Р Е Ш Е Н И Е № 260
гр. Стара Загора, 21.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав в публичното заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
при секретаря: Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. дело №193 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл. 197, ал. 2 във връзка с чл. 121 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „М.К.“ ООД, гр. Стара
Загора, ХХХХсъс седалище гр. Стара Загора, чрез законния представител на
дружеството Управител – Л.Н.Т., против Решение
№82 от 02.03.2020 г. на упълномощеното да упражнява правомощията на Директор на
Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на
НАП/ длъжностно лице, с което е оставена без уважение жалба с вх. №4665 от
24.02.2020 г. на дружеството срещу постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. №С200024-023-0000536 от 17.02.2020 г.,
издадено от Старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив като неоснователна.
В жалбата са изложени доводи, че решението и
потвърденото с него ПНПОМ били издадени при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
постановлението и съответно решението, с което то било потвърдено, били
постановени при недостатъчна обоснованост и по-скоро липса на обезпечителна
нужда, тъй като не били посочени конкретни обстоятелства, от които да било
видно, защо органът приемал, че било застрашено удовлетворяването на публичния
кредитор. Според жалбоподателя, липсата на въведени конкретни мотиви,
обосноваващи необходимостта от налагането на обезпечителни мерки, както и
липсата на описание на фактическите основания, довели до издаването на акта,
представлявало абсолютно основание за отмяната му. Твърди, че били нарушени принципите за
съразмерност и истинност, прокламирани в чл. 6 и 7 от АПК, връзка с чл. 197 от ДОПК, както и че органът
не съобразил нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК.
По изложени подробни съображения в жалбата за
липса на предпоставките по чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагане на предварителните
обезпечителни мерки се прави искане обжалваното решение да се отмени, както и
да се отмени ПНПОМ с изх. №С200024-023-0000536 от 17.02.2020 г., издадено от
старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Претендират се сторените по
делото разноски.
Жалбоподателят –
редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. С писмена молба моли да
се даде ход на делото, като поддържа изцяло жалбата.
Ответникът – директор ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Т., в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице изложените в
нея твърдения за незаконосъобразност на допуснатите предварителни обезпечителни
мерки. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като при
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК орган по приходите в ТД на НАП, гр.
Пловдив - К.П.Я., на длъжност главен инспектор по приходите и в качеството си
на ръководител на ревизия направила искане с №Р-16002419003946-039-001 от 12.02.2020
г. за предварително обезпечаване на задължения /л.14/, относно задълженията, които
щели да бъдат установени в резултат на ревизия, извършвана на „М.К.“ ООД, гр.
Стара Загора, възложена със заповед №Р-16002419003946-020-001 от 25.06.2019г.
Искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на жалбоподателя се мотивирало от органа с обстоятелството, че в
хода на ревизията били установени данни за приспаднат данъчен кредит по реда на
ЗДДС, без да били извършени реални доставки или били налице данни за отклонение
от данъчно облагане. При неправомерно начислен ДДС, за получателя на услугите,
като фактически платец на данъка, не възниквало правото на приспадане на
данъчен кредит по см. на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В искането било посочено още,
че очакваният размер на задълженията, както за ДДС, така и за корпоративен
данък, които щели да бъдат допълнително установени с ревизионния акт и щели да подлежат
на внасяне, били в общ размер от 225 289.79 лв., от които 190 981.90 лв.
главница и 34 307.89 лв. прилежащи лихви. Налагането на мерките се мотивирало и
с необходимостта от предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията щяла да бъде невъзможно или значително затруднено. Посочено било,
че размерът на активите/имуществото бил по-малък от размера на очакваните
задължения, които щели да бъдат установени при ревизията. Към искането били
приложени 5 броя справки по отношение имущественото и финансово състояние на ревизирания
субект в т. ч. и притежаваните от него активи.
Въз основа на искането с ПНПОМ изх. №С200024-023-0000536 от 17.02.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора били наложени
обезпечителни мерки, изразяващи се в : 1. налагане на запор върху налични и
постъпващи суми в размер на 225 289.79 лв. по банковите сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Уникредит Булбанк
АД; 2. запор върху безналични ценни книги, притежавани от длъжника, които са
вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния
депозитар; 3. товарен автомобил марка Volkswagen, модел „Кади“ с ХХХХ, с балансова стойност в размер на 2 000.00 лв.; Шевна
машина BROTHER LK3 В430Е, инвентарен №000001, 1 брой с балансова стойност от 786.00 лв.; Шевна
машина JUKI, инвентарен №000002, 1 брой с балансова стойност от 1084.00 лв.; Понт.
машина, инвентарен №000003, 1 брой с балансова стойност от 944.00 лв.; Ластична
машина „Съншайн“, инвентарен №000004, 1 брой с балансова стойност от 1400.00
лв.; Оверлог Платина, инвентарен №000005, 1 брой с балансова стойност от 840.00
лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен №000006,
1 брой с балансова стойност от 840.00 лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен
№000007, 1 брой с балансова стойност от 840.00 лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен
№000008, 1 брой с балансова стойност от 910.00 лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен
№000009, 1 брой с балансова стойност от 910.00 лв.; Плотер, инвентарен №000010, 1 брой с
балансова стойност от 3 347.00 лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен
№000011, 1 брой с балансова стойност от 842.00 лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен
№000012, 1 брой с балансова стойност от 842.00 лв.; Оверлог SIRUBA, инвентарен
№000013, 1 брой с балансова стойност от 842.00 лв.; Покривна машина, инвентарен №000014, 1 брой с
балансова стойност от 1 943.00 лв.; Оверлог JUKI, инвентарен №000015,
1 брой с балансова стойност от 777.00 лв.; Права машина автомат, инвентарен
№000016, 1 брой с балансова стойност от 907.00 лв.; Права машина автомат,
инвентарен №000017, 1 брой с балансова стойност от 907.00 лв.; Покривна машина,
инвентарен №000018, 1 брой с балансова стойност от 1 470.00 лв.; Верижна машина
SIRUBA, инвентарен №000019, 1 брой с балансова стойност от 1470.00 лв.; Верижна
машина SIRUBA, инвентарен №000020, 1 брой с балансова стойност от 1470.00 лв.; Бродировъчна
машина, инвентарен №000021, 1 брой с балансова стойност от 1715.00 лв.; Бродировъчна
машина, инвентарен №000021, 1 брой с балансова стойност от 1715.00 лв.; Двуиглена
машина, инвентарен №000023, 1 брой с балансова стойност от 980.00 лв.; Климатик,
инвентарен №000024, 1 брой с балансова стойност от 700.00 лв.; Дисплей,
инвентарен №000025, 1 брой с балансова стойност от 931.00 лв.; Климатик,
инвентарен №000026, 1 бр. с балансова стойност от 1488.00 лв.
Запорът в банката, в която лицето има сметка, бил изпратен с изх.
№С200024-003-0006507 от 17.02.2020 г. Съобщение за запора върху товарния
автомобил било изпратено до ОД на МВР, гр. Стара Загора на 17.02.2020 г. За
вписване на запорите върху ценни книжа било изпратено съобщение до Централния депозитар,
получено на 19.09.2019 г. С изх. №С200024-109-0008751 от 17.02.2020 г. било
изпратено и съобщение до Централния регистър на особените залози за извършване
на описаните по-горе запори.
Постановлението било връчено на 19.02.2020г. /л. 10/ и обжалвано по
административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив с жалба, подадена под
вх. рег. № 4665 на 24.02.2020г. С Решение
№82 от 02.03.2020 г. горестоящият административен орган оставил жалбата без
уважение. В решението били изложени съображения, че постановлението било
законосъобразно, тъй като било издадено по повод искане за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, било мотивирано, с посочване на предполагаем
размер на задълженията, които щели да бъдат окончателно установени след
приключване на ревизионното производство с ревизионен акт. Отбелязано било, че
при предприемане на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител
действал в условията на обвързана компетентност по отношение преценката на
ревизиращия орган относно размера на задълженията, както и че при налагането на
мерките била извършена съответната обективна преценка за целесъобразност от
страна на публичния изпълнител. При направен извод, че предполагаемият размер
на задълженията, който предстоял да бъде установен, бил особено голям, било
прието в решението, че това щяло да затрудни събирането им. Наведени били и
твърдения, че било съобразено обезпечителните мерки да не препятстват дейността
на лицето, като било изтъкнато, че наложените запори на МПС и движими вещи, не препятствали
възможността за използването на тези активи, че за жалбоподателя съществувала
възможността да иска от публичния изпълнител да разреши определена част от
постъпилите или постъпващите по банковата сметка суми да се оставяли на негово
временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, както и съществувала
възможността за замяна на обезпечителните мерки. В заключение решаващият орган отбелязал, че предприетите действия били
законосъобразни с оглед особено високия размер на очаквания данъчен дълг и обосновани
с оглед необходимостта да се гарантира сигурността на постъпленията в бюджета.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, Съдът намира от правно следното:
По допустимостта й -
жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 197,
ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване
акт. Не се установяват други обстоятелства, които да я правят недопустима. Разгледана
по същество, настоящият състав я намира за неоснователна.
