Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 20.09.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл. съдия Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4274 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 16.01.2021
г., постановено по гр.д.№ 68774/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 88
състав, А.В.С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание чл.48, ал.8 ЗУЕС на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. София, ул.„********, представлявани от Управител М.Ж.Ч., сумата 545.68
лв.-
главница, представляваща вноски за управление и поддръжка на общите части за
обекти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София,
ул. „********, а именно: Студио № 1.2 на първи етаж в сградата и паркоместа № 3
и № 4, както и разходи за ток на две паркоместа, която сума е формирана от
следните вземания: 298.94 лв.- такса за управление и поддържане на общите части
за периода м.12.2016 г.- м.01.2017 г.; 152 лв.- такса за управление и
поддържане на общите части, дължима от собствениците на паркоместа, за периода м.12.2016
г.- м.01.2017 г.; и 94.74 лв.- припадаща се част от разходите за ток на двете
паркоместа за периода 13.12.2016 г.- 11.02.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 28.11.2019 г., до
окончателното плащане, както и сумата 599.33 лв.- разноски по делото, „по съразмерност“,
като искът на ЕС е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 545.68 лв. до
пълния претендиран размер от 549.68 лв. /разлика над присъдената такса за
управление и поддържане на общите части, дължима от собствениците на паркоместа-
в размер на 152 лв. до пълния претендиран размер от 156 лв./. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ответниците- етажни собственици в посочената сграда, са осъдени
да заплатят на ищеца А.С. сумата 2.62 лв.- разноски по делото, „по съразмерност“.
Постъпила
е въззивна жалба от А.В.С. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявените от ЕС искове, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Етажна собственост /ЕС/ в сградата на ул.„Акад. ********в гр. София
/ищец по делото/- чрез адв.- пълномощник, оспорва жалбата и моли постановеното
от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са осъдителни
искове по чл.48, ал.8 ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Етажната
собственост в сградата на ул.„Акад. ********в гр. София срещу етажния
собственик А.С. осъдителни искове по чл.48, ал.8 ЗУЕС за горепосочените суми,
като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съгласно
приложимите разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС- в
приложимата редакция, действала към 11.11.2014 г. и 18.11.2015 г./ Общото
събрание на етажните собственици определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата- чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, като това решение на ОС обвързва всички етажни собственици, включително
и тези, които не са гласували за него /арг. ал.4 на чл.11 ЗУЕС/. За поддържане
на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание-
чл.48, ал.8 ЗУЕС /в приложимата редакция- с изм. и доп., обн. ДВ- бр.57 от 2011
г., действаща и към настоящия момент/. Разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят- чл.51, ал.1 ЗУЕС.
Предвид
горното, за да бъдат уважени предявените по делото искове за горепосочените
суми, претендирани като сбор от дължими месечни вноски за управление и
поддържане на общите части в сградата, следва да бъде доказано по делото, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение за определяне размера
на тези вноски за всеки от собствениците, включително за ответника А.С..
Според
представените от ищеца- Етажна собственост, Протоколи от проведени на 11.11.2014
г. и 18.11.2015 г. общи събрания на етажната собственост /л.8- 13 от делото на
СРС/, ОС на ЕС е взело решения, за които не са наведени доводи от А.С., нито са
представени доказателства да не представляват стабилизирани актове на етажната
собственост, а именно: решение за определянето на месечни суми за управление и
поддържане на общите части в сградата, дължими от етажните собственици и
ползвателите на обекти с нея, в размер на 1 лв. без ДДС- „за 1 кв.м. площ, вкл.
с идеалните части“; решение за увеличаване размера на тези суми /за управление
и поддържане на общите части в сградата/, до 1.90 лв. без ДДС- за 1 кв.м. площ,
вкл. идеалните части, считано от 1.12.2015 г.; както и решение за актуализиране
на месечните вноски за управление и поддържане на общите части, дължими от
собствениците на паркоместа в сградата, с което е прието, считано от 1.12.2015
г. същите да са в размер на 38 лв. на месец на паркомясто. Наред с това е взето
решение от етажните собственици към месечната вноска да се заплащат разходите
за ток, разпределени пропорционално на броя на паркоместата /решение по т.2 и
т.3 от протокол от проведено на 18.11.2015 г. ОС на ЕС/.
За
атакуване решенията на ОС е предвиден специалният ред по чл.40, ал.1 ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор
върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона. Искът по чл.40 ЗУЕС е конститутивен и до влизане в
сила на решение по него, с което атакуваното решение на ОС се отменя, това
решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл.38 ЗУЕС. Тъй като в случая от страна на
ответника А.С. не са наведени доводи, нито са представени доказателства
цитираните по- горе решения на ОС на ЕС от 11.11.2014 г. и 18.11.2015 г. да са
били отменени по съдебен ред, задължителната им сила следва да бъде зачетена,
като бъдат приложени произтичащите от тях правни последици, обвързващи и С.-
като етажен собственик и адресат на тези решения, да изпълнява определените с
тях към ЕС парични задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че
приложеното от ответника- въззивник Решение по гр.д.№ 5733/ 2015 г. на СГС
/окончателно/, с което е дадено друго разрешение на посочения по- горе спорен
въпрос, не се ползва със сила на присъдено нещо по този въпрос, поради което и
в случая не следва да бъде зачетено от настоящия въззивен съд- в приложение
императивните разпоредби на чл.297 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК.
По
делото не е спорно, а и се установява въз основа на събраните писмени
доказателства, че ответникът А.С. е етажен собственик в процесната сграда, като
притежава СТУДИО № 1.2, находящо се на първи етаж в сградата на ул.„Акад. ********в
гр. София, с площ от 78.67 кв. м., включая площта на прилежащите му общи части
/при застроена площ на обекта- 69.70 кв.м, и 8.97 кв.м- прилежащи общи части/,
а също и ПАРКОМЯСТО № 4 и ПАРКОМЯСТО № 5 в сутерена на сградата /Нотариален акт
№ 195/ 30.05.2012 г. на софийски нотариус/, в който има общо 16 паркоместа.
