Решение по дело №3406/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 431
Дата: 10 юни 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20251100203406
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Н. С. А.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20251100203406 по описа за 2025 година
въз основа на закона и събраните по делото доказателства:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр. чл.16 ал.7 т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/
Решение № 96/324541-22 от 15.12.2023 година, издадено от несъдебен орган
на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 11.12.2024 година, за налагане на
финансова санкция на А. Ц. Г. - родена на **** година, българин, български
гражданин, с адрес: гр.София, ж.к. „Люлин“ № ****, с което за нарушение на
Закона за обществен превоз на пътници му е наложена глоба в размер на
100.00 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от
195.40 лева.

ДА СЕ УВЕДОМИ за решението компетентния орган на издаващата
държава, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен
срок от днес.
1
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧД № 3406/25 г. по описа на СГС, 21 състав.

Производството е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод изпратено от Федерална Република Германия
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 96/324541-22 от 15.12.2023 година,
издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на
11.12.2024 година, за налагане на финансова санкция на А.Ц.Г. - родена на
**** година, българин, български гражданин, с адрес: гр.София, ж.к. „Люлин“
№ ****, с което за нарушение на Закона за обществен превоз на пътници му е
наложена глоба в размер на 100.00 евро с левова равностойност по фиксинга
на БНБ към днешна дата от 195.40 лева.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище за
признаване на решението, поради наличие на законови предпоставки.

Засегнатото лице, редовно призовано за съдебното заседание, не се явява
и не изразява становище. Явява се определеният му за служебен защитник
адвокат, който моли искането да бъде оставено без уважение.

СЪДЪТ след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение № 96/324541-22 от
15.12.2023 година, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия,
влязло в сила на 11.12.2024 година, на българския гражданин А.Ц.Г.
действително е наложена финансова санкция - глоба в размер на 100.00 евро
за нарушение на чл.70 ал.1 от Закона за обществен превоз на пътници 2000 в
издаващата държава, а именно: че на 18-08-2022 година, 20:45 часа, в Spui, 's-
Gravenhage /Нидерландия/ e използвал обществен транспорт (трамвай) без
притежание на валиден превозен документ /билет/.

На първо място, съобразно чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
компетентен орган в Република България да признае и постанови изпълнение
1
на цитираното по горе решение е Софийски градски съд, поради
обстоятелството, че засегнатото физическо лице има постоянно местоживеене
в същия съдебен район. На следващо място, налице са и формалните
предпоставки, предвидени в чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца към
приложенията по закона. Коментираното решение е влязло в сила на
11.12.2024 година и като такова представлява влязъл в сила в държава членка
на ЕС акт за задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка
с нарушаване правилата за движение по пътищата на издаващата държава.
Анализирайки нарушението, извършено от засегнатото лице, съдът
констатира, че то не покрива юридическия състав, посочен в чл.30 ал.2 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС - поведение, което нарушава правила за движение по
пътищата и за него не се изисква двойна наказуемост, но същевременно
представлява нарушение и има свой аналог и в българското законодателство.

При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на предвидените в закона предпоставки и липса на нарочни пречки
за признаване на решението за наложена финансова санкция. По отношение
на възраженията на защитата съдът дължи да отбележи, че актът, с който е
наложена съответната финансова санкция е приложен към удостоверението и
същият напълно съответства на описаните в него факти и обстоятелства. Няма
задължение за представяне на превод на този документ, който освен всичко
друго не се и оспорва по неговата същност.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл.35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на
наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, деянието е извършено на територията на чуждата
държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.5, а санкцията, която се
претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл.35
т.6 от закона.

С оглед на гореизложеното съдът реши, че следва да признае решението
на чуждата държава, с което е наложена посочената в него финансова санкция,
като последната на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 ЗПИИРКОРНФС се
преизчисли в български левове, съобразно курса на БНБ за деня на
постановяване на решението и се равнява на сумата от 195.40 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него
съдържание.
2

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

3
Съобщи за изтекли лични данни