Решение по дело №1574/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 738/17.12.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на трети декември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1574 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от Д.О.М. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „А1 България" ЕАД.

Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение работил при ответника, като със Заповед № 264/11.04.2018 г. трудовият му договор бил прекратен и му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, тъй като според работодателя извършил следните нарушения "злоупотреба с доверието на предприятието" и „увреждане на имуществото на работодателя". Счита се, че така наложеното наказание било незаконосъобразно, тъй като не бил извършил посочените в мотивите на заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Освен това, към момента на издаване на тази заповед, трудовият му договор бил прекратен на друго основание, а именно - подадено от ищеца месечно предизвестие и изтекъл срок на това предизвестие. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 264/11.04.2018 г., за незаконно и за нейната отмяна, и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 12.04.2018 г. до 12.10.2018 г., а именно сумата от 5 700 лева.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски. Признава се, че между страните имало трудово правоотношение от 22.04.2016 г., по силата на което ищецът заемал длъжността „Търговски консултант", с договорено основно трудово възнаграждение в размер на 600 лева. С оглед естеството на длъжността му, той бил отчетник и материално отговорно лице по смисъла на чл. 207 КТ. На 21.03.2018 г. било депозирано от негова страна предизвестие за прекратяване на договора, заведено под входящ номер 108/21.03.2018 г., чийто срок изтичал на 23.04.2018 г., а представеният с исковата молба документ - предизвестие не бил достигал до ответника. Сочи се и че със Заповед от 11.04.2018 г., връчена на 13.04.2018 г., ищецът бил дисциплинарно уволнен. Заповедта съдържала всички необходими реквизити, била подписана от лице, оправомощено да осъществява работодателските права на „Мобилтел“, като били изискани обяснения от служителя, съгласно чл. 193 КТ. По отношение на извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, се поддържа, че въз основа на Заповед 356/07.03.2018 била извършена проверка в Мтел магазин Хасково, Съединение 44, където работил като „Търговски консулнтант" и бил материално отговорно лице Д.М.. При проверката са установени липси на три апарата SAM Galaxy J5 (2017) Gold c IMEL354053092942490; Huawei P9 lite mini Black c 1MEI:867246033135493; Nokia 3310 3G Dark Grey c IMEI: 357305081381123. Във връзка с липсите били изискани обяснения от ищеца, който писмено признал, че взел процесиите мобилни телефони, поради необходимост от парични средства и ги продал. След това върнал парите на своя пряк ръководител, за което била издадена разписка от 27.03.2018 г. Счита се, че в случая била налице вътрешна измама, съгласно дефиницията на Раздел I, т.2.1 от Политиката за предотвратяване на измами, съгласно която вътрешна измама, а наказанието било наложено законосъобразно и правилно, с оглед деянието на ищеца и тежестта на нарушението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, се установява, че по силата на трудов договор № 1053 от 22.04.2016 г. той е заемал при ответника длъжността „Търговски консултант" с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 950 лева; че след възложена проверка в магазина на ответника в гр. Хасково, бул. „Съединение“ 44, където е работил ищецът, е установена липсата на описаните в отговора на исковата молба три мобилни апарата; че в изисканите писмени обяснения Д.М. е признал, че ги е взел поради необходимост от парични средства и ги е продал в гр. Хасково, а на 27.03.2018 г. е предал на управителя на магазина сумата от 1 000 лева за същите телефони; че със процесната заповед, връчена му на 13.04.2018 г., трудовият му договор е прекратен и му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, тъй като според работодателя извършеното от него представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8, предл. 1 и т. 9 КТ - "злоупотреба с доверието на работодателя" и „увреждане на имуществото на работодателя".

При това положение и с оглед становището на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 03.12.2018 г. следва, че спорът по делото е концентриран единствено върху това дали трудовият договор на Д.М. е бил прекратен преди дисциплинарното му уволнение с отправено от него писмено предизвестие до работодателя, като в тази връзка са представени два броя предизвестия по чл. 326, ал. 1 КТ– от 16.02.2018 г. и от 15.03.2018 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 255, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те се явяват неоснователни поради следните съображения:

Както се посочи по-горе, по делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „Търговски консултант" в негов магазин в гр. Хасково, бул. „Съединение“ 44, като основният спорен въпрос е дали трудовият договор на Д.М. е бил прекратен преди дисциплинарното му уволнение на основание чл. 326, ал. 1 КТ с писменото му предизвестие от 16.02.2018 г. Според настоящия съдебен състав то не е породило целената с него правна последица, тъй като няма данни да е получено от работодателя. Това е така, защото липсват доказателства да е заведено във входящия дневник на предприятието или на съответната негова служба, както и че лицето, чийто имена са изписани в него, е оправомощено да получава такива изявления. На следващо място, няма житейска и правна логика ищецът да подава второ предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ на 15.03.2018 г., ако веднъж вече е сторил това по надлежния ред. Следва да се отбележи и че за разлика от първото върху второ предизвестие е поставен входящ номер - 108/21.03.2018 г. Следователно, налице е най-много евентуална вероятност за осъществяването на твърдяното от ищеца обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. След като трудовото правоотношение на ищеца не е било прекратено по чл. 326, ал. 1 КТ, то ответникът е имал право да стори това, като му наложи дисциплинарно уволнение. За пълнота на изложението трябва да се отбележи и че в процесната заповед са посочени ясно нарушителя, нарушението, време на извършването му, както и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. При издаването й от наказващия орган са спазени всички предвидени в КТ императивни норми, с които е уредено дисциплинарното производство. Тя изхожда от лице, което е носител на работодателската власт и което преди това е поискало от работника в един разумен срок да даде писмени обяснения във връзка с процесното нарушение на трудовата дисциплина. Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява по несъмнен начин извършването на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът не е възразил при приемането им като доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им, респ. че са съставени с оглед процеса, въпреки че е разполагал с възможност за това. Освен това, не са ангажирани други доказателства, които да ги опровергават, като не са направени искания в тази посока. В случая са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на ищеца, които преценени в съвкупност обосновават установеното нарушение като достатъчно сериозно, за да се приложи най-тежката санкция по КТ, въпреки че няма данни до този момент да са му били налагани други дисциплинарни наказания.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед обусловеността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен, следва да се отхвърли и втората претенция на ищеца. Дори и да се приеме тезата му, че трудовото му правоотношение е било вече прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, то отново не би имал право на претендираното обезщетение в размер на 5 700 лева за периода 12.04.2018 г. до 12.10.2018 г., тъй като след 16.03.2018 г. Д.М. не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичане на срока на даденото от него предизвестие. Налице е и още едно, самостоятелно основание за отхвърляне на тази претенция. Съгласно Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В случая тези релевантни факти останаха недоказани по делото, въпреки дадените му изрични указания в тази връзка с Определение № 1439/16.10.2018 г.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед  изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.О.М., ЕГН ********** *** против „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 за признаване уволнението му, извършено със Заповед № 264/11.04.2018 г., за незаконно и за неговата отмяна, и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 12.04.2018 г. до 12.10.2018 г. в размер на 5 700 лева.

ОСЪЖДА Д.О.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 17.12.2018 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ:

/Петър Вунов/