№ 165
гр. Ловеч, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря И.КА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310100132 по описа за 2024 година
Искова претенция с правно основание чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.3 от ЗСВ с посочена
цена на иска – 547,20 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв.И. С. М. против Главна дирекция „Охрана“-
МП-гр.София, в която изтъква, че с писмо с peг.№219/10.01.2024 год. на Главна дирекция „Охрана" - МП му е
отказано изплащането на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност, за
отчетен период от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год., в размер на 547,20 лв. Ответникът е поканен за доброволно
изпълнение на задължението със заявление вх.№15020/28.12.2023 год., което твърди, че ще представи като
доказателство по делото.
Пояснява, че със Заповед №ЧР-06-46/16.06.2023 год. на Министъра на правосъдието му е прекратено
служебното правоотношение с Главна дирекция „Охрана" към Министъра на правосъдието, считано от 30.06.2023
год., на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР /по собствено желание/.
Цитира разпоредбата на чл.393, ал.2 от ЗСВ, съгласно която по отношение на личния състав на ГД
„Охрана" субсидиарно се прилагат разпоредбите на част трета, глава седма-дванадесета от ЗМВР, т. е. по
отношение на служителите в териториалните звена на дирекцията, приложение намира и чл.178, ал.1, т.5,
попадащ в глава седма, раздел VI на закона.
На основание чл.393, ал.3 от ЗСВ законодателят е уредил материята с подзаконов нормативен акт, а
именно с Наредба №Н-3 от 24.08.2022 год. на Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр.72 от 09.09.2022 год., в
сила от 01.01.2023г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност на служителите в ГД „Охрана" и териториалните й звена.
Съгласно чл.40, т.1 от Наредбата размерът на полагащото се допълнително възнаграждение за всеки
служител се определя в процент от максималния размер, определен в заповедта на министъра по чл.38 от
Наредбата, като при оценки 5 и 6 е 100% от определения максимален размер.
Със Заповед №ЧР-06-80/11.12.2023 год. на Министъра на правосъдието е определен максимален размер
за изчисляване на това допълнително възнаграждение на служителите в ГД „Охрана" и териториалните й звена за
отчетен период от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год., в размер на 608,00 лв. С карта за оценка на постигнати
1
резултати в служебната дейност (Приложение №1 към чл. 23), за конкретния отчетен период заявява, че е оценен
с оценка „Отличен 6 (шест)“, като се е запознал с нея лично срещу подпис на 01.06.2023 год. Следователно счита,
че следва да му се изплати сумата 608 - 60,80 = 547,20 лв., на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ данъчната ставка е
10 на сто върху данъчната основа.
Твърденията на ответника, че не се формира допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейност на служители с прекратено служебно ПО намира за неоснователни. В случая на него вече му
е формирано това възнаграждение, оценен е с карта за оценка и се е запознал с нея. Датата, на която е издадена
заповедта на министъра за определяне на точният размер на допълнителното възнаграждение, намира, че е
ирелевантна, тъй като в чл.179, ал.3 от ЗМВР няма законов срок. Според върховните съдии тази норма е
безусловен законов императив и само министърът може да издава тази заповед без да делегира това свое право
другиму. Общоизвестен е факта, че точно тогава (през м.юни 2023 год.) станала смяната на министъра на
правосъдието и по обективни и субективни причини тази заповед е издадена на по-късен етап.
По отношение на предпоставките за оценяване на служителите в териториалните звена на ГД „Охрана“, в
качеството му на оценяващ ръководител по смисъла на чл.16 от Наредбата пояснява, че отлично познава
условията и реда за формиране на оценката и кои служители подлежат на оценяване.
В тази връзка, опровергавайки ответника, че не му дължи това възнаграждение, изтъква факта, че чл.28,
ал.2 от Наредба Н-3 гласи : „При прекратяване на служебното правоотношение служителят не се оценва, ако има
действително отработени по-малко дни от половината работни дни за съответния отчетен период". Същото
условие за неоценяване се отнася и за служители, които са отсъствали от работа повече от половината работни
дни, независимо от причините - болнични, отпуск и др. Тоест ако даден служител е работил повече от половината
работни дни за периода на оценяване до момента, в който му е прекратено правоотношението, то той също ще се
оценява и му се дължи възнаграждение. Той действително е отработил /служил/ в ГД „Охрана“ през целия
отчетен период.
