Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3098
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.“ АД твърди наличието на договорни отношения
с ответника Б.А.за Б.НА Х., по договор №
57/13.06.2014 г. за възлагане на обществена поръчка за събиране, транспортиране
и обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти, добити при
клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди. Сочи, че срокът на
договора, съгласно чл. 2, ал. 1 от него е до 13.12.2014 г. Поддържа, че е
изпълнявал възложените му с договора дейности, съгласно уговорените от страните
условия и срокове, като е издавал и необходимите документи за доказване на
действително извършените разходи. Твърди, че ответникът не е платил дължимите
разходи във връзка с издадени от ищеца фактури №№ **********/10.11.2014 г.;
**********/30.11.2014 г. и **********/13.12.2014 г., като независимо от
приемане и подписване на фактурите от представител на ответника е извършено
забавено частично плащане единствено по първата фактура в размер на 50069.65 лв.
на 13.03.2017 г. Ответникът е канен да изпълни задълженията си по фактурите, но
такова плащане не е направено, като с писмо от 30.12.2015 г. на териториално
поделение на ответника Шумен са върнати на ищеца фактурите, като единственото
посочено в писмото основание е чл. 3, ал. 2, т. 7 от договора. В последваща
изготвена от ответника на ищеца справка за синтетична сметка за 2015 г. липсват
отразени вземанията по фактури №№ **********/30.11.2014 г. и
**********/13.12.2014 г., а по фактура №
**********/10.11.2014 г. е отразено крайно салдо „кредит“ от 50069.65
лева. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 478979.27 лева, представляваща възнаграждение за извършената по
горепосочения договор работа във връзка с издадените фактури №№
**********/10.11.2014 г.; **********/30.11.2014 г. и **********/13.12.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и лихва за забава при плащането на дължимото
възнаграждение в размер на 150 630.82 лева, формирана като сбор между
дължимите лихви за забава в плащането на сумите по фактурите за периода от
падежа на фактурите /30 дни след издаване на фактурата/ до 10.11.2017 г.
/датата на исковата молба/, съответно по
фактура № **********/10.11.2014 г. – 33922.29 лева /11472.24 лева за
периода от 11.12.2014 г. до 13.03.2017 г., когато е платена сумата от 50069.65
лева и 22450.05 лева за периода от 11.12.2014 г. до датата на исковата молба,
начислена върху непогасения остатък от фактурата/; по фактура №
**********/30.11.2014 г. – 63103.01 лева и по фактура №
**********/13.12.2014 г. – 53605.52 лева. Посочва банкова сметка ***: „О.Б.Б.“
АД, клон Шумен, IBAN: ***’, BIC ***. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Б.А.за Б.НА Х. оспорва исковете, като
неоснователни. Не оспорва наличието на описания в исковата молба договор, но
поддържа, че видно от ценовата оферта, неразделна част от договора, цената за
изпълнение на услугата за един месец е в размер на 349 314 лева без ДДС
или 419176 лева с ДДС, съответно общата стойност на договора, със срок на
действие 6 месеца от сключването му, е 2 515060.80 лева с ДДС. Твърди, че е
изплатил на ищеца тази обща цена на договора, съответно няма никакви други
задължения към ищеца по този договор. Сумите по процесните фактури надвишават
предвидените разходи по договора, съобразно ценовата оферта и на основание чл.
3, ал. 2, т. 7 от договора са за сметка на изпълнителя. Освен това, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 9 от
договора сумите по договора се изплащат при условие, че средствата са
предвидени в бюджета на възложителя. В противен случай сумите ще се изплатят от
възложителя на изпълнителя след осигуряване на средствата по бюджета на
възложителя. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен
договор за услуга № 57/13.06.2014 г. за възлагане извършването на услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на
умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни,
отглеждани в обекти само за лични нужди
по позиция № І на обявената от ответника обществена поръчка. В чл. 1,
ал. 3 от договора е посочено, че услугата се извършва при условията на
направеното от изпълнителя техническо и финансово предложение – неразделна част
от договора. Видно от приложение № 2 към
договора- ценова оферта, изпълнителят предлага цена за изпълнение на услугата
/без ДДС/ в размер на 349 314 лева месечно. Представени са и единични
цени за извършване на дейността и икономическа
обосновка на месечно необходимите средства за извършване на дейността. Страните постигат съгласие, че възложителят ще
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на действително извършени
разходи за дейностите, съгласно ценовото предложение на изпълнителя и след
осигуряване на средства от бюджета на БАБХ от МЗХ за извършване на услугата.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 7 от договора, общият размер на разходите за срока на
договора не може да надхвърля годишният размер на разходите за дейността,
одобрени от министъра на земеделието и храните. В случай, че одобреният от
министъра на земеделието и храните годишен размер на разходи бъде надхвърлен
преди изтичане на договора, изпълнителят се задължава да продължи да извършва
услугата до изтичането на срока за своя сметка. В чл. 3, ал. 2, т. 9 е
предвидено, че дължимите суми за възнаграждение се изплащат при условие, че
средствата са предвидени по бюджета на БАБХ. В противен случай, същите ще се
изплатят от възложителя на изпълнителя след осигуряване на средствата по
бюджета на БАХБ и в този случай БАБХ не дължи обезщетение на изпълнителя.
Страните не спорят, а и от представената извадка от регистъра на
обществените поръчки по партидата на БАБХ се установява, че този договор е
действал за предвидения в него максимален срок от 6 месеца или до 13.12.2014 г.
Ищецът представя фактури №№
**********/10.11.2014 г.; **********/30.11.2014 г. и **********/13.12.2014 г. Фактура
№ **********/10.11.2014 г. е издадена за сумата от 125753.04 лева и е за аванс
по договора за м. ноември 2014 г. Фактура № **********/30.11.2014 г. е издадена
за сумата от 216804.80 лева и е за извършената по договора услуга за м.
ноември, от стойността на която е приспадната сумата по първата фактура за аванс за м. ноември 2014 г. Фактура №
**********/13.12.2014 г. е издадена за
сумата от 186491.08 лева и е за извършената по договора услуга за периода
01-12.12.2014 г.
Страните не спорят, че тези фактури са
подписани от представител на ответника и първоначално са били осчетоводени от
ответника, като с мемориален ордер № 24 от м. декември 2015 г. задълженията по
тези фактури са отписани и с писмо от 30.12.2015 г. на териториално поделение
на ответника Шумен фактурите да върнати на ищеца. Безспорно е, че на ищеца е
платена от ответника сума в размер на
50069.65 лв. на 13.03.2017 г. по първата фактура.
За срока на изпълнение на договора
ответникът е платил по издадените от ищеца във връзка с договора фактури сума в
общ размер от 2 515060.80 лева с ДДС /видно от представените към отговора
фактури и платежни нареждания/.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на подписания договор № 57/13.06.2014 г.,
съгласно който ищецът се е задължил да извърши срещу заплащане възложените от
ответника дейности и услуги. Този договор е сключен, на основание чл. 92а, ал.
7 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ,
бр. 28/2004 г. и отм. ДВ, бр. 13/2016 г./. Страните по делото не спорят относно
обстоятелството, че ищецът е изпълнил реално услугите, за които са съставени
процесните фактури. Спорно между страните е обстоятелството дължи ли се претендираното
в настоящето производство възнаграждение по фактури №№ **********/10.11.2014
г.; **********/30.11.2014 г. и **********/13.12.2014 г., доколкото към момента
на съставяне на фактурите ответникът е заплатил на ищеца по договора
възнаграждение в размер на 2 515060 лева С ДДС /в това число и част от дължимата сума по фактура № **********/10.11.2014 г. в размер на 50069.65
лв./. С договора страните уговарят, че
възложителят ще заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на действително
извършени разходи за дейностите, съгласно ценовото предложение на изпълнителя и
след осигуряване на средства от бюджета на БАБХ от МЗХ за извършване на
услугата. Съгласно постигнатото от страните в чл. 3, ал. 2, т. 7 от договора
съгласие, общият размер на разходите за срока на договора не може да надхвърля
годишният размер на разходите за дейността, одобрени от министъра на
земеделието и храните. В случай, че одобреният от министъра на земеделието и
храните годишен размер на разходи бъде надхвърлен преди изтичане на договора,
изпълнителят се задължава да продължи да извършва услугата до изтичането на
срока за своя сметка. Доколкото между тези клаузи съществува известно
несъответствие, Съдът намира че е налице хипотезата на чл. 20 от ЗЗД и
уговорените от страните клаузи следва да се тълкуват във взаимовръзка и всяка
една от тях в смисъла, произтичащ от договора, неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността. С оглед това и съобразявайки останалите клаузи
на договора, постигнатата от страните договорка следва да се тълкува в смисъл,
че ответникът дължи възнаграждение за всички действително извършени разходи от
ищеца в изпълнение на възложената с договора дейност в рамките на срока на договора, съгласно
посочените към ценовото предложение единични цени на всяка една от дейностите.
Извод в противен смисъл не се обосновава от клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 7 от
договора, доколкото същата касае общият размер на разходите за срока на
договора, като ги съотнася с одобрен от министъра годишен размер на разходите,
но не ги обвързва с направеното преди сключване на договора ценово предложение
от ищеца за дължимото месечно възнаграждение. В този смисъл съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение, че има постигнато съгласие за
дължимата обща стойност на договора, при надхвърлянето на която не се дължи
възнаграждение на изпълнителя за реално извършена по договора дейност.
Предвид изложеното, Съдът намира
предявеният иск за заплащане на главницата в размер на 478979.27 лева, за
основателен и доказан.
С договора /чл. 3, ал. 2, т. 9/ страните са
уговорили, че дължимите суми за възнаграждение се изплащат при условие, че
средствата са предвидени по бюджета на БАБХ, а при липса на такова предвиждане
същите ще се изплатят от възложителя на изпълнителя след осигуряване на
средствата по бюджета на БАХБ, като е постигнато съгласие в този случай БАБХ да
не дължи обезщетение на изпълнителя. В случая съдът намира, че по делото не се
установи средствата за заплащане на дължимите по процесните фактури суми да са
предвидени в бюджета на ответника /видно от представените към отговора
извлечения от отпуснатия на ответника бюджет за периода от 2014 г. – до 2017 г.
такива средства не са предвидени/, съответно не е налице основание за
ангажиране на договорната отговорност на ответника за забавено плащане, тъй
като страните изрично са уговорили такова обезщетение да не се дължи.
Предвид изложеното предявеният иск за
заплащане на лихва за забавено плащане следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на производството,
ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца разноски за държавна такса
по предявените искове /ищецът претендира единствено тези разноски/, съразмерно
уважената част на исковете, в размер на 19159.17 лева - арг. от чл. 78, ал. 1
от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 156.45 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.А.за Б.НА Х., гр. С., бул. „П.С.“ № ***да заплати
на „Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 478979.27 лева /четиристотин седемдесет и осем хиляди
деветстотин седемдесет и девет лева и 27 ст./, представляваща възнаграждение за
извършена по договор № 57/13.06.2014 г. работа, за която са издадени фактури №№
**********/10.11.2014 г.; **********/30.11.2014 г. и **********/13.12.2014 г., ведно
със законната лихва от 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Б.А.за Б.НА Х., гр. С., бул. „П.С.“ № ***иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 150 630.82 лева,
представляваща дължима лихва за забава в плащането на сумите по фактури №№
**********/10.11.2014 г.; **********/30.11.2014 г. и **********/13.12.2014 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.А.за Б.НА Х., гр. С., бул. „П.С.“ № ***да заплати
на „Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за настоящето производство в размер на 19159.17
лева /деветнадесет хиляди сто петдесет и девет лева и 17 ст./.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Б.А.за Б.НА Х., гр. С., бул. „П.С.“ ****, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 156.45 лева
/сто петдесет и шест лева и 45 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: