№ 1129
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501353 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 27545/11.04.2023г. от М. Л.
П., чрез процесуален представител срещу Решение № 762/07.03.2023г. по гр.д. №
10298/2022г. на ВРС, в частта с която съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на Д.
Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „М. Л." № 28, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
причинените на 28.05.2019 г. болки и страдания /разстройство на здравето - мозъчно
сътресение, счупване на крилата на носните кости, разкъсно-контузна рана на долната устна,
кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото бедро и лявата подбедрица, страх,
тревожност, проблеми със съня, стрес и дискомфорт/, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането /28.05.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Считайки решението за неправилно и необосновано, при превратно тълкуване на
събраните доказателства и постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иск а да бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност да се намали присъденото обезщетение.Излагат се твърдения , че
по делото не е доказано здравословното състояние на ищеца към дата на инцидента , а дни
по-късно.Кредитирани са показания на свидетел , който живее на съпружески начала с
ищеца. Обезщетението не отговаря на критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира потвърждаването му и
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззивника , редовно призован не се явява, чрез процесуалния си
представител,поддържа жалбата.Претендира уважаването и.
В съдебно заседание въззиваемия редовно призован, не се явява, чрез процесуалния
1
си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените
по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата , инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д. Е. Д. срещу
М. Л. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца 7 000 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
причинените на 28.05.2019 г. болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /28.05.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С обжалваното решение съда е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата от 2 000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща разликата над уважения размер от 5 000 лв. до претендираните 7 000
лв.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.05.2019 г. имал среща с ответника М. П.
под А. мост, където последният има складови помещения, които ползва като сервиз, по
повод закупен от ответника лек автомобил от Х. и появилите се недостатъци на същия.
Сочи, че около 16,15 ч. на същия ден влязъл с колата си в района на сервиза, заедно със
съседа му П.Н.. Там заварили ответника и негов приятел З.К., който също познавал отдавна.
Попитал ответника където са му вещите и кога ще му върне заетата сума. Малко след това
ответникът започнал да му нанася удари./описани подробно в исковата молба/. Твърди, че
се обърнал към присъстващите за помощ, които са помолили ответника да спре, но той
заплашил и П.. Когато успял да излезе на паркинга пред халето усетил силна болка в
областта на челюстта и започнал да плюе кръв. Успял да седне в колата и се обърнал към
комшията си П. да влиза вътре и да тръгват. Попитал М. дали ще отвори порталната врата на
двора , той му отговорил :“Разбира се“ и му казал , защо го бил: „Че думите които му казал
много болели и животните ги бия“. Прибрал се в къщи , бил силно разтревожен не можел да
повярва на случилото се. Имал синини по цялото тяло , носът и устата му кървели ,
фланелката му била разкъсана. По – късно вечерта освен болките по тялото и главоболието
започнало да му се гади и да повръща често. На сутринта приятелката му го убедила да
отиде на лекар в МБАЛ „Света Анна-Варна", където го приели за лечение в неврохирургия.
Посочва, че вследствие на нанесения побой са му причинени множество травматични
увреждания - мозъчно сътресение, счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана на
долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, левия долен крайник. Разказва, че
2
една седмица не е можел да се храни нормално, изпитвал силни болки в областта на шията,
има травма на носа, изпитва страх и тревожност от повторяемост на събитията и сънува
кошмари. Сочи, че след изпиването му от болницата не се е виждал с ответника. Подал е
жалба до Прокуратурата за извършено от ответника престъпление, за което е образувано
досъдебно производство и впоследствие е постановена влязла в сила присъда, с която
ответникът е признат за виновен за нанесена на ищеца лека телесна повреда.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Оспорва изложените от ищеца
твърдения и факти, като излага , че не дължи претендираните суми за причинени
неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че счупването на носните кости е в резултат
на спречкването между страните на 28.05.2019 г., като твърди , че това е стара травма.
