РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500105 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 394/5.12.2023 г. по гр.д. № 255/2023 г. на ОС-
С.З., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. И. Ш. срещу
О.* на М.**-гр. С.З. и И. С. И. иск по чл. 124,ал.5 от ГПК за установяване на
престъпно обстоятелство, представляващо даване на невярно заключение от
втория ответник в качеството му на вещо лице-специалист в областта на
балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол
№***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г.
по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по
ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебното
заседание пред съда, отхвърлен е като неоснователен предявеният от К. И. Ш.
срещу О.* на М.**-гр.С.З. иск по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му вследствие
даденото от И. С. И. в качеството му на вещо лице-специалист в областта на
1
балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол
№***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г.
по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по
ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебното
заседание пред съда, невярно заключение, ведно със законната лихва за забава
от 12.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, намалено е на
основание чл. 78,ал.5 от ГПК подлежащото на присъждане като разноски
заплатено от И. С. И. адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 1000 лв.,
осъден е на основание чл. 78,ал.3 от ГПК К. И. Ш. да заплати на И. С. И.
сумата 1000 лв.-направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение, осъден е на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК К. И. Ш. да
заплати на О.* на М.**-гр.С.З. сумата 100 лв. – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят К. И. Ш. моли с подадената на 29.12.2023 г. въззивна
жалба решението да бъде отменено като неправилно и апелативният съд да
постанови решение, с което да уважи предявените от него искове. Като ищец
в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124,ал.5 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД,
първият предявен срещу О.* на М.**-С.З. и И. С. И. за установяване на
престъпно обстоятелство, представляващо даване на невярно заключение от
втория ответник в качеството му на вещо лице-специалист в областта на
балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол
№***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г.
по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по
ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебното
заседание пред съда, и вторият предявен срещу О.* на М.**-С.З. за
присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди,
причинени му вследствие даденото от И. С. И. в качеството му на вещо лице-
специалист в областта на балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З.,
обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представено за досъдебно
производство №*****/2011 г. по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол
№***/20.09.2012 г., представено по ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-
С.З., и потвърдено устно в съдебното заседание пред съда, невярно
заключение.
2
Ответникът по жалбата И. С. И. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.01.2024 г.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения
срещу него иск като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски
за въззивното производство.
Ответникът по жалбата О.* на М.**-С.З. не е заявил становище по нея.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените
срещу него искове като неоснователни.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по
делото и намери за установено следното:
Не се спори между страните, че срещу ищеца К. Ш. е водено
наказателно производство по НОХД № 422/2012 г. на РС-С.З. и че с присъда
от 17.05.2012 г. той е признат за виновен в това, че на 9.12.2011 г. е държал
огнестрелно оръжие пистолет, съответно описан, без да има за това надлежно
разрешение, поради което и на основание чл. 339,ал.1 и чл. 54 от НК е осъден
на 2 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 години, която присъда е потвърдена с решение от
1.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З.. Безспорно е, че в хода на
наказателното производство ответникът И. С. И. като вещо лице специалист в
областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**-С.З. е изготвил с протокол
от 27.12.2011 г. за целите на ДП №*****/2011 г. по описа на В. РУП-гр.С.З.
експертно заключение. Безспорно е, че в хода на същото наказателно
производство с протокол от 20.09.2012 г. експертът И. за целите на ВНОХД
№ 1193/2012 г. е изготвил също експертно заключение. Безспорно е, че тези
две експертизи са ползвани от съдилищата като част от доказателствения
материал в производството по делата в наказателното производство.
Безспорно е, че впоследствие от 4.02.2019 г. Ш. вследствие на осъждане по
друго наказателно производство е изтърпял и наказанието по присъдата по
НОХД № 422/2012 г. на РС-С.З. в размер на 2 години лишаване от свобода и
определено общо наказание по НОХД № 1183/2014 г. на СпНС, НОХД №
2489/2015 г. на РС-С.З. и НОХД № 97/2018 г. на ОС-С.З. в размер на 4 години
лишаване от свобода (съгласно удостоверение от 21.12.2020 г., л. 19 от
3
делото на СГС).
С исковата молба от 16.12.2020 г., подадена до СГС, ищецът К. Ш.
посочва, че тя е на основание чл. 300 във вр. с чл. 124,ал.5 от ГПК за
установяване на престъпно обстоятелство срещу О.* на МВР-С.З. в лицето на
И. С. И. – вещо лице специалист в областта на балистиката в Б.*** при О.* на
М.**-С.З., като твърди, че И. И. е изготвил неистинска експертиза в хода на
досъдебното производство и я затвърждава с изготвянето на експертизата в
хода на въззивното производство пред окръжния съд. Твърди, че от
наказателното производство той е претърпял вреди, включително е изтърпял
наказание от 2 години лишаване от свобода. Претендира да бъде осъдена О.*
на М.**-С.З. да му заплати сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва от
12.12.2011 г. (деня на назначаването на И. като експерт), като обезщетение
заради действията на техния служител И. С. И., изразили се в изготвянето на
фалшиви експертизи. С определение от 8.11.2021 г. СГС прекратява
производството по образуваното пред него дело гр.д. № 13 889/2020 г. и го
изпраща по местна подсъдност на ОС-С.З..
Пред ОС-С.З. е образувано гр.д. № 1830/2021 г. и с решение от
11.07.2022 г. окръжният съд отхвърля иска на К. Ш. против О.* на М.**-С.З.
за заплащане на парично обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразна съдебно-балистична експертиза,
изготвена от служителя на ответника И. С. И. (специалист в областта на
балистиката при О.* на М.**-С.З.), който в качеството му на вещо лице е
изготвил невярно заключение, обективирано в протокол №***27.12.2011 г.,
представен по ДП №*****/2011 г. на В. РУП на МВР-С.З., и в протокол
№***/20.09.2012 г. за извършена от него допълнителна експертиза, поискана
и представена пред ОС-С.З., в които вещото лице било потвърдило устно и в
съдебно заседание пред състава на ОС-С.З. в качеството му на въззивен съд с
решение № 234/1.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/2012 г. бил потвърдил
постановената от РС-С.З. присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД № 422/2012
г., с която той бил признат за виновен в това, че на 9.12.2011 г. е държал
огнестрелно оръжие-пистолет, съответно описан, без да има надлежно
разрешение за това, поради което и на основание чл. 339,ал.1 от НК и чл. 54
от НК бил осъден на 2 години лишаване от свобода, което наказание било
отложено по чл. 66,ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, а впоследствие
4
било изтърпяно ефективно, заедно със законната лихва върху главницата от
100 000 лв. от 16.12.2020 г. Това решение на окръжния съд е обезсилено като
недопустимо с решение от 9.02.2023 г. по в.гр.д. № 614/2022 г. на АС-
Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд за произнасяне
от друг състав по предявения от Ш. иск. Апелативният съд приема, че от
изложените в исковата молба и уточняващите молби на Ш. фактически
обстоятелства и от отправения към съда петитум може да се направи извод,
че окръжният съд е бил сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД, тъй като се твърди, че
на ищеца са нанесени неимуществени вреди от действието на лице, на което
ответникът е възложил работа, т.е. който е негов служител, както и че това
действие е противоправно и виновно (съзнателно даване на невярно
заключение), а вредите са причинени по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника. Апелативният съд преценява, че вместо да разгледа
предявения иск в изрично уточнените от ищеца граници окръжният съд е
отхвърлил иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като през цялото времетраене на
производството, в първото по делото съдебно заседание на 1.07.2022 г. при
обсъждане на доклада по чл. 146 от ГПК, както и в мотивите на обжалваното
решение е заявил изрично, че разглежда именно иск по чл. 2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, а той се различава от иска по чл. 49 от ЗЗД по съдопроизводствен
ред, фактически състав и правни последици, като апелативният съд намира,
че по този начин окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск,
нарушавайки принципа за диспозитивното начало в гражданския процес,
поради което решението му е недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено, а делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг
състав на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД.
След връщането на делото на ОС-С.З. и в изпълнение на решението на
апелативния съд от 9.02.2023 г. е образувано гр.д. № 255/2023 г. на ОС-С.З.. В
изпълнение на определение на окръжния съд от 9.05.2023 г. е подадена на
3.07.2023 г. поправена искова молба, с която е заявено искане съдът да
признае за установено в отношенията между ищеца К. И. Ш. и ответниците И.
С. И. и О.* на МВР-гр.С.З., че ответникът И. И.-вещо лице, специалист в
областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**-С.З., е извършил престъпно
обстоятелство – даване на невярно заключение, обективирано в протокол
№***27.12.2011 г., представено по досъдебно производство №*****/2011 г.
по описа на В. РУП-С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по
5
ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебно заседание
пред ОС-С.З., както и искане да бъде осъдена О.* на МВР-С.З. да заплати на
Ш. сумата 100 000 лв. като обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на невярното заключение, дадено от И. И.-
вещо лице, специалист в областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**-
С.З.. В исковата молба ищецът твърди, че той е бил обвиняем по ДП
№*****/2011 г. по описа на В. РУП-С.З. за извършено престъпление по чл.
339,ал.1 от НК. Твърди, че в хода на ДП е извършена балистична експертиза
от вещо лице специалист в областта на балистиката – ответникът И. И.,
обективирана в протокол №***27.12.2011 г. и въз основа на нея е внесен
обвинителен акт в съда и там е било образувано НОХД № 422/2012 г. на РС-
С.З., приключило с осъдителна присъда. Твърди, че в хода на въззивното
производство по ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З. е назначена съдебно-
балистична експертиза, извършена от И. И. съгласно протокол
№***/20.09.2012 г., като заключението е потвърдено от него устно в съдебно
заседание и то е основен мотив ищецът Ш. да бъде осъден за престъпление по
чл. 339,ал.1 от НК. Твърди, че изготвените първоначална и допълнителна
съдебно-балистични експертизи съдържат невярното заключение, че
намереният при ищеца на 9.12.2011 г. газов пистолет „Е.В.“ с фабричен номер
********** представлява огнестрелно оръжие, тъй като върху него след
закупуването му е извършена интервенция, водеща до промяна на
характеристиките му. Твърди, че въз основа на представените от ответника И.
заключения районният и окръжният съд са приели, че е налице съставът на
престъплението по чл. 339,ал.1 от НК – държане на огнестрелно оръжие,
което е обосновало издаването и потвърждаването на присъдата. Изложени са
съображения защо според ищеца заключенията на вещото лице И. са неверни.
Ищецът твърди, че в резултат на действията и бездействията на вещото лице
и даденото невярно заключение по ДП спрямо него е повдигнато обвинение и
впоследствие той е осъден с присъда на РС-С.З., потвърдена с решение на ОС-
С.З., като през периода от 9.12.2011 г. до 17.05.2012 г. е бил обвиняем и
подсъдим за тежко престъпление и е осъден на основание чл.66 от НК за срок
от 3 години. Твърди, че през 2014/2015 година в хода на друго наказателно
производство по отношение на него е била взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ именно поради осъждането му за
извършено престъпление по чл. 339,ал.1 от НК, а впоследствие именно тази
6
присъда е основание да бъде постановено ищецът Ш. да изтърпи ефективно
наложеното наказание от 2 години за деяние, по което е осъден на лишаване
от свобода и което се явява извършено в условния срок, по НОХД № 97/2018
г. на ОС-С.З., като при съденето му за деянието, извършено в изпитателния
срок, Ш. е бил поставен в неизгодно положение, тъй като вече е бил веднъж
осъждан. Твърди, че в резултат на невярното заключение, изготвено от
вещото лице – ответникът И., и осъждането на ищеца въз основа на това
заключение, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
психически изживявания като силен стрес, притеснение, емоционални,
психически и психологически терзания. Твърди, че това е негово първо
осъждане, което е накърнило чувството му за самооценка и социалното му
общуване, а той е бил със съзнанието, че не е извършил престъплението, за
което е осъден. Твърди, че негативните преживявания започват да влияят на
здравословното му състояние, развива хипертония и към момента е постоянно
на лекарства за поддържане на кръвното налягане. Твърди, че фактът на
осъждането разклаща доверието в него и 22-годишният му брак се е
провалил, като през 2-21 г. съпругата му го е изоставила, а през 2022 г. бракът
им е официално прекратен. Твърди, че съгласно чл. 124,ал.5 от ГПК иск за
установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско
правоотношение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не
може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.
24,ал.1,т.2-5 от НПК, като в случая е налице невъзможност да се образува
наказателно производство, тъй като евентуалната наказателна отговорност на
вещото лице за извършено престъпление по чл. 291 от НК е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност, т.е. налице е основанието по чл.
24,ал.1,т.3 от НПК. Твърди, че той не разполага с друга правна възможност да
установи наличието на противоправно поведение от страна на вещото лице,
представляващо престъпно обстоятелство, освен пред гражданския съд във
връзка с претендираното обезщетение за причинени от невярното експертно
заключение вреди. Твърди, че многократно е правил опити да бъде
ангажирана отговорността на ответника И., както и да бъде установено
изготвянето и представянето на експертизите с невярно съдържание, като по
този начин обективно е прекъснал изтичането на предвидения в закона
давностен срок – през 2015 г. е било обназувано гр.д. № 106/2015 г. на ОС-
С.З. (арх. № 65/2018 г.), а впоследствие и гр.д. № 120/2019 г. на ОС-С.З. (арх.
7
$ 6094/2021 г.), през 2020 г. пред РС-С.З. били образувани гр.д. № 1358/2020
г. (арх. № 61 518/2021 г.) и гр.д. № 1377/2020 г. (арх. № 61 535/2021 г.), а през
2015 г. той е подал до ОП-С.З. искане за възобновяване на наказателното
производство. Затова претендира да бъде признато за установено в
отношенията между него и двамата ответници, че ответникът И. е извършил
престъпно обстоятелство даване на невярно заключение в хода на посоченото
наказателно производство, и да бъде осъден ответникът О.* на М.**-С.З. да
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
100 000 лв.
С подадения на 4.08.2023 г. писмен отговор ответникът И. С. И. оспорва
иска. Посочва, че ищецът е осъден с влязла в законна сила присъда по НОХД
№ 422/2012 г. на РС-С.З., която е задължителна за гражданския съд съгласно
чл. 300 от ГПК. Заявява, че с разпореждане от 13.09.2019 г. от АС-Пловдив е
отказано образуване на производство по възобновяване на приключеното
ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З.. Твърди, че е процесуално недопустимо да
се преразглежда въпросът за истинността на експертизите в приключилия
наказателен процес. Заявява, че в хода на наказателното производство Ш. не е
оспорвал по надлежен процесуален ред съдържанието и изводите в описаните
от него два броя експертни заключения. Заявява, че вещественото
доказателство по наказателното дело (пистолета на подсъдимия, сега ищец
Ш.) е унищожено по надлежния ред и физически не съществува, за да бъде
обследвано отново в рамките на настоящия граждански процес. Счита, че е
налице изтекла погасителна давност за предявяване на претенцията, тъй като
от датата на изготвяне на първата експертиза 27.12.2011 г., от датата на
изготвяне на втората, допълнителната експертиза 20.09.2012 г. и от датата на
постановяване на окончателното въззивно решение 1.11.2012 г. до датата на
входиране на първоначалната искова молба в СГС 16.12.2020 г. е изминал
интервал от време повече от 8 години, който превъзхожда общия максимален
5-годишен срок за завеждане на настоящото искова претенция по смисъла на
чл.110,предл.1 от ЗЗД. Твърди, че е налице изтекла максимална законова 5-
годишна давност за такива парични искови претенции за главница и лихви,
предвид на което те следва да се отхвърлят изцяло.
С отговора на исковата молба, представен на 17.08.2023 г., ответникът
О.* на М.**-С.З. заявява, че поддържа изцяло всички отговори по исковата
8
молба. Моли да бъде прекратено производството по исковата претенция като
недопустимо по отношение на него, евентуално, да бъде отхвърлен като
неоснователен, недоказан искът срещу О.* на М.**-С.З.. В производството по
гр.д. № 1830/2021 г. на ОС-С.З. този ответник е подал на 2.06.2022 г. отговор
на исковата молба, в който възразява, че искът по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е
недопустим, тъй като направеното в нормата изброяване на правозащитните
органи изключва категорично вещите лица, респективно вещото лице И. И.,
поради което О.* на М.**-С.З. не е легитимна страна по така предявения иск
и той е недопустим. Възразява и че искът е неоснователен, доколкото не е
налице и условието по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ лицето да бъде оправдано или
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Заявява, че ищецът Ш. е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 422/2012 г. на РС-С.З., с която е признат за виновен за престъпление
по чл. 339 от НК и на основание чл. 300 от ГПК тя има задължителна сила и
за гражданския съд, поради което е недопустимо да бъде преразглеждан
въпросът за истинността на експертиза, на която се базира самата присъда и
която наказателният съд е приел в нейната цялост. Заявява, че е ясно, че
правилността и от тук законността на експертизата е приета от съда, защото
съгласно чл.154,ал.1 от НПК експертизата не е задължителна за съда и той е
можело да я отхвърли, ако я сметне за неправилна, а това, че съдът е възприел
експертизата за правилна, се извежда от факта, че е обосновал присъдата,
като се е позовал на нея, както и изведено то аналогия на противното от чл.
153 от НПК – не е назначил повторна експертиза, а само допълнителна.
Заявява, че към момента има наличие на законен акт, който се ползва със
СПН, и за ищеца не може да възниква основание за неговото преразглеждане,
тъй като искането за преразглеждане на заключението на експертизата по
съществото си е искане за преразглеждане на част от процеса по
наказателното производство. Прави възражение за изтекла давност по
отношение на двете претенции, обективирани в исковата молба – по чл. 2 от
ЗОДОВ, тъй като съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ приложими са разпоредбите на
ЗЗД относно давността - чл.110-120 от ЗЗД, като принципът е, че с изтичането
на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, а експертиза № 567 е изготвена на 27.12.2011 г.,
допълнителната експертиза №*** е изготвена на 20.09.2012 г., поради което
9
давността е започнала да тече от датата на изготвянето на заключението и е
изтекла още през 2017 г., както и по чл. 124,ал.5 от ГПК, тъй като тук,
аналогично на сроковете по ЗОДОВ, е изтекла погасителната давност.
Възразява, че за да има отговорност на О.* на М.**-С.З. е необходимо да е
налице причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат, като ищецът твърди, че вследствие на експертизата е
принуден да търпи вредоносния резултат на осъждането, но ищецът е
изтърпял присъда не заради изготвената експертиза, а поради осъдителната
присъда, която се е базирала на всички събрани доказателства, като
експертизата е само едно от тях. Заявява, че трябва да има и
незаконосъобразно действие или бездействие, което тук липсва, а е налице
потвърдени от закона действия, имащи силата на пресъдено нещо, и не е ясно
от правна гледна точка как едно законопотвърдено действие – експертизата
би могло да доведе до вредоносния резултат – осъждането. Заявява, че
ищецът Ш. е могъл да направи искане за повторна експертиза като обвиняем
и впоследствие като подсъдим в наказателното производство, но не го е
направил, въпреки че в исковата молба твърди, че още тогава е бил с мисълта,
че оръжието не е преправяно на огнестрелно, и този факт не му става известен
в един по-късен момент, при което положение не следва да се прилага реда на
чл. 124,ал.5 от ГПК, тъй като ищецът е имал възможността да упражни
правата си по друг ред. Оспорва иска и като недоказан по размер, тъй като е
неясно как и по какъв начин ищецът е оценил тези последици за сумата от
100 000 лв.
С молба от 4.09.2023 г. ответникът И. И. заявява, че е налице трайна
практика на ВКС, съгласно която въпросът дали е налице неправомерно
поведение на ответник-вещо лице при твърдение за дадено невярно
заключение е въпрос по допустимост, а не по основателност на иска. Твърди,
че в случая не се нито твърди, нито се установява наличието на влязла в сила
присъда или на някоя от предвидените в чл. 124,ал.5 от ГПК хипотези,
допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен
ред. Счита, че с предявения иск не се цели установяавне на престъпно деяние,
а само това, че заключението е невярно. Възразява, че след като претенцията
за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно
престъпление е предпоставена от установяване на твърдяно престъпно
обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по
10
такъв ред, следва, че предявеният иск е недопустим. Счита, че предявеният
иск е недопустим поради това, че съдът не би могъл в производството по чл.
49 от ЗЗД да установява наличието на престъпно обстоятелство извън
предвидените в закона (чл.124,ал.5 от ГПК) хипотези, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от
ГПК и моли окръжният съд да го прекрати.
С определение от 7.09.2023 г. окръжният съд намира искането на
ответника И. за прекратяване на производството по делото, основано на
възражение за недопустимост на предявените искове, за неоснователно.
Съдът приема, че в случая е налице правен интерес за ищеца Ш., тъй като в
поправената искова молба са надлежно изложени твърдения, обуславящи
допустимостта на установителния иск по чл. 124,ал.5 от ГПК за установяване
на престъпно обстоятелство, а именно наличието на изтекла абсолютна
погасителна давност по смисъла на чл. 24,ал.1,т.3 от НПК, която се явява
пречка деецът да носи наказателна отговорност. Съдът приема, че
допустимостта на иска по чл. 124,ал.5 от ГПК за установяване на престъпно
обстоятелство обуславя от своя страна и допустимостта на иска по чл. 49 от
ЗЗД, тъй като твърденията на ищеца за причиненото му непозволено
увреждане се отнасят до наличието на престъпното обстоятелство, което
подлежи на установяване в производството по делото.
С обжалваното съдебно решение № 394/5.12.2023 г. окръжният съд
приема, че предявените искове са допустими, тъй като са предявени от лице с
право на иск, срещу надлежни ответници и при наличието на правен интерес.
Съдът посочва, че обстоятелствата, на които ищецът основава иска си по чл.
49 от ЗЗД, в частност по отношение на противоправното деяние, причинило
му твърдените вреди, съдържа признаците на престъпление по чл. 291 от НК.
Съдът посочва, че в гражданския процес съдът е овластен да установява
престъпни обстоятелства, които са от значение за изхода на правния спор, в
хипотезите, предвидени в чл. 124,ал.5 от ГПК, една от които е именно когато
наказателното производство не може да бъде възбудено. Съдът посочва, че
установяването на престъпно обстоятелство от значение за гражданско
правоотношение става единствено посредством предявяването на иск, а
съгласно указанията по приложението на закона, обективирани в ТР №
20/1.03.1968 г. по гр.д. № 8/1968 г. на ОСГК на ВС, задължителни за съда, по
11
иск, предявен на основание чл. 97,ал.4 от ГПК (сега чл.124,ал.5 от ГПК) като
ответници следва да бъдат конституирани както лицето, извършило
престъплението-предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение
на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни
обстоятелства. Съдът преценява, че искът за установяване на престъпно
обстоятелство е допустим, тъй като за това престъпление не може да бъде
възбудено наказателно преследване поради изтичане на абсолютната
погасителна давност за образуване на наказателно производство срещу
деликвента. Съдът разглежда исковете по същество и ги намира за
неоснователни по изложени съображения. Съдът посочва, че в случая ищецът
обосновава неистинността на изготвеното от ответника И. заключение по
съдебно-балистичната експертиза с доводите, че при изготвяне на
заключението си И. не е изследвал собственото на Ш. оръжие, с което да
извърши експериментална стрелба, а е изследвал друго подобно, без
провеждането на експериментална стрелба поради липсата на подходящи
боеприпаси и формиране на изводи въз основа на извършена при изготвянето
на друга експертиза експериментална стрелба с различно оръжие. Съдът
приема за доказано от доказателствата по делото, че при изготвяне на
заключението си И. е изследвал притежаваното и иззето от ищеца газ-
сигнално оръжие газов пистолет „E. V.**** със сериен номер **********,
което оръжие е изследвано от И. както при изготвяне на първоначалната
експертиза с протокол №***27.12.2011 г. за нуждите на досъдебното
производство, така и по допълнителната експертиза с протокол
№***/20.09.2012 г., изготвена за нуждите на производството по ВНОХД №
1193/2012 г. на ОС-С.З.. Съдът приема, че действително при изготвяне на
първоначалното заключение И. не е провел експериментална стрелба с
изследвания тазов пистолет, а при формиране на изводите си, че същият е в
състояние да произведе изстрел, е използвал направено от него изследване по
друга експертиза, но това обстоятелство е надлежно отразено в заключението,
поради което съдът намира, че по отношение на заключението по протокол
№***27.12.2011 г. не е налице първата форма на даване на невярно
заключение, а именно отразяване на неистина относно фактите, на които се
основава. Съдът преценява, че не е налице и втората форма на невярност на
заключението – несъответствие на изводите със съответните принципи и
закономерности на науката, в случая в областта на съдебната балистика, тъй
12
като при формирането на изводите си, че газовият пистолет е в състояние да
произведе изстрел И. е изходил от наличието на констатирана от него
механична интервенция по вътрешния диаметър на дифузьора, довела до
увеличаването на размера му, и доказания в практиката опит, че при увеличен
диаметър на дифузьора оръжието може да произведе изстрел със саморъчно
направен боеприпас. Съдът посочва, че този извод на ответника И. се е
потвърдил категорично при извършването на допълнителната експертиза в
съдебното производство пред ОС-С.З., като при тази експертиза оръжието е
било съпоставено от вещото лице със сравнителни образци – други налични в
търговската мрежа газови пистолети „Е.V.“, 9 м.м. чрез сравняване на
дифузьорите им, както и с него е била проведена експериментална стрелба
със саморъчно направен за целта от вещото лице боеприпас. Съдът посочва,
че при сравняването на изследвания газов пистолет със сравнителните
образци И. е установил, че диаметрите на дифузьорите на пистолетите-
сравнителни образци са с правилна форма-центриран отвор с диаметър на
отвора 4 м.м.-4,1 мм., а формата на дифузьора на изследвания пистолет е
ексцентричен вътрешен отвор и диаметър 4,4 м.м., като освен това в цевта на
сравнителните образци са установени разпръсквачи, докато в цевта на
пистолета на ищеца такъв е липсвал, а фабрично пистолетът не е приходен за
сваляне на дифузьора, тъй като в комплект към него липсва приложен
инстР.т, с който той да се развива. Съдът посочва, че всичко това е дало
основание на И. И. да даде заключение, че притежаваният от Ш. газов
пистолет е годен да произведе изстрел с проектил, така че да може да порази
жива цел, а от своя страна това заключение не е невярно. Съдът преценява, че
липсата на проведена експериментална стрелба с изследвания пистолет при
изготвяне на заключението по първоначалната експертиза е обуславяла
необоснованост на заключението, но не и негова неправилност. Съдът
приема, че и по отношение на заключението по допълнителната експертиза,
обективирано в протокол №***/20.09.2012 г., изготвен за нуждите на
производството по ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З., също не е налице нито
една от двете възможни форми на невярност, тъй като и в това заключение не
е налице отразяване на неистина относно фактите, на които то се основава,
респективно, несъответствие на изводите със съответните принципи и
закономерности на съдебната балистика. Съдът посочва, че горните изводи не
се променят от обстоятелствата, че по отношение на газовите пистолети с
13
марка „Е.V.“, 9 мм. не е налице установен стандарт за размера на вътрешния
диаметър на дифузьора и в търговската верига са били установени от ищеца и
от свидетеля Щ.П. такива с по-голям диаметър от 4,4 м.м., нито че
демонтажът на дифузьора не представлява никаква трудност и се извършва с
отвиването му с отвертка, тъй като същественото за направения от вещото
лице в случая извод, че изследваният газов пистолет е годен да произведе
изстрел с проектил, е наличието на констатирана механична преправка,
индицираща на увеличаване размера на вътрешния диаметър на дифузьора,
което съобразно утвърдените в областта на съдебната балистика правила от
своя страна представлява такова въздействие върху газ-сигнално оръжие,
което го прави годно за изстрелване на проектил през цевта. Съдът посочва,
че този извод се потвърждава дори от разпитания по почин на ищеца
свидетел Щ.П., който е дългогодишен експерт в областта на балистиката и е
включен в списъка на вещите лица по тази специалност при окръжния съд,
който свидетел в показанията си потвърждава, че в областта на балистиката е
имало наложена практика в случаите, когато е налице видоизменение на
газовия пистолет чрез интервенция върху дифузьора и изменение на отвора
му той да се счита за огнестрелно оръжие. Съдът посочва, че констатацията
на И., че върху вътрешната повърхност на дифузьора на изследвания
пистолет е била налице механична интервенция, довела до увеличаване на
диаметъра му, не е била надлежно опровергана в наказателното производство.
Съдът преценява, че доколкото това представлява възприето от експерта
обстоятелство, а не негово умозаключение, което е отразено в заключенията
на двете изготвени от И. експертизи, и при липсата на събрани други
опровергаващи го доказателства следва да го приеме за истинно, а от своя
страна наличието му обуславя правилност на извода, че изследваният
пистолет е имал характеристиките на огнестрелно оръжие като съответен на
принципи и закономерности на балистиката. Съдът посочва, че в случая е
налице видоизменяне на компонент (дифузьора) от притежавания от Ш. газов
пистолет, а самият пистолет е бил годен да произведе изстрел и е произвел
такъв при проведената с него експериментална стрелба, извършена от И. при
изготвянето на допълнителната експертиза. Изводът на съда е, че даденото от
И. заключение не съдържа неверни обстоятелства, на които се основава, а
като извод е съответствало на правилата и закономерностите на науката
балистика към момента на изготвянето му. Затова съдът преценява, че искът
14
по чл. 124,ал.5 от ГПК е неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
Съдът посочва, че искът по чл. 49 от ЗЗД срещу О.* на М.**-С.З. е обусловен
от основателността на иска по чл. 124,ал.5 от ГПК, като в случая
противоправно поведение следва да бъде даване на невярно заключение от И.
в качеството му на вещо лице, на което е възложено изготвянето на
експертиза в досъдебното, респективно, във въззивното съдебно
производство, каквото противоправно поведение обаче не е доказано поради
неоснователността на иска по чл. 124,ал.5 от ГПК, поради което и искът
срещу О.* на М.**-С.З. се явява неоснователен. Затова съдът отхвърля
предявените от ищеца Ш. искове.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят заявява, че обжалва
решението на окръжния съд, като счита, че то е неправилно, необосновано и
при неговото постановяване са допуснати нарушение на процесуалните
правила, и моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени изцяло предявените от Ш. искове. Това е цялото съдържание
на въззивната жалба.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея И. И. заявява, че
оспорва жалбата, в която не са наведени никакви доводи, поради което не
може да вземе становище. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователни и решението на окръжния съд да бъде потвърдено.
В съдебното заседание на апелативния съд на 3.04.2024 г. от страна на
жалбоподателя чрез назначения негов представител бе представено
допълнение към въззивната жалба. С него се твърди, че неправилно в
обжалваното решение съдът е приел, че не се установява по делото даденото
от И. заключение да не съдържа неверни обстоятелства, на които се основава,
а като извод е съответствало на правилата и закономерностите на науката
балистика към момента на изготвянето му. Изложени са съображения относно
събраните пред окръжния съд доказателства. Изложени са съображения и
относно търпени от Ш. неимуществени вреди. Заявено е, че от експертизите е
видно, че относно газовия пистолет, държан от Ш., експертът се е предоверил
на опита, който има с други оръжия, на които е правил изследвания, и не е
извършил пълно и всестранно проучване на конкретния газ-сигнален
пистолет, не го е сравнил с оръжие, което доказано не е манипулирано,
каквото е може да си осигури от вносителя или от продавача на въпросния
15
пистолет, който се е намирал в град С.З.. Посочено е, че в експертизата,
изготвена от И. в хода на ДП, се съдържа признание, че експериментална
стрелба не е проведена поради липса на подходящи патрони за пистолета,
поради което вещото лице се позовава на експериментална стрелба,
извършена с друг пистолет и във връзка с друга негова експертиза
(№***/27.12.2011 г.). Заявено е, че в обжалваното решение не е обсъдено и
оценено, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че ответникът И. като експерт по балистика не е направил сравнителен анализ
на изследвания пистолет с идентичен такъв въпреки че в хода на съдебните
производства от страна на Ш. е посочен магазинът в С.З., от където
пистолетът е закупен, но вещото лице не е изискало от вносителя или от
продавача доказателства за вида и размера на дифузьора на пистолета, нито е
изискал такъв, наличен в магазина газов пистолет за сравнителен анализ.
Твърди се, че по делото са събрани доказателства, които установяват, че
вещото лице И. не е разполагал с необходимата компетентност да изготви
правилно и обосновано заключение, но тези доказателства не са съобразени
от съда в обжалваното решение. Заявено е, че от решението по ВНОХД №
1193/2012 г. на ОС-С.З. е видно, че по това дело прокурорът е изразил
становище, че експертизата следва да бъде извършена от специалист по
металообработване и металознание, който да се произнесе дали има
интервенция върху процесния пистолет, последваща производството му.
Заявено е, че единствено такъв специалист би могъл да отговори правилно и
обосновано на въпроса относно такава интервенция, тъй като се касае за
твърдяна от обвинението механична интервенция върху неговата метална
част – дифузьор, а вещото лице И. не е разполагал със знания и опит в
областта на металознанието и металообработването, което е довело до
даването на невярно заключение в изготвените от И. експертизи. Твърди се,
че са неправилно интерпретирани свидетелските показания на свидетелите
Щ.П. и Н.Ш. (собственик на оръжейния магазин в С.З.), според които газ-
сигналните оръжия от същия вид като този на ищеца са с размер на
дифузьора, достигащ до 4,4 м.м. Заявено е, че затова размер от 4,1 м.м. на
дифузьора на пистолета на Ш. не води до извод за разширен впоследствие
отвор. Заявено е, че двамата свидетели са потвърдили, че тъй като
дифузьорът на пистолетите, продавани преди 2015 г., се завиват с резба, то
при неколкократна стрелба с газ-сигнални патрони същият се разхлабва и
16
добива вид като да е развъртан. Заявено е, че в показанията си свидетелят
Щ.П. изрично е заявил, че не споделя изводите, направени в заключенията на
И., като И. е трябвало да направи консултация за тези резервни части, които
се продават, и трябва да има следи от механични увреждания по дифузьора, за
такива май нямало във въпросната експертиза. Твърди се, че потвърдената от
свидетеля невярност на експертното заключение не е съобразена от окръжния
съд, а са изтъкнати доводи, че Ш. не е оспорвал съдържанието и изводите на
експертните заключения по време на наказателния процес. Твърди се, че
окръжният съд в решението не е оценил, че обясненията, дадени от И. в
съдебното заседание на 10.11.2023 г., не съответстват на представените и
приети по делото писмени доказателства, а именно че в експертизата от
27.12.2011 г. № 567 той е посочил, че се е позовал на друга своя експертиза -
№***/27.12.2011 г., като в това съдебно заседание на окръжния съд е заявил,
че е изследвал оръжието на ищеца, докато в експертизата от 27.12.2011 г. е
написано, че не е проведена експериментална стрелба с изследвания пистолет
на Ш. поради липсата на подходящи патрони за него. Заявява, че затова е
неправилен изводът на съда, че при изготвяне на заключението си И. е
изследвал притежаваното и иззето от Ш. газ-сигнално оръжие и не са налице
други доказателства по делото, които да обосновават извода, че И. не е
изследва това оръжие, а е изследвал друго подобно оръжие. Твърди се, че
изводите на окръжния съд в обжалваното решение се основават на
обясненията на И., които са в очевидно противоречие с посоченото от него
самия в дадените от него заключения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му
част, а по останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, той е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК служебният контрол от въззивният съд по
отношение на преценката за правилността на обжалваното съдебно решение
по принцип е отречен, доколкото въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, като ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само
до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение
при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. В тълкувателното решение е посочено още, че доколкото основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може
17
да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес, както и че по аналогични съображения ограниченията в дейността на
въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато
осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои
частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В
случая подадената въззивна жалба е бланкетна, нейното съдържание се
изчерпва с посоченото по-горе, като не са изложени никакви съображения и
доводи относно оплакването, че решението е неправилно. При така
подадената въззивна жалба въззивният съд дължи да извърши проверка дали е
налице нищожност или недопустимост на обжалваното съдебно решение,
както и дали е налице негова неправилност само поради неправилно
приложение на императивна матиалноправна норма. Представеното в
съдебното заседание на апелативния съд на 3.04.2024 г. допълнение към
въззивната жалба съдържа доводи във връзка с твърдяната неправилност на
решението с оглед преценка на събраните от окръжния съд доказателства.
Тъй като в жалбата липсва посочване в какво се изразява според
жалбоподателя порокът на обжалваното решение – няма нито конкретно
посочване с правна квалификация на порока, нито конкретни доводи и
твърдения по спора в зависимост от приетото в обжалваното
първоинстанционно решение, тази жалба не отговаря на изискването на чл.
260, т.3 от ГПК, но тя е допустима и се разглежда, като въззивният съд не
може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността
на първоинстанционното решение (в тази насока – решение № 670/27.12.2010
г. на ВКС по гр.д. № 1728/2009 г., ІІІ ГО, ГК, решение № 246/23.10.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 3418/2013 г., I ГО, ГК, решение № 24/20.02.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 5245/2013 г., II ГО, ГК и решение № 216/19.01.2015 г. на ВКС по гр.д.
№ 2008/2014 г., I ГО, ГК). Срокът за подаване на жалба, респективно за
посочване в нея на указание в какво се състои порочността на обжалваното
решение по смисъла на чл. 260, т.3 от ГПК, е преклузивен и не може да бъде
продължаван, съответно, процесуалните действия, извършени след като е
изтекъл преклузивният (решителен) срок за подаване на въззивна жалба със
съдържанието по чл. 260, т.3 от ГПК, не се взимат предвид от съда съгласно
нормата на чл. 64, ал.1 от ГПК. Затова в случая следва да се извърши сега от
апелативния съд проверка само относно валидността и допустимостта на
18
решението, както и да се провери наличието на основание за приложението на
императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение на окръжния съд е валидно постановено. Не се
нито твърдят, нито установяват обстоятелства, обосноваващи негова
нищожност. Не се установява и решението да е недопустимо. Съдът е
разгледал именно предявените от ищеца с исковата молба и молбата от
3.07.2023 г. искове – за установяване на престъпно обстоятелство с правно
основание чл. 124,ал.5 от ГПК и за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, включително като се
е съобразил и с указанията, дадени в решението на апелативния съд от
9.02.2023 г. С изложените в мотивите съображения е извършена преценка
относно събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях
факти, поради което двата иска са приети за неоснователни с оглед
недоказаност на обстоятелствата, установени в разпоредбите на чл. 124,ал.5
от ГПК и чл. 49 от ЗЗД, които са приложимите в случая правни норми.
Императивни са правните норми, които са установени в обществен интерес и
при чието създаване законодателят се ръководи само от обществения интерес,
от съображения на цялото общество и се абстрахира от конкретните интереси
на нормените адресати. В случая предявените искове са с правно основание
чл. 124,ал.5 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД, като първата норма не е
материалноправна, а втората норма не е императивна, тъй като тя е
установена в интерес на защитата на имуществен интерес на конкретен
правен субект-ищец. В диспозитива на съдебното решение на окръжния съд
изрично е посочено, че са отхвърлени именно така предявените искове,
поради което не е налице произнасяне относно предмет на иска, който да е
различен от посочения с исковата молба. Предявеният установителен иск е
допустим, тъй като съгласно чл. 124,ал.5 от ГПК иск за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение се
допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде
възбудено на основание чл. 24,ал.1,т.3 от НПК, а в случая е налице
невъзможност да се образува наказателно производство срещу вещото лице
И., тъй като евентуалната наказателна отговорност на вещото лице за
извършено престъпление по чл. 291 от НК е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност. Съгласно нормата на чл.79,ал.1,т.2 във вр. с
чл. 80,ал.1,т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
19
когато то не е възбудено в продължение на 3 години за деяние, наказуемо с
лишаване от свобода по-малко от 1 година или с друго наказание. В случая не
се твърди от ищеца вещото лице И. съзнателно да е дал невярно заключение,
а при извършване на такова деяние по непредпазливост наказанието е
лишаване от свобода до 1 година или пробация, с възможност съдът да
постанови и лишаване от правото по чл. 37,ал.1,т.7 от НК. Съгласно нормата
на чл. 80,ал.3 от НК давността за преследване започва от довършването на
престъплението. Съгласно разпоредбата на чл. 81,ал.2 от НК давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след
свършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност, а съгласно нормата на чл. 81,ал.3 от НК независимо от
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.
В случая ищецът с молбата от 3.07.2023 г. твърди, че той не разполага с друга
правна възможност да установи наличието на противоправно поведение от
страна на вещото лице, представляващо престъпно обстоятелство, освен пред
гражданския съд във връзка с претендираното обезщетение за причинени от
невярното експертно заключение вреди. Твърди също така, че многократно е
правил опити да бъде ангажирана отговорността на ответника И., както и да
бъде установено изготвянето и представянето на експертизите с невярно
съдържание, като по този начин обективно е прекъснал изтичането на
предвидения в закона давностен срок – през 2015 г. е било образувано гр.д. №
106/2015 г. на ОС-С.З. (арх. № 65/2018 г.), а впоследствие и гр.д. № 120/2019
г. на ОС-С.З. (арх. № 6094/2021 г.), през 2020 г. пред РС-С.З. били образувани
гр.д. № 1358/2020 г. (арх. № 61 518/2021 г.) и гр.д. № 1377/2020 г. (арх. №
61 535/2021 г.), а през 2015 г. той е подал до ОП-С.З. искане за възобновяване
на наказателното производство. Ищецът не установява какви конкретно са
били заявените от него искания и как са приключили посочените граждански
дела, но е несъмнено, че такива действия по начало не представляват
основание за прекъсване на давността за наказателно преследване по смисъла
на чл. 81,ал.2 от НК, като от 2012 година до датата на подаването на исковата
молба в СГС на 16.12.2020 г. са изминали повече от 4 и половина година. В
случая първото заключение е изготвено за целите на досъдебното
производство на 27.12.2011 г., В.то заключение е изготвено за целите на
20
ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З. на 20.09.2012 г., делото е разгледано от
окръжния съд последно в открито съдебно заседание, в което е могло
заключението да бъде прието, на 3.10.2012 г., и решението на окръжния съд е
постановено на 1.11.2012 г. Несъмнено е, че установителният иск е предявен
с оглед на твърдението относно наличието на обстоятелство, което е част от
фактическия състав на претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетението по чл. 49 от ЗЗД - за наличие на вредоносно деяние. Затова
следва да се приеме, че установителният иск по чл. 124,ал.5 от ГПК за
установяване на престъпно обстоятелство даване на неверни заключения от
вещото лице И. в хода на наказателното производство в случая е допустим,
съответно, съдът не се е произнесъл по недопустим иск и в тази му част
решението не се установява да е недопустимо постановено. Съответно, искът
с правно основание чл. 49 от ЗЗД няма основание да се приеме да е
недопустим, тъй като съдът в гражданското съдопроизводство по начало не
може да установява наличието на престъпно обстоятелство, но в случая този
осъдителен иск е предявен при допустимо предявения установителен иск по
чл. 124,ал.5 от ГПК във вр. с чл. 24,ал.1,т.3 от НПК за установяване на
престъпното обстоятелство като част от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на работодателя за действия на негов служител.
При разглеждането на иска с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК в
случая апелативният съд следва да провери наличието на основание за
приложението на императивната материалноправна наказателноправна норма
на чл. 291,ал.2 от НК, доколкото в случая не се твърди от ищеца даването на
неверни заключения от вещото лице да е била извършено с умисъл по
смисъла на чл. 291,ал.1 във вр. с чл. 11,ал.2 от НК. Разглеждането на спор от
този вид представлява сурогат на недопустимия наказателен процес, тъй като
се претендира за установяване по реда на ГПК на престъпно обстоятелство –
престъпление по чл.291,ал.2 от НК, при което гражданският съд следва да се
произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи (обективни и
субективни) на фактическия състав на престъплението, като изложи мотиви
относно тези свои констатации, а в диспозитива следва да посочи дали е
установено извършване на претендираното престъпление от вещото лице-
ответник по този иск. Заключението на вещо лице може да се яви невярно в
две посоки, първо, когато в него неправилно (изцяло или частично) са
отразени конкретните обстоятелства, които служат като основа на изводите
21
му и, В., когато, макар тези обстоятелства да са отразени правилно,
съдържащите се в него изводи са в несъответствие със съответните принципи
и закономерности, поради което и самото заключение се явява неправилно,
т.е. заключението на вещо лице е невярно по смисъла на чл. 291,ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, когато отразява неистина относно фактите, на които се основава,
или когато съдържа неправилен извод по поставения въпрос, като неистината
може да засяга цялата фактическа основа на заключението или само отделни
факти, на които се позовава, респективно, неправилни могат да бъдат
изводите като цяло или отделни техни положения и елементи. Тъй като в
настоящия казус се иска установяване на престъпно обстоятелство от
гражданския съд, което е от значение за произнасянето от съда по спора по
предявения също пред съда иск за присъждане на обезщетение на ищеца по
реда на чл. 49 от ЗЗД, което наказателно преследване е погасено по давност,
ищецът по делото следва да установи всички елементи от престъпния състав.
Безспорно е в случая, че ответникът И. е бил назначен за вещо лице в
досъдебното производство и във въззивното производство по наказателното
дело от общ характер, водени срещу ищеца Ш., поради необходимостта
извършване на проверка относно иззетия от него газов пистолет със
специални знания, каквито органът в ДП и съдът нямат, както и че
изготвените от него две заключения, от 27.12.2011 г. за целите на ДП и от
20.09.2012 г. за целите на производството по ВНОХД, са ползвани в ДП и в
съдебното производство като част от доказателствения материал и са
преценени наред с всички обстоятелства и доказателства по делото, като са
имали доказателствена стойност по въпросите, които вещото лице разрешава
като притежаващо определени специални знания, в случая в областта на
съдебната балистика.
Видно от протокол №***27.12.2011 г., И. И. в качеството му на вещо
лице специалист в областта на балистиката при Б.*** при О.* на М.**-С.З. е
извършил съдебно-балистична експертиза по възлагане от разследващ
полицай при В. РУП-гр.С.З. в ДП №*****/2011 г. по описа на посоченото
РУП относно обекта газов пистолет с надпис „Е.V.“ *********** със задачи
на експертизата да отговори по газовия пистолек има ли механични
интервенции по частите му, вследствие на които оръжието да е преправено в
огнестрелно такова и оръжието годно ли е да произведе изстрел и да поразява
живи цели. Видно е от протокола, че вещото лице е използвало стандартни и
22
утвърдени в практиката криминалистически методи, описани в
изследователската част, и справки със специализирана литература, огледа,
измерването и детайлното изследване са били извършени с помощта на
шублер, мерна линия, рулетка, ел.везна, техника за заснемане – цифров
фотоапарат, компютър за обработване на снимковия материал, с период на
извършване на изследването 23.12.2011 г.-27.12.2011 г. Видно от същия
протокол, вещото лице посочва, че конструктивно в целта на газовото оръжие
има преграда с намален отвор (пластина и/или преграда), осъществяващ
създаването на необходимото обратно налягане от газовете при изстрела, за
да се изхвърли гилзата и да се презареди оръжието с нов патрон, както и да
възпрепятства използването на други патрони освен халосни или газови, а
при изследването на пистолета се констатира, че вътре в цевта липсва
преграда, а към дулния срез на пистолета чрез резба е навит дифузьор,
същият трудно се демонтира поради наличие на нагар в цевта. Вещото лице
посочва, че от детайлния оглед е установило, че е извършена механична
интервенция по вътрешния диаметър на дифузьора, който след демонтиране е
измерило диаметър 4,4 м.м. и вероятно не може да възпрепятства
използването на патрони с проектил. В протокола е посочено, че след справка
с техническата литература на посочени символи и измерени параметри се
оказало, че пистолетът е фабрично произведен газов пистолет марка „Е.V.“,
сив на цвят, калибър 9 mm P.A., с фабричен номер **********, с поставен
пълнител, производство на турската фирма „“E./V.“, както и че пистолетът е
видоизменен, като е извършена механична интервенция на монтирания в
дулния срез на цевта дифузьор (увеличен е вътрешният диаметър на 4,4 м.м.)
и е технически неизправен за произвеждане на изстрели с газови или халосни
патрони, с което е нарушена конструкцията за газ-сигнално оръжие,
осъществяваща създаването на необходимото обратно налягане от газовете
при изстрел, за да се изхвърли гилзата и да се презареди оръжието с нов
патрон, както и да възпрепятства използването на други патрони освен
халосни или газови. Вещото лице посочва, че експериментална стрелба с
изследвания видоизменен газов пистолет не е проведена поради липса на
подходящи патрони за него, както и че предвид че частите и механизмите
взаимодействат правилно, може да се направи извод, че оръжието е
технически неизправно, но може да произведе изстрел. Също така вещото
лице посочва, че от извършени други експериментални стрелби с газ-
23
сигнално оръжие без наличие на преграда в дулния срез или с увеличен
диаметър на дифузьора (например експертиза №***/27.12.2011 г., от
експерименталната стрелба от дистанция 5 метра с газов пистолет и
саморъчно изработените 9 мм. газови патрони с монтирани куршуми и сачми,
куршумът е пробил дървена плоскост 23 мм., гипсокартон 15 м.м. и се забил
до дъно в шпертплатова повърхност) може да се направи извод, че оръжието
може да произведе изстрели със саморъчно изработени 9 мм. халосни или
газови патрони с монтирани проектили (сачма/-и,куршум и др.) с размер до
4,4 мм. така, че проектилът да премине през цевта и дифузьора и да порази
жива цел. Изводът на вещото лице е, че съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ
изследваният видоизменен газов пистолет е огнестрелно оръжие. Установява
се следователно от текста на заключението, че вещото лице изрично е
посочило конкретните констатации от изследването на процесния пистолет –
липсата на преграда вътре в цевта, която конструктивно е налице в цевта на
газово оръжие и тя има намален отвор (пластина и/или преграда), една от
функциите на която е да възпрепятства използването на други патрони освен
халосни или газови, както и наличие на извършена механична интервенция по
вътрешния диаметър на дифузьора, който е измерило с диаметър 4,4 мм.
Също така се установява, че вещото лице изрично е посочило, че не е провело
експериментална стрелба поради липса на проектили, каквито не са му били
заедно с пистолета, а е посочило какъв е бил резултатът от експериментална
стрелба с друг пистолет от същия вид (газ-сигнално оръжие), който също е
бил без наличие на преграда в длуния срез или с увеличен диаметър на
дифузьора, като посочва като пример експертиза №***/27.12.2011 г.
Установява се следователно, че в заключението на вещото лице И. ясно и
конкретно е посочено какво е установило вещото лице при изследването и
какви са неговите констатации конкретно вследствие на находките и с оглед
на неговите познания и практически опит. Неоснователно е затова
твърдението, че при това изследване вещото лице не е сравнил оръжието с
друго оръжие, което доказано не е манипулирано, каквото е можел да си
осигури от вносителя или от продавача на процесния пистолет в магазина в
гр. С.З.. Видно е, че вещото лице изрично е установило липсата на преграда
вътре в цевта и наличието на извършена механична интервенция по
вътрешния диаметър на дифузьора и тази негова конкретна констатация,
която не е опровергана от ищеца, определя и конкретния извод за
24
видоизменяне на изследвания пистолет, поради което е без значение какви
оръжия би могло да има в магазинната мрежа, а ищецът нито твърди, нито
установява в нея да е имало пистолети от същия вид, които да са без преграда
в цевта и да са с фабрично извършена механична интервенция по вътрешния
диаметър на дифузьора и въпреки това да са продавани като газ-сигнално
оръжие. Несъмнено е, че вещото лице следва да се позове на своите знания и
на своя опит при изготвяне на заключението, което то е направило в случая
именно с позоваването на резултата от другата посочена експертиза на друго
изследвано оръжие със същите характеристики (изменения) като процесния
пистолет, поради което неоснователно ищецът счита, че неоснователно
вещото лице се позовава на експериментална стрелба с такъв друг пистолет.
Заключението е изготвено именно по поставените на вещото лице два въпроса
и то е отговорило конкретно на тях – че е изследвало процесното оръжие и че
има механични интервенции по частите му, вследствие на което то да е
преправено в огнестрелно такова и дали то е годно да произведе изстрел и да
поразява живи цели, поради което е неоснователно разбирането на ищеца, че
вещото лице е следвало да изисква от вносителя или от продавача
доказателства за вида и размера на дифузьора на пистолета и да изисква такъв
наличен в магазина газов пистолет за сравнителен анализ. Голословно е
твърдението на ищеца, че в случая вещото лице И. не е разполагало със
знания и опит в областта на металознанието и металообработването и това е
довело до даване на невярно заключение, защото изследването дали има
интервенция върху процесния пистолет е следвало да бъде извършено именно
от такъв специалист. Видно е от заключението, че вещото лице при
извършения оглед и измерване е направило своите констатации и не се
установява от ищеца те да не могат да бъдат направени въз основа на оглед, а
да се изисква специална технология или специални познания и конкретно
знания специално в областта на металознанието и металообработването.
Неоснователно ищецът се позовава на показанията на свидетелите Щ.П. и
Н.Ш., тъй като техните показания не се отнасят конкретно до процесния
пистолет, като свидетелят П. не е правил оглед на процесното оръжие, поради
което техните показания не могат да опровергаят констатациите на вещото
лице И. при изследването на конкретния пистолет относно установените
изменения. Видно от показанията на свидетеля Н. И. Ш., разпитан в
съдебните заседания на окръжния съд на 1.07.2022 г. и на 3.10.2023 г.,
25
неговите показания не се отнасят до покупка на процесния пистолет,
съответно, до неговите характеристики, а свидетелят обяснява какви
пистолети са продавани и какви са били изискванията и характеристиките им
преди и след 2015 г. Видно от показанията на свидетеля Щ.П. П., разпитан в
съдебните заседания на окръжния съд на 1.07.2022 г. и на 10.11.2023 г., той не
е виждал процесния пистолет, виждал е в магазинната мрежа да продават
дифузьори с по-голям отвор от записания от вещото лице И., трябва да има
следи от механични увреждания по дифузьора, а за такива май нямало във
въпросната експертиза. В текста на първата експертиза обаче (както и в текста
на следващата) ясно е посочено, че вещото лице е установило, че е извършена
механична интервенция по вътрешния диаметър на дифузьора. В показанията
си при разпита в съдебното заседание на окръжния съд на 10.11.2023 г.
свидетелят посочва, че е разговарял няколко пъти с водещия съдебен
балистик към Института по криминалистика към МВР, който му казал, че те
са подготвили методика за изготвяне на такива балистични експертизи и
дават указания на експертите по места когато има интервенция на дифузьора
и изменен отвор да се счита, че този предмет е подготвен за огнестрелно
оръжие, т.е. свидетелят потвърждава, че специалистите в областта на
съдебната балистика са приели изменението за такова, модифициращо вида
на пистолета в боен, както е приело и вещото лице И., поради което неговият
извод в заключението е съобразен с приетото от науката и практиката в
областта на съдебната балистика. Неоснователно е оплакването, че вещото
лице не е изследвало процесното оръжие, след като от в експертизата ясно и
конкретно е описано, че именно него вещото лице е подложило на проверка и
какво е констатирало, както и ясно е посочено, че само съображенията на
вещото лице относно възможността за произвеждане на изстрел са базирани
не на стрелба с този пистолет, а с друго изменено по същия начин оръжие при
изготвянето на друга експертиза. Установява се следователно, че
неоснователно ищецът претендира това първо заключение да е невярно,
напротив, установява се, че първото заключение на вещото лице И., изготвено
по задачите, поставени му в ДП, за целите на ДП, вярно отразява фактите, на
които то се основава, както и направения извод е в съответствие с
принципите и закономерностите на съдебната балистика.
Видно от протокол №***/20.09.2012 г., И. И. като вещо лице
специалист в областта на балистиката в БВТЛ при О.* на М.**-С.З. е
26
извършил допълнителна съдебно-балистична експертиза по възлагане от съда
по ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З., като е изследвал същия пистолет и
приобщени по делото като веществени доказателства (пред РС)
придружаващите оръжието документ и 1 брой муфа. Поставените
допълнителни задачи към експерта са, от страна на съда, как е направен
изводът за увеличението на вътрешния диаметър на дифузьора до 4,4 мм. и
колко е стандартно произведения фабричен такъв и какво представляват
приобщени по делото като веществени доказателства (пред РС)
придружаващите оръжието документи и 1 брой муфа, и, от страна на
защитника на подсъдимия, по газовия пистолет има ли механични
интервенции по частите му, вследствие на които оръжието да е преправено в
огнестрелно такова, как и по какъв начин е извършено това, какъв е бил
предишният отвор на дифузьора, изискват ли се специални познания за
извършване на въпросната интервенция, съществува ли отклонение в
качеството на метала, довело до очупване на шупла или друга случайна
деформация, оръжието годно ли е да произведе изстрел и да поразява живи
цеви, каква е степента на надеждност по критерия за определянето му като
огнестрелно оръжие, съществува ли отклонение при завиване на
допълнителната муфа за изстрелване на сигнални ракети и фойерверки и
възможно ли е това да се яви като причина за създадена техническа
неизправност. Видно от този протокол, вещото лице И. е извършил
изследването в периода 3.09.2012 г.-20.09.2012 г., като е изследвал пистолета
и е получил събраните по делото доказателства, включително допълнително
приобщените при съдебното следствие пред РС веществени такива. Вещото
лице посочва, че след демонтиране е извършен детайлен оглед по дифузьора
са констатирани следи от извършена механична интервенция, състояща се в
отнемане на материал странично от осканалната линия с помощта на инстР.т с
по-твърда якост, с което диаметърът на вътрешния отвор е увеличен на 4,4
мм. След това вещото лице посочва характеристиките на газовите пистолети,
резултати от изследване на балистическите характеристики на този вид
оръжие от Б.***-С.З. в стрелковия изпитателен полигон на фирма „А.“АД-К.
и какво представляват придружаващите оръжието документи и 1 брой муфа.
На следващо място вещото лице посочва резултата от изследване на
сравнителни образци на ГСО идентични с изследвания пистолет в
специализираната магазинна мрежа. В протокола вещото лице посочва, че в
27
съпровождащия изделието документ не са посочени като детайли както
изследваният дифузьор на пистолета, така и разпръсквача, още повече
липсват размери, форма и начин на демонтиране на същите, поради което не
може да се определи какъв е стандартно произведения фабричен отвор на
дифузьора или предишния такъв. Вещото лице посочва, че от извършеното
сравнително изследване са констатирани различия по форма и в параметрите
на вътрешния размер на дифузьора на изследвания пистолет (4,4 мм.) и
вътрешния размер на дифузьора на сравнителния образец газ-сигнален
пистолет от същата, марка, модел и калибър (4,0-4,1 мм.), която разлика е 0,3-
0,4 мм., като дифузьорите на сравнителните образци са изработени с
правилна форма – центриран отвор, а не както дифузьора на предоставения за
изследване пистолет с ексцентричен вътрешен отвор. Вещото лице посочва,
че пистолетът не е фабрично пригоден за сваляне на дифузьора, като във
фабричната комплектовка принадлежности за пистолета няма приложен от
производителя инстР.т, с който да се развива дифузьора от канала на цевта.
Посочва още, че за демонтирането на дифузьора от канала на цевта на
представения пистолет не са необходими специални знания и умения,
дифузьорът може да бъде демонтиран (развит от канала на цевта)
посредством плоска отвертка или друг инстР.т с подходяща форма и размери.
След това вещото лице обяснява как е подготвило проектил за
експериментална стрелба и е провел с изследвания пистолет успешна
експериментална стрелба с халосен патрон 9 мм. със закрепена към дулцето
на патрона сачма с диаметър 4,3 мм. по чамова дъска с дебелина 25 мм. от
разстояние 5 метра, след която пистолетът не се разрушил (след
произвеждането на изстрела). Изводът на вещото лице е че описаното дава
основание за категорично заключение, че изследваният видоизменен пистолет
може да произведе изстрел с проектил (сачма с диаметър 4,3 мм.) чрез
действието на взривното вещество и съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ е
огнестрелно оръжие. Също така вещото лице посочва, че от извършеното
изследване на образци ГСО марка „Е.V.“ е установено, че в цевите на този
вид оръжие чрез навиване посредством резба в цевта е монтиран разпръсквач,
като в предната си част (към дулния срез) има вид на конус и три отвора,
както и монтирана втулка-дифузьор с вътрешен размер 4 мм.-4,1 мм., които
осъществяват създаването на необходимото обратно налягане от газовете при
изстрела, за да се изхвърли гилзата и да се презареди оръжието с нов патрон и
28
да възпрепятства използването на други патрони освен халосни или газови, а
при изследвания пистолет не се отрива разпръсквач. Вещото лице посочва
още, че допълнителната мужа (ракетник) е приспособление, което се монтира
на дулния срез на ГСО, предназначено за изстрелване на сигнални ракети,
като не се констатира отклонение при завиване на допълнителното
приспособление за изстрелване на ракетки, от което да е налице причина за
техническа неизправност. Установява се следователно, че вещото лице И. в
изпълнение на поставените му от съда задачи (по почин на съда и по искане
на защитата на подсъдимия Ш.) е направило съответно изследване на
пистолети от същия вид в магазинната мрежа и е посочило какви са
характеристиките на сравнителния образец газ-сигнален пистолет от същата
марка, модел и калибър и какви са разликите му с изследвания пистолет
относно дифузьора. Също така се установява, че при проведената
експериментална стрелба именно с процесния пистолет вещото лице е
произвело успешно изстрел по мишена без при това пистолетът да се
разруши. Тази стрелба по несъмнен начин установява, че пистолетът вече е
имал характеристиките на бойно оръжие, а не е представлявал газ-сигнален
пистолет, какъвто би следвало да бъде по производствени характеристики.
При тези обстоятелства не се установява заключението да е невярно,
напротив, отново следва да се направи извод, че в него нито има отразяване
на неистина относно фактите, на които се основава, нито има несъответствие
на изводите със съответните принципи и закономерности на съдебната
балистика.
Установява се следователно, че в случая не се установява вещото лице
И. да е осъществило от обективна страна състава на престъплението на
формално извършване по чл. 291 от НК даване на невярно заключение в хода
на ДП и на невярно заключение в хода на наказателното производство по
ВНОХД - не се установява вещото лице да не е отчело точно и пълно
доказателствата, нужни за поставената му задача, или да не се е съобразило и
да не е приложило правилно съвременните постижения и опит в областта на
науката съдебна балистика, съответно затова не може да се приеме, че вещото
лице И. е представило неверни заключения в ДП и в производството по
въззивното НОХД. Съответно, затова предявеният установителен иск по чл.
124,ал.5 от ГПК е неоснователен, както правилно е приел окръжният съд,
вселдствие на което е неоснователен и искът за присъждане на обезщетение
29
съгласно чл. 49 от ЗЗД, тъй като не се установява да е налице деяние
престъпление, от което ищецът претендира да е търпял неимуществени вреди.
Установява се, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение на
окръжния съд е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК и заявеното от ответника
по въззивната жалба И. искане жалбоподателят дължи да му заплати
направените от него разноски за въззивното производство по спора. Видно от
договора за правна помощ от 11.03.2024 г., направените разноски са в размер
на 1 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение. От страна на
жалбоподателя се претендира сумата да бъде намалена до размер,
съответстващ на минималния такъв съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразен с фактическата и
правна сложност на въззивното производство, като в съдебното заседание на
3.04.2024 г. е заявено, че този размер следва да бъде 1000 лв., какъвто е бил
определен (намален) в производството пред окръжния съд. Като се отчита, че
в случая защитата на ответника по въззивната жалба И. е осъществена с
подаването на писмения отговор на въззивната жалба и с молбата за
откритото съдебно заседание на 3.04.2024 г., то следва възражението по чл.
78,ал.5 от ГПК да бъде уважено, като възнаграждението бъде намалено на
1000 лв. и жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата сумата 1 000 лв. за направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/5.12.2023 г. по гр.д. № 255/2023 г. на
ОС-С.З..
НАМАЛЯВА съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК по
възражение на жалбоподателя К. И. Ш., заявено в съдебното заседание на АС-
Пловдив на 3.04.2024 г., размера на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника по въззивната жалба И. С. И. за осъществена по делото от негов
пълномощник-адвокат адвокатска защита и съдействие за производството
пред въззивната инстанция от размер 1 200 лв. като прекомерен на размер 1
30
000 лв.
ОСЪЖДА К. И. Ш., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“В.Л."**, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати на И. С. И., ЕГН ********** от гр. С.З., ул.“О.П.“**, ет.*,
ап.* сумата 1000 лв. за направени разноски за производството по спора пред
апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31