Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-A въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия М.
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 7881 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение № 81702/04.05.2020 г., постановено по гр. д. № 17370
по описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 52 състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, срещу В.И.Г.
осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2
от ЗС за заплащане на сумата от 127.48 лева, представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия на топлоснабден имот с абонатен № 266858, за периода
от м. 02.2013 г. до м. 04.2013 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 29.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 31.33 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главниците за периода от 10.08.2012г. до
10.03.2016г.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Недоволен
от постановеното решение останал ищецът в производството "Т.С." ЕАД,
предвид което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по
делото. Сочи, че неправилно съдът приел, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че е налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по
силата на което купувачът дължи цената на доставена в имота топлинна енергия с
всички произтичащи от това последици. Обръща внимание, че от представените по
делото доказателства всички предпоставки за основателност на исковете се
установяват, с оглед което неправилно първият съд отхвърлил предявените претенции.
Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и да присъди разноските
за производството.
Въззиваемият
В.И.Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адв. М.Д., САК, оспорва депозираната въззивна жалба с писмен отговор, с който
заявява становище за правилност на решението. Изложени са подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба и на предявените от ищеца искове. В хода
на производството ответникът оспорил да е налице облигационно правоотношение
между страните, а ищецът, носещ доказателствената тежест в производството за
тези правнорелевантни факти, не ангажирал доказателства, въз основа на които
съдът да приеме претенциите му за основателни. Заявеното искане е решението да
бъде потвърдено като правилно и постановено в съответствие с приложимия
материален закон и събраните по делото доказателства.
Третото
лице помагач не е заявило становище във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е
правилно и съответства на приложимите материален и процесуален закон, като
съображенията за това са следните:
С
оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция
въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния
период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответникът има качеството на потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, а в производството това качество е своевременно оспорено с доводи за
липса на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да
е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия.
След
така направените разяснения съдът приема следното:
Като
писмено доказателство за обосноваване качеството на ответника на собственик на
процесния недвижим имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 165, рег. № 7645, дело № 610/2015 г. на нотариус С.Ф., рег.
№ 508 в регистъра на НК, съгласно който на 28.12.2015 г. ответникът е продал на
трето за спора лице процесния апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к. „******.
В нотариалния акт е направено отбелязване, че на нотариуса са представени
следните документи, установяващи правото на собственост: договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 05.12.1990 г., удостоверение за
наследници на И.Т.Г., издадено на 14.12.2015 г. от СО, район „Връбница“,
удостоверение за наследници на Ц.Г.Г., издадено на 14.12.2015 г. от СО, район
„Връбница“. Представен е още протокол от общо събрание на собствениците на
етажната собственост от адрес в гр. София, ж.к. „******, на което е взето
решение да се сключи договор с „К.“ ЕООД за топлинно счетоводство на разходите
за отопление, ведно със списък на абонатите от етажната собственост,
присъствали на общото събрание, като под № 17 от същия са вписани имената Ц.Г.Г..
Съобразно
горните фактически констатации, настоящият състав приема, че от представените
по делото писмени доказателства не се установява при условията на пълно и
главно доказване лицето, срещу което са предявени исковете, да има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява
по делото ответникът да е притежавал право на собственост или ограничено вещно
право на ползване върху процесния апартамент № 85 през исковия период. Не се
установява и да е ползвател на същия, с които ищецът да е сключил договор с
предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот.
В
конкретния случай от страна на ищеца в производството, в съответствие с
носената от същия доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства,
които да установяват наличието на договорно правоотношение с ответника по
делото за предоставяне на услугите на дружеството на адреса на процесния имот. Видно
е, че ответникът е притежавали право на собственост към 28.12.2015 г., а краят
на исковия период е 30.04.2013 г., т.е. установеното право на собственост касае
период, следващ във времето възникването на главните претенции на ищеца,
съобразно заявените с исковата молба фактически основания на исковете. Изводи в
тази насока не следват и от описаните в нотариалния акт документи – договор за
продажба на недвижим имот от 1990 г. и удостоверения за наследници на трети за
настоящия спор лица. Макар тези документи да са представени пред нотариуса, те
не са приобщени като писмени доказателства в настоящото производство. Съдът би
основал решението си на предположение, ако приеме, че ответникът е притежавал
право на собственост върху имота през исковия период, доколкото по делото не е
изяснено каква е родствената връзка между страната и лицата, за които
удостоверения за наследници са представени при изповядване на сделката пред
нотариуса, от кого, на коя дата и на какво правно основание недвижимият имот е
придобит, на коя дата са починали лицата, за които при сключване на сделката са
представени на нотариуса удостоверенията за наследници.
Така
събраните и обсъдени от съда доказателства, дори анализирани съвкупно и във
взаимовръзка, не установяват по делото при условията на пълно доказване право
на собственост в патримониума на ответника през периода, за който ищецът в
исковата молба твърди този факт. Ето защо и доколкото главният предявен иск за
цената на доставената в имота топлинна енергия е основан именно на твърденията
за възникнало на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ облигационно правоотношение,
породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с оглед
качеството на ответника на собственик на имота, то се налага изводът, че
ищецът, чиято е била тежестта за това, не е установил по делото първата главна
предпоставка на предявените искове, с оглед което същите се явяват
неоснователни. Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва предвид
акцесорния им характер. Доколкото предпоставките за основателност на предявения
иск са кумулативно дадени, то не следва да се обсъжда наличието или липсата на
останалите. Дори същите да са установени по делото, това не би променило
крайния извод на съда за неоснователност на претенциите.
Ето
защо и правилни са изводите на СРС, че ответникът не е материално легитимиран
да отговаря по предявените искове с оглед заявеното от ищеца фактическо основание
на същите – с оглед наличието на облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Доколкото
изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС,
въззивнната жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди като
правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон и събраните
доказателства.
По
разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна по основателността на
предявените искове, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и
в частта за разноските.
С
оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
въззиваемия, като последния е представляван от особен представител, с оглед
което и не е извършил разноски в производството.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 81702/04.05.2020 г., постановено по гр. д. № 17370 по описа за
2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 52 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната
на "Т.С." ЕАД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.