За
процесния период от м.12.2016 г. до м.01.2017 г. следователно дължимите от
етажния собственик А.С. месечни вноски за управление и поддържане на общите
части възлизат на общо 298.94 лв. /2 месечни вноски по 149.47 лв. /78.67 х 1.90
лв./ всяка/, а дължимите за същия период такси за управление и поддържане на
общите части за притежаваните две паркоместа възлизат на общо 152 лв. /4 вноски
по 38 лв. всяка/. Не е спорно по делото, че ответникът С. не е заплатил
посочените суми на етажната собственост /в писмения отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК такива твърдения не са направени/, поради което и същите правилно са
присъдени на ЕС на основание чл.48, ал.8 ЗУЕС с обжалваното първоинстанционно
решение.
Не
рефлектират върху така приетите изводи по съществото на спора наведените във
въззивната жалба на ответника С. доводи за недължимост на горните суми, поради
основателност на възраженията му за прихващане и опрощаване, които правилно не са
уважени от първо-инстанционния съд. Не са налице предпоставките на чл.103 ЗЗД
за прихващане на процесните вземания с вземания на ответника, произтичащи от
заемно правоотношение по сключен на 15.06.2012 г. договор за заем, тъй като
насрещна страна по същото е търговско дружество- „МКС- И.“ ООД, а не ищецът- етажна
собственост, като няма твърдения, нито доказателства за настъпило между
последните правоприемство, нито за встъпване или поемане на дълг от страна на
ищеца /а по правилата на житейската и правна логика такава хипотеза не е и
предполагаема/. Тъй като не са налице насрещни вземания на страните по делото,
безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки за тяхната компенсация.
Няма
данни и доказателства и за извършено „опрощаване“ по смисъла на чл.108 ЗЗД, тъй
като такова изявление на кредитора изобщо липсва, а и ако е извършено такова
опрощаване, то вземането не би било предмет на заявените по съдебен ред от ищеца-
етажна собственост, претенции /арг. чл.11, ал.1, т.13 ЗУЕС/.
По
изложените по- горе съображения ирелевантно за приемане изводите по съществото
на настоящия спор е и представеното от ответника във връзка с горните
възражения писмено доказателство- Протокол от проведено на 15.09.2012 г. ОС на
ЕС /т.1/, тъй като визираните в него Договор за паричен заем от 15.06.2012 г.
/за сумата 84 468 лв./ и Анекс № 1 към него са сключени между ответника А.С.-
като заемател, и посоченото дружество- „МКС- И.“ ООД- като заемополучател,
поради което и при липсата на идентитет между страните по заемното
право-отношение и по соченото материално правоотношение, взетото от ОС на ЕС
„решение за прихващане на насрещни задължения“, без да е налице насрещно вземане на А.С. спрямо ЕС, нито
друга фактическа или правна връзка между ЕС и „МКС- И.“ ООД, предполагаща
такова прихващане, е лишено от соченото от С. правно действие. Следва да се
отбележи в тази връзка и че представляващ дружеството- заемо-получател и
управител на етажната собственост към датата на взимане на това решение е бил
ответникът „А.С., поради което и в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗЗД не би могло да
се приеме, че сочените от ответника правни последици, освобождаващи го от
процесните задължения към етажната собственост, са настъпили.
Без
правно значение за основателността на иска по чл.48, ал.8 ЗУЕС е и начинът, по
който са разходвани средствата, формирани от заплатените от етажните
собственици такси за управление и поддръжка на общите части, поради което и направените
в този смисъл от ответника възражения също не могат да обосноват отхвърляне на
исковете.
Основателна
е и претенцията на ищеца за плащане на сумата 94.74 лв.- разходи за потребена
за паркоместата ел. енергия, представляващи също разходи за управление и
поддържане на общите части- съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗУЕС, тай като са
определени съобразно взетото от ОС на ЕС на 18.11.2015 г. решение /което е
стабилизирано/- за две притежавани от ответника С. паркоместа от общо 16 бр.
паркоместа в сутерена на сградата, като са представени и доказателства за
реалното потребление на доставени от електроснабдителното дружество услуги /фактури
от 21.01.2017 г. и от 21.02.2017 г./.
При
тези съображения, тъй като с подадената от ответника С. въззивна жалба не може
да се постигне като резултат както пълна, така и частична отмяна на обжалваното
решение на посочените по- горе основания, същото- като валидно и допустимо, а
по същество- правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът С. дължи
да заплати на ответната етажна собственост сумата 300 лв.- разноски за
въззивното производство /за платено адвокатско възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.01.2021
г., постановено по гр.д.№ 68774/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 88
състав, в обжалваната част, в която А.В.С.
/ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание чл.48, ал.8 ЗУЕС на Етажната
собственост в сграда с адрес: гр. София, ул.„Акад. ********, общо сумата 545.68
лв. /главница/, представляваща вноски за
управление и поддръжка на общите части за обекти: студио № 1.2, находящо се на
първи етаж, и паркоместа № 4 и № 5 в сутерена на сградата- в режим на етажна
собственост, с адрес: гр. София, ул.„********, и разходи за ток за две парко-места,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.11.2019
г., до окончателното й изплащане, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 599.33 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В.С. /ЕГН **********/
да заплати на Етажната собственост в
сградата на адрес: гр. София, ул.„Акад. ********, сумата 300 лв. /триста лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 68774/ 2019 г. на СРС, ГО, 88 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му /отхвърлителна/
част.
Настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.