РЕШЕНИЕ
№ 133 13.02.2023 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на втори февруари,
две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНА КОЛЕВА
2. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
Секретар:
Г. Д.
Прокурор:
Мирослав Илиев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД
номер 25 по описа за 2023 година.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Т.П.– юрисконсулт в РИОСВ-Бургас, с надлежно пълномощно, против
Решение № 100/02.11.2022 г., постановено по АНД № 20222180200373 по описа за 2022г. на Районен съд – Царево, с което е
отменено Наказателно постановление № 32/07.06.2022г., издадено от Директор
РИОСВ-Бургас, с което на „Мила 2016“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от
Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв., за нарушение на чл. 11 от ЗЗТ, вр. с параграф 7 от ПЗР на същия закон. В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното
решение и да потвърди процесното наказателно
постановление. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява. Депозира становище с мнение относно съществото на спора.
Ответникът ––„Мила 2016“
ЕООД, ЕИК *********, редовно и своевременно призован, изпраща представител,
адв. К., който оспорва касационната жалба. Депозира и отговор на касационна
жалба, с който развива подробни доводи относно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата. Пледира за
оставяне в сила на решението на първата инстанция.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд - Царево е образувано по жалба от „Мила
2016“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 32/07.06.2022г.,
издадено от Директор РИОСВ-Бургас. С Решение 100/02.11.2022 г., постановено по
АНД № 20222180200373 по описа за 2022г.
на Районен съд – Царево е отменено наказателното постановление, с което на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за
нарушение на чл. 11 от ЗЗТ, вр. с параграф 7 от ПЗР
на същия закон.
За да постанови решението си
въззивният съд е приел, че по делото не се установява
точната дата на извършване на нарушението, фактът че административното нарушение е извършено на
територията на Природен парк „Странджа“, авторството на деянието и че
поземлените имоти, посочени като засегнати, са със статут на защитена територия.
При така изложените мотиви
районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания
акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касационната съдебна
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от въззивния съд при
спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
От фактическа страна е
установено, че след извършена на 26.04.2022г. проверка е съставен акт за установяване
на административно нарушение и въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.83, ал.1, т.2 от ЗЗТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв., за
нарушение на чл. 11 от ЗЗТ, вр. с параграф 7 от ПЗР
на същия закон, за това че в имот с идентификатор 66528.1.251 по КККР на с.
Синеморец, община Царево, вид собственост частна, вид територия урбанизирана,
НТП за второстепенна улица и имот с идентификатор 66528.1.244 по КККР на с.
Синеморец, община Царево, вид собственост частна, вид територия урбанизирана,
НТП за друг курортно-рекреационен обект е реализиран
изкоп с дълбочина 15-30 см. ширина 4 м. и дължина 200 м. като изкопа е частично
стабилизиран с чакъл, до размера от около 100 м. като към датата на проверката,
няма издадено съгласувателно писмо, на основание чл.
11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7
от ПЗР на Закона за защитените територии.
Касационният съдебен състав
приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в
предвидените от ЗАНН срокове.
Съдебното решение е
съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от ЗЗТ населените места и селищните образувания в границите,
определени със застроителните и регулационни планове
или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2
от ЗЗТ наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000
лв. едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява дейност в
защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.
В тежест на административнонаказващият орган е да установи безспорно
съществуването на посочените фактически основания, послужили за издаването на
наказателното постановление.
Установява се по делото, че при
извършена проверка на 26.04.2022 г. е землището на с. Синеморец, община Царево
е установен изкоп, засягащ имоти с идентификатори 66528.1.251, 66528.1.244,
66528.1.1, 66528.1.249 и 66528.1.274 по КККР на с. Синеморец. В съседство са
позиционирани багер и валяк, без данни за тяхната собственост и водачи.
Правилно съдът е приел, че от
събраните в хода на производството доказателства не се установява авторът на
нарушението и дали мястото на извършването му е защитена територия.
В констативния протокол от
26.04.2022г. послужил за съставяне на АУАН са описани общо пет имота, в които е
разположен изкоп с дълбочина 15-30 см. ширина 4 м. и дължина 200 м. В АУАН и НП
същият изкоп е посочен, че се намира само в имот с идентификатор 66528.1.251 и
имот с идентификатор 66528.1.244 по КККР на с. Синеморец, община Царево. Липсват
данни за извършителя на деянието и доказателства, че наказаното лице съвпада с
него.
Противно на разпоредбата на
чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ в касационната жалба се твърди, че имотите описани в НП
попадат в защитена територия. Настоящият състав намира, че имотите, описани в
НП като защитена територия, всъщност не представляват такива по силата на нормата
на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ, тъй като са урбанизирана територия, с НТП съответно за
второстепенна улица и за друг курортно-рекреационен
обект.
В касационната жалба се
навеждат доводи, че изпълнителното деяние е под формата на бездействие, което
не кореспондира с установеното в АУАН и НП, доколкото същите се отнасят до
извършени дейности. Направените в касационната жалба твърдения, че дружеството
е санкционирано не като физически извършител на деянието, а в качеството му на
ползвател на имота също не се доказват от събраните по делото данни и са в
противоречие с НП, съставено за извършване на дейности, които подлежат на съгласувателен режим, без за това да е издаден съответния
документ.
По изложените съображения
при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.
При
този изход на делото присъдени следва да бъдат и сторените пред касационната
съдебна инстанция разноски в размер на 300,00 лева с ДДС, доказателства за
заплащането на които са представени в о.с.з.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/02.11.2022 г.,
постановено по НАХД № 20222180200373 по описа
за 2022г. на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА РИОСВ
гр. Бургас да заплати на „Мила 2016“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300.00 лв.,
за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.