РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 30.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Донка Шулева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 12464 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л.Л.Б. срещу Решение № 293538/14.12.2019 г. по гр. дело № 29172/2016 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което по иск на фондация „А.Б.“ е признато за установено по отношение на въззивника, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 13, том II, рег. № 2785, дело № 199/2011 г. на нотариус Й.Л., по силата на който фондация „А.Б.“ е продала въззивника Л.Л. Б.на реална част от недвижим имот с площ 4, 86 кв.м., намираща се в североизточната част с трапецовидна форма, образувана между вътрешна регулационна линия с дължина 10, 56 метра, служеща за дъно на урегулиран поземлен имот (УПИ) Ι-1136, продължение от 0, 70 метра по страничната регулационна линия, служеща за имотна граница на УПИ I-1136 с УПИ I-793, продължение на 0, 20 метра по страничната регулационна линия, служеща за имотна граница на УПИ I-1136 с УПИ II-795,796, и проектна линия, свързваща двете продължения на страничните регулационни линии, описани по-горе от урегулиран поземлен имот VI-792 от квартал 1032 по плана на град София, местността „Бул. Бълг. – Хиподрума“, одобрен със заповед № РД-50-09-584/16.12.1997, Решение № 64, т. 65 от Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и Заповед № РД-2400-43/30.01.2009 г., с административен адрес: София, район „Красно село“, ул. „Церова гора“, целият с площ 263 кв. м., е нищожен поради привидност, и е признато по отношение на въззивника Б., че фондация „А.Б.“ е собственик на част от поземлен имот с площ 4, 86 кв.м. в южната част, с трапецовидна форма, образувана между вътрешната регулационна линия с дължина 10, 56 метра, служеща за дъно на поземлен имот с идентификатор 68134.2004.126; 0,70 линейни метра по страничната регулационна линия, служеща за имотна граница на поземлен имот с идентификатор 68134.2004.126 с поземлен имот с идентификатор 68134.2004.125 с начало от дъното на парцела, и 0,20 линейни метра по страничната регулационна линия, служеща за имотна граница на поземлен имот с идентификатор 68134.2004.126 с поземлен имот с идентификатор 68134.2004.127 с начало от дъното на парцела, и проектна линия, свързваща двете продължения на страничните регулационни линии, започващи от дъното на парцела, описани по-горе – част от поземлен имот с идентификатор 68134.204.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със запевд № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 211 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.2004.125, поземлен имот с идентификатор 68134.2004.128, поземлен имот с идентификатор 68134.2004.129, поземлен имот с идентификатор 68134.2004.127 и поземлен имот с идентификатор 68134.2004.117.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционния съд не бил извършил анализ на всички доказателства по делото и не е изложил аргументи по всички доводи на въззивника. Излагат се доводи, че съдът не бил разгледал всички доводи по авторството на обратните писма, за които се твърди, че били издадени от въззивника Б. и починалата му съпруга и не бил призован представител на въззиваемата фондация, за да даде отговори в лично качество. Твърди се, че първоинстанционния съд не бил разгледал твърдението, че обратните писма са подписани при измама на въззивника и съпругата му. Излагат се доводи, че съдът бил възприел като безпротиворечиви показанията на свидетеля Иво М., който твърди, че като адвокат подготвил нотариалната сделка като симулативна, тъй като така можела да се узакони строяща се в парцела с адрес: София, ул. „******, сграда, ако се премести имотната граница със 70 см, а след това следвало да се узакони постройката и да се върне предишното положение. Твърди, че обратните писма не били подписани пред него, но той сравнил подписите с подадени декларации от въззивника и починалата му съпруга. Противоречието се състояло в това, че в последващо производство пред административен съд било установено, че за узаконяване на сградата не било необходимо да се извърши фиктивна сделка, а това било установено и от други архитекти, а и не било необходимо сравняване на подписи при сделка на присъстващи лица. Излагат се твърдения, че въззивникът бил платил 4 000 лева по сключената сделка, но бил измамен. Твърди се, че разпитът на свидетели бил недопустим поради законова забрана (чл. 164, ал. 2 ГПК). Излагат се доводи, че платената цена била значително по-висока от данъчната оценка на имота и това свидетелства, че въззивникът бил въведен в заблуждение, за да плати висока цена за сделката, мислейки си, че това е необходимо, за да узакони имота си.  Твърди се, че свидетелските показания противоречали на описаното в нотариалния акт, че по сделката е платена цена.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата фондация „А.Б.“. В същото се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба.  Излагат се доводи, че сочените във въззивната жалба противоречия не съществуват, тъй като сделката за прехвърляне на част от поземления имот по имотната граница е от 2011 г., а разпоредбата на § 127 ЗИДЗУТ, която прави възможно узаконяването на строежа в имота на въззивника е била приета през 2012 г. с изменение на изменителния закон. Излагат се доводи, че в имота на въззивника от средата на 90-те години на ХХ век е построена сграда, която не можела да бъде узаконена поради липсващо отстояние към дъното на имота. Поради това била сключена и въпросната сделка с идеята след като сградата бъде узаконена, да се обяви привидността на сделката и положението да се възстанови каквото е било преди сключването ѝ. Сочи се, че спорът е за 4, 86 квадратни метра и това не оправдава усилията на страните. По доводите относно доказателствата се сочи, че нотариусът е установил, че пред него не са заплащани пари, а адвокатът, помагал при сключване на сделката, е разкрил мотивите за сключването ѝ. Излагат се доводи, че обратните писма няма как да са заверени от нотариуса, тъй като разкриват нищожния характер на сделката и поради това липсата на заверка не опровергава достоверността им. Сочи се, че не е оспорено авторството на подписите под обратните писма, като се признава, че същите не са били съставени от въззивника, а само са му предоставени за подпис, като това било необходимо за запазване на доказателствената им стойност и достоверността им. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.

В съдебното заседание страните поддържат доводите си от жалбата и отговора.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че не е спорно, че е бил сключен договор за продажба на процесната част от поземлен недвижим имот от въззиваемата фондация „А.Б.“ (ищец в първоинстанционното производство) на въззивника (ответник пред първата съдебна инстанция ) Л.Б. с нотариален акт от 03.06.2011 г. Установил е, че към този момент въззивникът Б. е бил в брак, но съпругата му е починала на 09.01.2014 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон съпруга си – въззивника Б.. Първоинстанционният съд е установил, че процесният имот, част от който е предмет на нотариалния акт е с актуален идентификатор 68134.204.126. Съдът е установил, че по делото са представени две обратни писма от въззивника и починалата му съпруга, в които са описани параметрите на сделката (почти дословно е описан имота по същия начин като в нотариалния акт), и е посочено, че сделката е „безпарична“, т.е. по нея не е заплатена цена и е симулативна. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Иво М. – адвокат, който е дал показания, че по искане на строител на сграда, намираща се в имота на въззивника Б. е установил, че сградата не може да бъде узаконена, поради неспазване на правилата за минимално отстояние от дъното на имота. Поради това свидетелят се свързал с представители на въззиваемата фондация и се уговорили да се прехвърлят симулативно около 70 линейни метра по цялата ширина на имота на фондацията, за да може да се спазят изискванията за отстояние, като оградата между имотите няма да се мести и след узаконяване на строежа в имота на въззивника Б. симулацията ще се разкрие и собствеността ще се върне. Съдът е приел, че съгласно показанията на свидетеля М. той е автор на текста на обратните писма, които били подписани от въззивника Б. и съпругата му заедно с декларации по ЗННД и ДОПК, необходими за изповядване на нотариалната сделка. Съдът е констатирал, че нотариус Л.не е свидетел на размяна на пари между страните, като е кредитирал показанията му напълно. Съдът е установил, че преди сделката пред нотариус Л.процесната площ е била част от имота на въззиваемата фондация по устройствен план, а след това – част от УПИ на въззивника. Съдът е приел, че по делото са представени неоспорени по отношение на авторството им обратни писма, изходящи от въззивника и починалата му съпруга, като същите съставляват годно доказателство за разкриване на симулативния характер на договора и съдържат изрично изявление, че страните въобще не са желаели да сключат такъв. С оглед на това е прието, че сключеният договор е изцяло нищожен като абсолютно симулативен – страните въобще не са желаели да настъпят правните му последици. Съдът не е разгледал твърденията на въззивника, че същият не е знаел какво подписва, тъй като не е знаел за съдържанието на обратното писмо, като приема, че тези твърдения са преклудирани като въведени в процеса след срока за отговор на исковата молба. Излагат се и доводи, че свидетелят И. М. е установил, че въпреки, че обратните писма не са съставени от въззивника, същият е бил предупреден за съдържанието им. Поради това е уважен иска за обявяване на сделката за нищожна поради привидност, като вследствие на това съдът е приел, че собствеността върху процесната част от недвижим поземлен имот не се е прехвърлила към ответника. Оттук и доколкото е установил, че преди извършване на сделката процесната част от недвижим имот е била собственост на въззиваемата фондация, е уважил и иска за признаване, че последната е собственик на процесната земя.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не е спорно, че на 03.06.2011 г. е сключен нотариален акт за продажба на процесната част от поземлен имот от въззиваемата фондация „А.Б.“ и въззивника Б. по време на брака му, прекратен поради смъртта на съпругата му Н.Б.към по-късна дата, като преди сделката имотът е бил собственост на фондацията. Спорен е единствено въпросът  дали страните действително са желаели последиците на сключения между тях договор или същият е сключен симулативно с цел да се осигури законността на строежа в имота на въззивника с оглед отстоянието му от границите на имота, а не да се прехвърля собственост и да се променят имотни граници.

По делото са представени две обратни писма, подписани от въззивника Б. и починалата му съпруга (на лист 12 и 13 от делото), в които се посочва, че сделката от 03.06.2011 г. е безпарична, по нея не са платени суми и същата е нищожна. За същите не се спори, че са подписани от въззивника, а въззиваемата фондация не оспорва, че текстът им не е съставен от въззивника Б., а от свидетеля И. М. – адвокат. Това личи и от текста на писмата, които възпроизвеждат описанието на имота, който се прехвърля, такова както е дадено в нотариалния акт – с описание на урегулирани поземлени имоти, граници, отстояния и т.н. Обстоятелството, че текстът на обратните писма е съставен не от лицето, което ги е подписало, обаче не води до извод, че същите не съдържат волята на въззивника Б. и починалата му съпруга, тъй като са подписани от тях. Съгласно чл. 180 ГПК доказателствената сила на частния документ не следва от това кой е изписал текста физически, а от това, че е подписан от лицето, направило изявлението. Именно подписът като формален акт, за който е известно, че поражда правни последици, е това, което удостоверява волята на един правен субект да се обвърже с направеното писмено изявление, независимо от това кой е написал текста на изявлението (по този въпрос няма спор в доктрината – П., М. Гражданско право. Обща част. С., Софи-Р, 2002, с. 482. Т., В. Гражданско право на НРБ. Том II. С., „наука и изкуство“, 1973, с. 217, а в такъв смисъл е и съдебната практика – Решение № 6922/10.06.2015 г. по адм. д. № 10404/2014 на Върховния административен съд; Решение № 29/23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г. на Върховния касационен съд, I ТО).

По делото въззивникът Б. твърди, че не е разбирал значението на документа, който му е бил представен за подпис. Това обстоятелство обаче няма значение за действителността на подписаното от въззивника обратно писмо, тъй като неразбирането на употребените в даден текст изрази, под който едно физическо лице се подписва, не означава, че същото не е съгласно да се обвърже с основния му смисъл и цялостните му правни последици. Още повече, анализът на текста на обратното писмо и използването на термини със специфично юридическо значение в него не мога да установят сами по себе си това обстоятелство, тъй като същественото съдържание на документа, съдържащо се в думите „не е … заплатена уговорената цена на имота“, е изразено по ясен и недвусмислен начин на разстояние около 1 см от положения под документа подпис, на отделен абзац в текста. Следователно твърдението за неяснота на текста не е доказано.

Въззивникът твърди още, че свидетелят М.  го бил въвел в заблуждение, че отстъпването на част от съседното дворно място е необходимо за построяване на сграда в имота на въззивника Б.. Това твърдение следва да се квалифицира като такова за извършване на измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД – т.е. че въззивникът е подписал документа под влияние на неверни представи, внушени му от друго лице – свидетеля М., в полза на въззиваемата фондация. Изявлението в обратното писмо е безусловно и не съдържа никакви противоречия относно действителната воля на подписалия го – че сделката е извършена без заплащане на пари и не произвежда правни последици. Мотивите, поради които е извършена симулацията, не могат да бъдат основание за оборване на недействителността ѝ, доколкото въззивникът Б. не е бил заблуден относно правните последици на сключваната от него с нотариален акт сделка – че същата не прехвърля собственост. Дали е необходимо или не да се извършва подобно действие няма правно значение относно обстоятелството, че изразената воля на въззивника е била различна от действителната. Дори и въззивникът да не е било необходимо да сключва оспорваната от въззиваемата фондация сделка, не се оспорва обстоятелството, че същата е била сключена само за удовлетворяване на изисквания на държавни органи, а не с цел действително прехвърляне на собственост. Поради това и в двата случая сделката не би имала правни последици и би била сключена в нарушение на изискванията на закона аз постигане на съгласие. Следователно мотивите за сключването ѝ са без значение за установяване на това, че сделката е порочна.

Неоснователно е и възражението на въззивника Б. за това, че обратните писма били съставени за целите на делото. Поне за едно от обратните писма – това, съставено от починалата съпруга на въззивника – Н.Б., се установява, че не е възможно да е издадено преди 09.01.2014 г. На последната дата съгласно удостоверение за наследници № ГР94-1842-1/13.06.2016 г. (на лист 27 от първоинстанционното дело) съпругата на въззивника Б. е починала, поради което това е и достоверна дата, след която документът не е възможно да бъде съставен, съгласно чл. 181, ал. 1, предл. второ ГПК. Този факт може да служи като още един аргумент, че обратните писма са били изготвени от въззивника и съпругата му.

По възражението за недопустимост на свидетелските показания по делото, съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК при наличие на писмени документи, установяващи привидност на едно правно изявление (каквито са представените по делото обратни писма от въззивника и починалата му съпруга), е налице изключение от забраната за установяване със свидетелски показания на привидността на сключени между страните сделки. Поради това при наличните по делото писмени доказателства няма пречка съдът да вземе предвид изслушаните свидетелски показания.

Неоснователни са и възраженията, че показанията на разпитания свидетел И. М. (на лист 124 от първоинстанционното дело) били непоследователни – напротив, той разкрива мотивите за извършване на сделката, конкретните действия по подготовката и извършването ѝ, както и начина, по който са съставени обратните писма – предварително, с последващо попълване на номер на нотариалния акт след сключване на сделката, като свидетелят М. не е присъствал лично на подписването на обратните писма. Не се установява твърдяното във въззивната жалба противоречие, че подписите на въззивника и починалата му съпруга следвало да се положат пред самия свидетел, като не бил логичен такъв механизъм на съставяне на обратните писма. Настоящият съдебен състав намира, че точно обратното – логично е обратните писма да не са съставени в присъствието на свидетеля М., тъй като той е виждал въззивника само при сключване на нотариалната сделка, а в този момент нотариусът не следва да знае, че страните нямат намерение да сключат афишираната пред него сделка, защото в противен случай би отказал да я завери, защото би удостоверил нищожен акт поради симулация – чл. 26, ал 2 ЗЗД, а това е изрично забранено от чл. 574 ГПК. Поради това обратните писма е следвало да се съставят извън нотариалната кантора и липсата на нотариална заверка не може да бъде основание да се приеме, че същите са неистински. Нещо повече, свидетелят М. посочва, че не е виждал починалата съпруга на въззивника и поради това няма как да е видял същата да полага подписа си под обратното писмо. Липсата на среща между свидетеля и починалата съпруга на въззивника Б. е логична с оглед на това, че същата не е показала заинтересованост от извършване на сделката и законността на строежа в засегнатите имоти, като основните действия за узаконяването са били извършени от въззивника Б., и е била в напреднала възраст, поради което и участието ѝ в нотариалното производство не е било необходимо.

Накрая, твърди  се, че показанията на свидетеля М. били противоречиви, защото законността на строежа в имота на въззивника Б. била установена след сключване на оспорения нотариален акт в рамките на производство пред административен съд. Твърди се, че това означавало, че свидетелят М. бил въвел въззивника Б. в заблуждение, понеже сградата тъй или иначе била законна и нямало нужда да се извършват симулативни сделки, за да се достигне до узаконяването ѝ. В случая се прави опит да се атакува извършено от въззивника Б. волеизявление въз основа на неправилно формирани мотиви у него относно правната характеристика на извършваните от него действия. Това възражение обаче е въведено от въззивника Б. едва след провеждане на две съдебни заседания пред първоинстанционния съд, поради което е преклудирано, тъй като е въведено в процеса след срока за подаване на отговор на исковата молба. Поради това същото не следва да се обсъжда по същество.

Следователно правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Л.(доколкото последният напълно подкрепя изложеното от свидетеля Б. относно това, че пред него плащания по сделката не са извършвани). Следователно липсват и данни, които да опровергават изложеното в двете обратни писма за симулативност на договора за покупко-продажба на процесната част от поземлен имот, сключен между страните по делото на 03.06.2011 г. Оттук и правилно първоинстанционният съд е преценил, че сделката е симулативна, и следователно – нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото нищожните сделки нямат правни последици, то основателен е и изводът на първоинстанционния съд, че собствеността върху процесната част от поземлен имот не е била прехвърлена на въззивника Б. с договора, оформен в нотариален акт от 03.06.2011 г., и следователно собствеността върху тази част от имота принадлежи на предходния собственик (преди датата на извършване на продажбата) – въззиваемата фондация „А.Б.“, закупила имота съгласно Нотариален акт № 10/28.08.2009 г., том V, рег. № 27997, нот. Дело № 700/28.08.2009 г. на нотариус И. Д. с рег. № 39 в регистъра на Нотариалната камара (на лист 8 – 9 от първоинстанционното дело). Следователно първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата фондация „А.Б.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същата е доказала такива в размер на 750 лева адвокатско възнаграждение, уговорено с договор за правна защита и съдействие от 18.04.2018 г. (на лист 25 от първото въззивно дело), който съдържа и разписка за заплащане на сумата в брой. Поради това въззивникът следва да бъде осъден да плати сумата от 750 лева разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293538/14.12.2019 г. по гр. дело № 29172/2016 г. на Софийския районен съд, 51 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Л.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на фондация „А.Б.“, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул. „*******, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) – разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.