№ 389
гр. Пазарджик, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220103407 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Л. Т., с ЕГН ********** с адрес
гр. Пазарджик, бул. „******, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „******, адв. И. П. от АК
Пазарджик, против Професионална гимназия по икономика и мениджмънт Пазарджик, с
ЕИК *********, представлявана от директора Т. К. Б., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да плати на ищцата следните суми: сумата от 2392
лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата за времето от 01.01.2023 г.
до 16.07.2023 г. и сумата от 297 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до
12.08.2024 г. върху претендираната сума от 2392 лева за увеличението на работната заплата;
сумата от 1120 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 работни дни и сумата от 139 лева
мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. върху претендираната сума от
1120 лева за разликата в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск; сумата от
4048 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на 11 брутни работни заплати и сумата от 503 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2023
г. до 12.08.2024 г. върху претендираната сума от 4048 лева за разликата в обезщетението по
чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното
задължение.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила в ответното училище по трудов
договор в периода от 03.09.2001 г. до 17.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че за времето от 01.05.2009 г. до прекратяване на
1
трудовия й договор била член на Конфедерация на труда „Подкрепа“ – страна по
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г. Останала член на КТ „Подкрепа“ и след уволнението й като
членството й в този синдикат продължило до 31.12.2023 г..
Твърди, че размерът на основното й трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023
г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като „старши учител,
теоретично обучение“ възлизал на 1792 лева. Брутното й трудово възнаграждение за месец
юни 2023 г. било в размер на 2455 лева, вкл. 663 лева, представляващи 37% допълнително
възнаграждение за прослужено време. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят изплатил на ищцата договореното трудово възнаграждение,
както и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 82 работни дни в размер на 9217,40 лева, и обезщетение на основание чл. 222, ал. 3
от КТ в размер 11 брутни работни заплати в размер общо на 27 752,56 лева.
Ищцата посочва, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. били
увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както и било
прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които
към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. С оглед на това
ищцата твърди, че за времето от 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г. има право да получи
увеличение на основната й работна заплата с 15 %, или основната й заплата от 1792 лева да
нарасне с 268,80 лева и да стане 2060,80 лева, при което брутната й заплата следва да е в
размер на 2823,30 лева, или месечно увеличение с 368 лева. Сочи, че за времето в периода от
01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. увеличението на работната й заплата възлиза на сума в размер
на 2392 лева. В тази връзка счита, че увеличението на работната й заплата се отразява и на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 82 работни дни, което нараства от
9217,40 лева на 10 337,40 лева, или увеличение с 1120 лева, както и на обезщетението по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, което нараства от 27 752,56 лева на
31 800,56 лева, или увеличение с 4048 лева.
Твърди, че със заявление с вх. № 3/18.03.2023 г. е поканила ответника да изплати
доброволно сумите, но получила отказ от негова страна.
Претендира направените разноски по делото.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата се явява
лично и с пълномощник - адв. И. П. от АК Пазарджик. С протоколно определение от
13.03.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като е намалил размера на
иска за заплащане на разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. и увеличението на работната заплата с 15 % от 2392
лева на 2225,87 лева, намалил е размера на иска за мораторна лихва върху претендираната
сума за увеличението на работната заплата от 297 лева на 276,60 лева, увеличил е размера на
иска за заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
2
неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 работни дни и увеличението на
работната заплата с 15 % от 1120 лева на 2082,20 лева, увеличил е размера на иска за
заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на
11 брутни работни заплати и увеличението на работната заплата с 15 % от 4048 лева на
4080,34 лева, увеличил е размера на иска за мораторна лихва върху претендираната сума за
разликата в обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 82 дни от 139 лева на 258,74 лева, увеличил е размера на иска за мораторна лихва
върху претендираната сума за разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на
11 брутни работни заплати от 503 лева на 507,04 лева. По отношение на исковите претенции,
изменени чрез намаляване на размерите им, за разликата между размерите на исковете след
изменението и първоначално предявените размери производството по делото е прекратено
поради отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК.
В хода по същество моли съдът да уважи предявените искове.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл. 131 от ГПК ответната страна чрез пълномощник – адв. М. М. от АК Пазарджик
депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявената искова претенция.
Не се оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника в периода от
03.09.2001 г. до 17.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Счита исковата молба за недопустима като предявена от страна без активна
процесуална легитимация.
Посочва, че от прекратяването на трудовото правоотношение ищцата няма качеството
на служител или работник, поради което на основание чл. 57, ал. 1 от КТ процесният анекс
няма действие по отношение на нея. В анекса не се съдържала изрична уговорка между
сключилите го страни, съгласно която той да влиза в сила от друга дата, а не от датата му на
сключване.
Твърди, че в клаузата на чл. 27, ал. 2 от процесния анекс изрично било разписано
изключителното разходване на бюджетните средства за „заетите в системата на
предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя”.
Към момента на сключването на процесния анекс ищцата вече не била лице, заето в
системата на училищното и предучилищното образование и по отношение на нея
процесният анекс няма действие съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ. След 17.07.2023 г. не
съществувало трудово правоотношение между ищцата и ответника, респ. нямат качествата
на служител и работодател по смисъла на процесния анекс и не е налице материално
правоотношение, правата по което да полежат на защита по предвидения от закона
процесуален ред.
3
Твърди, че предявените обективно съединени искове също са и неоснователни по
подробно изложени съображения и се оспорват по размер.
Към 18.09.2023 г. ищцата не е била в трудово правоотношение с ответника, а такова
не произтича пряко от КТД, поради което не е имало правно основание, въз основа на което
да се изплатят претендираните суми, вкл. и към датата на воденето на настоящия спор.
Счита, че процесният анекс не поражда действие спрямо ищцата.
Твърди, че ответникът в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни
средства е получил задължителни указания във връзка с изпълнението на процесния анекс
спрямо бивши служители в сферата на образованието, които са били с прекратени трудови
договори преди сключване му на 10.08.2023 г., съгласно които няма правно възможност
същите да получат разликата в увеличението.
Сочи, че при липса на сключено трудово правоотношение, по което страна е ищцата
за ответника няма правно основание да прави в нейна полза и осигурителни разходи в
изпълнение на изменението на клаузата на чл. 27, ал. 2 от процесния анекс. По тази причина
ответникът не е изпаднал и в забава относно претендираните от ищцата суми.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от пълномощника си – адв. М. М. от АК Пазарджик, моли съдът да отхвърли
исковата претенция. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с подробни
съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от
писмените доказателства /Трудов договор № 2940 от 03.09.2001 г., Допълнително
споразумение № 1475/14.09.2022 г. към трудов договор № 2940 от 03.09.2001 г., Заповед №
1646 от 17.07.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от
17.07.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ на директора на Професионална
гимназия по икономика и мениджмънт, се установява, че страните са били обвързани от
трудово правоотношение в периода от 03.09.2001 г. до 16.07.2023 г., ищцата е работила в
ответното училище като старши учител по предметите „Приложна информатика“,
„Информатика и информационни технологии“, като трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно между страните, че при прекратяване на
трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата посочените в заповедта суми,
както следва - сумата в размер на 9217,40 лева за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 82 работни дни и сумата в размер на 27 752,56 лева за обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ.
4
Не е спорно между страните, а и от служебна бележка с изх. № 96/17.07.2024 г.,
издадена от председателя на Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ гр. Пазарджик се
установява, че през периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2023 г. ищцата е била член на КТ
„Подкрепа“ и е плащала редовно членски внос.
Не е спорно и от приложеното на л. 15 от делото разпореждане № ********** на ТП
на НОИ Пазарджик се установява, че на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
На 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата
на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното
образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна – работодатели, Синдиката на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към
КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета
страна – синдикати, е подписан Анекс № Д01- 192 към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса
е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на
1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от
държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
По делото е прието като доказателство заявление с вх. № 4/18.09.2023 г., изходящо от
ищцата и адресирано до ответното училище, с което е отправила искане за изплащане на
увеличението на трудовото и възнаграждение, на обезщетението при пенсиониране и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск във връзка с Анекс № Д01- 192 към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г. В тази връзка ищцата е била уведомена, че е отправено запитване до
министъра на образованието и културата и според него датата 01.01.2023 г. е началният
момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които имат качеството на
работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. и
основанието за увеличението възниква на 10.08.2023 г. Поради това е посочено, че не
съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента
на договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период, т.е. получила е отказ за заплащане на
сумите.
В горепосочения смисъл е и приетото по делото писмо от заместник министъра на
образованието и културата Е. Л. до Началника на регионално управление на образованието
Пазарджик по повод запитване относно прилагането на процесния анекс по отношение на
5
служители, които към датата му на сключване нямат действащи трудови договори.
Представените от ответната страна писмени доказателства относно това дали
средствата за изплащане на процесните суми са от държавния бюджет извън делегирания
бюджет на училището, респ. са за сметка на бюджета на МОН съдът намира за неотносими
към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани в детайли.
По делото е разпитана в качеството на свидетел М. Й. Л., която е заемала длъжността
„главен счетоводител“ при ответното училище. От показанията й се установява, че в
счетоводството на училището били представени допълнителни поименни споразумения на
всеки служител или работник с новите основни работни заплати и настъпилите промени
след тях на допълнителните възнаграждения. Основните заплати се коригират от директора
и въз основа на това се изготвя щатно разписание. Сочи, че дължимите на ищцата
обезщетения и възнаграждения са били описани в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и на ищцата не й се дължи нищо, защото не фигурирала във ведомостта и
не била служител на училището. По повод отправено запитване до министъра на
образованието получили отговор, че по отношение на лица, които към 10.08.2023 г. не са в
трудови правоотношения с училището, не може да им бъде преизчислена основната заплата,
допълнителните възнаграждения и прилежащите обезщетения. Посочва, че в ответното
училище се работи с ДДС 20 от 2004 г. на Министерството на финансите и в него не се
съдържа възможност за евентуални начисления на задължения към бивши служители, които
не работят в училището.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическата експертиза,
която съдът кредитира с пълно доверие поради нейната обективност, изчерпателност и
компетентност, се установява, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е 2225,87 лева, а размерът на мораторната
лихва върху тази сума за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. е 276,60 лева. Разликата
между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 %
съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е 4080,34 лева, а размерът на мораторната
лихва върху тази сума за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. е 507,04 лева. Разликата
между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,
ал. 1 от КТ за 82 работни дни и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование е 2082,20, а размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода от
18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. е 258,74 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали сключеният Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
6
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който се определя индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението на минималните основни работни заплати са в диапазона между старите и
новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от
15 %, е относим към конкретното трудово правоотношение с ищцата и дали същият има
пряко и непосредствено действие.
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни
отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на
закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 от КТ регламентират по-благоприятни спрямо
нормативно установените условия. Сключването на договора, във формата и по реда на КТ,
обвързва със задължителна сила страните по него - работодателят и синдикалната
организация, а с оглед специфичния му предмет съгл. чл. 57 от КТ произвежда правно
действие и спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя.
Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по
договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния
работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната
организация, която е сключила договор. Действието на колективния трудов договор
означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в
индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с работодателя и
стават част от тяхното съдържание. Правата възникват директно за работниците и
служителите на основание сключения колективен трудов договор и същите имат право да
поискат пряко изпълнение на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие
на КТД се проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово
право.
Ищцата твърди, че сключеният на 10.08.2023 г. анекс, с който е изменен чл. 27 на КТД
от 06.12.2022 г. се прилага по отношение на нея, поради което съдът намира предявената
претенция за допустима.
В чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор влиза в
сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгл. чл. 56 от КТ
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на
страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор
се прилагат чл. 53 и 54. Съгласно чл. 57 от КТ КТД произвежда правно действие и спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора, в индивидуалните им отношения с работодателя.
В случая с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. се предвижда
нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за
работните заплати на заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер
на трудовите възнаграждения е определен, както със Закона за държавния бюджет за 2023 г.
/обнародван в ДВ на 01.08.2023 г./, така и с Анекса към КТД /сключен на 10.08.2023 г./,
7
считано от 01.01.2023 г., означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни
актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови
правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати е
придадено ретроактивно действие.
Както беше пояснено по-горе, за да се прилага по отношение на ищцата и да породи
действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на
сключилата го синдикална организация - в случая Конфедерация на труда „Подкрепа“, или
на основание чл. 57, ал.2 от КТ да се е присъединила към него към момента на сключването
му. Не е спорно, а и се установи от приетата по делото като доказателство – служебна
бележка, издадени от Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ гр. Пазарджик, че ищцата е
била член на синдикалната организация, както в периода от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г.,
така и след пенсионирането си към датата на сключването на анекса на 10.08.2023 г. и е
продължила да бъде синдикален член на същата организация до края на 2023 г. Тъй като тя е
била синдикален член към момента на сключване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор, неговите разпоредби имат обвързващо действие и спрямо
ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023
г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените
разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите
влизат в сила и имат правно действие /т. е. към 01.01.2023 г./, са отговаряли на изискванията
на закона – да са страни, полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от
действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Именно в тази хипотеза
попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по трудово правоотношение в системата
на образованието и е била член на КТ „Подкрепа“ и независимо от пенсионирането й,
считано от 17.07.2023 г., е продължила да бъде член на синдикалната организация, както
към датата на приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на
сключването на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. Следва да се посочи още, че с придадената
обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова ищцата, която е полагала
труд в процесния период, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет
за 2023 г., Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда /обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от
2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм.,
бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г./ и КТД увеличение на работната заплата. Съответно
новият размер на трудовото възнаграждение следва да послужи за основа за изчисляване на
дължимите към момента на пенсиониране обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 82 работни дни и обезщетение на основание чл. 222,
ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати. В този смисъл Решение № 220 от
19.06.2024 г. по в. гр. д. № 306/2024 г. по описа ОС Пазарджик и Решение № 246 от
8
04.07.2024 г. по в. гр. д. № 346/2024 г. по описа ОС Пазарджик.
Съгласно заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза разликата
между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и
16.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е
2225,87 лева; разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 82 работни дни и увеличението с 15 % съгласно
Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е 2082,20 лева.; разликата между полученото от
ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование е 4080,34 лева. Претендираните от ищцата суми по главните
искове след допуснатото изменение на исковете са съобразени с установените суми от
заключението на вещото лице, поради което предявените главни искове се явяват
основателни и доказани по размер. Като законово последица от уважаването на главните
искове следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Съдът формира изводи за наличието на главен дълг. Ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на горните задължения, считано от получаване на поканата за
плащането им – 18.09.2023 г., поради което и исковете за обезщетение за забава се явяват
основателни. Доколкото претендираните от ищцата суми по акцесорните искове след
допуснатото изменение на исковете съвпадат с установените размери съгласно заключението
на вещото лице, предявените акцесорни искове също се явяват основателни и доказани по
размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 1124,82 лева платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и отправеното искане право на разноски има и ответникът
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК за прекратената част на производството. С оглед на това в
полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за адвокатско възнаграждение в
размер на 26,28 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с т. 23 ТР № 6/2012 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Пазарджик дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата възлиза на
485,53 лева. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССчЕ, които
са направени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковата молба, а именно
– 195,62 лева.
Воден от горното съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика и мениджмънт Пазарджик, с ЕИК
*********, представлявана от директора Т. К. Б., съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „******
ДА ЗАПЛАТИ на Т. Л. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Пазарджик, бул. „******, съдебен
адрес гр. Пазарджик, ул. „****** следните суми: сумата от 2225,87 лева, представляваща
увеличението на брутната работна заплата на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до
16.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 276,60 лева обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г.; сумата от 4080,34 лева,
представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11
брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 507,04 лева
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г.; сумата от
2082,20 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 работни дни, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното
изплащане и сумата от 258,74 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода от
18.09.2023 г. до 12.08.2024 г..
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика и мениджмънт Пазарджик, с
ЕИК *********, представлявана от директора Т. К. Б., съдебен адрес гр. Пазарджик, ул.
„****** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Л. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Пазарджик, бул. „******,
съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** сумата в размер на 1124,82, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Л. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Пазарджик, бул. „******, съдебен
адрес гр. Пазарджик, ул. „****** ДА ЗАПЛАТИ на Професионална гимназия по икономика
и мениджмънт Пазарджик, с ЕИК 00034275, представлявана от директора Т. К. Б., съдебен
адрес гр. Пазарджик, ул. „****** сумата в размер на 26,28 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение при прекратяване на делото.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика и мениджмънт Пазарджик, с ЕИК
*********, представлявана от директора Т. К. Б., съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „******
ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 485,53
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 195,62 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10