РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500164 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД(В и К), с
ЕИК812115210,със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, 8000, ж.к.“Победа“,
ул.“Ген.Владимир Вазов“№3, представлявано от изпълнителен директор Ц.М. чрез адв. А.Манова
от САК, с адрес за призоваване и съобщения:гр.София 1000,ул.“Стефан Караджа“ №12,вх.Г, ет.6,
против Решение №2256/31.10.24г., постановено по гр.д.№2109/24г. по описа на БРС, с което е
признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. П. А., с ЕГН **********, извършено на
основание чл.328, ал.2 от КТ; той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител звено“ в район Бургас при В и К ЕАД-Бургас(претенции на основание чл.344, ал.1,т.1
и т.2 от КТ) и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 24 993,36лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение( в
периода 14.12.23г.-14.06.24г.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда(03.04.24г.)до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.344, ал.1,т.3
вр. чл.225,ал.1 от КТ.
Жалбата сочи решението за неправилно и постановено в противоречие със закона и
събраните по делото доказателства, за които се твърди, че са разгледани едностранно и не са
преценени в тяхната съвкупност.
Конкретно във връзка с мотивите на съда по отмяната на уволнението се заявява липсата на
спор по делото, че ищецът е заемал преди уволнението ръководна длъжност, а представянето на
допълнителната длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“ не се посочва за ангажирана
1
в същата връзка.Уточнява се, че такава допълнителна характеристика е подписана от всички
служители на дружеството, които поради естеството на работата си използват самостоятелно
автомобили за придвижване, но това не означавало, че заемат тази позиция.
Оспорват се и съображенията на РС, че поради непредставен за управителя на дружеството
договор за управление, не можело да се изследва неговият характер и вид. Поддържа се, че по
делото са налице доказателства за този договор и това, че е граждански такъв за управление,
включително имало данни и за вписването на Мирчев като управител в ТРРЮЛНЦ.Това вписване
имало оповестително действие спрямо всички трети лица, вкл. съдебните институции и не
следвало да бъде допълнително тълкувано в хипотезата на чл.328, ал.2 от КТ.Позовава се и на
съдебна практика на ВКС в контекста на довода, че не трябва сключването на новия управленски
договор винаги да се свързва с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план, т.к.
горепосочената правна норма не поставяла такова изискване.Достатъчно било да е сключен нов
управленски договор и да е започнало неговото изпълнение.
Предвид наличието на предпоставките за законност на осъщественото уволнение, страната
моли за отмяна на съдебното решение, което волеизявление и предвид кореспондиращото му
съдържание на жалбата, БОС тълкува и като отправено искане за произнасяне по същество,
въззивният съд да отхвърли обективно предявените от ищеца претенции по чл.344, ал.1,т.1-3 от
КТ.
Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемият ищец- редовно уведомен за жалбата , не представя писмен отговор.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за редовна и
допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение като
валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените доводи за неправилност на съдебното
решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона,
БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано пред първа инстанция РС-Бургас по исковата молба на
въззиваем Т. П. А. от гр.Бургас, чрез адв. Ж. Бойчев, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-
Бургас,по обективно съединените три претенции:за отмяна на Заповед(акт за прекратяване на
трудово правоотношение) №7/02.02.2024г., с която е прекратен трудовият договор на ищеца, като
незаконосъобразна и немотивирана; да бъде възстановен ищецът на работата, заемана преди
уволнението; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, в което е
останал без работа поради уволнението в период до 6 месеца от датата на освобождаването,
вписана в заповедта – 14.12.2023г. до 14.06.2024г., в размер на 3900 лв. месечно или общо 23400
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл.328, ал.2 от КТ поради „сключване на договор за управление №ЧР-02-
110/18.08.2023г.“.Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на уволнението. Сочи
се, че същото е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово
основание за това, както и че заповедта е издадена от лице, което няма необходимите правомощия
за това. На първо място се сочи, че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия
договор на посоченото основание, тъй като цитираният в заповедта договор за управление не е
2
договор за управление на предприятието по смисъла на закона. Твърди се, че издалият заповедта
изпълнителен директор е със срочен договор, който не възлага управленска програма и не дава
право да се прекратяват договори по реда на чл.328, ал.2 от КТ. Твърди се, че новоизбраните
членове на съвета на директорите и в частност изпълнителният директор са нелегитимно избрани.
Оспорват се като нищожни взетите решения с Протокол от 12.10.2022г. – 13:00 часа, поради липса
на правомощия от страна на лицата, които са ги взели, като се твърди, че същите са взети от лица
без материална компетентност към момента на вземането им, като този порок не може да бъде
саниран с по-късното им избиране за членове на СД на В и К ЕАД. Сочи се, че договорът за
управление е подписан от нелегитимен председател на СД, както и че не е одобрен от членовете на
СД, поради което не дава право на сключилия го да прекратява договори по реда на чл.328, ал.2 от
КТ. Излагат се съображения, че в разглеждания случай приложение следва да намери Законът за
публичните предприятия /ЗПП/, като се сочи, че в чл.24 от същия са изчерпателно изброени
основанията, на които може да се прекрати сключен договор за управление, като в случая не е
налице нито едно от тях. На следващо място се поддържа, че няма приет и одобрен бизнес план
нито към датата на избиране на Ц. В.М. за изпълнителен директор на В и К, нито към датата на
издаване на заповедта за уволнение. Посочва се също, че длъжността, заемана от ищеца не е
ръководна, като се излагат съображения. На последно място се твърди, че в случая е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя, като трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено с цел отмъщение, защото е сред служителите, разпитвани и дали обяснения в
образуваното срещу изпълнителния директор производство за проверка за осъществен престъпен
състав.Намира за основателни исковете си и моли те да бъдат уважени, като Заповед
№7/02.02.2024г., с която е прекратен трудовият му договор бъде отменена като незаконосъобразна и
немотивирана; да бъде възстановен на работата, заемана преди уволнението; да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение за времето, в което е останал без работа поради уволнението
за период до 6 месеца от датата на освобождаването, вписана в заповедта – 14.12.2023г. до
14.06.2024г., в размер на по 3900 лв. месечно или общо 23400 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от завеждане на делото, до окончателното й изплащане. Претендирал е и съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез адв. А. В. Манова –
САК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват се
твърденията на ищеца за нелегитимно избиране на съвета на директорите, като се излагат
съображения. Оспорват се и твърденията за липса на бизнес план, като се сочи, че за прилагане на
разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ няма пречка да бъде използван предходен идентичен план. Сочи
се, че ищецът безспорно е лице, заемащо ръководна длъжност. Твърди се, че са неверни
твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, като се сочи, че
освобождаването му от длъжност е поради налагане на нови политики на управление. Твърди се, че
действията на работодателя в тази връзка са изцяло съобразени с разпоредбите на закона, както и
че на ищеца са изплатени всички дължими обезщетения във връзка с освобождаването му. Не са
ангажирани доказателства.
С протоколно определение от 28.10.2024г. съдът е приел изменение на иска по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ, като същият да се счита предявен за сумата от 4165.56 лв. месечно или
общо 24 993.36 лв. за периода от 14.12.2023г. до 14.06.2024г.
Предвид установените данни, с решението си първата инстанция е счела исковете за
основателни, като е намерил уволнението за незаконосъобразно, защото не са налице
3
предпоставките, визирани в тази връзка в чл.328, ал.2 от КТ- посоченото лице за законен
представител на работодателя-ответник няма правомощията да уволни служителя ищец(не е
представен по делото въпреки дадените указания в такава насока договор за управление);
длъжността на работника не е ръководна, предвид представената длъжностна характеристика за
упражняваната от него трудова функция като шофьор в предприятието; намерена е за доказана
твърдяната злоупотреба с правата на работодателя при осъщественото уволнение на
работника.Предвид основателността на иска за отмяна на заповедта за уволнение като
незаконосъобразна, са счетени за основателни и останалите две акцесорни претенции- за
възстановяване на работника на заеманата от него преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение поради оставането му без работа поради незаконното уволнение в максималния 6-
месечен срок.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи на първата инстанция,
като излага в тази връзка и в отговор на въведените оплаквания следните съображения:
Фактическа обстановка:Безспорно е по фактите, че страните по делото са били в трудово
правни отношения, уредени с трудов договор от 22.01.01г., съгласно който ищецът е заел
длъжността „Ръководител направление В и К – ЮГ“, категория персонал „специалист“ за срок от
6 месеца, превърнал се в безсрочен, с последно подписано допълнително споразумение от
01.09.23г., определящо длъжността на служителя като „Ръководител звено“, категория персонал-
„Ръководители“. Това обстоятелство е и безспорно за страните. В тази връзка са представени и
две длъжностни характеристики на ищеца-за длъжност „Шофьор“от 2011г. и „Ръководител
обособено звено-началник експлоатационен район Бургас“ от 2007г. С Акт за прекратяване на
трудово правоотношение № 7/02.02.2024г., издаден от Ц. В.М. – изпълнителен директор на
ответното дружество, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.2
от КТ, с посочена причина – „сключване на договор за управление №ЧР02- 110/18.08.2023г.“,
считано от 05.02.2024г.,като на служителя е заплатено обезщетение за неспазено предизвестие.
С протоколи от заседание на Съвета на директорите на ВиК от 12.10.2022г., са освободени
като членове на съвета три лица, сред които е и Г.Т., явяващ се също изпълнителен директор на В и
К ЕАД-Бургас и са избрани нови трима члена на същия изпълнителен орган на „Български В и К
Холдинг“ ЕАД, един от които е Ц. В.М.. С протокол от същата дата от заседание на съвета на
директорите на В и К ЕАД-Бургас, последният е избран също така да организира и ръководи
дружество В и К ЕАД.На 16.08.23г. той е вписан в ТРРЮЛНЦ като представител на дружеството, а
страните не спорят, че след спечелен конкурс Мирчев е вписан отново в ТРРЮЛНЦ на същата
длъжност, на дата 21.02.24г. Безспорно е също, а и се установява от представената по делото
регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта „Бюро по труда“с дата на регистрация
27.02.2024г.и служебна бележка от 25.09.2024г., издадена от същата Агенция, че Т.А. се е
регистрирал в „Бюро по труда“ на 27.02.2024г.след уволнението и поне до посочената по-горе дата
през м. септември 2024г. не е започнал работа при друг работодател. Експертно заключение е
изчислило размера на обезщетението за шестте месеца, в които ищецът е останал без работа поради
уволнението, на база полученото от него през месеца, предхождащ прекратяването на трудовия
договор възнаграждение и то съвпада със заявената по делото претенция.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят Т. К.К.- колега на ищеца, който също е бил
уволнен от работодателя и води с него дела за отмяна на заповедта за уволнение, за възстановяване
на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност и за заплащане на обезщетение
поради оставането му без работа заради незаконно уволнение.Същият е заявил, че седем от
4
служителите в предприятието, включително самият той са били уволнени през м. декември 2023г.,
а по-късно още един, т.е. общо осем, като свързва прекратяването на трудовите им договори с това,
че са били викани и са давали сведения в полицията за управителя Ц.М. във връзка с осъществена
проверка за дейността му и с оглед полицейското му задържане за 24 часа.
При тези данни съдът обосновава следните правни изводи:
По главната претенция, основана на чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за обявяване
незаконосъобразността на уволнението на ищеца и отмяната на акта, който го обективира,
позовавайки се на чл.328, ал.2 от КТ.
Тежестта на доказване, че е упражнил законосъобразно потестативното си право на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, лежи на работодателя в настоящото
производство, поради което именно той трябва да установи при условие на главно и пълно
доказване наличието на предпоставките, визирани в чл.328, ал.2 от КТ, гласящ, че освен в случаите
по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието,
като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца.
В рамките на настоящото производство по наличието на горните предпоставки,
жалбоподателят поддържа възражение срещу изводите на съда, че заеманата от ищеца преди
уволнението длъжност не е била ръководна, поради което БОС обсъжда това обстоятелство и
намира въведеното оплакване за основателно.
Т.к. в петитума на самата искова молба е изрично заявено искане за възстановяването на
ищеца на длъжността „Ръководител звено“ в район Бургас, а и страните не са спорили, че именно
такова е било заеманото от Т.А. работно място преди уволнението, не може да се сподели изводът
на РС, че данните в производството не сочат на упражнявана от уволненото лице трудова дейност
като ръководител.
В т.3 от §1 от ДР на КТ е дадено легално определение на понятието "Ръководство на
предприятието" и то включва: „ръководителят на предприятието, неговите заместници и други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен
съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни)“;
На носещата подписа на ищеца и представена по делото длъжностна характеристика от
2007г., е отразен шифър 1229 6014, на който според списъка КЪМ НАЦИОНАЛНАТА
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ И ДЛЪЖНОСТИТЕ от 2005г. и 2011г. отговаря длъжността
„Ръководител, обособено звено“.Характеристиката сочи трудовата дейност на лицето като
съдържаща управленски функции, свързани с организиране на работния процес на отделна
структура (район Бургас), представляваща част от структурата на предприятието. В самата
характеристика е графично изобразена трета по степен субординационна подчиненост на
ръководителя на звеното в рамките на общата структура на юридическото лице.Следователно
според тази характеристика А. е лице от ръководството на предприятието, спрямо което може да се
приложи чл.328, ал.2 от КТ като основание за прекратяване на трудовия договор.
В списъка на длъжностите В НАЦИОНАЛНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ И
ДЛЪЖНОСТИТЕ от 2011 г. с промените от 01.01.23г., горепосоченият шифър не съществува.
Вместо това е създаден шифър 1219 за „Ръководители в бизнес услугите и административните
5
дейности, н.д.“, като срещу код 1219 6011, какъвто е отразеният в допълнителното споразумение на
ищеца от 01.09.23г. към трудовия му договор с ответното дружество и в акта за прекратяването на
трудовото правоотношение, е вписана длъжността „Ръководител звено“.В споразумението към
трудовия договор е изрично вписано също, че длъжността попада в категория персонал
„Ръководители“.
Шифърът на длъжността (12196011)според Допълнителното споразумение към трудовия
договор на ищеца е очевидно различен от този по длъжностната характеристика, но това е така не
защото е променена същността на извършваната работа, респективно възложените на работника
управленчески функции на звено, а защото е съобразено изменението от 2023г. на кодовете на
таблицата по НКПД от 2011г. Иначе последният шифър, както и новото наименование на
длъжността отново попадат в раздела, касаещ ръководен персонал.
Ето защо БОС намира за ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ и §1,т.3 от ДР на КТ
заеманата от А. към момента на уволнението му длъжност „ръководител звено“, макар за нея по
делото да не е представена нарочна длъжностна характеристика, чието съдържание да бъде
обсъдено.
Този извод не се променя от обстоятелството, че междувременно ищецът е изпълнявал и
функцията на „шофьор“ в ответното дружество, за която длъжност обаче няма представен нарочен
трудов договор или споразумение към първоначалния, следователно не може да се приеме за
изместваща основната му трудова функция на ръководител на производствено звено, изпълнявана
последно от ищеца в търговското дружество.
БОС обаче не споделя другите оплаквания на въззивника, че чл.328, ал.2 от КТ не
съдържа изискване за въвеждането на нов бизнес план или конкретна бизнес програма, с чието
неизпълнение да се обясни прекратяването на трудовото правоотношение с ръководните кадри в
предприятие, чийто изпълнителен директор е сменен, в рамките на осигурения му от закона 9-
месечен срок от назначението (започването на изпълнението по този договор) и че не е необходимо
представянето на управленски договор, за да се обоснове правото на новия управител да уволни
ръководния служител по реда на цитирания по- горе законов текст.
Съществуващата съдебна практика е преобладаващо ориентирана в посока, че преценката
на новия ръководител на предприятието в контекста на чл.328,ал.2 от КТ е изводима от
способността на заварените ръководни кадри, с които той ще работи, да отговорят на поставените
нови бизнес планове или производствени цели и задачи.Респективно отстраняването на тези
ръководители е именно поради невъзможността им да се приспособят към новите условия и
изисквания на работодателя.Следователно и независимо, че в хипотезата на правната норма липсва
изрично разписване на горното изискване, то трябва да се съблюдава именно, защото е основната
причина за освобождаването на ръководните кадри от новия управител,който според закона има
право на преценка за пригодността им в рамките на 9 месеца от упражняването на своята
управленска дейност. В противен случай уволнението няма да е обвързано с възложените по
договор организационни и ръководни функции, респективно с престираните при изпълнението им
резултати, т.е. ще е произволно и подчинено на съвсем други съображения извън дължимите в
контекста на създадените професионални и трудови отношения такива.Последното може да доведе
до злоупотреба с правата на работодателя, т.к. нарушава принципа за добросъвестно и
законосъобразно упражняване на трудовите права и задължения, въздигнати в чл.8 от КТ.
Предвид тези разсъждения и като приема, че ограничителното тълкуване при
6
правоприлагане на нормата е противно на целта на закона, БОС не споделя цитираната от
въззивника, подкрепяща доводите му съдебна практика(Решение № 4/07.04.22г. на ВКС по гр.д.
№2285/21г. на ІV г.о. ГК). Освен това съдът съобразява, че този акт на ВКС е постановен по друг
допуснат до касационно разглеждане материално правен въпрос(какви са критериите, по които
длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ,вр.§1,т.3 от
ДР на КТ), а не в контекста на спора за значимостта на бизнес програмата в управленския договор
за приложението на чл.328, ал.2 от КТ.
Освен това изнесеното в цитираното решение схващане остава изолирано на фона на трайно
установената до момента практика на върховната инстанция в насока, че същественото и правно
значимото за всеки договор за управление е да съдържа задача с конкретни икономически
показатели, които управителят трябва да постигне, при обвързване на възнаграждението с
постигнатите финансови резултати, при предвидена икономическа отговорност в случай на
неизпълнение на програмата, за което на управителя е дадено от законодателя и потестативното
право по чл.328 ал.2 от КТ- да подбере управленския екип, с който ще изпълни тези задачи и ще
постигне поставените цели(така решение №68/16.05.18г. на ВКС по гр.д.№3105/17г. ІІІ г.о. ГК,
решение №78/12.06.19г. по гр.д.№2493/18г. ІІІ г.о. на ГК на ВКС,Решение №76/27.03.12г. по гр.д.
№937/11г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС, Решение №32/25.02.14г. на ВКС по гр.д.№4502/13г. ІІІ г.о. ГК на
ВКС,Решение 117/30.04.15г. на ВКС по гр.д.№5537/14г. ІV г.о. ГК на ВКС и др.).
На следващо място: предвид изискванията в разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ, по която е
прекратено трудовото правоотношение на А., потестативното право на управляващия
предприятието работодател е формално упражнено в 9-месечния срок от започване изпълнението
по новия договор за управление- в случая от вписването на Ц.М. в ТР като управител на
дружеството за първи път(16.08.23г.), но предвид липсата на представен управленски договор и
други данни, от които да се изведе наличието на нова управленска програма или изрично приемане
на старата, по която работи предприятието, не може да се заключи нито че уволнението е било
извършено от лице с възложени му от принципала правомощия, нито че то е осъществено заради
подбор на ръководни кадри, необходими за изпълнението на управленската програма на новия
изпълнителен директор, респективно за постигането на поставените му с нея финансови и
икономически задачи .
Последните обстоятелства са спорни по делото и според БОС са неустановени от носещия в
производството тежестта да докаже законосъобразността на уволнението работодател.
Изложеното е достатъчно, за да се заключи, че прекратяването на трудовото
правоотношение на Т.А. с работодателя е незаконосъобразно, независимо от частичната
основателност на оплакванията на жалбоподателя в настоящото производство. Последното не
променя крайния правен извод на БРС за незаконосъобразност на акта за прекратяване на
трудовото правоотношение на страните, който изцяло се споделя и от въззивния съд.
Предвид основателността на главната претенция, БОС определя като основателни и
останалите акцесорни искове- по чл.344, ал.1 ,т.2 и т.3 от КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност(като последица от отмяната на уволнението) и за
присъждането на обезщетение по чл.225 КТ за максималния предвидения в закона срок от шест
месеца след уволнението му, в размера, определен от в.л. Джалева(неоспорен пред въззивния съд)
и присъден в полза на ищеца от първата инстанция, още повече, че в жалбата не са въведени други
конкретни доводи за неправилност на решението касателно акцесорните искове, освен че следва да
7
бъдат отхвърлени, доколкото се предпоставят от уважаването на главната претенция за отмяна на
извършеното уволнение, която страната счита неоснователна.
В обобщение от изложеното дотук и предвид съвпадението на крайните правни изводи на
двете съдебни инстанции по въведените спорове, обжалваното решение на БРС следва да бъде
изцяло потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, при този изход от обжалването, въззиваем Т. А. има право
на всички направени в настоящото производство деловодни разноски, представляващи уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение за защитата му пред БОС, в размер от 3530лв.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2256/31.10.24г., постановено по гр.д.№2109/24г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда
“Метални панели и конструкции”, представлявано от Ц. В.М., да заплати на Т. П. А. с ЕГН
********** от гр.Бургас сумата от 3530 лв. (три хиляди петстотин и тридесет лв.),като деловодни
разноски, сторени за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за защитата на
страната от един процесуален представител по ВГД 164/25г. по описа на БОС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от 10.04.2025г., с касационна жалба
пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8