Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261069 11.08.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд ХVI граждански състав
На
двадесет и първи юни две хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Елена Христова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 898/2021г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В против В.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1805/28.07.2020г. и № 260529/23.10.2020г. по ч.гр.д. № 2822/2020г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 2743.80 лева /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/ - неплатена главница, дължима на основание договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.06.2020 година до окончателното й плащане, сумата от 1143.23 лева /хиляда cто четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 20.01.2018 година до 16.08.2019 година. С исковата молба са предявени и осъдителни искове срещу същия ответник за вземания по същия договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2017 година, както следва: за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 3086.18 лева /три хиляди осемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 576.11 лева /петстотин седемдесет и шест лева и единадесет стотинки/ - законна лихва за забава от 21.12.2017г. до 15.08.2019г. Претендира разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2017 год., съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3000 лева. Съобразно уговорките по договора е следвало да бъде върната сумата от 4451.04 лева в срок от 24 месеца съгласно погасителен план с месечна вноска в размер на 185.46 лева, при годишен процент на разходите от 49.89 % и годишен лихвен процент от 41.17 % . Дължимо също така е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева с вноска от 150.06 лева или общото задължение възлиза на 8052.48 лева с месечна вноска от 335.52 лева. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения, а на основание т. 12.3 от общите условия към договора, поради просрочие на една месечна вноска повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо уведомление. На 15.08.2019г. договорът е обявен за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника си адв. Х.К. - БАК, който е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана по подробно развити в отговора си съображения. Счита, че не са ангажирани доказателства за настъпила предсрочна изискуемост. Клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва в размер на 41.17 % е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че договорът и споразумението за допълнителни услуги са нищожни и основание чл. 146 от ЗЗП. Сочи, че нищожни са следните договорки, поради противоречие със Закона за потребителския кредит: годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва /чл. 19, ал. 4 от ЗПК/; споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК; „споразумението за предоставяне пакет от допълнителни услуги” е нищожно, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание. С оглед нормата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, неустойка или други разходи по кредита. „Услуга” не е искана, а тя се предоставя „по искане” на кредитополучателя. Заявява, че не са доставяни услуги, така, че не се дължи заплащането им. Искът не е доказан и по размер. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД/.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2017
год. при следните
условия: сума по кредита в размер на 3000 лева, срок на кредита - 24 месеца,
размер на вноската по кредита: 185,46 лева, падеж на вноската: 20-то число от
месеца, ГПР- 49. 89%, ГЛП - 41. 17 %, лихвен процент на ден: 0. 11%, общо
задължение по кредита 4451,04 лева, както и допълнителен пакет услуги на
стойност 3601,44 лв., по който размерът на вноската е 150,06 лв. или общо
задължение по кредита – 8052,48 лв., с общ размер на месечната вноска – 335,52
лв. В конкретния казус безспорно е приложим Законът за потребителския кредит. В
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Целта на разпоредбата е да се
ограничи възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата
страна - потребителят, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя,
не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест
за кредитополучателя. Ето защо, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита. ГПР се формира от общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. С оглед на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и при съобразяване Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в
рамките на допустимата в закона граница. Освен това следва да се има предвид и
факта, че договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора /в
случая небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да
върне заетата сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати
уговорената лихва по кредита. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми
на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на
разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет
пъти законната лихва, както изисква чл. 19,
ал. 4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и
по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната
лихва.
Що се отнася до
закупените допълнителни услуги от ответника, изразяващи се в: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства, съгласно подписаното от
страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същото е
нищожно и не е породило правни последици. Това е така, тъй като съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК е установен лимит на годишния процент на разходите и предоставената
допълнителна услуга не представлява „услуга“ по смисъла на закона. На практика
тази услуга кумулира задължения от страна на ответника, свързани с допълнителни
средства за заплащане, които не съставляват нито предоставени средства от
страна на заемодателя, нито възможност за облагодетелстване на страната. Това
противоречи на чл.21 и чл.11 ал.2 от ЗПК и е сума невключена в годишния процент
на разходите по чл.19 ал.1 от ЗПК. В този смисъл, настоящата съдебна инстанция
намира, че сумата от 3086.18 лева е недължима и претенцията подлежи на
отхвърляне.
Твърденията на ищеца
са, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения и на
основание т. 12.3 от общите условия към договора, поради просрочие на една
месечна вноска повече от 30 календарни дни, на 15.08.2019г. договорът е бил обявен
за предсрочно изискуем.
В т.12.3 от ОУ
към договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една
месечна вноска повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя
уведомление, покана предизвестие или други.
При негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в
срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че
действително – към 15.08.2019г., са били налице условия за прекратяване на договора
и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в исковата
молба, но кредиторът не е изпълнил
задължението си да уведоми кредитополучателя за предсрочната изискуемост на
вземането вследствие на неплащане на определен брой дължими вноски. Действително
по делото е приложено уведомително писмо
от дата 12.03.2020г. „Профи Кредит България“ ЕООД, адресирано до В.М.И., в
което е обективирано волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, но липсват данни относно получаването на писмото от
неговия адресат. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от ищеца
доводи за липса на необходимост преди подаване на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита договора за предсрочно изискуем,
като без значение е дали кредиторът е банка или небанкова финансова институция.
Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. В случая в т.12.3 от ОУ е предвидено чрез изявлението на
кредитора договорът се трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава
възможност да се иска незабавното изпълнение на задължението без за това да
бъде уведомяван длъжника. Това представлява изменение на договора, което е
възможно само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона, какъвто не е настоящият случай. Следователно независимо дали в договора
има уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или други
обстоятелства, това не поражда действие, освен ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление е достигнало до длъжника. По изложените съображения настоящият
състав приема, че предвидената в т.12.3 от ОУ автоматична предсрочна
изискуемост не представлява договорно отклонение от общото правило на чл.71 от ЗЗД,
поради което такава не е настъпила.
Независимо от
гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т.1 от ТР №8/2017г. от
02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и
предявеният в настоящото производство иск се явява основателен до размера на
падежиралите вноски на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, /така както е разяснено
и в т.9 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, като в настоящия случай са падежирали всички
вноски по договора за кредит, съобразно приложения погасителен план. В този
смисъл, задължението на ответника за главница към датата на приключване на
устните състезания по делото възлиза на сумата от 2743.80 лева, а за договорна
лихва на 1143.23 лева. Върху дължимата главница се дължи законна лихва за
забава за периода от 21.01.2018г. до 15.08.2019г. в размер на 435.96 лева.
При това положение
претенцията за главница е основателна за сумата от 2743.80 лева – неизплатени вноски до 20.09.2019г. съгласно
погасителния план от 12.09.2017г., като
от общата дължима сума от 3000 лева към тази дата бъдат приспаднати 256,20 лева
/платените три вноски/, които ищецът признава, че ответникът е изплатил по
кредита. Претенцията за договорна лихва е основателна в претендирания размер
видно от погасителния план и след приспадане на платените вноски.
Предявеният осъдителен иск за
мораторна лихва следва да бъде уважен частично, а именно за мораторна лихва в
размер на 435.96 лева за периода от 21.01.2018г. до 15.08.2019г., а в
останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Що се отнася до претендираните от ищцовото
дружество суми в размер на 3086,18 лева – по предоставения „пакет от
допълнителни услуги“, липсва яснота какъв пакет от допълнителни услуги е
закупен на стойност 3086,18 лева. Изводът, който се налага е, че услуга, за
която да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в
този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е
нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума
за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит -
чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин заобикаляйки
закона, се постига ГПР по-голям от петкратния размер на законната лихва, поради
което клаузата е нищожна. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги не съществува и претенцията следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, пропорционално на
уважената част от претенциите, в размер на 277 лева, изчислени от платената
държавна такса в заповедното и исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение. На ответника следва да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от претенциите,
в размер на 341.90 лева.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.и Я.Я.Ч., сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1805/28.07.2020г. и № 260529/23.10.2020г. по ч.гр.д. № 2822/2020г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 2743.80 лева /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и осемдесет
стотинки/ - неплатена главница, дължима на основание договор за потребителски
кредит № ********** от 12.09.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 10.06.2020 година до окончателното й плащане и сумата от 1143.23 лева /хиляда cто
четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неплатено
договорно възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.и Я.Я.Ч., сумата
от 435.96 лева /четиристотин тридесет и пет лева и деветдесет и шест
стотинки/ законна лихва за забава, считано от 21.01.2018г. до 15.08.2019г. по договор
за потребителски кредит № ********** от 12.09.2017год., като в останалата му
част ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна
лихва за горницата над уважения до пълния предявен размер от 576,11 лева и за
периода до 20.01.2018г., както и иска за
сумата от 3086,18 лева /три хиляди осемдесет и шест лева и осемнадесет
стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.и Я.Я.Ч. сумата от 277 лева /двеста седемдесет
и седем лева/ разноски по делото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С.и Я.Я.Ч. да заплати на В.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: 341.90 лева /триста четиридесет и един лева и деветдесет стотинки/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