Решение по дело №53/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 19/07.02.2024г. по ЧНД № 53/2024г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
(ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Образувано е по повод на получено Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, издадено от съдебните власти на Република Унгария.
От удостоверението е видно, че с Решение № В.257/2022/2 от 25.11.2022г. на
Околийски съд – Мошонмадяровар, Унгария, влязло в сила на 25.11.2022г.,
българският гражданин Н. Д. И., роден на **, ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес **, е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за
срок от 792 дни (седемстотин деветдесет и два дни) - 2 години и 2 месеца, за
извършено на 24.11.2022г. на главен път 15 в посока Мошонмадяровар,
Унгария, престъпление съгласно чл.353 алинеи (1) и (2) точка (б) от Закон С.
от 2012 година за Наказателния кодекс на Унгария. Към него е приложено
Решение № В.257/2022/2 от 25.11.2022г. на Околийски съд –
Мошонмадяровар, Унгария, влязло в сила на 25.11.2022г.
Изпратеното удостоверение, включително и на български език, е
издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008г. относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване
от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода и е по реда на чл.12 и
сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Към него е приложено Решение № В.257/2022/2
от 25.11.2022г. на Околийски съд – Мошонмадяровар, Унгария, с което
българският гражданин Н. Д. И., роден на **, ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес **, е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за
срок от 792 дни (седемстотин деветдесет и два дни) - 2 години и 2 месеца.
Към удостоверението е приложен протокол от 13.02.2023г.за преустановяване
на изпълнение на наказанието.
Служебно в изпълнение на задълженията си по чл.10 ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е изискал справка от НБД Население, справка
за съдимост на осъденото лице и справка за неприключили наказателни
производства срещу осъденото лице, които справки са постъпили
своевременно.
От изисканата служебно справка се установява, че българският
гражданин, за когото се отнася удостоверението – Н. Д. И., е роден в ** и е с
постоянен и настоящ адрес **, което обуславя компетентността на настоящия
съд, съобразно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Видно от справката за
1

съдимост, с Присъда № 474/12.05.1998г. по НОХД № 408/1997г. на СлРС,
влязла в сила на 11.06.1998г., И. е осъден за престъпление по чл.197 т.3,
вр.чл.195 ал.1 т.3, 4, 5, вр.чл.26 ал.1 от НК, на една година лишаване от
свобода, отложено за изпитателен срок от четири години.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура
гр.Сливен заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване на
съдебното решението, с което на българския гражданин Н. Д. И. с постоянен и
настоящ адрес в гр.Сливен, е наложено наказание лишаване от свобода 2
години и 2 месеца, и 4 години и 4 месеца екстрадиране от Унгария, като е
зачетено времето на предварително задържане, което е било в размер на 119
дни. Прокурорът посочва, че лицето е осъдено за извършено престъпление в
Унгария, а именно трафик на мигранти, което деяние съставлява
престъпление и по българския НК - по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 от НК, за което се
предвижда наказание Лишаване от свобода от 2 до 10 години и Глоба от 5
хиляди до 20 хиляди лева. Представителят на държавното обвинение счита,
че следва да се определи същото наказание в този размер, като и да се зачете
времето на предварително задържане в Унгария, което е в размер на 119 дни.
Прокурорът намира, че няма основания за отказ от признаване и изпълнение
на изпратената присъда, като признаването няма да е в противоречие с
принципа non bis in idem, тъй като делото българският гражданин не е бил
осъждан за такова престъпление в България и няма водени наказателни
производства. Прокурорът заявява, че изпълнението на наказанието не е
погасено по давност, както и че осъденото лице не се ползва с имунитет.
Пледира за признаване на изпратеното съдебно решение на Околийски съд
Мошонмадяровар от 25.11.2022г., с която на българския гражданин Н. Д. И., с
постоянен и настоящ адрес в гр.Сливен, е наложено наказание лишаване от
свобода 2 години 2 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим
и да се зачете времето на предварително задържане в размер на 119 дни.
Осъденото лице Н. Д. И., редовно призовано, се явява лично в съдебно
заседание. На основание чл.12 ал.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът назначи
служебен защитник на осъденото лице И.. Служебният защитник счита, че
съдебното решение отговаря на законово определените условия за
признаването му в България, тъй като са изпратени необходимите документи
и деянието съставлява престъпление, за което се носи наказателна
отговорност и по българското право. Пледира за признаване и изпълнение на
съдебния акт.
Осъденото лице И. в личната си защита съжалява за извършеното,
признава вината си. Заявява, че в Унгария е понесъл наказанието си. Пледира
за облекчено наказание.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено следното:
Представеното удостоверение е по образец съгласно Приложение №1
към чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Издадено е в писмена форма, изпратено е
2

с превод на български език и с попълнени полета на български език. Съдът
приема, че удостоверението съдържа необходимата информация,
съответстваща с данните в приложения съдебен акт на Околийски съд
Мошонмадяровар, Унгария.
В удостоверението е посочено, че осъденото лице се е явило лично и е
участвало в съдебния процес, който е приключил с влязло в сила съдебно
решение на Околийски съд Мошонмадяровар, Унгария, с което на българския
гражданин Н. Д. И. е наложено наказание Лишаване от свобода 2 години и 2
месеца. Съдебното решение е постановено и влязло в сила на 25.11.2022г. В
удостоверението по чл.4 от рамковото решение е посочено също, че право на
предсрочно освобождаване за осъденото лице възниква при изтърпяване на
1/2 от срока на наказанието. Посочено е, че осъденото лице И. се намира в
изпълняващата държава и изпълнението ще се състои в тази държава.
Наложеното наказание лишаване от свобода на осъдения И. е преустановено
на 22.03.2023г., видно от удостоверението и от протокол от 13.02.2023г. за
преустановяване на изпълнение на наказанието.
Настоящият съдебен състав следва се произнесе по въпросите, свързани
с приемането и изпълнението на влязлото в сила решение на съда на Унгария
спрямо българския гражданин И.. Съдът съобрази, че решението на съда на
Унгария е представено на унгарски език и е в превод на български език.
С Решение № В.257/2022/2 от 25.11.2022г. на Околийски съд
Мошонмадяровар, Унгария, влязло в сила на 25.11.2022г., българският
гражданин Н. Д. И., роден на **, ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в България - **, е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода
за срок от 792 дни (седемстотин деветдесет и два дни) - 2 години и 2 месеца,
за извършено на 24.11.2022г. на главен път 15 в посока Мошонмадяровар,
Унгария, престъпление съгласно чл.353 алинеи (1) и (2) точка (б) от Закон С.
от 2012 година за Наказателния кодекс на Унгария.
От посоченото в удостоверението и от приложеното съдебно решение е
видно включването в съдебния акт, чието приемане и изпълнение се иска, на
престъпно деяние нелегален трафик на хора, съгласно чл.353 алинеи (1) и (2)
точка (б) от Закон С. от 2012 година за Наказателния кодекс на Унгария. В
удостоверението е посочено, че на 24.11.2022 г. около 11.15ч. в населено
място Райка, осъденият Н. И. се движи с управляваното от него превозно
средство и не спира на проверка на патрул на Отдел Гранична полиция на
Полицейско управление на Мошонмадяровар, като увеличава скоростта и се
отправя по автомобилен път № 1409 в посока към унгарско-словашката
граница и преминава в Словакия. После се връща обратно към населено
място Райка и се качва на главен път 15 в посока Мошонмадяровар, когато е
спрян от патрула за проверка. В момента на проверката в управляваното от
осъдения превозно средство се намират осем сирийски и един сомалийски
гражданин, които не разполагат с документи, даващи право за преминаване на
държавната граница, както и документ, който ги оправомощава за
3

пребиваване в Унгария. Осъденият И. получавал нарежданията и
координатите, свързани с транспортирането на гражданите на трети страни,
по мобилния телефон.
От така описаните фактически и правни параметри на деянието, за
което е признат за виновен българският гражданин, съдът установи
съставомерните признаци по чуждото законодателство да отговарят на
елементите на състав на престъпление по българското законодателство, а
именно за деяние по чл.281 ал.2 т.1 предл.1 и т.5 (ред., ДВ, бр.74/2015г.) от
НК на Република България. Цитираната законова разпоредба от българския
НК, в редакцията към датата на извършване на деянието - 24.11.2022г.,
ангажира наказателната отговорност на лицето, с цел да набави за себе си
имотна облага, противозаконно подпомагане на чужденец да преминава в
страната в нарушение на закона. Цитираната по-горе алинея втора на този
законов текст предвижда завишена санкция в случаите, когато деецът
използва моторно превозно средство (т.1 предл.1), както и когато деянието е
извършено по отношение на повече от едно лице (т.5).
Посоченото деяние представлява престъпление и по българското
законодателство, поради което е налице двойна наказуемост.
За престъплението по чл.281 ал.2 (ред., ДВ, бр.74/2015г.) от НК,
българският законодател е предвидил наказание лишаване от свобода от една
до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
На осъдения Н. И. е наложено наказание две години и два месеца
лишаване от свобода, като за същото престъпление българския наказателен
закон предвижда максимално наказание лишаване от свобода за срок от шест
години, който е по-голям от наложеното в издаващата държава наказание,
поради което съдът не намали срока на наложеното от унгарския съд
наказание. Наложеното наказание в размер на две години и два месеца
лишаване от свобода на осъдения И. съдът определи, на основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС, да се търпи при първоначален общ режим. Осъденият И.,
видно от справката за съдимост е неосъждан, реабилитиран по право.
Изтърпяването на наказанието е започнало в Унгария, поради което на
основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът приспадна изцяло срока
на изтърпяната част от наказанието в размера на 119 дни от общия срок на
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 792 дни. Наказанието
е преустановено на 22.03.2023г. До този момент осъденият И. е изтърпял
лишаване от свобода в размер на 119 дни, като трябва да изтърпи още 673
дни, видно от представеното удостоверение. След преустановяване на
наказанието, осъденото лице не е задържано. Осъденият И. е поискал
изпращане на съдебното решение и удостоверението, и е съгласен лишаването
от свобода да бъде изпълнено в България, видно от протокол от 13.02.2023г.
Осъденото лице И. се намира в изпълняващата държава България.
Следва да бъде посочено на последно място, че не са налице основания
за отлагане по чл.14 от Закона, нито пък основанията за отказ, визирани в
4

чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС, както и други основания за частично
признаване по смисъла на чл.16 от закона. Към настоящия момент
давностният срок визиран в разпоредбата на чл.82 ал.3 и 4, вр. ал.1 т.4 от НК
на РБ, не е изтекъл.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основанията за признаване и приемане за изпълнение в Република България
на Решение № В.257/2022/2 от 25.11.2022г. на Околийски съд –
Мошонмадяровар, Унгария, влязло в сила на 25.11.2022г., с което
българският гражданин Н. Д. И., роден на **, ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в Република България, **, неосъждан, е признат за виновен и
осъден на лишаване от свобода за срок от 792 дни (седемстотин деветдесет и
два дни) - 2 години и 2 месеца, за извършено на 24.11.2022г. на главен път 15
в посока Мошонмадяровар, Унгария, престъпление съгласно чл.353 алинеи
(1) и (2) точка (б) от Закон С. от 2012 година за Наказателния кодекс на
Унгария, съответстващо на чл.281 ал.2 т.1 предл.1 и т.5 от Наказателния
кодекс на Република България.
След влизането в сила на решението, незабавно да се изпратят преписи
на засегнатото лице, на компетентния орган на издаващата държава, на
Министерство на правосъдието, на Върховна касационна прокуратура, както
и на Окръжна прокуратура Сливен, за предприемане на необходимите
действия за изпълнение на наказанието.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	19
Дата:	7 февруари 2024 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200053
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	25 януари 2024 г.

Решение по дело №53/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите