Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260275
гр. Пловдив, 22.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публично заседание на 23.09.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 1445 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 19648/14.07.2020г. от М.Г.Г.,
ЕГН ********** против решение № 942 от 16.03.2020г., постановено по гр. д. №
16455 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XIII
гр. с., с което е отхвърлена молбата на М.Г.Г., ЕГН ********** за допускане на
промяна на фамилното й име от „Г.“ на „Н.“.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.Оспорва се извода на съда, че не са налице важни обстоятелства по
см. на ЗГР, налагащи промяна на фамилното име на молителката.Факта, че същата е
станала известна в обществото и сред своите близки и познати с фамилното име „Н.“,
се сочи като такова важно обстоятелство.Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да
бъде допусната исканата промяна.
В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от Община Пловдив като ответник по въззивната жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от Окръжна прокуратура Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Няма спор по делото, че молителката е
родена на ***г., като в съставени й акт за раждане № 0191/***г. е записана с
имената М.Г.Г., с родители: майка – А. В. Н. и баща – Г. И. Г.
Установено е от показанията на свидетелката А. Н., майка на
молителката, че дъщеря й сред приятели, съседи, съученици и близки се
представяла с фамилията „Н.“.След развода й с бащата на М., тя била
разочарована от него.Св. Н. се разболяла от онкологично заболяване, налагало се
да влиза в болница и дъщеря й я гледала, а баща й не присъствал.
Районният съд е приел при така установеното от фактическа
страна, че в случая не е доказано наличието на важни обстоятелства по см. на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна на фамилното име на молителката.Името на
последната е формирано в съотвествие с българския закон.Фамилното й име е
образувано от фамилното име на баща й и при съобразяване на семейните и
етнически традиции, поради което молбата е счетена за неоснователна.Доколкото
като основание за исканата промяна в случая се сочи разочарование от
биологичния баща след развода на родителите и лични емоционални неудобства във
връзка с носенето на това фамилно име, решаващият съд е отбелязал, че те не
могат да обосноват съществуването на важни обстоятелства по см. на чл. 19, ал.
1 от ЗГР.Важните обстоятелства следва да са обективно обусловени, а не въпрос
на лична преценка от страна на ищеца, приемане или отричане, харесване или нехаресване,
а още по-малко субективното неприятно отношение към този произход или
отричането на същия поради липса на контакт и емоционална връзка с бащата, да
оправдава промяната на фамилното име.Носенето на имената на бащата сочи на
биологичната връзка между две лица /връзката на произход/, съществуването на
която не зависи от субективното отношение и личната преценка на кое да е от
тях.Направен е извод, че в случая исканата промяна се явява продиктувана от
субективното желание и липса на ценностна значимост за ищцата на произхода й по
баща, а не от наличието на обективни предпоставки, предвидени в закона, респ.
не е налице правнозначима причина по см. на чл. 19 от ЗГР за допускане на
исканата промяна.
Настоящият състав на съда споделя изцяло изложените
съображения, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение.
В допълнение с оглед наведения довод във въззивната жалба,
настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да бъде
основателна исканата промяна на името, следва категорично да бъде установено
наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба – името да е
осмиващо, обществено неприемливо или „важни обстоятелства“ да налагат това.Жалбоподателката
– молител в случая се позовава на последната предпоставка.Наведените от същата
съображения за наличието на „важни обстоятелства“ обаче не могат да бъдат
споделени, тъй като желанието й да носи друго фамилно име, в случая името на
майката, различно от установеното такова по силата на императивна правна норма
/чл. 14 от ЗГР/ и факта, че сред близки и познати се представя с фамилно име „Н.“,
не са такива обстоятелства.По смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР следва да са
налице обстоятелства, стоящи извън волята на молителя и личната му морална
преценка за поведението на бащата, които да са обективни в действителността, а
не само резултат от субективни желания и представянето на самия него с тези
имена сред приятели и в обществото.Промяната се допуска по изключение и зависи
изцяло от наличието на обективни предпоставки, които са направили лично и
обществено неудобно, респ. неподходящо за молителя носенето на името в частта,
в която се иска промяна /в този см. решение № 382 от 20.05.2009г. на ВКС по гр.
д. № 217/2008г., IV г. о., решение № 472 от 29.05.2009г. по гр. д.
№ 1266/2008г., I г. о., решение № 1221 от
15.12.2008г. на ВКС по гр. д. № 3416/2007г., III
г. о. и др./.Такива обективни предпоставки в случая не са налице, а изводите на
районния съд в тази насока са обосновани.
Предвид гореизложеното решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 942 от 16.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 16455 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, ХIII гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: