РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 49/07.04.2022 г. по гр. д. № 336/2021 г. по описа на
РС – гр. Сливница упражняването на родителските права по
отношение на детето К. Г. С., ЕГН: **********, е предоставено на
майката А. П. А., ЕГН: **********, при която е постановено то да
живее. Със съдебния акт е определен режим на лични контакти на
бащата Г. Г. С., ЕГН: **********, с детето К. Г. С., както следва:
всяка трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с
преспиване; 10 дни през лятната и 5 дни през зимната ваканция на
детето през време, което не съвпада с отпуска на майката, като тя се
задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; на
рождения ден на детето бащата има право да вижда сина си за не по-
малко от 2 часа, а при невъзможност - на следващия ден. Постановено
е при осъществяване на режима на лични контакти бащата да взема
детето от дома на майката и да го връща там. С решението ответникът
1
Г. Г. С. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето К. Г. С.,
ЕГН: **********, чрез майката А. П. А., ЕГН: **********, в размер
на 350.00 лева, считано от датата на подаване на иска – 18.03.2021 г. -
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, като за сумата над 350 лева до 400 лева искът е
отхвърлен. На основание чл. 149 от СК бащата Г. Г. С. е осъден да
заплати на детето К. Г. С., ЕГН: **********, чрез майката А. П. А.,
ЕГН: **********, издръжка за минало време - за периода от
18.03.2020 г. до 18.03.2021 г. - в размер на общо 1 407, 50 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд, до окончателното изплащане, като за
сумата над 1 407, 50 лева до 4 800 лева искът е отхвърлен. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Г. Г. С. е осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Сливница държавна такса в размер на 560. 30
лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Ответникът Г. Г. С. е подал въззивна жалба срещу решението на
районния съд в частта, в която при определянето на режим на лични
контакти с детето К. е постановено бащата да взема детето всяка трета
седмица от месеца, а не всяка втора и четвърта седмица от месеца (от
18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване). Твърди се, че
ответникът полага труд на смени по предварително утвърден от
работодателя му график, поради което възможностите да взема детето
при себе си се свеждат до втора и четвърта, а не до трета, седмица от
месеца. Решението е обжалвано и в частта, в която е ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер над сумата от
250 лева до определените 350 лева месечно. Твърди, че е извън
материалните му възможности да заплаща издръжка в размер над
сумата от 250 лева месечно. Искането е за изменение на решението в
частта относно режима на лични контакти и отмяна на решението в
частта, в която ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето за сумата над 250 лева до присъдените от районния съд 350
лева, вместо което да се постанови отхвърляне на иска за издръжка в
тази част.
Решението е обжалвано и от ищцата А. П. А. в частта относно
режима на лични отношения с оплаквания, че същият е прекалено
разширен, както и в частта, в която исковете за издръжка са
отхвърлени. Решението се обжалва и в частта, в която е определен
началният момент, от който се дължи законна лихва върху сумата за
2
издръжка за минало време – вместо от датата на депозиране на
исковата молба, районният съд неправилно е постановил като начален
момент на дължимост на обезщетението за забава влизането на
решението в сила.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната
страна. В съдебно заседание пред окръжния съд страните заявяват, че
са съгласни режимът на лични отношения между бащата и детето да
бъде този, предложен от ответника във въззивната жалба.
В останалите части решението на районнния съд е влязло в сила
като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
От удостоверение за раждане № ....../.......... г. на СО, район „М.“,
се установява, че К. Г. С. е роден на 30.09.2010 г. от майка А. П. А. и
баща Г. Г. С..
Видно от удостоверение рег. № ......-........./.......... г., издадено от
МВР – ГДГП – РДГП - Д., за периода от м.09.2020 г. до м. 10.2021 г.
майката А. П. А. е получила общо брутно трудово възнаграждение в
размер на 20 330.57 лева, а нето – 18 320.51 лева.
Видно от удостоверение изх. № ...-...../........ г., издадено от „С. К.“
АД, за периода от м.09.2020 г. до м. 10.2021 г. бащата Г. Г. С. е
получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на 19 646. 96
лева, а нето – 14 610.43 лева.
От изготвения в хода на производството пред районния съд
социален доклад се установява, че детето живее заедно със своята
майка в двуетажна къща в гр. Д., където в отглеждането му помощ
оказват бабата по майчина линия и братът на майката. В жилището са
налице отлични битови и хигиенни условия. Детето е привързано към
всички свои роднини.
Ищцата е представила в производството пред районния и
окръжния съд разписки и фискални бонове за закупени дрехи, обувки,
учебни пособия, мебели.
Представени са извлечения от банкови сметки, от които е видно,
че за 2020 г. ответникът е превел по сметка на А. П. А. сума в размер
на общо 400. 00 лева, като за периода от м. март 2020 г. до март 2021
г. той е превел по сметка на А. П. А. сума в размер на 280. 00 лв. с
3
отбелязване като основание „захранване на сметка“.
От показанията на свидетелите Д. и А., разпитани в
производството пред районния съд, се установява, че ответникът
работел на смени, които често пъти работодателят променял в
последния момент. След раздялата си с ищцата ответникът заживял с
друга жена в общо жилище заедно с двете й деца. Ответникът се
срещал със сина си К. няколко пъти годишно, като епизодично
изпращал дребни суми на майката.
Видно е от договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот, от 21.08.2014 г., че ответникът е съдлъжник заедно с
трето за процеса лице по това правоотношение с предмет
предоставяне на кредит в размер на 113 641. 57 лева със срок на
издължаване 324 месеца, считано от 01.09.2014 година. От
представените детайли за трансакции към договора се установява, че
размерът на месечната погасителна вноска е от около 565 лева.
Видно от договор за финансов лизинг на автомобил от 04.08.2020
г., ответникът е поел задължение към „ОББ И.“ ЕАД да заплаща за
срок от 72 месеца лизингова вноска за автомобил в размер на около
484 лева месечно.
При проведеното по реда на чл. 59, ал. 6 СК изслушване пред
въззивния съд родителите заявяват, че връзката между детето и
бащата се осъществява по телефон и винаги, когато ответникът
пожелае, като липсват пречки пред осъществяване на срещите
помежду им. Майката работи в „Г. п.“ и получава понастоящем нетно
трудово възнаграждение от около 1 300 лева месечно, а бащата работи
в „С. к.“ АД и получава нетно трудово възнаграждение около 1 380
лева месечно.
Изслушано в производството пред окръжния съд, детето заявява,
че понастоящем е ученик в шести клас в СОУ „Х. Б.“ в гр. Д., където
живее постоянно заедно със своята майка. Срещите с баща му се
осъществяват през няколко месеца, като детето изразява желание това
да се случва по-често.
Настоящата съдебна инстанция приема, че режимът на лични
контакти на бащата със своето малолетно дете, предложен във
въззивната жалба на ответника, по отношение на който страните
заявиха, че са постигнали съгласие, е подходящ и във висша степен
съответен на интересите на детето, като по този начин ще се запази и
задълбочи емоционалната и духовна близост между детето и неговите
родители. От друга страна, при неговото възрастово съзряване не би
4
изпитвало конфликт на лоялност и ще чувства моралната и
материалната подкрепа на своите родители. С този режим на лични
отношения се предоставя възможност за активното участие и на
бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на
ценности на детето и емоционални връзки с близките му.
Според задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са
установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на
детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на
Пленума на ВС.
Настоящата съдебна инстанция счита, че този минимален доход на
детето, който да му позволи да задоволява неговите потребности, е в
размер на сумата от 600. 00 лева. За да достигне до този правен извод,
съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно
дете на възраст от 3 до 14 години, което се отглежда при роднини,
близки или в приемно семейство, е в размер до 3.5-кратния размер на
гарантирания минимален доход, съгласно критериите, уредени в чл.
49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД. С оглед на факта, че майката е поела грижите за
отглеждането и възпитанието на детето, при определена месечно
издръжка на детето в размер на 600. 00 лева, тя трябва да поеме 200.
00 лв. от необходимата издръжка. Останалата част от дължимата
месечна издръжка в размер на 400. 00 лв. трябва да бъде поета от
бащата.
Не се установи, че въззивникът Г. С. изпълнява алиментни
задължения към други лица. Задълженията към банкови и финансови
институции не следва да са в ущърб на детето на дължащия издръжка
и да влошава условия на живот на детето. В тази връзка не е без
значение обстоятелството, че детето понастоящем е в шести клас,
предстои подготовка за кандидатстване в училище след седми клас,
което по дефиниция предполага разширен обхват на обществените и
5
личните отношения, в които то ще участва. Възрастта на детето
предполага нараснал интензитет и наситеност на ежедневните му
занимания в персонален и образователен аспект.
При така установените обстоятелства настоящата съдебна
инстанция приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 400. 00 лева.
Изложените мотиви важат изцяло и за иска за присъждане на
издръжка за минало време, чийто размер възлиза на сумата от общо 4
800.00 лева (400.00 лв. месечно за периода от 18.03.2020 г. до
17.03.2021 г.), от която сума ответникът не доказа да е изплатил
каквато и да е част. Представените доказателства за преведени суми
по сметката на ищцата не установяват да са с основание плащане на
издръжка на малолетното дете. Дори и да се предположи, че тези
парични суми са били за издръжка на детето, то това участие на
бащата в издръжката на детето за исковия период е толкова
незначително, че може да се приравни на пълно неизпълнение на
алиментното му задължение да осигури издръжка. След като не е
участвал с достатъчно средства в издръжката на малолетното дете в
посочения период, респективно – не е доказал това по делото,
въззивникът следва да понесе неблагоприятните последици, които
законът свързва с неизпълнението на задълженията на страните във
връзка с носената от тях доказателствена тежест, като съдът приеме
възраженията му за недоказани. Разликата от 3 392, 50 лева е дължима
и следва да се присъди на ищцата по изложените по-горе съображения
при спазване диспозитивното начало в гражданския процес, ведно със
законната лихва върху цялото вземане от 4800 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда – 18.03.2021 г. - до окончателното
изплащане на дълга.
По изложените съображения решението на районния съд следва
да бъде отменено в частта, в която при определянето на режим на
лични контакти с детето К. е постановено бащата да взема детето
всяка трета седмица от месеца, и вместо него следва да се определи
режим на лични контакти на бащата Г. Г. С., ЕГН: **********, с
детето К. Г. С., ЕГН: **********, всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване. Ако в
съответния месец бащата не успее да ползва всички дни за контакт с
детето поради промени в работния си график или поради
ангажираността на детето през съответния месец, тези дни да се
ползват от него през следващи месеци след постигната уговорка с
майката. Решението подлежи на отмяна в частта, в която е отхвърлен
6
искът с правно основание чл. 149 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК за
заплащане на месечна издръжка за периода 18.03.2020 г. - 17.03.2021
г. над сумата от 1 407. 50 лв. до 4 800 лева, както и в частта, в която е
определен началният момент на дължимост на законната лихва върху
главницата, и вместо него ответникът Г. Г. С., ЕГН: **********,
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 149 СК, във вр. с
чл. 143, ал. 2 СК на К. Г. С., ЕГН:**********, действащ чрез своята
майка и законен представител А. П. А., ЕГН: **********, сумата от
още 3 392, 50 лева, представляваща издръжка за детето К. Г. С. за
периода 18.03.2020 г. - 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
цялата главница от 4 800 лева, считано от подаване на исковата молба
в съда – 18.03.2021 г. - до окончателното изплащане на дълга.
Решението подлежи на отмяна и в частта, в която искът по чл. 143, ал.
2 СК е отхвърлен за разликата над сумата от 350.00 до размера от
400.00 лв. месечно, и вместо това Г. Г. С., ЕГН: **********, следва да
бъде осъден да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК на К. Г. С.,
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А. П. А., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на още 50 лева (или общо с присъдените от районния съд 400.00 лв.),
считано от 18.03.2021 г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на
задължението. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора Г. Г. С. следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. П. А. сумата от 295 лева
– разноски по делото за държавна такса, както и сумата от 350 лева -
адвокатско възнаграждение. Тъй като сумата за държавни такси е била
събрана предварително от районния съд, суми в полза на бюджета на
съдебната власт не следва да се присъждат повторно.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49/07.04.2022 г. по гр. д. № 336/2021 г. по
описа на РС – гр. Сливница в частта, в която при определянето на
режим на лични контакти с детето К. е постановено бащата да взема
детето всяка трета седмица от месеца, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Г. Г. С., ЕГН:
7
**********, с детето К. Г. С., ЕГН: **********, всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с
преспиване. Ако в съответния месец бащата не успее да ползва всички
дни за контакт с детето поради промени в работния си график или
поради ангажираността на детето през съответния месец, тези дни да
се ползват от него през следващи месеци след постигната уговорка с
майката.
ОТМЕНЯ Решение № 49/07.04.2022 г. по гр. д. № 336/2021 г. по
описа на РС – гр. Сливница в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 149 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК за заплащане
на месечна издръжка за периода 18.03.2020 г. - 17.03.2021 г. над
сумата от 1 407. 50 лв. до 4 800 лева, както и в частта, в която е
определен началният момент на дължимост на законната лихва върху
главницата, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Г. С., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл. 149 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК на К. Г. С., ЕГН:**********,
действащ чрез своята майка и законен представител А. П. А., ЕГН:
**********, сумата от още 3 392, 50 лева, представляваща издръжка
за детето К. Г. С. за периода 18.03.2020 г. - 17.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху цялата главница от 4 800 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда – 18.03.2021 г. - до окончателното
изплащане на дълга.
ОТМЕНЯ Решение № 49/07.04.2022 г. по гр. д. № 336/2021 г. по
описа на РС – гр. Сливница в частта, в която искът по чл. 143, ал. 2
СК е отхвърлен за разликата над сумата от 350.00 до размера от 400.00
лв. месечно, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Г. С., ЕГН: **********, да заплаща на основание чл.
143, ал. 2 СК на К. Г. С., ЕГН: **********, действащ чрез своята
майка и законен представител А. П. А., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на още 50 лева (или общо с присъдените от
районния съд 400.00 лв.), считано от 18.03.2021 г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В останалите части като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Г. С., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на А. П. А., ЕГН:**********, сумата от 295 лева –
разноски по делото за държавна такса, както и сумата от 350 лева -
8
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9