Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………...2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело № 323 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във
вр. с чл.9б и чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано е по жалба от Д.В.И. чрез процесуалния си
представител адв. С. против Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8340-1/27.11.2019 г. издаден от орган по приходите при Община Варна, дирекция „Местни данъци“
мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна,
с който са установени задължения за публични държавни вземания за такса битови
отпадъци за периода 2015 г. – 2016 г. за имоти находящи се в гр.Варна, район
„Одесос“, бул. „Мария Луиза“ № 21, на основание подадени в дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна декларации по чл.14 от ЗМДТ. В жалбата се излагат доводи, че актът е издаден
при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
счита, че недвижимите имоти не са
индивидуализирани в достатъчна степен и не става ясно за кой конкретен имот се
отнася задължението. Сочи се, че към настоящия момент и към периодите на
установените задължения не е бил собственик на имотите . Прави и възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна, редовно уведомен, се представлява от гл. юрисконсулт И. , която
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
По
основателността на жалбата:
Съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във
вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси и петитума на
жалбата , предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по
чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8340-1/27.11.2019 г. издаден от орган по приходите при Община Варна, Дирекция „Местни данъци“
мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна,
с който са установени задължения за публични държавни вземания за такса битови
отпадъци за периода 2015 г. – 2016 г. за имоти находящи се в гр.Варна, район
„Одесос“, бул. „Мария Луиза“ № 21, на основание подадени в дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна декларации по чл.14 от ЗМДТ, главница в размер на
2 720,79 лв. и лихва в размер на 1 032,74 лв. АУЗД е издаден във
връзка решение № МД-РШ-037/30.10.2019 г. на директора на дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна , с което са отменени АУЗД №№ МД-АУ-4566/28.12.2015
г., МД-АУ-049/09.04.2013 г.МД-АУ-3735-1/07.04.2017 г. издадени от главен
инспектор „Контролно ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна.
Вземанията са установени по персоналната партида на
жалбоподателя, съгласно подадени декларации и събраните данни за собствеността
на имотите. С АУЗД са установени задължения за публични държавни вземания за
ТБО за недвижим имот с партиден № 6305088022008, находящ се в гр.Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 21 , представляващ земя с площ 265,00 кв. , ½
собственост на жалбоподателя и недвижим имот с партиден № 6305088022010 находящ
се в гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, представляващ земя с площ 47,57 кв.м. и
козметичен салон с РЗП 153,95 кв.м.
По делото са приети Заповеди на Кмета на Община-Варна:
№ 4013/27.10.2014 г. и № 4506/29.10.2015 г., които установяват, че процесните
имоти се намират в зоните, определени от Кмета на Община-Варна за сметосъбиране
и сметоизвозване.
По делото са представени от
ответната страна приемо-предавателни протоколи за дейността по поддържане
честотата на територията на район „Одесос“ по договори, сключен между
Община-Варна и фирма „Титан-АС“ ООД,
гр.София ,фирма „ЗМБГ“ АД, гр.София за процесните периоди по месеци, както и
задания по посочения договор, приемо-предавателни протоколи и график за ръчно
миене на тротоари, улични платна, алеи, спирки на градския транспорт, пешеходни
подлези и други.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По
валидността на АУЗД:
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в чл. 162,
ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът
за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2
от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането
на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3
от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4
от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5
от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал.2
от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община на териториален директор на НАП.
АУЗД е издаден от главен инспектор „Туристически
данък“ в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна определен със заповед №
4107/30.08.2019 г. издадена от кмета на Община Варна в условия на заместване,
съгласно заповед за заместване № К-045/12.07.2019 г. на кмета на Община-Варна.
Към датата на издаване на заповед № 4107/30.08.2019 г., кметът на Община-Варна
е отсъствал и не е изпълнявал задълженията си във връзка с регистрация в
ОИК-Варна за участие в местните избори. Със Заповед № РД-19-7706-210/18.10.2019 г. на
областния управител на Варна С. П., П. Х. П., заместник-кмет на Община Варна е
назначен за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Варна за времето от
края на мандата – 25.10.2019 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в
съответната форма , поради което
обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
Оспореният
АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.
Предмет на спора са установените задължения за
публични държавни вземания за ТБО.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на такса за битови
отпадъци, на осн. чл.64 от ЗМДТ, за периода 2012-2017 г., въз основа на подадените
декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот с
партиден № 6305088022008, находящ се в гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21 ,
представляващ земя с площ 265,00 кв. , ½ собственост на жалбоподателя и
недвижим имот с партиден № 6305088022010 находящ се в гр.Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 21, представляващ земя с площ 47,57 кв.м. и козметичен салон с РЗП
153,95 кв.м.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите
по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда
на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Ал.2 на чл.63 гласи: "Границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и
честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се
обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Аналогични са и
разпоредбите на чл.15 ал.1 и ал.2 от Наредба на Общински Съвет Варна за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна (достъпна на официалния сайт на Община-Варна
http://www.varna.bg), съобразно които границите на районите и видът на
предлаганите услуги в съответния район, и честотата на сметоизвозването се
определят със заповед на кмета на община Варна и се обявяват публично до 30
октомври на предходната година - ал.1 и за имоти намиращи се извън тези
граници, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, която се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота -
ал.2. От представените заповеди на кмета на Община-Варна /посочени по-горе/ е
видно, че процесния имот попада в границите на районите, в които Община Варна
организира услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци.
Жалбоподателят оспорва определеното с АУЗД задължение
за ТБО като твърди , че към 2015 г. и 2016 г. не е бил собственик на имотите
описани в АУЗД.
Сочи се, че имот с партиден № 6305088022010 е продаден
на трето лице през 2009 г. Като доказателство се сочи справка от Имотния
регистър, относно вписан нотариален акт с номер от входящ регистър 109, номер
на двойно-входящ регистър 3363 от 26.02.2009 г., акт том 9, акт номер 124,
номер на описната книга 1835 от 26.02.2009 г. От събраните доказателства се
установява, че посоченият партиден номер се отнася до земя с площ 47,57 кв.м. и
търговски обект- козметичен салон, с година на построяване 2006 г. с РЗП 153,95
кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Одесос“ , ул. „Мария Луиза“ № 21. Въз
основа на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/16.06.2017 В. Б. Х. в
качеството на купувач е декларирала придобиване чрез публична продан на
недвижими имоти с постановление за възлагане от 22.03.2017 г., влязло в сила на
04.05.2017 г. Видно от съдържанието на посоченото постановление предмет на
продажбата са 47,57 кв.м. идеални части от поземлен имот с площ от 619 кв.м. с
идентификатор № 10135.1504.182, както и козметичен салон, състоящ се от две
нива , като първо ниво е с площ 45,59 кв.м. и с идентификатор №
10135.1504.182.4.3, а второто ниво е с площ 82,70 кв.м. и с идентификатор №
10135.1504.182.4.3, находящи се в гр.Варна, ул. „Мария Луиза“ № 21.
Видно от представената справка от Имотния регистър
действително през 2009 г. е осъществил продажба, но не на недвижимите имоти посочени
в АУЗД. Поради това неоснователно жалбоподателят предендира, че не е бил
собственик на имотите по тази партида през 2015 г. и 2016 г.
От събраните по
делото доказателства, се установява, че
процесните имоти попадат в строителните граници на града и в район, за които е
организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината
за съответните години.
Съгласно
трайната практика на ВАС, за да е налице задължение за заплащане на такса за
събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала
услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за жалбоподателят не възниква
задължение за заплащането й – чл. 71 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил
услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на
районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за
който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен
от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността /в този
смисъл Решение № 1/2015г., постановено по к.адм.дело № 3705/2014г. на ВАС;
Решение № 8062/12.06.2014г., постановено по адм.дело № 16033/2013г. на ВАС и
двете на VІІ-мо о./. В настоящото
производство следва да се установи именно извършването реално на услугите
предвидени в ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване.
По своята същност сметосъбирането и сметоизвозването
се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той
визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое
задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността
му отпадъци. Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с
битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно
населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от
членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се
осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване.
Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на
изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене,
труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено
ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането
и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че
общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и
третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява именно факта на
предоставяне и на трите услуги на жалбоподателят. Последният не навежда
твърдения че услугите реално не се
извършват. Представени са заповед на Кмета на Община Варна за определяне на
районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, както и списък и схема
на разставените в района съдове за сметосъбиране; представени са сключени
договори с фирмата извършваща тези услуги, приемо-предавателни протоколи.
По отношение задължението за заплащане на
такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, жалбата се
явява също неоснователна, тъй като не е
налице изключението по чл.7 т.3 от ЗМДТ. По смисъла на закона /чл.71 т.3 ЗМДТ/
за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не
се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е
обвързано от използването му, а от наличието на депо. По делото не е бил спорен
факта, че имотът се намира в
район, в който Община Варна е организирала и извършва услугите по обезвреждане
на битови отпадъци и депо, находящо се в с.Въглен, което е функциониращо, като
това обстоятелство е известен на съда факт и като такъв не подлежи на
доказване по аргумент на чл. 155 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и
§2 от ДР на ДОПК.
Направеното възражение за погасяване по давност на
задълженията за ТБО е неоснователно. По отношение на задълженията за местни
данъци и такси са приложими правилата на давността установени в ДОПК. Съобразно
разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съобразно разпоредбата на чл.28,ал.1 от ЗМДТ - Данъкът
върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30
юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. По отношение на задълженията
за ТБО приложение намира чл.68,ал.1 от ЗМДТ , който гласи, че таксата се
заплаща по ред, определен от общинския съвет. С разпоредбата на чл.20 от
Наредба на Общински Съвет Варна за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Варна е предвидено, че таксата
се заплаща по реда определен за заплащане на данък за недвижимите имоти. При
таза разписаната нормативна уредба става ясно, че за задълженията за такса ТБО
за периода 2015 г., давността започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича на
31.12.2020 г. , съответно за периода
2016 г. на 31.12.2021 г. АУЗД е издаден на 27.11.2019 г., т.е. към момент в
който задълженията за публични държавни вземания не са били погасени по
давност.
|
При този изход на спора и предвид направеното
искане, съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 365,00 лв. , изчислено по реда на чл.8,ал.1,т.1 ,
във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от
горното, съдът |
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И., EГН **********, с адрес *** против Акт за установяване на задължения
по чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8340-1/27.11.2019 г. издаден от орган по
приходите при Община Варна, Дирекция
„Местни данъци“ мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна, с който са установени задължения за публични държавни
вземания за такса битови отпадъци за периода 2015 г. – 2016 г. за имоти
находящи се в гр.Варна, район „Одесос“, бул. „Мария Луиза“ № 21, на основание
подадени дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна декларации по чл.14 от ЗМДТ,
главница в размер на 2 720,79 лв. и лихва в размер на 1 032,74 лв.
ОСЪЖДА Д.В.И., EГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Варна
сума в размер на 365,00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен
съд в 14 – дневен срок от деня на съобщението.
СЪДИЯ: