№ ............................/02.08.2024г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 27 състав, в публично
заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А.
при секретаря Светлана Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16022 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.З.Х., с която е предявен иск с
правно основание чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен като симулативен на
договор от 11.06.2018 г. за издръжка и гледане, прикриващ действителен договор
за дарение, сключен между Е.П.А., като прехвърлител,
и Р.Р. М., като приобретател,
с предмет следния недвижим имот: 483,735 кв.м.ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с предназначение - за търговска дейност - парцел 2, площ по документ 445.050 кв.м.,
гр. София, местност „Изток“, бул. „Цариградско шосе“, Магазин 25,
/супермаркет/, РЗП 887 кв.м., обособено помещение от ОФ Хранителни стоки, преди бул. „Ленин“ 32,
ъгъла с ул. „Атанас Далчев“, стара имотна партида 66238 идентификатор №
68134.801.2051.3 – обл. София, Столична, гр. София,
бул. „************, обективиран в нот.акт
№ ****, том І, рег. № 14804, дело № 94/2018г. на нотариус Д.А. с рег.№ 595 в НК,
с район на действие СРС.
В исковата молба се твърди, че
прехвърлянето на описания по-горе недвижим имот от общата на страните наследодателка – тяхна майка, на ответницата А., с фамилно
име към датата на сделката М., с договор срещу задължение за издръжка и гледане
прикрива действителната сделка – дарение. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по сключения
привиден договор, както и че изначално страните по договора не са имали
намерения за пораждане на валидни правни последици именно по сключения договор
за издръжка и гледане. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата,
която оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата и ответницата са сестри, както и че след смъртта на майка
им Е.П.А.,
починала на 04.05.2019г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 1718/08.05.2019г.,
същата е оставила за свои наследници трите си дъщери – М.З.Х./ищцата/, Р.Р.А./ответницата/ и Д.З.Ф., като видно от представения по
делото препис-извлечение от акт за смърт е, че Е.П.А. е починала на
04.05.2019г. в 13,45 часа.
От
приложения по делото в заверен препис нот.акт № 109,
том І, рег. № 14804, дело № 94/2018г. на нотариус Д.А. с рег.№ 595 в НК, с
район на действие СРС, се установява, че между общата на страните наследодателка Е.П.А. и ответницата Р.Р.
М., на 11.06.2018г. е сключен договор, по силата на който Е.П.А. прехвърля на Р.Р. М. част от собствените си 65,81%, равняващи се на 583,735 кв.м. ид.ч., а
именно 483,735 кв.м. ид.ч. от следния съсобствен с трето лице недвижим имот, а именно: магазин №
25 супермаркет, съставляващ сграда с идентификатор 68134.801.2051.3 п КККР на
гр. София, общ. Столична, софия/столица/, одобрени
със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение: няма, с
адрес на имота по кадастрална скица: гр. София, район „Изгрев“, ул.“Майор Юрий
Гагарин“, а съгласно документ за собственост: бул.“Цариградско шосе“ № 14/бивш
бул.“******, ъгъла с ул.“Атанас Далчев“/, находящ се
в поземлен имот с идентификатор 68134.801.2051, представляващ обособена част от ОФ „Хранителни стоки“, с
предназначение: друга обществена сграда, брой етажи 1, със застроена площ по
кадастрална скица от 838 кв.м. и с РЗП съгласно документ за собственост 887
кв.м., състоящ се от: търговска зала, складове, сервизна площ и прилежащо мазе,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ II – за ЖС и
обществено обслужване, в кв.33 по регулационния план на гр. София, местност
„Изток“ срещу задължението на Р.Р. М. да осигури
издръжка и да полага грижи за Е.П.А. докато е жива и по начин, с който да й
осигури всичко необходимо за достойно съществуване. Р.Р.
М. е приела прехвърления й имот срещу положените до момента грижи и срещу
задължението да полага необходимите грижи за прехвърлителката
и да й дава полагащата се издръжка, както
преди сключването на нотариалния акт, така и докато е жива прехвърлителката. Е.П.А. е запазила за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените от нея 483,735 кв.м.ид.ч. от недвижимия имот.
По
делото са изслушани по реда на чл.176 от ГПК обясненията на отв.
А., като същата даде положителни отговори на въпросите дали е осигурявала
средства за издръжка и прехрана на Е.А.със свои лични средства, дали е
реализирала собствен доход от трудово правоотношение в периода, когато е
предоставяла грижи и издръжка на прехвърлителката,
заявявайки, че работи от 2007г., има трудови правоотношения и управленски
договори. Ищцата отговори положително и на въпросите дали е работила по трудово
правоотношение в периода, в който е предоставяла грижи и издръжка на майка си и
дали е реализирала собствени доходи в същия период, като разясни, че прехвърлителката е
разполагала със собствени средства от пенсия. Според дадени от ищцата
обяснения, майка й се е нуждаела от издръжка и не можела да си позволи да си
закупува лекарствата, които приемала ежедневно, с пенсията, която получавала,
както и че майка й е разчитала финансово на нея. Майка й не е наемала и не е имала
болногледачи, на които да е заплащала възнаграждения със собствени средства.
Положителен е дадения отговор и на въпроса дали ищцата е полагала фактически
грижи за майка си, като преобличане, хранене и други от хигиенно-битово
естество, като ищцата разясни, че майка й е имала нужда от постоянно даване на
лекарства, защото страдала от диабет, имала заболяване на дихателните пътища –
ХОББ, била прекарала два инфаркта. Ищцата й измервала кръвната захар два пъти
дневно, за да прецени какво количество от лекарството да вземе, тъй като майка
й страдала от диабет. Ищцата била обучена как да поставя на майка си инжекции мускулно,
когато тя изпадне в астматичен пристъп, водела я е на лекар, пазарувала. Когато
майка й била в болница седяла при нея и спяла на съседно легло като
придружител, ходила с нея два месеца в чужбина на лечение. Основно тя полагала
грижи за нея и майка й не й е давала издръжка. С прехвърлителката
ищцата съжителствала в едно домакинство през периода 2009г.-2019г., като
живеели в съседни апартаменти, но през по-голямата част били на едно място.
Преди това били заедно в обща къща, но след като изгоряла, заживели в съседни
апартаменти.
От
показанията на свид. А., се установява, че същата е
работила при Е., чието фамилно име погрешно посочва като А., като шофьор от
лятото на 2017г. до смъртта й, като отивала в дома й след 17 часа. Свидетелката
имала шофьорска книжка и на няколко пъти я карала до болница „Лозенец“. По
обява в Интернет свидетелката разбрала, че тя си търси жени, за да я гледат,
като преди да започне работа при нея отишла на интервю в дома й, намиращ се в
затворен комплекс в кв.“Витоша“, в близост до постоянната работа на
свидетелката. Преди да почине Е., свидетелката била останала през нощта в дома
й, като малко след като си тръгнала, към 9 часа сутринта й се обадила другата
жена, която се грижела за нея през деня – Теодора, за да й съобщи, че е
починала. За Е. се грижели няколко жени, като някои били ангажирани през деня,
а други през нощта. Р., която живеела в същия затворен комплекс, няколко пъти
докато свидетелката била там идвала при майка си, но често не си вдигала
телефона когато тя я търсела. Свидетелката казала на Р., че майка й не се
чувства добре емоционално и я помолила да й обръща повече внимание, защото Е.
се нуждаела от контактите с нея. Е. споделила със свидетелката за страховете
си, че приятелката, с която живее Р. може да й отнеме имотите и да ощети нея и
децата й. Свидетелката не била виждала Р. да й носи лекарства когато била на
смяна, относно полаганите грижи заяви, че през два-три дни тя посещавала майка
си, но Р. непрекъснато идвала при майка си, за да иска средства от нея. Лично Е.
заплащала за услугите на свидетелката със собствени средства, като свидетелката
не поддържала контакти с другите жени, които се грижели за нея. Разбрала от Е.,
че цялото каре срещу „Плиска“ от другата страна откъм кино „Изток“, където сега
се помещава А1, а има и казино, било на Е. и тя получавала наем в размер на
27 000лв. Три до пет дни преди да почине, Е. извикала своя приятелка или
адвокатка, за да се консултира какво да прави с прехвърления срещу гледане
имот, защото била разочарована от нехайството на Р. и според свидетелката искала
нещо да развали. Е. се обадила на свидетелката по телефона и й казала, че не
успяла да стигне до кантората, защото Р. я причакала и й вдигнала скандал. Е. и
свидетелката се били сближили дотолкова, че дори и на Нова година били заедно,
а събота и неделя когато свидетелката била почивка, я вземала понякога, защото Е.
се чувствала самотна и била нещастна. Тя била споделила със свидетелката, че Р.
не работи, но се води към някаква фирма, в която работела и приятелката й Л.,
която също не работела, но въпреки това подарила джип на Р.. Докато
свидетелката била в дома на Е., последната не говорела негативно за дъщеря си Р.,
изпитвала голяма любов към нея. Сестра й също я посещавала, а другата й дъщеря М.
била идвала многократно да вижда майка си и стояла по 3-4 часа при нея, докато Р.
все бързала и казвала, че няма време. Е. търсела комуникация предимно с Р.,
защото М. имала помощ от съпруга си, а Р. сама се грижела за децата си, като
третата дъщеря живеела със семейството си в Швейцария. Е. споделила със
свидетелката, че Р. е разведена и няма кой да й помага, а е с две дечица, като
свидетелката предполага, че това била причината цялото внимание и средства да
са били насочени към нея и децата й. Веднъж М. помолила майка си да й даде
400лв. за някакъв курс на дъщеря й, а Е. й казала, че не разполага с много
пари, като свидетелката знаела, че предишвния ден
минала Р., за да й иска пари. Свидетелката видяла веднъж Р. да ходи до близката
аптека, за да купи лекарства за майка си. Последната вечер преди да почине,
когато свидетелката била при нея, Е. плакала, искала да се свърже с Р., но не
успяла. Е. била споделила със свидетелката, че съжалява, че й е дала всичко, че
била разочарована от Р..
Видно от показанията на свид. Д. – леля на страните по делото, единственият човек, който се е грижил за сестра й Е. била най-малката й дъщеря Р.А.. Другата й дъщеря М. свидетелката видяла общо два пъти – единия път, когато била дошла при майка си да й поиска 800лв., за да не й спрат телефона, като след отказа на Е. да й даде пари, М. тряснала вратата и дори не казала довиждане, а втория път я видяла на погребението на Е., за организирането на което отново се погрижила Р.. Първоначално сестра й живеела в кв.“Банишора“ с Р. и с голямата си дъщеря – Д., която не е в България. След това Е. и Р. се преместили да живеят в къща в Кокаляне, но след като станал пожар Р. се принудила да продаде къща, която Е. й била прехвърлила много по-рано, защото само тя се грижела за нея, и с парите да купи два апартамента със съпруга й в затворен жилищен комплекс „Сите Жарден“ в София, като през цялото време Р. и мъжът й се грижели за Е.. Докато Р. била студентка майка й получила инфаркт, като само малката й дъщеря била до нея в болницата – и в Пирогов, и в турска клиника, и в Германия. През 2006 – 2007г. била първата операция на Е., после в Пирогов й сложили две железа на гръбнака, като излязла от турската клиника на количка. Р. водела майка си на контролни прегледи при проф. Габровски в Пирогов, а след това и в Германия при проф. Райнов - българин, който бил шеф на клиниката по неврохирургия в Мюнхен, като Р. била с майка си там цял месец. И при следващите посещения в болницата единствено Р. придружавала майка си. Във Военна болница, в Белодробната клиника при проф. Велев само Р. била с нея. Всичко това се случило преди 2017г. През 2018г. и 2019г. Е. непрекъснато била по лекари, като до смъртта й – когато вече живеели в затворения комплекс за нея се грижела Р.. Имало и жени, които да й помагат, защото Р. ходела на работа и трябвало да се грижи и за двете си деца. Р. се грижела за майка си, като й помагала с преобличане, с купуване на лекарства, водела я по лекари. Личният лекар на Е. бил във Военна болница, където тя също лежала, но докато била в болницата и след това другата й дъщеря М. не отишла да я види. Е. била благодарна за грижите, които полага Р. за нея и не била споделяла със сестра си, че иска да разваля сделка. Понеже част от лекарствата ги нямало в България, Р. ходела до Гърция да ги купува. Р. живеела в комплекса със съпруга си М.и двете си деца. Когато изгоряла къщата в Кокаляне, М.и Р. пренесли целия багаж. В затворения комплекс за Е. се грижели Р. и жените, които й помагали. Р. водела майка си на преглед при личния лекар във Военна болница един път месечно, грижела се за майка си, ходела на работа, гледала двете си деца. Е. искала всичко да е за Р., защото М. не я поглеждала. Приживе Е. не разполагала с имоти, като апартаментът в „Банишора“ бил прехвърлен през 1991г. на Р., защото бил от баща й – имали къща, мястото било отчуждено и след това бил построен блок. С парите на Р. и тези на съпруга й били закупени апартаментите в затворения комплекс „Сите Жарден“. Р. имала висше образование и работела в „Р. Нова“ ООД от 1996г., като управител, а сестрата на свидетелката била пенсионер с ТЕЛК. В „Социални грижи“ било записано, че Р. се грижи за майка си. Седем дни след смъртта на майка си, М. започнала да иска пари от банковата й сметка, защото й се полагали. Свидетелката заяви, че не знае какви суми от наем е получавала Е., но освен Р., за нея се грижели приятелки на майка й. Имало две жени, които се грижели за Е., но и за тях Р. имала ангажимент. Свидетелката не се интересувала кой им плаща, но всеки ден ходела при сестра си и й помагала с каквото можела.
Съдът, като взе предвид установеното от
фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Установи се по делото, че страните са дъщери
и наследници по закон на Е.П.А., починала на 04.05.2019г.
С
нот.акт № 109, том І, рег. № 14804, дело № 94/2018г.
на нотариус Д.А. с рег.№ 595 в НК, с район на действие СРС, общата на страните наследодателка Е.П.А. прехвърлила на ответницата А. /с
предишно фамилно име М., по който въпрос липсва спор/ правото на собственост
върху 483,735 кв.м.ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с предназначение - за търговска дейност
- парцел 2, площ по документ 445.050 кв.м., гр. София, местност „Изток“,
бул. „Цариградско шосе“, Магазин 25, /супермаркет/, РЗП 887 кв.м., обособено
помещение от ОФ Хранителни стоки, преди
бул. „Ленин“ 32, ъгъла с ул. „Атанас Далчев“, стара имотна партида 66238 идентификатор
№ 68134.801.2051.3 – обл. София, Столична, гр. София,
бул. „************, срещу задължението на ответницата да осигури издръжка и да
полага грижи за майка си докато е жива и по начин, с който да й осигури всичко
необходимо за достойно съществуване.
Твърденията на ищцата са, че в случая е
налице относителна симулация - привидната правна сделка е договора за гледане
и издръжка, по който страните са нямали воля да бъдат обвързани, а прикритата
сделка е дарение. Ищцата твърди, че прехвърлителката
не само не се е нуждаела от издръжка, но и че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по договора за гледане и издръжка спрямо майка си. Обстоятелството
дали точно и в пълен обем са изпълнявани задълженията от ответницата е ирелевантно за установяване на действителната воля на
страните по договора, а е от значение само при предявен иск за разваляне на
договора, с какъвто съдът не е сезиран, поради което и събраните по делото
гласни доказателства са от значение за преценка каква е била волята на страните
– ответницата да бъде надарена или да поеме грижите и издръжката на прехвърлителката.
Привидни договори са тези, при които страните
нямат воля да бъдат обвързани съобразно отразеното в договора, като съгласно чл.26
ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД, тези договори са нищожни и страните по такъв договор
при сключването му се съгласяват, че няма да бъдат обвързани от правните му
последици.
В тежест на ищцата, която твърди наличието на
привидна сделка, е да докаже симулацията и в нейна тежест с оглед твърденията
й, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание.
В процесния нотариален
акт ясно е ообективирана изразената в него воля на Е.П.А. да прехвърли на ответницата А. правото на собственост
върху притежаваните от нея идеални части от процесния
имот срещу предоставяне на грижи по гледане и издръжка, от нейна страна, а не
да й го дари и поетото от ответницата задължение.
Извод, че действителната воля на страните при
сключването на договора за гледане и издръжка е сделката да бъде с безвъзмезден
характер, не може да бъде направен и въз основа на събраните по делото гласни
доказателства, относими към тълкуването на волята на
страните по договора, съответно към установяването на съдържанието на сделката.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Д. – леля
на страните по делото, имаща непосредствени впечатления от взаимоотношенията
между сестра й и нейните дъщери. Същата е категорична, че единственият човек,
който се е грижил за сестра й Е./прехвърлителката/
била най-малката й дъщеря Р.А., с която живеели в едно домакинство до
преместването им в затворения жилищен комплекс, а след това живеели в съседни
апартаменти, макар да имало и други жени, които се грижели за сестра й, която
била пенсионер с ТЕЛК, тъй като ответницата ходела на работа и се грижела и за
двете си деца, като свидетелката пояснява, че сестра й искала всичко да е на Р.,
защото другата й дъщеря М. не я поглеждала. Прехвърлителката
разчитала на грижите на ответницата, която й помагала с преобличането, водела я
по лекари, купувала й лекарства, а и тя организирала погребението на майка си. Изложеното
по-горе сочи на намерението на Е.А.да прехвърли
притежаваните от нея идеални части от процесния
недвижим имот на ответницата А. срещу задължение на ответницата да се грижи за
нея и да я издържа. Не се установи по делото, че ответницата не е полагала
грижите и не е давала издръжката, от която майка й се е нуждаела, като
изявлението в нотариалния акт относно вида на сделката не е опровергано от
ищцата. В подкрепа на показанията на свид. Д. са и
показанията на свид. А. – една от жените, полагащи
грижи за прехвърлителката, които съдът кредитира
единствено в частта им, в която са дадени въз основа на лични нейни възприятия,
доколкото в тези им части същите са в унисон с останалите събрани по делото
доказателства, включително с обясненията на ответницата, дадени по реда на
чл.176 от ГПК, при съобразяване на обстоятелството, че свидетелката е
прекарвала само част от времето с Е.А.– от 17,30 часа до сутринта на другия ден,
понякога и в почивните дни. Свидетелката заяви в съдебно заседание, че няколко
пъти през два-три дни Р. идвала при майка си, видяла я веднъж да ходи до
близката аптека за лекарства за майка си, Е. не говорела негативно за дъщеря си
Р., а изпитвала голяма любов към нея. Тази свидетелка обаче е прекарвала само
част от времето си с прехвърлителката и то от лятото
на 2017г., няма и преки впечатления от договорните отношения между страните по
повод атакуваната сделка, препредава поредица от свои разговори с прехвърлителката, като изложените факти във връзка с чутото
от Е. Астинова, не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, а и е налице несъответствие между времето, когато според
показанията й е разбрала, че Е. е починала и отразения час на смъртта в
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, което мотивира съда
да не взема предвид показанията й, в частите, в които не се подкрепят от
останалите доказателства.
Съдът,
като съобрази изложеното, намира за недоказано
по делото, от страна на ищцата, че сключеният договор от
11.06.2018 г. за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 109, том І, рег. № 14804, дело № 94/2018г. на
нотариус Д.А. с рег.№ 595 в НК, с район на действие СРС, е привиден и че
прикрива извършено дарение, поради което и намира, че предявения иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.З.Х., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– чрез адв. В.Т. от САК, иск с правно основание чл.26
ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД, срещу Р.Р.А., ЕГН **********, адрес: ***, за прогласяване за
нищожен като привиден на договор от 11.06.2018 г. за издръжка и гледане,
прикриващ действителен договор за дарение, сключен между Е.П.А., като прехвърлител, и Р.Р. М., като приобретател, с предмет следния недвижим имот: 483,735
кв.м.ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
предназначение - за търговска дейност -
парцел 2, площ по документ 445.050 кв.м., гр. София, местност „Изток“, бул.
„Цариградско шосе“, Магазин 25, /супермаркет/, РЗП 887 кв.м., обособено
помещение от ОФ Хранителни стоки, преди
бул. „Ленин“ 32, ъгъла с ул. „Атанас Далчев“, стара имотна партида 66238 идентификатор
№ 68134.801.2051.3 – обл. София, Столична, гр. София,
бул. „************, обективиран в нот.акт
№ 109, том І, рег. № 14804, дело № 94/2018г. на нотариус Д.А. с рег.№ 595 в НК,
с район на действие СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: