите нрави. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са етична
категория - такива морални правила и норми, които се спазват от обществото и
чието нарушаване може да придобие правно значение, когато със съответния
договор се засягат фундаментални човешки ценности.
В практиката на
ВКС /например решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 от 2011 г. на ВКС,
ГК, Първо г.о. и решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 от 2008 г. на
ВКС, ГК, Първо г.о./ се приема, че при преценката дали една сделка е
действителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорените насрещни
престации, а следва да тълкува волята на страните, за да изясни действителните
им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на договора.
В същото време
чл. 9 от Закона за задълженията и договорите определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността
от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно
облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от
друга се рамкира от "добрите нрави" и от императивните правила. В
същото време понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното значително несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че
тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация /в този смисъл Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
4277/2008 г., г. к., І Г. О. на ВКС/.
Значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може
да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона – чл. 20 ЗЗД, който задължава съда при тълкуване на договорите да установява
действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се
отчита взаимната им връзка и целта на договора. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване
на преследваната от страните цел /в този смисъл решение № 119/22.03.2011 г. по
гр. д. № 485/2011 г. по описа на ВКС, ГО, I
г.о./.
В настоящия случай от приетия по делото договор
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780
от 07.12.2010 г. се установява, че между И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********,
С.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на законния си представител Й.П.П. и Е.Й.П.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си представител Й.П.П.
е сключен договор за доброволна делба с предмет процесния недвижим имот. С
договора за доброволна делба се цели прекратяване на съсобственост независимо
от основанието на възникването ѝ, чрез взаимни отстъпки, които се правят
от съсобствениците. В този смисъл всеки от тях може да получи различен по
големина и стойност имот и да не е уговорено уравнение на дяловете в пари.
Доброволната делба е договор, при който страните отчитат интересите си, определят
дяловете така, както съответстват на волята им. При него е възможно някой от
съделителите да не получи равностоен дял в сравнение с другите. Не е необходимо
доброволната делба да се извърши винаги така, че делбените дялове да са еднакви
или приблизително еднакви от гледна точка на площ и стойност.
Ищците по
главния иск считат, че договорът за доброволна делба от 07.12.2010 г. е нищожен
като накърняващ добрите нрави, поради липса на еквивалентност на престациите,
предвид липсата на конкретизация на наследствените имоти, които ще послужат за
уравняване дяловете им в съсобствеността. Както бе посочено и по-горе, за да
има нищожност на договор на това твърдяно от ищците по главния иск основание е
необходимо да има такова отклонение от принципа на справедливостта, респективно
неравностойност на престациите, че практически да липсва насрещна престация.
Добрите нрави могат да се определят като неписани правила и принципи, които не
са установени в нормативен акт, но чието спазване е обезпечено със създаването
на други разпоредби. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. Именно нарушаване на принципа на
справедливостта при сключване на договора за доброволна делба от 07.12.2010 г.
се сочи като негов порок.
В конкретния
случай и видно от уговорките между страните в процесния договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г., за уравняване
дяловете на съделителите С.П.П. и Й.П.П. в съсобствеността върху процесния
имот, същите ще бъдат обезщетени с други наследствени имоти. Видно от
горепосочената уговорка, същата не предвижда поемане на задължение от
съделителите, в чийто общ дял е поставен процесния недвижим имот да уравнят
дяловете на С.П.П. и Й.П.П. в съсобствеността, а само едно обещание за
извършване уравняване на дяловете на тези съделители. От съдържанието на уговорката,
съдържаща се в раздел II процесния договор
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780
от 07.12.2010 г. се налага извод, че престацията, дължима от съделителите, в
чийто общ дял е поставен процесния съсобствен недвижим имот е до такава степен
неконкретизирана, че води до липса на такава. Обещанието за бъдещо уравняване
на дяловете на съделителите П.П. и Й.П.П. не е равнозначно на действително
извършване на това уравняване, поради което се налага извод, че уговорката в
раздел II от процесния договор за доброволна делба от
07.12.2010 г., според която за уравняване на дяловете на съделителите С.П. и Й.П.
в съсобствеността на процесния имот, същите ще бъдат обезщетени с други наследствени
имоти, противоречи на принципите на справедливостта и добросъвестността,
респективно води до несправедливо облагодетелстване на съделителите, в чийто
общ дял е поставен процесния недвижим имот, за сметка на съделителите С.П. и Й.П.,
доколкото дяловете на последните остават неуравнени.
Предвид горното
и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД следва да се прогласи
нищожността на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт №
108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. за имот, представляващ втори етаж
/полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр.София, вилна зона „Малинова долина
– ІІ Б – разширението“, със застроена площ 64 кв.м., ведно с припадащите се
48.31 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със западното мазе в сградата
с площ 25.20 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, представляващо парцел ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона зона „Малинова долина – ІІ Б –
разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., като накърняващ добрите нрави.
Предвид
основателността на главния иск по чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, въззивният съд
намира, че не следва да се произнася по предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт №
108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г., поради това, че същият представлява
договор върху неоткрито наследство.
По отношение на
предявения в производство насрещен иск за признаване за установено по отношение
на С.П.П.,
ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********, че И.П.П., ЕГН ********** и С.Р.П.,
ЕГН ********** са собственици на процесния недвижим имот, предмет на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от
07.12.2010 г., придобит въз основа на давностно владение и покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I,
вх. рег. № 889 от 10.07.2013 г. на нотариус В.А., рег. № 055, и изложените в
насрещната въззивна жалба оспорвания и възражения, настоящият съдебен състав
намира следното:
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ
за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Т.е. фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
Самото владение
от своя страна и по аргумент от чл. 68 ЗС включва, както упражняване на
фактическата власт върху вещта лично или чрез другиго, така и демонстриране на
намерение за своене на същата.
За да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния
срок да стане негов собственик, този съсобственик следва да отблъсне владението
на останалите съсобственици. Т.е. той следва да доведе до знанието им
намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на
основание давностно владение иск за собственост, за уважаването на иска не е
достатъчно само свидетелите да твърдят, че съсобственикът е ползвал,
обработвал, ремонтирал съсобствения имот през съответен период от време.
Необходимо е да се докаже и че съсобственикът е отблъснал владението на останалите
съсобственици върху притежаваните от тях идеални части.
В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал
да владее своята идеална част, но държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение, т.нар.
interversio possessiones. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
В конкретния
случай ищците по насрещния иск не са провели пълно и главно доказване на
обстоятелството, че са обективирали спрямо останалите съсобственици намерението
си да владеят техните идеални части за себе си.
Действително от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите П.П. и
Владимир Драганов се установи по делото, че за периода от 07.12.2010 г. /датата
на сключване на процесния договор за доброволна делба/ до датата на депозиране
в съда на исковата молба, с която се иска прогласяването нищожността на договор
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780
от 07.12.2010 г., И.П. и С.П. са упражнявали фактическа власт върху процесния
имот лично или чрез трето лице /дъщеря им и нейното семейство/, като
същевременно доколкото договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот,
акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. е сключен в изискуемата от
закона форма, то същия представлява правно основание, годно да направи И.П. и С.П.
собственици на процесния имот с изтичане на кратката придобивна давност по чл.
79, ал. 2 ЗС.
Доколкото по
делото се установи, че договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот,
акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. е нищожен, поради противоречие с
добрите нрави, то се налага извод, че съсобствеността върху процесния имот не е
била прекратена и същия е останал съсобствен между И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П.,
ЕГН **********, С.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН **********,
Е.Й.П., ЕГН **********. Следователно И.П. и С.П. е следвало да установят при
условията на пълно и главно доказване, че са демонстрирали пред останалите
съсобственици в процесния недвижим имот, намерението си да го владеят само за
себе си.
По делото не са
събрани доказателства, от които да се установява това обстоятелство. Тъкмо
обратното, от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 30, том I, вх. рег. № 889 от 10.07.2013 г. на нотариус В.А., рег. № 055
в Нотариалната камара, се установи, че на 10.07.2013 г. Е.Й.П. и Е.Й.П. са
продали на И.П.П. собствената си ½ идеална част от недвижимия имот,
предмет на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108,
том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. От така установеното по делото
обстоятелство се налага извод, че със сключването на горепосочения договор за
покупко-продажба с предмет ½ идеална част от процесния недвижим имот,
ищецът И.П.П. е признал правата на останалите собственици в съсобствеността на
имота, което изключва възможността за придобиването на техните идеални части в
съсобствеността по давност. Същевременно по делото не са събрани доказателства,
от които да се установява, че С.П. е извършила спрямо останалите собственици в
съсобствеността действия, с които да е демонстрирала намерението си да владее
притежаваните от тях идеални части в съсобствеността за себе си, и това да е
довело до преобразуване на държането по отношение на тези идеални части от
съсобствения имот във владение. На следващо място въззивният съд намира за
правилни изводите на първоинстанционния такъв, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ищците по насрещния иск – И.П. и С.П.
са своили именно идеалните части в съсобствеността, притежавани от ответниците
по насрещния иск Й.П. и С.П.. По отношение на възраженията, че И.П. и С.П. са
заплащали дължимите данъци за процесния недвижим имот за периода от сключване
на договора за доброволна делба до настоящия момент и са извършили основен
ремонт и подобрения в имота на стойност от над 6000 лева, което по съществото
си представлява действия, с които същите са демонстрирали пред останалите
съсобственици промяната на държането във владение, настоящият съдебен състав
намира същите за неоснователни. Съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС,
Първо г.о., Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 2760 от 2008 г. на ВКС,
Второ г.о., плащането на данъци и извършването на ремонти в съсобствения имот
не представляват действия, с които се демонстрира промяната на държането във
владение, респ. промяната на намерението на съсобственика да владее целия имот
за себе си. Това е така, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е
длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а
когато сам е поел изцяло стойността на необходимите и полезните разноски за
съсобствената вещ, може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази
част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният насрещен иск
за признаване за установено по отношение на С.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П.,
ЕГН **********, че И.П.П., ЕГН ********** и С.Р.П., ЕГН ********** са
собственици на процесния недвижим имот, предмет на договор за доброволна делба
на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г.,
придобита въз основа на давностно владение и покупко-продажба, обективирана в
нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I, вх. рег. № 889 от
10.07.2013 г. на нотариус В.А., рег. № 055 е неоснователен и правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.П.П.,
ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** срещу И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П.,
ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № 108, том I,
рег. № 1780/2010 г. от 07.12.2010 г., по силата на който И.П.П., ЕГН **********,
С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН ********** са
получили в общ дял недвижим имот, представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна
сграда, находяща се в гр.София, вилна зона „Малинова долина – ІІ Б –
разширението“, със застроена площ 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски
бокс, два балкона, антре и клозет, ведно с припадащите се 48.31 % ид.ч. от
общите части на сградата, заедно със западното мазе в сградата с площ 25.20
кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
представляващо парцел ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона зона „Малинова долина – ІІ Б –
разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при съседи: улица, парцел ХХ-4,
парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село Бистрица, Столична община,
район Панчарево, който жилищен имот е с идентификатор № 68134.2046.380.2.2,
изграден в имот с идентификатор № 68134.2046.380 по КККР, одобрени със Заповед
№РД -18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр.София, в.з. Малинова долина – ******, като накърняващ добрите нрави,
като вместо това бъде прогласена нищожността на горепосочения договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот с предмет процесния недвижим имот,
като накърняващ добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД.
В останалите
обжалвани части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СРС имат С.П.П. и Й.П.П..
Същите са претендирали такива и своевременно са представили доказателства за
тяхното извършване, поради което и такива следва да им бъдат присъдени.
Предвид горното И.П.П.,
С.Р.П., Е.Й.П. и Е.Й.П., следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на С.П.П.
и Й.П.П. сумата от 1345,36 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС.
По отношение на отговорността за разноски в
производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СРС имат С.П.П. и Й.П.П..
Същите са претендирали такива и своевременно са представили доказателства за
тяхното извършване, а именно за заплатена държавна такса в производството пред
СГС, поради което и такива следва да им бъдат присъдени.
Предвид горното И.П.П.,
С.Р.П., Е.Й.П. и Е.Й.П., следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на С.П.П. и
Й.П.П. сумата от 157,68 лева, представляваща разноски в производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 460229/30.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 6506/2016г. по описа на СРС, 55-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.П.П., ЕГН **********
и Й.П.П., ЕГН ********** срещу И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П.,
ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пред. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № 108, том I, рег. № 1780/2010 г. от
07.12.2010 г., по силата на който И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********,
Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН ********** са получили в общ дял недвижим
имот, представляващ втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в
гр.София, вилна зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, със застроена
площ 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и
клозет, ведно с припадащите се 48.31 % ид.ч. от общите части на сградата,
заедно със западното мазе в сградата с площ 25.20 кв.м., заедно с ½
ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо парцел
ХІХ-5 от кв.11 по плана на вилна зона
зона „Малинова долина – ІІ Б – разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при
съседи: улица, парцел ХХ-4, парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село
Бистрица, Столична община, район Панчарево, който жилищен имот е с
идентификатор № 68134.2046.380.2.2, изграден в имот с идентификатор №
68134.2046.380 по КККР, одобрени със Заповед №РД -18-3/11.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.София, в.з.
Малинова долина – ******, срещу насрещното задължение за уравняване дяловете на
съделителите С.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** с други
наследствени имоти, като накърняващ добрите нрави, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание
чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД на договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г., сключен на
07.12.2010 г. между С.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** срещу И.П.П.,
ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН **********
по силата на който И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН **********
и Е.Й.П., ЕГН ********** са получили в общ дял недвижим имот, представляващ
втори етаж /полуетаж/ от вилна сграда, находяща се в гр.София, вилна зона
„Малинова долина – ІІ Б – разширението“, със застроена площ 64 кв.м., състоящ
се от две стаи, кухненски бокс, два балкона, антре и клозет, ведно с
припадащите се 48.31 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със западното
мазе в сградата с площ 25.20 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място,
в което е построена сградата, представляващо парцел ХІХ-5 от кв.11 по плана
на вилна зона зона „Малинова долина – ІІ
Б – разширението“, цялото с площ от 765 кв.м., при съседи: улица, парцел ХХ-4,
парцел ХХІІ-6 и парцел ХVІІІ-7, находящо се в село Бистрица, Столична община,
район Панчарево, който жилищен имот е с идентификатор № 68134.2046.380.2.2,
изграден в имот с идентификатор № 68134.2046.380 по КККР, одобрени със Заповед
№РД -18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр.София, в.з. Малинова долина – ******, срещу насрещното задължение за
уравняване дяловете на съделителите С.П.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********
с други наследствени имоти, като накърняващ добрите нрави.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***, С.Р.П.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Й.П., ЕГН ********** с адрес: *** и Е.Й.П., ЕГН **********
с адрес: ***
да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***
и Й.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1345,36 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***, С.Р.П.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Й.П., ЕГН ********** с адрес: *** и Е.Й.П., ЕГН **********
с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С.П.П., ЕГН **********
с адрес: *** и Й.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 157,68 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 460229/30.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 6506/2016г. по описа на СРС, 55ти състав, в останалата
му обжалвана част.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на
мл. съдия Светослав Спасенов по въззивно
гр. д. № 3506 по описа за 2019 г. на СГС, ГО, ІV Б въззивен състав.
Не съм съгласен
с извода на мнозинството от състава за основателност на предявеният от С.П.П.,
ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН ********** срещу И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П.,
ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН ********** и Е.Й.П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № 108, том I,
рег. № 1780/2010 г. от 07.12.2010 г., като противоречащ на добрите нрави.
Въведеното от ищците главно основание за
нищожност на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт №
108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. е нарушение на добрите нрави. Добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е етична категория - такива
морални правила и норми, които се спазват от обществото и чието нарушаване може
да придобие правно значение, когато се спазват със съответния договор се
засягат фундаментални човешки ценности.
В практиката на
ВКС /например решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 от 2011 г. на ВКС,
ГК, Първо г.о. и решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 от 2008 г. на
ВКС, ГК, Първо г.о./ се приема, че при преценката дали една сделка е
действителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорените насрещни
престации, а следва да тълкува волята на страните, за да изясни действителните
им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на договора.
В същото време
чл. 9 от Закона за задълженията и договорите определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността
от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно
облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от
друга се рамкира от "добрите нрави" и от императивните правила. В
същото време понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация /в този смисъл Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
4277/2008 г., г. к., І Г. О. на ВКС/.
Не се спори по
делото, че между страните по спора е сключен договор за доброволна делба на
процесните имоти, като това обстоятелство се установява и от приетия по делото
договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 108, том I, рег.
№ 1780 от 07.12.2010 г., сключен между И.П.П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН
**********, С.П.П., ЕГН **********, Й.П.П., ЕГН **********, Е.Й.П., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на законния си представител Й.П.П.
и Е.Й.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си
представител Й.П.П.. С договора за доброволна делба се цели прекратяване на
съсобственост независимо от основанието на възникването ѝ, чрез взаимни
отстъпки, които се правят от съсобствениците. В този смисъл всеки от тях може
да получи различен по големина и стойност имот и да не е уговорено уравнение на
дяловете в пари. Доброволната делба е договор, при който страните отчитат
интересите си, определят дяловете така, както съответстват на волята им. При
него е възможно някой от съделителите да не получи равностоен дял в сравнение с
другите. Възможно е някои от тях да не получава реален дял, но изявлението, че
всички отношения са уредени във връзка с наследството отговаря на
действителната воля на страните, както и на крайната цел - прекратяване на
съсобствеността/ Решение № 172/02.03.2010 г. погр. д. № 62/2009 Г., Г.К, ІV
г.о. на ВКС/. Не е необходимо доброволната делба да се извърши винаги така, че
делбените дялове да са еднакви или приблизително еднакви от гледна точка на
площ и стойност.
Жалбоподателите по главния иск считат, че
договорът за доброволна делба от 07.12.2010 г. е нищожен като накърняващ
добрите нрави и по - конкретно липсата на еквивалентност на престациите,
предвид липса на конкретизация на наследствените имоти, които ще послужат за
уравняване дяловете им в съсобствеността.
В конкретния
случай и видно от уговорките между страните в процесния договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г. е уговорена
насрещна престация в полза на съделителите С.П.П. и Й.П.П., която действително
не е определена конкретно, но е определяема, предвид обстоятелството, че
изрично е уговорено и последните са се съгласили, че за уравняване дяловете им
в съсобствения недвижим имот, предмет на договора за доброволна делба от
07.12.2010 г. ще бъдат обезщетени с „други наследствени имоти“. Следва да бъде
взето предвид, че от събраните по делото доказателства се установи, че към
датата на сключване на процесния договор за доброволна делба /07.12.2010 г./
страните по делото са били съсобственици по наследяване на недвижими имоти,
различни от процесния. В тази връзка следва да бъде посочено, че от приетия по
делото договор за продажба на жилищен
имот от жилищния фонд при Министерството на народната отбрана от 16.05.1969 г.,
се установи, че П.И.П. и Е.С.П. /родители на страните И.П.П., Й.П.П. и С.П.П./
са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. Хемус, жилищна сграда № 71, вх.
В, ет. 2, като същевременно от прието удостоверение за наследници за лицето
И.П. Т., ЕГН ********** /наследодател на П.И.П./ се установи, че сина му П.И.П.
е починал на 06.05.1991 г., като е оставил за наследници съпругата си Е.С.П. и
синовете си И.П.П., Й.П.П. и С.П., които са придобили по наследство
притежаваната от П.П. идеална част от апартамент № 6, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ул. Хемус, жилищна сграда № 71, вх. В, ет. 2. Следва да бъде
посочено и обстоятелството, че от приетото по делото решение № 26АК на Общинска
служба по земеделие и гори – гр. Монтана от 13.08.2007 г. се установи, че е
възстановено правото на собственост на наследниците на И.П. Т.в стари реални
граници върху следните недвижими имоти: 1/ пасище от 4,261 декара, втора
категория, находящо се в землището на гр. Монтана, местността „Чернила“, имот №
48489.31.138 по кадастралната карта; 2/ пасище от 4,997 декара, трета
категория, находящо се в землището на гр. Монтана, местността „Долна Чернила“,
имот № 48489.31.15 по кадастралната карта; 3/ пасище от 7,621 декара, трета
категория, находящо се в землището на гр. Монтана, местността „Долна Чернила“,
имот № 48489.31.4 по кадастралната карта, като видно от приетото удостоверение
за наследници за лицето И.П. Т., ЕГН **********, същият е починал на 26.07.1990
г., като е оставил за свои наследници сина си Ц.И.П., ЕГН ********** и
наследниците на сина му П.И.П., ЕГН *********/ починал на 06.05.1991 г./, а именно Е.С.П., ЕГН **********, И.П.П., ЕГН
**********, Й.П.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********, които са станали
съсобственици по наследство на горепосочените недвижими имоти, възстановени с
решение № 26 АК от 13.08.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр.
Монтана.
От така установените по делото
обстоятелства се налага извод, че към момента на сключване на процесния договор
за доброволна делба от 07.12.2010 г., страните по същия са били съсобственици
на недвижими имоти, различни от процесния, собствеността върху които е
придобита по наследство, и с които е могло да бъде извършено уравняване дяловете на Й.П.П., ЕГН ********** и С.П.П.,
ЕГН ********** в процесния недвижим имот, предмет на договора за доброволна
делба от 07.12.2010 г., съгласно уговорките в раздел II от същия.
Намирам, че в
конкретния случай и на базата на установените по делото обстоятелства не се
доказа да е налице такава неравностойност на престациите на отделните
съделители по договора за доброволна делба от 07.12.2010 г., която практически
да е довела до липса на престация. Макар и да не е конкретизирана в пълнота
престация е уговорена и към момента на сключване на договора в патримониума на
съделителите са се намирали имоти, съсобствени между тях и придобити чрез
наследствено правоприемство, с които е могло да бъде извършено уравняване на
дяловете, съобразно уговореното в раздел II от процесния договор за доброволна
делба.
Неизпълнението
на договорно задължение, каквото е уговореното в раздел II от процесния договор
за доброволна делба задължение за уравняване на дяловете на съделителите С.П. и
Й.П., не може да доведе до нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави, тъй като се установи, че макар и да не е конкретизирана в пълен обем,
престацията дължима от съделителите, в чиито дял е поставен процесния недвижим
имот е уговорена между страните и същата е била възможна и изпълняема към
момента на сключване на договора за доброволна делба от 07.12.2010 г.
Неизпълнението на договорното задължение за уравняване дяловете на С.П. и Й.П.
в съсобствеността на процесния недвижим имот, би могло да породи единствено
права за последните за разваляне на договора за доброволна делба до размера на
дела, притежаван от всеки от тях в
съсобствеността.
На следващо
място, считам че предвид възмездния характер на договора за доброволна делба,
то ако някой от съделителите не е получил нито имотно, нито парично уравнение
на дела си, а е отстъпил същия безвъзмездно /какъвто се твърди да е настоящият
случай/, то по същество договорът не е за делба, а за дарение и същият би бил
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото не е спазена изискуемата от
чл. 18 ЗЗД форма – нотариален акт. Предвид горното намирам, че дори да се
приеме, че в процесния случай не е уговорена насрещна престация, която да
послужи за уравняване дяловете на ищците-съделители в съсобствеността, то
договорът би бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, но не и като
противоречащ на добрите нрави.
Предвид
гореизложеното намирам, че правилно искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД е отхвърлен от първоинстанционния съд.
По отношение на
предявения при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, пред. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот, акт № 108, том I, рег. № 1780 от 07.12.2010 г., поради това, че същият
представлява договор върху неоткрито наследство намирам, че същият правилно е
отхвърлен от първоинстанционният съд, като напълно споделям мотивите, изложени
в първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора.
Младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ: