№ 7914
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110172335
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 3 322,60 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на т. а.
„МАН“, модел L, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 28.01.2021 г., в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 28.01.2021 г., около 04:35 часа, по път II-49, гр. Разград –
гр. Търговище, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него т. а. „МАН“, модел L, с рег. № .... Поддържа, че
ответникът ... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на другия участвал в ПТП т. а. „Пежо Боксер“, с рег. ... с ремарке с рег. ....
Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – .., за което е съставен констативен протокол за
ПТП № 1716183 от 28.01.2021 г. Заявява, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от
27 755,55 лв., като след извършено прихващане със сумата от 445,61 лв., представляваща
сбор от неплатените застрахователни премии, е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 27 309,94 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с
регресна покана, получена на 16.04.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната
сума в общ размер на 27 770,55 лв., представляваща сбор от стойността на вредите в размер
на 27 755,55 лв. и стойността на сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като
на 01.06.2021 г. същият е извършил прихващане със свои насрещни вземания в общ размер
на 24 447,95 лв., поради което претендира остатъка от 3 322,60 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска при твърдението, че с извършеното на 01.06.2021 г. прихващане със свои
насрещни вземания в общ размер на 24 447,95 лв. претенцията на ищеца следва да се счита
за удовлетворена. Сочи, че платената сума отразява действителната пазарна стойност на
1
вредите по т. а. „МАН“, модел L, с рег. № ... към момента на настъпване на
застрахователното събитие, поради което счита размерът на исковата претенция за
значително завишен. В тази връзка посочва, че броят технологични часове и количеството
изразходвани материали, посочени в представената фактура за извършен ремонт, не
съответстват на реално извършените ремонтни дейности, а освен това стойността на
вложените части и цената на сервизния част надвишават обичайните такива на пазара. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
24.02.2022 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване
свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица за
застраховка „Каско на МПС“ № 440217213004790/4/14.06.2017 г., констативен протокол за
ПТП № 1716183/28.01.2021 г., материалите по щета № 44012512100513, писмо от 01.06.2021
г. на ..., съдържащо изявление за прихващане с насрещни вземания до размера от 27 420,49
лв., ведно с приложение № 2 към него, платежно нареждане от 01.06.2022 г. за сумата от
24 862,52 лв., справка от регистъра на Гаранционния фонд и др., както и извършеното от
ответника извънсъдебно плащане на част от регресното вземане посредством способа на
прихващането, което по същество представлява конклудентно признание относно наличието
на дълг на посоченото основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено
размера на вредите, причинени на застрахования при ... по застраховка „Каско на МПС“ т. а.
„МАН“, модел L, с рег. № ..., респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
2
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по т. а. „МАН“, модел
L, с рег. № ... се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 28.01.2021 г. Експертът
изяснява, че необходимата стойност за възстановяване на същите, изчислена на база на
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 26 094,98 лв. Изчислената именно по
този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В случая, съдът не би могъл да достигне до категоричен извод, че към
момента на настъпване на процесното ПТП - 28.01.2021 г. увреденият т. а. „МАН“, модел L,
с рег. № ... е бил в рамките на гаранционна поддръжка, респ., че отремонтирането му е
следвало да се извърши в официален сервиз на марката в случай, че това се твърди. По
делото не са ангажирани никакви доказателства относно обстоятелствата, обуславящи
гаранционната поддръжка на автомобила – години на експлоатация или изминати
километри, като с доклада по делото от 24.02.2022 г. съдът е указал на ищеца, че негова е
доказателствената тежест да установи размера на действителните вреди, в т. ч. и
основанието за отремонтиран на увредения автомобил в официален сервиз в случай, че се
твърди това, т. е. условията за гаранционната му поддръжка, но въпреки това той не е
предприел действия в тази насока. Ето защо, следва да се приеме, че действителният размер
на вредата съответства на посочената от вещото лице сума от 26 094,98 лв., определена по
средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП – 28.01.2021 г. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона, поради което
доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така общият размер на
дълга възлиза на 26 109,98 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно
ответникът е платил на ищеца сумата от 24 447,95 лв., извършвайки прихващане със свои
регресни претенции към него. Ето защо, той е останал задължен за разликата между
платената сума и действителните вреди, т. е. за сумата от 1 662,03 лв., до който размер
предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 322,60 лв., или за размера от 1 660,57
лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 469,21 лв. –
платена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура от 25.10.2021 г., договор за
правна защита и съдействие и платежно нареждане от 11.05.2022 г. /л. 69-71 от делото/. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 49,98 лв. -
3
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представители и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .. да заплати на ..., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 1 662,03
лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на т. а. „МАН“, модел L, с
рег. № ..., вследствие на ПТП от 28.01.2021 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 1 662,03 лв. до пълния предявен размер от 3
322,60 лв., или за размера от 1 660,57 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .. да заплати на ..., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 469,21
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: .. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 49,98
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4