Обжалваното
Решение №82 от 02.03.2020 г. Съдът намира за постановено от компетентен орган.
По делото е налично не оборено писмено доказателство /л.25, гръб/ за надлежно
упълномощено за Изпълнителния Директор на НАП длъжностно лице от ТД на НАП
Пловдив, което по заместване да изпълнява функциите на Директор на ТД на НАП
Пловдив, което обосновава извода за валидността на процесния акт.
Не
се установява да има допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и такива
на формата и съдържанието на акта. Решението е издадено в рамките на установения в чл.
197, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, който в този случай е изтичал на 02.03.2020
г. вкл. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане
на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на жалбоподателя
пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНПОМ с изх.
№С200024-023-0000536 от 17.02.2020 г. също е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив,
определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПОМ/ с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В случая ПОМ са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание. Висящността на ревизионното производство не се оспорва, а видно и от данните по делото, такова е инициирано с нарочна ЗВР от 25.06.2019г., като до налагане на мерките няма данни нито за издаден РД или РА, нито за прекратяване на ревизионното производство на някое друго основание. Съгласно чл. 121, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 4, т. 1 ДОПК всички видове предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. В съответствие с това конкретното ПНПОМ изх. № С200024-023-0000127/17.01.2020 г. /л.19/ съдържа подписа на издателя си Ж.М.- главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, като не се спори от жалбоподателя, че същата изпълнява тази длъжност.
Налагането на
посочените мерки се обоснова в искането с очакваните големи размери на данъчни
задължения, като относно размера на предполагаемите задължения, публичният
изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от
преценката на ревизиращия орган. Направен е анализ на размера на притежаваното
от лицето имущество, като е изведен извод, че то /имуществото/ може да послужи само
за частично удовлетворяване на вземанията, но тъй като предполагаемият размер
на задълженията е особено голям – 225 289.79 лв., ще се затрудни събирането им.
Настоящият съдебен
състав споделя извода на органа за невъзможност или затруднено събиране на предполагаемите
публични вземания, тъй като той се подкрепя от данните по делото за
продължителното установително производство на публичните вземания /ревизията е
възложена през месец юни 2019 г./, липсата на достатъчна наличност на парични
средства в т. ч. и по запорираната банкова сметка, ***. дълготрайни активи.
Тези обстоятелства не се опровергават от страната, носеща доказателствената
тежест, чрез представяне на съотв. писмени и/или други доказателства.
Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 195, ал. 7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Така законът изисква съпоставимост на двете величини. В случая не се доказва да е налице непропорционалност между тези величини. Съгласно чл.121, ал. 3, изр. първо от ДОПК, ПОМ се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на ревизираното лице. Ако това не е възможно, съгласно чл. 123, ал. 3, изр. 2 ДОПК, наложените ПОМ не следва да спират извършваната от ревизираното лице дейност. Освен това и съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК компетентният орган налага обезпечителната мярка по нейната балансова стойност. В конкретния случай, с оглед търговското качество на ревизирания субект и съобразно изискването на цитираната разпоредба, напълно законосъобразно органът взема балансовата стойност на описаните в ПНПОМ движимите вещи, съотв. застрахователната стойност на притежаваното от търговеца МПС. По този начин Съдът намира за спазена уредената от законодателя задължителна последователност, при която следва да се определя стойността на обезпечението.
Няма основание да се приема, че наложените възбрани са несъразмерни на предполагаемите задължения, тъй като възприетите парични оценки са в много по-нисък размер от този на очакваните задължения. Неоснователно Съдът намира оплакването на жалбоподателя, че наложените обезпечителни мерки затрудняват дейността му. По делото не са ангажирани доказателства в такава насока. От друга страна, жалбоподателят разполага и с възможност по реда на чл. 229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни плащания от запорираната банкова сметка. *** вещи не се ограничава ползването им в текущата работа на търговеца, а само се препятства възможността за разпореждане с тях. При налагане на запорите, са съобразени в пълна мяра и правилата за несеквестируемост на имуществото, регламентирани в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 и 2 от ДОПК. В случая несъмнено следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, в която норма е предвидена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид равностойно обезпечение, като съгласно ал. 2 без съгласието на публичния взискател, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, и която възможност за замяна би могла да бъде реализирана по искане на длъжника във всеки един етап от производството, в случай, че конкретно наложените мерки, възпрепятстват или затрудняват в една или друга степен дейността на лицето.
В случая, във връзка
с оплакванията на жалбоподателя, следва още да се посочи и това, че
разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, регламентира случаите на налагане на
обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по размер, но
неизискуемо публично вземане. В случая се касае за обезпечителни мерки,
наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило ревизионно
производство - преди издаване на ревизионния акт, когато конкретният размер на
публичните задължения все още не е окончателно установен и не е настъпила
неговата изискуемост. Въпросните мерки имат привременен характер /така чл. 121,
ал. 4 и 5 от ДОПК/, като предназначението им е да дадат обезпечителна защита на
именно този етап от ревизионното производство, като по този начин гарантират събирането
на публичните вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, които биха осуетили събирането на
задълженията за данъци и осигурителни вноски, които ще бъдат установени с
ревизионен акт. Ето защо и доводите на жалбоподателя, че липсват посочени
конкретни фактически обстоятелства от обективната действителност, които да
мотивират органа да наложи обезпеченията на този етап от развитие на
ревизионното производство, са изцяло несъстоятелни. В този случай, ако при
приключване на ревизионното производство с ревизионен акт, бъдат установени
публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към
продължаване на действието на наложените мерки, съгласно възможността,
предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК от същия вид и върху същото
имущество, обезпечаващи конкретно установените вече по основание и размер
публични задължения, а в случай, че не се стигне до установяване на очаквания
размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1
от ДОПК. Правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител приема,
че са налице предпоставките по чл.
121, ал. 1 от ДОПК за налагане на процесните ПОМ.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, Съдът отменя обезпечителната мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание или не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото, от страна на оспорващия се представят убедителни доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК с ПНПОМ изх. № С200024-023-0000536/17.02.2020 г. запори.
Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая не
намира приложение. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл.
121, ал. 1 ДОПК за обезпечаването на едно бъдещо публично вземане към
жалбоподателя. За налагането им изпълнително основание по чл.
209, ал. 2, т. 1-8 ДОПК не се изисква и за това липсата му не обуславя отмяната им. Общото
правило по чл.
195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа
на влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване
на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалната разпоредба на чл.
121, ал. 1, пр. 1 ДОПК, която изрично позволява ПОМ да се налагат в хода на
висящо ревизионно производство за подлежащите на установяване задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски преди да има издаден ревизионен акт
за тях като изпълнителен титул.
Както се установява, не е налице и третото основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК, тъй като процесните ПОМ са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК. От страна на оспорващия не се ангажират нито с жалбата, нито в откритото с.з. /въпреки дадените изрични указания в тази насока/ доказателства, че в следствие на така наложените запори дейността на жалбоподателя ще спре или е спряла и/или че същото не може да обслужва своята търговска дейност. Поради това, съдът намира тези възражения за голословни и не постигащи оборване на релевантните за решаващата воля на съда факти и обстоятелства, а и следва да се отбележи, че по арг. на чл.21, ал.3, изр. второ ДОПК дори и когато наложеното обезпечаване води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, то пак е допустимо според закона, ако наложените обезпечителни мерки не водят до спиране извършваната от ревизираното лице дейност. Последното отново не се опровергава от оспорващата страна, която не представя доказателства, че наложените й запори водят до спиране на търговската му дейност, поради невъзможност тя да бъде обслужвана.
Не се споделя доводът за не мотивираност на ПНПОМ. Безспорно последното, вкл. и искането на органа по приходите, не се отличават с изявена конкретика на мотивите си и съдържат общи фактически съждения, но в решението на Директора на ТД на НАП има достатъчно подробна мотивировка, коментират се конкретни фактически положения, които мотивират горестоящия орган да приема извод за правилност на извършеното предварително обезпечение – коментиран е значителният размер на очаквани бъдещи публични задължения за ДДС /това е безспорно/, липсата на каквото и да е друго движимо и/или недвижимо имущество на дружеството, което да може да служи като обезпечение за тези бъдещи задължения, освен това, върху което се налага и запора, но същото не е на такава достатъчна стойност, за да покрие размера на очакваните публични задължения, който надхвърля 200 000 лева. Тези факти не се опровергават от оспорващата страна, като именно в тази насока Съдът даде и указания до нея още с разпоредителното си определение. Липсата на токова друго имущество, което може да служи за обезпечение на тези бъдещи публични задължения действително обосновават извод, че налагането на процесните ПОМ е необходимо, защото в противен случай може да се затрудни тяхното събиране.
Не на последно място следва да се отбележи и
обстоятелството, че в решението си Директорът на ТД на НАП прецизно сочи, че
пред оспорващия съществуват и други процесуални възможности, които гарантират
неговото право на свободно извършване на търговската му дейност, като се
коментира на първо място възможността длъжникът да иска замяна на запора с друг
вид ПОМ, съгласно чл.199 от ДОПК, както и възможността по чл.229 от ДОПК. Ето
защо, не се възприема доводът на жалбоподателя, че в конкретния случай
наложените му запори практически водят до парализиране на търговската му
дейност, нито се възприема за основателно възражението за липса на конкретна
мотивираност на нуждата от тяхното налагане. Въпросните ПОМ имат привременен
характер /арг. на чл.
121, ал. 4 и 5 от ДОПК/, като предназначението им е да дават обезпечителна защита на един
ранен етап от ревизионното производство, за да се гарантира събирането на
бъдещите публични вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, които биха осуетили събирането на
задълженията за данъци и осигурителни вноски, които ще се установяват с
ревизионен акт.
Следва да се посочи, че ако при приключване на ревизионното производство
с ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер,
публичният изпълнител пристъпва към продължаване на действието на наложените
мерки, съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл.
121, ал. 6 от ДОПК, с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195
от ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно
установените вече по основание и размер публични задължения, а ако не се стигне
до установяване на очаквания размер на публичните задължения, тогава ще се
процедира по реда на чл.
208, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира с оглед
гореизложените съображения, че не е налице нито едно от посочените основания за
отмяна на наложените обезпечителни мерки. В този смисъл и с оглед дотук
изложеното, жалбата на „М.К.“
ООД, гр. Стара Загора, против Решение №82 от 02.03.2020 г. на Директор на ТД на
НАП, гр. Пловдив и потвърденото с него ПНПОМ с изх. №С200024-023-0000536 от
17.02.2020 г., се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. С оглед своевременно направеното искане и извода за неоснователност на жалбата, и като се отчита чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, претенцията за присъждане на разноски в полза на ТД на НАП, гр. Пловдив следва да бъде уважена до размер на 100.00 лв., което е минимално предвиденият размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, а по такъв вид дела е налице обилна съдебна практика, както и проявената процесуална активност на пълномощника на ответника също не е значителна по обем.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.К.“ ООД, гр. Стара Загора, ХХХХсъс
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Л.Н.Т.
против решение №82 от 02.03.2020 г. на Директор
на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. №4665 от
24.02.2020 г. срещу ПНПОМ с изх. №С200024-023-0000536 от 17.02.2020 г.,
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив.
ОСЪЖДА „М.К.“ ООД, гр. Стара Загора, ХХХХсъс
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Териториална
дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите сумата от 100.00 лв. /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен
съдия: