№ 957
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100902584 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Б.“ АД, регистрирано съгласно
законодателството на Руската Федерация с основен държавен регистрационен номер
1027700366385 със седалище и адрес на управление Руска Федерация, 117405, гр.Москва,
ул.****, офис 3, представлявано от генералния директор А.Г.Д. чрез адв.Е.В. Т. срещу
„Ф.С.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“,
ул.“****, за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение
от 02.04.2021г., постановено от Арбитражния съд на гр.Москва, Руска Федерация по дело
№А40-34602/20-84-259, с което е постановено да се събере в полза на ищеца задължение по
договор за доставка №БКФ – 1 -17 от 31.07.2017г. в размер на 17 162,50евро в рубли по
курса на Централната банка на Руската Федерация в деня на плащането и неустойка в
размер на 497.24 евро в рубли по курса на Централната банка на Руската Федерация в деня
на плащането, както и разходи за заплатена държавна такса в размер на 25 895 рубли. Иска
се издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца. Претендират се разноски по настоящото
дело.
За доказване на своите твърдения ищецът е представил писмени документи, които
моли да бъдат приети като доказателства по делото, описани в от т.1 до т.6 от ИМ.
Ответникът в законов срок е упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва иска с доводи за недопустимост и неоснователност.
Твърди, че с ищецът са в търговски отношения по Договор №БКФ – 1-17,
Приложение №1 – Спецификация №1/31.07.2017г. По силата на този договор ищецът се е
задължил да закупи, а ответника да произведе и продаде консервирана продукция в
количества и срокове конкретно определени в Договора и Спецификацията на обща
стойност 542 966,26евро. Твърди, че в изпълнение на задълженията си „Ф.С.“ АД е
произвел цялото договорено количество консерви като „Б.“ ЗАО трябвало да изпълни
задължението си за приемане на цялото количество произведена продукция и заплащане на
цената й в срок до 31.07.2018г. Последната заявка за натоварване била от 22.01.2018г. За
периода от януари месец 2018г. до април месец 2019г. твърди, че не е получавал заявки за
1
натоварване. Излага подробни доводи, че неизпълнение на задължения на ответника няма.
По същество ответникът прави следните възражения.
Твърди, че не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър или за арбитражно
производство и му е било невъзможно да предяви своите защитни средства. Твърди, че не е
бил уведомен за завеждане на делото в Арбитражния съд в гр.Москва, че не е получавал
препис от исковата молба и от доказателствата към нея и не е бил в състояние да се защити.
Твърди, че решението по делото не му е било връчвано, поради което не го обвързва.
Прави възражение, че не е налице предпоставката на чл.117 т.2 от КМЧП за
признаване допускане на изпълнението на чуждестранни решения.
Позовава се, че е бил нарушен принципа на състезателност, право на защита и
равенство на страните.
Излага твърдения, че постановеното решение противоречи на обществения ред на РБ.
Поддържа, че пред арбитражния съд са били допуснати редица процесуални
нарушения, които са попречили на ответника да упражни адекватно правото си на защита.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Моли да бъде приобщено арбитражното дело.
С молба-становище ищецът е оспорил направените възражения от ответника като
неоснователни. Твърди, че арбитражното решение е влязло в сила, тъй като от поставения в
горния ляв ъгъл на същото правоъгълен печат на съдия О.С. е отбелязано, че е влязло в сила
на 05.02.2021г. Относно липсата на заверка от Министерството на външните работи на
РБългария или заверка апостил, се позовава на сключен на 19.02.1975г. в Москва Договор за
правна помощ /Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела/ и по-конкретно на чл.12 от този договор за правна помощ : документи,
които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от
компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата
договаряща страна без легализация“, както и „документи, които на територията на една от
договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на
официални документи и на територията на другата договаряща страна.“ Ето защо
представеният документ се нуждае единствено от превод на български език и заверка на
превода. В случая Руската Федерация е страна по Хагската конвенция, но същевременно
има сключен договор за правна помощ, който се полза с предимство. Счита, че за
валидността на представеното арбитражно решение е достатъчно да бъде придружено с
официален превод съгласно изискванията на Правилника за легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа. Поддържа, че ответникът е бил надлежно уведомен
за времето и мястото на съдебния процес по реда на чл.123 от Арбитражния процесуален
кодекс на Руската Федерация и в съдебно заседание не се явил. Не е представил писмен
отговор на молбата и не е оспорил исканията на ищеца. В определенията си арбитражния
съд бил задължил ответника да представи мотивиран писмен отговор, но неспазвайки това,
той е поел риска от настъпването на последиците от извършването или неизвършването на
процесуални действия от негова страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази законовите разпоредби, регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл.119 вр. чл.117 КМПЧ.
Процесуалният ред посочен в чл.51, ал.3 ЗМТА предвижда, че исковете за признаване
и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се
предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република
България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат
съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на
правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
2
Съгласно чл. III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения, ратифицирана от България през 1961г., всяка договаряща държава ще
признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с
процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и
изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.
За разглеждането на искове за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно
арбитражно решение се прилагат сключените от страната ни международни договори, както
и нормите на чл.118 - 122 от КМЧП (чл.51, ал.2 и ал.3 ЗМТА).
Съгласно чл.ІV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения (Нюйоркска конвенция), за да получи признаване и
изпълнение страната, която иска признаването и изпълнението, трябва да представи
едновременно с молбата: надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или
надлежно заверен негов препис; оригинала на съглашението, посочено в член II, или
надлежно заверен препис на същото. Ако арбитражното решение или съглашението не са
съставени на официалния език на държавата, в която това решение се предявява за
признаване и изпълнение, страната, която моли за признаване и изпълнение на решението,
трябва да представи превод на тези документи на този език.
Разпоредбата на чл.119, ал.2 КМЧП изисква към молбата да бъде приложен препис от
решението, заверен от съдът, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че
решението е влязло в сила. Съгласно същата норма тези документи трябва да бъдат заверени
от Министерството на външните работи на Република България.
Ответникът твърди, че представеният по делото екземпляр на арбитражното решение
не съответства на законовите изисквания, т.е. необходимо е да се изследва дали е налице
тази процесуална предпоставка за упражняването на право на иск.
Между Република България и Руската Федерация е сключен Договор между Народна
република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела, документи от 1976г. (Договор за правна помощ).
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Договора за правна помощ, документи, които на територията на
една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи,
съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без
легализация. Тъй като КМЧП не се прилага към частноправните отношения с международен
характер, които са установени в международен договор (чл.3, ал. 1 от КМЧП), както и с
оглед текста на чл. 51. (2) от ЗМТА, предвиждащ, че за признаването и изпълнението на
чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България
международни договори, то следва да се приложи облекченият режим за признаване на
документите между двете държави, предвиден в Договора за правна помощ.
По своя характер решението на арбитражния съд е частен документ (в такъв смисъл и
Опр. № 734 от 28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 2415/2015 г., ІІ ТО, така теорията
Ж.Сталев „Българско гражданско процесуално право“). Като такъв то не попада в
приложното поле на чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове (Конвенцията), не подлежи на легализация (арг. чл.2 на
Конвенцията) и към него е неприложим режима на Договора за правна помощ между НРБ и
Р Австрия (чл.25), относими към официалните документи.
Следователно, ако представеното арбитражно решение е в оригинал, е достатъчно да
се представи заверен превод, без да е необходима легализация.
Според текста на § 42 /Изпълнение на арбитражно решение/ от Правилата за
арбитраж при международни търговски спорове: арбитражното решение е задължително от
датата на постановяването му; арбитражното решение подлежи на доброволно изпълнение
от Страните в установените в него срокове или ако такива не са посочени то подлежи на
незабавно изпълнение и ако арбитражното решение, което не е изпълнено доброволно в
постановения срок се привежда в изпълнение в съответствие с приложимото
3
законодателство и международните спогодби.
От приложените по делото Решение от 22.04.2021г. на Арбитражния съд на
гр.Москва, Руска Федерация, по дело № А40-34602/20-84-259 се установява, че същото е
постановено от държавен орган, в изпълнение на правораздавателната му, според
националното право на Руската Федерация компетентност. Постановено е в името на
Руската Федерация, в титулната му част е положен държавният герб, подписано е от съдия.
От мотивите на акта се установява, че приложим към развилото се производство е
Гражданския кодекс на Руската федерация. Производството се е развило не пред арбитраж,
чието решение е окончателно и подлежи на изпълнение, а в един класически граждански
процес, в който е предоставена възможност за обжалване в едномесечен срок пред Девети
арбитражен апелативен съд.
Арбитражът е алтернатива на държавното правосъдие. Той има договорна същност, в
основата му лежи арбитражното споразумение. Не следва да се смесва с други институции,
сходни с него по функции и по име – с посредничеството или с помирението, не следва да се
смесва и с институции носещи името Арбитраж, но представляващи особени съдилища или
юрисдикции, овластени от закона със задължителна за страните правораздавателна власт.
Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частно правен
характер, който поражда публично-правни последици. В обхвата на Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, попадат постановените от
арбитри или органи на постоянни арбитражи, решения, които не се смятат за национални
решения в съответната държава.
Редът за признаване и допускане на чуждестранните решения и други актове е уреден
в част четвърта на Кодекса на международното частно право.
След като в настоящото производство по екзекватура представеното решение е
постановено от държавен орган, а не от арбитраж уговорен по споразумение между
страните, то предявеният иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Разноски от ответника не са претендирани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на
Руската Федерация с основен държавен регистрационен номер 1027700366385 със седалище
и адрес на управление Руска Федерация, 117405, гр.Москва, ул.****, офис 3, представлявано
от генералния директор А.Г.Д. чрез адв.Е.В. Т. срещу „Ф.С.“ АД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“, ул.“****, иск за признаване и допускане
изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 02.04.2021г., постановено от
Арбитражния съд на гр.Москва, Руска Федерация по дело №А40-34602/20-84-259, с което е
постановено да се събере в полза на ищеца задължение по договор за доставка №БКФ – 1 -
17 от 31.07.2017г. в размер на 17 162,50евро в рубли по курса на Централната банка на
Руската Федерация в деня на плащането и неустойка в размер на 497.24 евро в рубли по
курса на Централната банка на Руската Федерация в деня на плащането, както и разходи за
заплатена държавна такса в размер на 25 895 рубли като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5