Твърди, че не е налице пряка причинна връзка между неговите действия и настъпилите
увреждания на ищеца. В условията на евентуалност счита претенцията за прекомерна.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявените искове.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, поради
което настоящия състав не следва да я преповтаря. Няма спор между страните, а и е
установено от събраните по делото доказателства , че те се познават, както и че с влязла в
сила на 02.12.2021 г. Присъда № ****** от 01.03.2021 г. по НЧХД № **************,
ответникът е признат за виновен за това, че на 28.05.2019 г. е причинил на ищеца
разстройство на здравето - мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости,
разкъсно-контузна рана на долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото
бедро и лявата подбедрица, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Спорно по делото е, дали претърпените от ищеца вреди са резултат на виновно
поведение на ответника, налице ли е причинна връзка, какъв е обема им, както и какъв е
размера на справедливата им обезвреда.
Настоящия съдебен състав счита, възраженията на въззивника в тази връзка за
неоснователни със следните аргументи.
За да е налице сложният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, следва в резултат от
виновно противоправното поведение на ответника да е причинена вреда на ищеца; следва
да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите
вреди/имуществени или неимуществени/ за ищеца. Тези елементи следва да са налични
кумулативно.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е
извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съблюдавайки нормата на закона, оспорването от ответника на получените от
ищеца в резултат на нанесения му на 28.05.2019г. побой , и в частност травматичното
увреждане – счупване на крилата на носните кости, както и авторството им, респективно
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди ,
е неоснователно.
Описаните в присъдата травматични увреждания са установени и от приетите по
делото писмени доказателства - Медицинско удостоверение № 485/2019 г. от МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ /л. 10/ и Епикриза от Клиника по неврохирургия в МБАЛ „Св. Анна - Варна"
3
/л. 12/, както и от приетото по делото без възражение на страните заключение на вещите
лица по комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза /л. 66-73/, което съда
кредитира като пълно и обективно. От същото се установява, че нанесените на ищеца на
28.05.2019г. травматични увреждания са следните- разкънонтузна рана по лигавицата на
долната устна, фрактура на носни кости, сътресение на мозъка, без загуба на съзнание,
кръвонасядания по кожата в областта на шията, дясна мишница, лява мишница, ляво бедро,
лява подбедрица. Проведено е консервативно лечение чрез медикаменти и наблюдение, като
след изписване от лечебното заведение е отчетено отшумяване на симптоматиката и
възстановяване. Клинично поставената диагноза- сътресение на мозъка в случая не определя
състояние на пълна загуба на съзнание. Разкъсно-контузната рана по лигавицата се
възстановява за срок от около две-три седмици и завършва с образуване на белег. Срокът за
резорбция на ограничените кръвонасядания по кожата на шията, горните и левия долен
крайник е от порядъка на две седмици. Към датата на изготвяне на експертизата /06.02.2023
г./ е налице пълно възстановяване на засегнатите от травми анатомични области.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията на ищеца за
предишни увреждания / ищеца сам твърди, че е с ТЕЛК/ са ирелевантни за настоящия спор ,
касателно преценката на получените в резултата на инцидента телесни увреждания. Видно
от приложеното по делото Решение ТЕЛК № 1693 от 23.04-2018г. със срок до 01.04.2021г.
ищеца е с 60 процента ТНР , поради счупване на ацетабулума/трабва на крайник , а не на
носни кости.
Оплакването в жалбата, досежно преценката на съда за вида и характера/интензитета
на причинените на ищеца Д. Д. неимуществени вреди, под формата на болки,
страдания,притеснения, а и от там и за размера на присъденото обезщетение, съда счита за
неоснователно.
Законът предвижда, обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се
определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД
за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент
на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за
ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвреда обезщетение. Паричната сума,
която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен
страданията му.
От заключението на коментираната КСМЕ се установява, и че у ищеца се отчитат
леко изразени симптоми на тревожно напрежение, които се соматизират и нарушават съня:
трудности при заспиване, ранно събуждане сутрин, неспокоен сън, както и симптоми на
психотравма, свързани с избягване, обезпокояващи сънища, тревожно напрежение при
напомняне за инцидента, повишена бдителност и емоционално вцепенение, нервност и
плашливост. Няма данни за клинично значими симптоми на депресия и тревожност, които
да влошават значимо ежедневното функциониране. Налице са данни за преживяване
психотравма, проявите на която към момента се изразяват в избягване на социални
контакти, леко натрапчиви мисли за очаквания за „отмъщение", които водят до повишена
бдителност, безспокойство за семейството и предприемане на предпазни мерки.
В унисон с приетите писмени доказателства са и събраните в хода на производството
гласни такива , чрез разпит на водените от ищеца свидетели - С.Д.С. , чиито показания съда
кредитира в условията на чл.172 от ГПК, като непосредствени и Г.С.С. - които съда
кредитира като обективни , базиращи се на лични впечатления. Съвкупно от показанията им
се установява, че Д. и М. имали спор за някаква кола и ищецът отишъл да вземе части за нея
от сервиза на ответника. Свидетелката С., която живее на семейни начала разказва, че като
се прибрала видяла ищеца заедно със съседа. Д. и разказал какво се е случило ,тя видяла и
раните по тялото му. П. /съседът/ потвърдил случилото се, като през нощта ищецът не се
чувствал добре, имал гадене и повръщане и отишли на сутринта в болницата. Споделя, че
4
там го консултирали и го приели в неврологично отделение. След изписването му ищецът се
затворил в себе си, изпитвал тревожност и избягвал разговори. Известно време след това се
оплаквал от главоболие и проблеми с носа, за което му изписали медикаменти. Свидетелката
споделя, че има цялостна промяна в поведението на ищеца - станал мнителен и
раздразнителен, проверявал постоянно всяко нещо, започнал да избягва да ходи по места
където може да срещне ответника или техни общи познати. Ищецът изпитва страх ответника
да не посегне на свидетелката или на детето им. За промяна в поведението на ищеца
свидетелства и Г.С. - станал недоверчив към близките и приятелите си и се грижил повече
за сигурността на дома си- инсталирал камери за наблюдение на къщата си. Имал
оплаквания за сухота в носа.
Съдът намира, предвид възрастта на ищеца, както и данните за здравословното му
състояние, възможността да се грижи изцяло за себе си, възстановяването към дата на
изготвената КСМЕ и с оглед приетото относно тежестта на увреждането – леки телесни
повреди, изразяваща се в мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости,
разкъсно-контузна рана на долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото
бедро и лявата подбедрица, както и установените негативни преживявания – болка и
страдания, психотравма свързана с тревожност, че първоинстанционния съд е определил
адекватно репариране на търпените от него неимуществени вреди с обезщетение в размер
на 5000 лева.
Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния за
присъждане на законна лихва,считано от дата на увреждането 28.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
С изложените мотиви ,въззивната жалба като неоснователна следва да бъде
отхвърлена, а решението в обжалваната част – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед направеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 800.00 лева
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 762/07.03.2023г. по гр.д. № 10298/2022г. на ВРС, в
частта с която М. Л. П., ЕГН ********** , с адрес бул.“П.“ № 133, ет.1 Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „М. Л." № 28, сумата от 5
000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от причинените на 28.05.2019 г. болки и страдания /разстройство на здравето -
мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости, разкъсно-контузна рана на
долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото бедро и лявата
подбедрица, страх, тревожност, проблеми със съня, стрес и дискомфорт/, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението,на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, М. Л. П., ЕГН ********** с адрес бул.“П.“ № 133, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ Д.
Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „М. Л." № 28, сумата в размер на 800.00 лв.
/осемстотин/, представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
5
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени от
ответника по посочената банкова сметка с IBAN ***********************.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6