Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 11.12.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А – въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.
въззивно гражданско дело № 16769 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 27.05.2019г., постановено по гр.д. № 53843/2014г. по описа
на СРС, ГО, 75 състав, по иск на Е.К.Н. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН
е намалено с 10, 40 % извършеното на 05.05.2005г. с нотариален акт № 56, т. I, рег.
№ 1273, нот. дело № 52/2005г. от П.Б.Н. в полза на Р.К.Н. дарение на ½
ид. част от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, като е
възстановена запазената част на Е.К.Н. от наследството на П.Б.Н. в размер на
10, 40 %. Със същото решение по иск на Е.К.Н. с правно основание чл. 30, ал. 1
от ЗН е намалено с 25 % извършеното на 05.05.2005г. с нотариален акт № 56, т.
I, рег. № 1273, нот. дело № 52/2005г. от К.Е.Н.в полза на Р.К.Н. дарение на
½ ид. част от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, като е
възстановена запазената част на Е.К.Н. от наследството на К.Е.Н.в размер на 25 %.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответницата Р.К.Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че съдът е следвало да извърши преценка дали с
оспорваното дарение е накърнена запазената част на ищцата от наследството на
всеки един от нейните родители. Сочи, че съгласно нормата на чл. 31 от ЗН, за
да се определи разполагаемата част на наследодателя, както и размера на
запазената част на наследника, следва да се образува маса от всички имоти,
които са принадлежали на наследодателите към момента на смъртта им. В случая
следвало да се образуват две отделни наследствени маси с оглед на
обстоятелството, че родителите на страните са починали на две различни дати,
съотвено всеки един от тях към датата на смъртта си е оставил различен брой
наследници и различно имущество. Жалбоподателката твърди, че към 06.10.2009г. –
момента на смъртта на майката П.Н., същата е притежавала недвижими имоти, извън
имота, който заедно с К.Н.са дарили на ответницата, а именно: в режим на СИО
със своя съпруг, починал на 29.05.2014г., е притежавала недвижим имот, находящ
се в с. Дрен, община Радомир, област Перник, представляващ дворно място, ведно
с изградените в него жилищна сграда и паянтова стопанска сграда и в
индивидуална собственост – магазин, находящ се в гр. София, бул. “Цар
Освободител”, ведно с избено помещение и съответните идеални части от сградата
и от дворното място, където е построен магазинът. Сочи, че бащата К.Н.не е
притежавал недвижими имоти към момента на неговата смърт – 29.05.2014г. В
жалбата се твърди, че в първоинстанционното решение не става ясно каква е
идеалната част, която е притежавала майката П.Н. в с. Дрен, за да може да се
добави стойността й към наследствената маса към датата на откриване на
наследството – 06.10.2009г. Освен това не ставало ясно кои суми, коя експертиза,
оценяваща собствеността на
наследодателите е възприел решаващият съд, съответно сборувал, за да получи
стойността на наследствени маси на П.и К.Н.. Жалбоподателката
поддържа още, че запазената част от наследството на К.Н.следва да е съобразена
с нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, а не както е приел съда в обжалваното решение
– с чл. 29, ал. 3 от ЗН, поради което счита, че е налице нарушение на
материалния закон.
Насрещната страна Е.К.Н. оспорва жалбата по подробно изложени
съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно
приложение на съответните материално-правни норми. Поддържа, че атакуваният
договор за дарени накърнява нейната запазена част от наследството на родителите
й, като счита, че следва да бъде възстановена тази запазена част в размер на
1/3 от дарения имот. Доколкото в случая ответницата се е разпоредила с дарения
имот още преди подаване на исковата молба, счита, че облагодетелстваният от
дарението, губейки правата над частта, с която е накърнена запазената част на
другия наследник, следва да заплати на последния нейната равностойност, когато
задържа имота за себе си или вече се е разпоредил с него. Освен това, навежда
аргументи, че при определяне на запазената част, следва да бъде взето предвид
имуществото, което е останало към датата на настъпване на смъртта на всеки един
от наследодателите. Така, майката П.Н. притежавала в условията на СИО със
съпруга си К.Н.недвижим имот, представляващ УПИ /дворно място/, находящо се в
населената част на с. Дрен, община Радомир, област Перник, съставляващо УПИ VIII-496 по регулационния план на с. Дрен, община
Радомир, цялото с площ от 800 кв.м., заедно с построените в имота полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и паянтова стопанска постройка
със застроена площ от 64 кв.м., както и магазин, находящ се в гр. София, бул. “******
– последният имот бил лична собственост на П.Н.. Към смъртта на втория
наследодател – К.Н, същият не притежавал никакво имущество. При така
установеното, счита, че запазената част на ищцата е в парична равностойност на
69 034 лева, а заради процесното дарствено разпореждане тя е получила
наследствено имущество в размер на 33 685 лева, поради което счита, че
остатъкът се явява неоснователно обогатяване в полза на ответницата. По тези
съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с искова молба от Е.К.Н., с която били предявени срещу Р.К.Н. искове по
чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в нотариален акт № 56, т. I, рег. № 1273, нот.
дело № 52/2005г. от 05.05.2005г., с което общите наследодатели на страните – К.Е.Н./баща/
и П.Б.Н. /майка/ са дарили в полза на Р.К.Н. следния недвижим имот: апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „******, втори надпартерен
етаж, със застроена площ от около 75 кв.м. Направено е искане за възстановяване
на нейната запазена част от наследството на нейните родители. В исковата молба
се твърди, че ищцата и ответницата са сестри, като на 06.10.2009г. починала
тяхната майка – П.Б.Н., а на 29.05.2014г. починал техният баща – К.Е.Н..
Излага, че приживе наследодателите на страните се разпоредили чрез дарение в
полза на ответницата с притежавания от тях в условията на СИО процесен недвижим
имот. На 23.06.2006г. ответницата се разпоредила с подарения имот в полза на
трето за спора лице. Ищцата развива подробни аргументи, че дарственото
разпореждане от 05.05.2005г. е извършено от общите за страните наследодатели в
нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН, като счита, че размерът на
запазената част от наследството на П.Н. и К.Н.е в размер на 7/18 ид. части от
дарения имот. В исковата молба са посочени всички имоти на наследодателите,
притежавани от тях към датата на откриване на наследството.
Ответницата Р.К.Н. оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията в
исковата молба относно имотите, формиращи наследствената маса. Счита, че
запазената част на ищцата следва да е съобразена с нормата на чл. 29, ал. 3 от ЗН и същата е в размер на ¼, а не на 1/3 част, както се претендира.
За да постанови обжалваното решение съдът е формирал наследствена маса
относно наследството на всеки един от наследодателите на страните към
настъпване на тяхната смърт. Съобразил е стойността на всеки един от имотите
към датата на откриване на наследството с оглед определяне на разполагаемата,
респективно запазената част от наследството в полза на ищцата. По този начин е
стигнал до извод, че предявените искове са основателни и е уважил същите до
посочените в решението размери на съответните идеални части от правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
По делото не е спорно обстоятелството, че апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „******, втори надпартерен етаж, със
застроена площ от около 75 кв.м, при граници на апартамента по нотариален акт:
ул. “Сан Стефано”, пространство над дворния вход, стълбище и А.К., ведно с
идеални части от избено и таванско помещение, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на собственост върху мястото, в
което е построен, е бил притежаван от П.Б.Н. и К.Е.Н.в условията на съпружеска
имуществена общност. Съпружеската имуществена общност върху същия била
прекратена със смъртта на наследодателката П.Н. на
06.10.2009г. и се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни
дялове, т.е. по ½ ид. част за всеки от
съпрузите. С договор за дарение от 05.05.2005г., обективиран в нотариален акт №
56, т. I, рег. № 1273, нот.дело № 52/2005г., двамата съпрузи дарили на своята дъщеря
Р.К.Н. описаният по-горе апартамент.
Видно от приложеното и неоспорено от страните удостоверение за наследници
№ 4814 от 01.09.2014г., П.Б.Н. е починала на 06.10.2009г., като е оставила за
свои законни наследници: К.Е.Н./съпруг/, Е.К.Н. /дъщеря/ и Р.К.Н. /дъщеря/.
Съпругът К.Е.Н.починал на 29.05.2014г. и оставил за свои единствени
законни наследници своите дъщери Е.Н. и Р.Н..
От представените и неоспорени от страните писмени доказателства – договор
за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 11.06.1993г., сключен с
нотариална заверка на подписите на посочената дата и договор за дарение на
недвижим имот от 08.04.1993г., обективиран в нотариален акт № 177, дело №
7456/1993г., се установява, че П.Б.Н. е притежавала като лично имущество
/получено по дарение/ следния недвижим имот: магазин, находящ се в гр. София,
бул. “******, партерен етаж с площ от 20 кв.м. След нейната смърт правата върху
този имот се разпределят между нейните наследници в размер на по 1/3 ид. част
за всеки един от тях.
От представения по делото договор за покупко-продажба от 20.12.2010г.,
обективиран в нотариален акт № 175, том 7-ми, рег. № 36539, дело № 1354 от
2010г., се установява, че К.Е.Н.е продал на дъщеря си Р.К.Н. своята, получена
по наследство от П.Н., 1/3 ид. част от описания
по-горе магазин, находящ се в гр. София, бул. “******. Следователно, към датата
на смъртта си, К.Н.не е бил титуляр на право на собственост /съсобственост в
размер на 1/3 ид. част/ върху описания магазин.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че наследодателите П.Б.Н.
и К.Е.Н.са притежавали в режим на СИО и следните недвижими имоти: УПИ /дворно
място/, находящо се в населената част на с. Дрен, община Радомир, област
Перник, съставляващо УПИ VII-496
по регулационния план на с. Дрен, община Радомир, цялото с площ от 800 кв.м.,
заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
54 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 64 кв.м. След
смъртта на П.Н. и на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН права върху описаните
недвижими имоти притежавали тримата й законни наследници – съпруг К.Е.Н.,
притежаващ ½ ид. част от него като част от
прекратената СИО, и 1/6 ид. част – по наследяване от починалата си съпруга или
общо 4/6 ид. части. Дъщерите Е.Н. и Р.Н. придобили по наследствено правоприемство по 1/6 ид. част от
имота.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
23.06.2006г., обективиран в нотариален акт № 193, том
IV, рег. № 6072, дело №
667 от 2006г. е видно, че Р.К.Н. е продала на “А.” ООД следния недвижим имот: апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „******, втори надпартерен
етаж, със застроена площ от около 75 кв.м, при граници на апартамента по
нотариален акт: ул. “Сан Стефано”, пространство над дворния вход, стълбище и А.К.,
ведно с идеални части от избено и таванско помещение, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху
мястото, в което е построен.
Съгласно заключението на приетото в първоинстанционното производство
първоначално заключение на техническо-оценителна експертиза, средните пазарни
стойности на имотите, включени в наследствената маса на наследството на П.Н. и К.Н,
са както следва: към 06.10.2009г. –
апартаментът, предмет на оспореното дарение е на стойност от 141 000 лева; дворното
място и жилищната сграда в с. Дрен – 37 890 лева и търговски обект /магазин/ -
42 150 лева. Към 29.05.2014г. средните пазарни стойности на имотите, формиращи
наследствената маса от наследството на К.Н.към този момент, е: за процесния апартамент – 122 180 лева; за дворното място и
жилищната сграда – 37 890 лева и за търговски обект /магазин/ - 37 170 лева.
Ищцата е оспорила това заключение в частта относно средната пазарна
стойност за търговския обект, като по нейно искане съдът е назначил повторна
оценителна експертиза в посочената част. Приетото по делото заключение на
повторната експертиза следва да се кредитира като обективно, пълно и ясно, като
в тази връзка следва да се има предвид, че същото не е оспорено от страните.
Освен това оценката на вещото лице по повторната експертиза е извършена по
критерий пазарен механизъм, чрез непосредствено сравнение и въз основа на
информация за реално извършени сделки и/или реални оферти за продажба на имоти,
аналогични на оценявания имот, в района на същия, със сходин характертистики.
Освен това оценката е дадена за търговски обект – магазин, а първоначалната
експертиза е дала оценка за търговски обект – кафене. При съобразяване на
района, в който се намира обектът, застроената му площ, вида обект, вещото лице
по повторната експертиза е посочило, че към 06.10.2009г. средната пазарна
стойност на магазина е в размер на 111 430 лева, а към 29.05.2014г. – 80 610
лева.
Във въззивното производство е прието заключение на техническа-оценителна
експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да бъде
кредитирано като обективно и пълно. От същото се установява, че при
съобразяване на методите на пазарните аналози, и без да е извършен оглед вътре
в апартамента, вещото лице е определило актуалната пазарна стойност на
апартамента към датата на извършване на експертизата – 16.09.2020г., в размер
на 331 510 лева. При определяне на оценката експертът е приел, че имотът се
намира в едно нормално, добро състояние, без извършени в същия луксозни
подобрения, отчел е наличието на топлофицираност, наличното овехтяване,
отстоянието на апартамента до търговската, административната и транспортните
мрежи.
Други доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.
Правото
на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната
и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, във вр. чл. 28 ЗН),
да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други
лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.
Съобразно
релевираните фактически твърдения в исковата молба
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да
е починал; 2) ищците да са наследници по закон на починалия наследодател по
смисъла на чл. 29 ЗН и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на
наследниците да е била накърнена с дарствено
разпореждане от техния общ наследодател.
Съгласно
чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се
прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за
движимите.
По делото
не се спори относно конкретно включените в наследствената маса имоти, притежавани от П.Б.Н. и от К.Е.Н.. При
образуване на наследствените маси страните не са направили твърдения за
притежавани от наследодателите задължения, нито за претенции за увеличение на
наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Не са били изложени обстоятелства, нито е
било установено съществуването на завети и/или дарения в полза на ищцата. С
оглед обстоятелството, че се претендира намаляване на дарение на имот,
извършено от двамата наследодатели на страните, е необходимо да се формират две
наследствени маси, всяка от които към момента на откриване на наследството от
всеки един от наследодателите.
По
отношение на наследствената маса, принадлежала на наследодателката
П.Б.Н. към 06.10.2009г.:
Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. След смъртта на П.Н. тя е оставила за свои законни наследници преживял съпруг и две деца, поради което запазената част на ищцата – низходяща по права линия от първа степен, от наследството на нейната майка е в размер на ¼ от наследството.
Събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на
съдебно-оценителната експертиза, обосновават извод, че във формираната по
делото наследствена маса от наследството на П.Н. по чл. 31 от ЗН, следва да бъдат включени следните недвижими
имоти и вещни права:
А. Магазин, находящ
се в гр. София, бул. “******, партерен етаж с площ от 20 кв.м.
Б. ½ ид. част
от УПИ /дворно място/, находящо се в населената част
на с. Дрен, община Радомир, област Перник, съставляващо УПИ VIII-496 по регулационния план на с. Дрен, община
Радомир, цялото с площ от 800 кв.м., заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и
паянтова стопанска постройка със застроена площ от 64 кв.м.
В. Извършеното от наследодателката
П.Н. дарение на 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, втори надпартерен етаж, със застроена площ от около 75 кв.м, при
граници на апартамента по нотариален акт: ул. “Сан Стефано”,
пространство над дворния вход, стълбище и А.К., ведно с идеални части от избено
и таванско помещение, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на собственост върху мястото, в което е построен.
При съобразяване на приетите по делото заключения за пазарните оценки на
имотите, определени към датата на откриване на наследството на наследодателката П.Н. – 06.10.2009г., стойността на
наследствената маса, определена по реда на чл. 31 от ЗН е в размер на 200 875
лева общо, от които:
-
111 430
лева за притежаваният в лична собственост магазин, находящ
се в гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 17, партер
-
18 945
лева, равностойност на дела /½ ид. част/ на
наследодателя от прекратената СИО по отношение на УПИ /дворно място/, находящо се в населената част на с. Дрен, община Радомир,
област Перник, съставляващо УПИ VIII-496 по регулационния план на с. Дрен, община Радомир, цялото с площ от
800 кв.м., заедно с построените в имота полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и паянтова стопанска постройка
със застроена площ от 64 кв.м.
-
70 500
лева, равностойност на дела /1/2 ид. част/ на
наследодателя от прекратената СИО по отношение апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „******, втори надпартерен етаж,
със застроена площ от около 75 кв.м, при граници на апартамента по нотариален
акт: ул. “Сан Стефано”, пространство над дворния
вход, стълбище и А.К., ведно с идеални части от избено и таванско помещение,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на собственост върху мястото, в което е построен /частта, с която
наследодателката е участвала в дарението на имота, представляващ СИО, чието
намаляване се иска
Към датата на откриване на наследството, останало от П.Н. – 06.10.2009г.,
стойността на наследствената маса, определена по чл. 31 от ЗН е в размер на 200 875
лева. Съобразно приложимата норма на чл. 29, ал. 3, изр. 2-ро от ЗН разполагаемата
част от наследството, както и и запазената част на ищцата от наследството на П.Н.,
възлизаща на ¼ ид. част, има парична
равностойност в размер на 50 218, 75 лева.
Чистият актив се образува като се съберат имуществата, които остават в
наследството /активите/, без стойността на дарения имот. В случая чистият актив
от наследството на П.Н. е в размер на общо 130 375 лева /разликата между 200 875
лева – 70 500 лева/, като на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН частта
на всеки един от наследниците е в размер на 43 458, 33 лева. Доколкото
стойността на имуществото, което ще получи ищцата от чистия актив е по-ниска от
размера на запазената част, то следва да се приеме, че е налице превишаване –
запазената част е накърнена и дарението подлежи на намаляване, като запазената
част следва да бъде възстановена на ищцата. Накърнената запазена част на ищцата
е в стойността изражение от 6 760, 42 лева /50 218, 75 лева – 43 458,
33 лева/, поради което дарението в полза на ответницата подлежи на намаляване
със съответната квота: 6 760, 42/70 500 ид.
части.
В случая по делото се установи, че с договор за покупко-продажба от 23.06.2006г. нотариален акт № 193, том IV, рег. № 6072, дело № 667 от 2006г. ответницата се е разпоредила с дарения имот, като го е продала на “А.” ООД. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗН
отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията
на вещни права върху тях, извършени от заветниците
или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е
изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана
исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако
той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят
не допълни запазената част в пари.
Възстановяването
на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са
придобили имота от лицето, срещу когото е постановено намалението, но в този
случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по
иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на
чл. 37 ЗН, като до провеждането на този иск въпреки намалението собственик на
имуществото е третото лице. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла
една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но
при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в
наследството по реда на чл. 30,
ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН, така и Решение № 176 от
04.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 1805/2013г., І ГО.
При конститутивния
характер на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, с намаляване на дарение, накърнило
запазената част на наследник, за да бъде възстановена тази част, се
възстановява и съответната част от имота, предмет на дарението като собственост
на този наследник, но ако имотът е в патримониума на
надареното лице. Ако обаче имотът към момента на намаляването е отчужден, то
последица от намаляването е право на наследника по отношение на надареното лице
да получи паричната равностойност на имота, предмет на дарението, съответно на
намалената част към момента на намалението. В случая съответно приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Касае се за законна
последица на уважения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН в хипотезата, когато имотът,
предмет на намаленото дарение, е отчужден, която следва да бъде приложена и
посочена от съда в решението, независимо дали от наследника е било направено
искане за произнасяне по обезщетението, така както законна последица е възстановяването
на вещните права върху дарения имот в полза на наследника, ако имотът не е бил
отчужден. Упражненото
в случая потестативно право на възстановяване на
запазената част обвързва съда служебно да установи формата за неговата
реализация. Ето защо и съдът не е обвързан от искането на страната. В този смисъл е решение № 599 от 17.11.2003г. по гр.д. № 240/2003г. на ВКС
по сходния случай на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗН, както и решение № 156
от 22.03.2010г. по гр.д. № 416/2009г. на ВКС, I ГО. Наследството се
възстановява такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на
смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни
разпореждания. За образуването на наследствената маса е без правно значение чия
собственост са завещаните или подарените имущества към момента на разглеждане
на спора, както и дали същите съществуват понастоящем. В масата не се включва
само подарен или завещан имот, който понастоящем е погинал поради обективни,
стоящи извън волята на лицата причини /напр. природно бедствие/, т.е. такива
причини при които имотът би погинал, дори и дарението да не е било извършено.
За възможността да се намали дарението и да се възстанови запазената част също
е без значение чия собственост към момента на разглеждане на спора е дареният
имот – арг. от чл. 37 ЗН. Обстоятелството, че към
момента на постановяване на решението по чл. 30 ЗН имотът е собственост на
трето лице, придобило го по сделка с надарения или на оригинерно
основание, препятства единствено възстановяването на запазената част в натура,
като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане на паричния
еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора /така
решение № 150 от 25.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 181882016г., II ГО. С решение №209/29.04.2010г., постановено по
гр.д.№1048/2009г. по описа на ВКС, ІІ ГО е прието, че в диспозитива
на решението по предявен по реда на чл. 30 ЗН иск следва да намери отражение
формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от наследодателя
безвъзмездни разпореждания –завет и/или дарение и каква е правната последица от
това - отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава
разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на
облагодетелствания, при направено изрично искане в тази насока и заплащане
стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на
намалението /т.е. към постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота
в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са
заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на
разполагаемата част по цени към момента на намаляването. Произнасянето на съда
по искането за възстановяване на запазената част от наследството включва не
само произнасяне по размера на превишението, но и за
начина, по който следва да бъде извършено възстановяването - в дроб, връщане на
имота в наследството или в пари. В хипотези, при които надареният се е
разпоредил с имота и към момента на намаляването на дарението той е извън патримониума на ответника, намаляването, съответно
възстановяването не може да се извърши чрез идеална част от имота, съответна на
запазената част, а следва да бъде постановено възмездяване на наследника с
паричния еквивалент на запазената част, определен към момента на разрешаването
на спора. Извършеното отчуждаване на дарения имот следва да бъде съобразено при
преценка начина на възстановяването.
Във връзка с изложените по-горе
съображения настоящият съдебен състав намира, че доколкото в полза на ищцата не
може да се възстанови в натура запазената част, то това следва да се случи с
присъждане на паричния еквивалент на пазарната цената на тази част към момента
на възстановяване на накърнената част. От заключението на вещото лице, прието
във въззивното производство, се установява, че към
момента на изготвяне на заключението стойността на дареното имущество към
настоящия момент е 331 510 лева /припадащата се 1/2 част от тази
равностойност е 165 755 лева/. При възприетите от настоящия съдебен състав
части, до които следва да бъде намалено дарението – 6 760, 42/70 500 ид. части, са налага
извод, че дължимото от ответницата обезщетение е в размер на 15 894, 66
лева.
Поради достигане на различни правни изводи с първоинстанционния
съд относно квотите на страните, както и поради използване на друг метод за
възстановяване на накърнената запазена част на ищцата от страна на СГС поради
неправилно приложение на материалния закон от страна на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Вместо
него следва да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск по чл.
30, ал. 1 ЗН като се възстанови накърнената запазена част на ищцата от
наследството на П.Б.Н. като се намали дарението на 1/2 ид.
част от процесния имот с 6 760,
42/70 500 ид. части - стойността на накърнената запазена част на Е.К.Н. от наследството на П.Б.Н.
и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 15 894, 66
лева,
представляваща накърнената запазена част на ищцата от наследството на П.Б.Н.,
определена по пазарните цени на имотите в наследствената маса към момента на
намаляване на дарението.
По
отношение на наследствената маса, принадлежала на наследодателя К.Е.Н.към 29.05.2014г.:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят не е оставил съпруг,
запазената част от наследството е при две и повече деца или низходящи от тях –
2/3 от имуществото на наследодателя. В случая, наследодателят К.Н.не е оставил
преживял съпруг, а само две деца /страните по делото/, за които се следва общо
запазена част от 2/3, следователно за всеки от тях – по 1/3 ид.
част.
Събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на
съдебно-оценителната експертиза, обосновават извод, че във формираната по
делото наследствена маса от наследството на К.Н.по чл. 31 от ЗН, следва да бъдат включени следните недвижими
имоти и вещни права:
А. 4/6 ид. част от
УПИ /дворно място/, находящо се в населената част на
с. Дрен, община Радомир, област Перник, съставляващо УПИ VIII-496 по регулационния план на с. Дрен, община
Радомир, цялото с площ от 800 кв.м., заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и
паянтова стопанска постройка със застроена площ от 64 кв.м.
В. Извършеното от наследодателя дарение на 1/2 ид. част от апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „******, втори надпартерен етаж,
със застроена площ от около 75 кв.м, при граници на апартамента по нотариален
акт: ул. “Сан Стефано”, пространство над дворния
вход, стълбище и А.К., ведно с идеални части от избено и таванско помещение,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на собственост върху мястото, в което е построен.
При съобразяване на приетите по делото заключения за пазарните оценки на
имотите, определени към датата на откриване на наследството на наследодателя К.Н.–
29.05.2014г., стойността на наследствената маса, определена по реда на чл. 31
от ЗН е в размер на 86 350 лева общо, от които:
-
25 260
лева, равностойност на дела /4/6 ид. част/ на
наследодателя от прекратената СИО по отношение на УПИ /дворно място/, находящо се в населената част на с. Дрен, община Радомир,
област Перник, съставляващо УПИ 8 -496 по регулационния план на с. Дрен, община
Радомир, цялото с площ от 800 кв.м., заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и
паянтова стопанска постройка със застроена площ от 64 кв.м.
-
61 090
лева, равностойност на дела /1/2 ид. част/ на
наследодателя от прекратената СИО по отношение апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „******, втори надпартерен етаж,
със застроена площ от около 75 кв.м, при граници на апартамента по нотариален
акт: ул. “Сан Стефано”, пространство над дворния
вход, стълбище и А.К., ведно с идеални части от избено и таванско помещение,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на собственост върху мястото, в което е построен /частта, с която наследодателката е участвала в дарението на имота,
представляващ СИО, чието намаляване се иска
Към датата на откриване на наследството, останало от К.Н.– 29.05.2014г.,
стойността на наследствената маса, определена по чл. 31 от ЗН е в размер на 86 350
лева. Съобразно приложимата норма на чл. 29, ал. 1 от ЗН разполагаемата част от
наследството, както и запазената част на ищцата от наследството на К.Н,
възлизаща на 1/3 ид. част, има парична равностойност
в размер на 28 783, 33 лева.
Чистият актив се образува като се съберат имуществата, които остават в
наследството /активите/, без стойността на дарения имот. В случая чистият актив
от наследството на К.Н.е в размер на общо 25 260 лева /разликата между 86 350
лева – 61 090 лева/, като на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН частта на всеки един от наследниците е в размер на
12 630 лева. Доколкото стойността на имуществото, което ще получи ищцата
от чистия актив е по-ниска от размера на запазената част, то следва да се
приеме, че е налице превишаване – запазената част е накърнена и дарението
подлежи на намаляване, като запазената част следва да бъде възстановена на
ищцата. Накърнената запазена част на ищцата е в стойността изражение от 16 153,
33 лева /28 783, 33 лева – 12 630 лева/, поради което дарението в
полза на ответницата подлежи на намаляване със съответната квота: 16 153,
33/61 090 ид. части.
Във връзка с изложените по-горе
съображения с оглед извършената възмездна разпоредителна сделка с процесния недвижим имот и невъзможността възтановяването да се извърши в натура, то това следва да
се случи с присъждане на паричния еквивалент на пазарната цената на тази част
към момента на възстановяване на накърнената част. От заключението на вещото
лице, прието във въззивното производство, се
установява, че към момента на изготвяне на заключението стойността на дареното
имущество към настоящия момент е 331 510 лева /припадащата се 1/2 част от
тази равностойност е 165 755 лева/. При възприетите от настоящия съдебен
състав части, до които следва да бъде намалено дарението – 16 153, 33/61 090 ид.
части, са налага извод, че дължимото от ответницата обезщетение е в размер на 43 828,
70 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че намалението следва да се
извърши с част, която е в по-нисък размер от приетото от въззивния
съд /16 153, 33/61 090 ид. части е по-голямо число от
25 % /25/100 ид. части/. Решението на СРС не е
обжалвано от ищцата, поради което и предвид забраната за влошаване положението
на жалбоподателя с новото решение – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, се налага
извод, че намалението на процесното дарение следва да
бъде извършено с приетата от първоинстанционния съд
част – 25 % /25/100 ид. части/, а дължимото от
ответницата обезщетение, определено на база актуалната пазарна стойност на процесната ½ ид. част от
дарения имот, следва да се определи в размер на 41 438, 75 лева.
Поради достигане на различни правни изводи с първоинстанционния съд относно начина на възстановяване на накърнената запазена част на ищцата от страна на СГС поради неправилно приложение на материалния закон от страна на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН като се възстанови накърнената запазена част на ищцата от наследството на К.Н.като се намали дарението на 1/2 ид. част от процесния имот с 25/100 части и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 41 438, 75 лева, представляваща накърнената запазена част на ищцата от наследството на К.Н, определена по пазарните цени на имотите в наследствената маса към момента на намаляване на дарението.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззивницата
и такива се дължат в общ размер на 45 лева за заплатена държавна такса.
Разноските в СРС следва да се възложат в тежест на ответницата, доколкото
предявените искове по чл. 30 от ЗН са основателни. Ищцата в първоинстанционното
производство е сторила разноски в общ размер на 2 369, 10 лева, които
следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 124004 от 27.05.2019г., постановено по гр.д. № 53843/2014г. по описа на СРС,
ГО, 75 състав, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА по предявения от Е.К.Н., ЕГН **********,***
срещу Р.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН обективираното в нотариален
акт № 56 от 05.05.2005г., том I, рег. № 1273, нот. дело
№ 52/2005г. на нотариус А.Г.,*** действие – СРС, дарение на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в
гр. София, ул. “*****– а, на втори надпартерен етжа, северозападно изложение, състоящ се от една стая,
хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от около 75 кв.м.,
при граници на апартамента по нотариален акт: ул. „Сан Стефано“,
пространство над дворния вход, стълбище и А.К., заедно с 55/100 ид. части от избено помещение, при съседи: ул. „Сан Стефано“, Г.С., от две страни коридор, заедно с 55/100 ид. части от припадащото се към апартамента таванско
помещение, при съседи: коридор, А.Н., стълбище и двор, както и 74/1 000 ид. части от общите части на сградата и от УПИ, в който
същата е построена, съставляващ парцел XIX-4,
в кв. 554, по плана на гр. София, м. „Центъра“, целият с площ от 588, 40 кв.м.,
при съседи на имота по нотариален акт: ул. „Сан Стефано“,
А. Н., В. Б.и Т.Н., извършено от П.Б.Н. в полза на Р.К.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, до размера необходим за допълване на накърнената запазена част на Е.К.Н. от наследството на П.Б.Н., ЕГН **********, починала на
06.10.2009г.,
а именно - до размер на 6 760,
42/70 500 ид. части и ОСЪЖДА Р.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Е.К.Н., ЕГН **********,*** сумата от 15 894,
66 /петнадесет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и 66 ст./ лева - стойност на накърнената
запазена част на Е.К.Н. от наследството на П.Б.Н., определена по пазарни цени
към момента на намаляване на дарението.
НАМАЛЯВА по предявения от Е.К.Н., ЕГН **********,***
срещу Р.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН обективираното в
нотариален акт № 56 от 05.05.2005г., том I, рег. № 1273, нот. Дело
№ 52/2005г. на нотариус А.Г.,*** действие – СРС, дарение на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в
гр. София, ул. “*****– а, на втори надпартерен етжа, северозападно изложение, състоящ се от една стая,
хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от около 75 кв.м.,
при граници на апартамента по нотариален акт: ул. „Сан Стефано“,
пространство над дворния вход, стълбище и А.К., заедно с 55/100 ид. части от избено помещение, при съседи: ул. „Сан Стефано“, Г.С., от две страни коридор, заедно с 55/100 ид. части от припадащото се към апартамента таванско
помещение, при съседи: коридор, А.Н., стълбище и двор, както и 74/1 000 ид. части от общите части на сградата и от УПИ, в който
същата е построена, съставляващ парцел XIX-4,
в кв. 554, по плана на гр. София, м. „Центъра“, целият с площ от 588, 40 кв.м.,
при съседи на имота по нотариален акт: ул. „Сан Стефано“,
А. Н., В. Б.и Т.Н., извършено от К.Е.Н.в полза на Р.К.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, до размера необходим за допълване на накърнената запазена част на Е.К.Н. от наследството на К.Е.Н., ЕГН **********, починал на
29.05.2014г.,
а именно - до размер на 25/100 части и ОСЪЖДА Р.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Е.К.Н., ЕГН **********,*** сумата от 41 438, 75 /четиридесет и една хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 75 ст./
лева
- стойност на накърнената запазена част на Е.К.Н. от наследството на К.Е.Н.,
определена по пазарни цени към момента на намаляване на дарението.
ОСЪЖДА Р.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Е.К.Н., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 2 369, 10 /две хиляди триста шестдесет и девет
лева и 10 ст./ лева – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Е.К.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на Р.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
45 /четиридесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.