Счита, че отказът на ответника да му изплати ДВПРСД е основан на чл.41, т.3 от Наредбата, която е
относително определена гражданско-правна норма и е доразвита от правоприложителя в чл.28, ал.2 от същата.
Недължимостта на това възнаграждение има връзка единствено по отношение на института на погасителната
давност. Според чл.111, б.„а" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. Това право според повечето съдебни състави се
погасява с изтичането на тази погасителна давност, считано от датата на прекратяване на служебното
правоотношение - в случая това е 30.06.2023 год.
Не претендира за лихви върху вземането и за адвокатско възнаграждение, въпреки че положил много
труд във връзка с некоректните финансови отношения на бившия му работодател.
Моли съда, да постанови съдебно решение, с което ответникът Главна дирекция „Охрана" да бъде
осъдена да му заплати сумата от 547,20 лв., представляваща възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейност, на основание чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 и ал.3 от ЗСВ.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника Главен комисар
Георги Жеков – Главен директор на ГД“Охрана“-гр.София, в който счита, че така предявената искова молба
срещу ГД“Охрана“ е допустима. По отношение на нейната основатеност я оспорва изцяло по основание и размер,
тъй като в чл.41, т.3 от Наредба №Н-3 от 24.08.2022 год. за условията и реда за формиране и изплащане на
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в ГД“Охрана“ и
териториалните й звена е посочено, че допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната
дейност не се формира при прекратяване на служебното правоотношение. При съобразяване на тази разпоредба и
предвид факта, че към 11.12.2023 год. - датата на издаване на заповедта от министъра, ищецът е с прекратено
служебно правоотношение, то за същия не се формира допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейност. Затова и на ищеца И. М. не се следва изплащане на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност. По тези съображения моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично като поддържа
исковата си претенция. Счита, че тя е основателна и доказана и моли съда да я уважи, като подробни
съображения излага в представените по делото писмени бележки. Намира, че пряко доказателство за изясняване
2
на факта, че ГД“Охрана“ му дължи изплащане на възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност
са нормите на чл.28, ал.2 от Наредба №Н-3, която предвижда, че при прекратяване на служебното
правоотношение служителят не се оценява, ако има действително отработени по-малко дни от половината
работни дни за съответния период. Той е оценен, тъй като е отработил всичките работни дни. Позовава се и на
текста на чл.46 на същата Наредба, според който направено възражение от служител срещу изготвената му
оценка на служебната дейност, не спира формирането и изплащането на допълнителното възнаграждение, т.е.
дори и възражението на служителя не може да спре изплащането на тази сума.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, но чрез процесуалния си представител Павлина
И.ова сезира съда с писмено становище вх.№3281/22.03.2024 год., в което последната след като изтъква, че не
може лично а присъства в съдебно заседание на 27.03.2024 год., не възразява да се даде ход на делото. Оспорва
исковата молба като неоснователна и поддържа отговора на исковата молба. В случай, че съдът даде ход на
делото по същество, моли да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на И. М. срещу
Главна дирекция „Охрана“ като неоснователна и недоказана с всички произтичащи от това законни последици.
Първоинстанционният съд като взе предвид становището на ищеца и процесуалния представител на
ответника, изразено в хода на делото, прецени събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Страните не спорят, че със Заповед №ЧР-06-46 от 16.06.2023 год. Министъра на правосъдието, на
основание чл.393, ал.2 от ЗСВ във връзка с чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, чл.8, ал.2, т.1 от Правилника за устройството
и дейността на Главна дирекция „Охрана“ и заявление рег.№994/01.06.2023 год. от инспектор И. С. М. е
прекратил служебното правоотношение на държавния служител инспектор И. С. М. – инспектор I степен – охрана
на сгради в Областно звено „Охрана-Ловеч“ при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, по
собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, на основание чл.234,
ал.1, ал.4, ал.8 и ал.9 от ЗМВР, на служителя да се изплатят следните обезщетения : еднократно парично
обезщетение за прослужени 15 години, 9 месеца и 28 дни – 8 брутни месечни възнаграждения в размер на
23 553,60 лева; обезщетение за неизползвани 36 дна платен годишен отпуск за 2022 година в размер на 5 127,78
лева; обезщететие за неизползвани 20 дни платен годишен отпуск за 2023 год. в размер на 2 848,77 лева. Сумата
следвало да бъде изплатена след приспадане на дължимите данъци. Екземпляр от заповедта е връчена срещу
подпис на служителя И. С. М. на 30.06.2023 год.
За да претендира допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност ищецът се
позовава на Заповед №ЧР-06-80/11.12.2023 год. на Министъра на правосъдието, с която е определен максимален
размер за изчисляване на това допълнително възнаграждение на служителите в ГД „Охрана" и териториалните й
звена за отчетен период от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год., в размер на 608,00 лв. Предвидено е конкретните
размери на допълнителното възнаграждение да се определят в процент от сумата по т.1, съответстващ на
утвърдената крайна оценка на професионалната дейност на отделния служител, съглано Наредбата за условията и
реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната
дейност на служителите в Главна дирекция „Охрана“ и териториалните й звена, при спазване на условията,
регламентирани в нея.
Като доказателство по делото е представена карта за оценка на постигнати резултати в служебната дейност
рег.№1147/26.06.2023 год., с оценяващ ръководител Началник ОЗ „Охрана“-гр.Ловеч, от която е видно, че на
оценявания служител И. С. М., с месторабота ОЗ“Охрана“-гр.Ловеч, с период на оценяване от 01.12.2022 год. до
31.05.2023 год. е поставена крайна оценка „Отличен 6 (шест)“. В същата карта е посочено, че ищецът е получил и
индивуална парична награда ЧР-03-93/16.12.2022 год. на Министъра на правосъдието. Оценяваният служител се е
съгласил с така постановената му оценка на 01.06.2023 год., срещу подпис.
Със заявление вх.№15020/28.12.2023 год. ищецът като бивш инспектор I степен „Охрана на сгради“ в
Областно звено „Охрана-Ловеч“ е сезирал Главен комисар Георги Жеков – Главен директор на ГД“Охрана“-МП с
искане, на основание чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР, а му бъде изплатено допълнително възнаграждение за постигнати
резултати в служебната дейност в ГД“Охрана“ за отчетен период от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год., през който
период е бил служител в ОЗ“Охрана“-гр.Ловеч. Навел е твърдения, че със Заповед №ЧР-06-80/11.12.2023 год. на
Министъра на правосъдието е определен максимален размер за изчисляване на това допълнителновъзнаграждение
3
на служителите в ГД“Охрана“ и тероториалните й звена заотчетния период, който е в размер на 608,00 лв.
Съгласно чл.40, т.1 от Наредба №Н-3 от 24.08.2022 год., издаден от Министъра на правосъдието, обн.ДВ, бр.72 от
09.09.2022 год., в сила от 01.01.2023 год., размерът на допълнителното възнаграждение при оценка 5 и 6 е 100%
от максималния размер, определен в заповедта по чл.38 от Наредбата. С карта за оценка на постигнати резултати
в служебната дейност /Приложение №1 към чл.23/ за конкретния отчетен период е оценен с оценка „6“ и се е
запознал с нея срещу подпис, т.е. счел е, че следва да му се изплати сумата 547,20 лв., на основание чл.48, ал.1 от
ЗДДФЛ данъчната ставка е 10 на сто върху данъчната основа. Твърди, че разпоредбите на чл.40 от Наредбата
имат императивен характер и предвиждат, че полагащото се допълнително възнаграждение е за всеки служител, в
зависимост от получаната оценка за съответния период. Кога е издадена заповедта на министъра за размера му,
нямало значение, тъй като в чл.179, ал.3 от ЗМВР няма законов срок. Това възнаграждение му се дължало, тъй
като безпорно е бил в служебно правоотношение сГДО до 30.06.2023 год. и не попадал в хипотезата на чл.41, т.3
във връзка с чл.28, ал.2 от Наредба №Н-3/2022 год.
Помолил е да му бъде изпратено копие на „Карта за оценка на постигнати резултати в служебната
дейност“ /Приложение №1 към чл.23/, с която е оценен за отчетен период от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год. на
посочен от него адрес в гр.Ловеч.
Постъпил е отговор №219/10.01.2024 год. от Главен директор на ГД“Охрана“ Главен комисар Георги
Жеков до И. С. М. във връзка със заявлението му с вх.№15020/28.12.2023 год. по описа на ГД“Охрана“, в което
посочва, че видно от архивното му лично кадрово дело му е изготвена карта за оценка на постигнати резултати в
служебната дейност, с рег.№1147/26.06.2023 год., съгласно чл.23 във връзка с чл.16 от Наредба №Н-3 от
24.08.2022 год. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати
резултати в служебната дейност на служителите в ГД“Охрана“ и териториалните й звена, за първи отчетен период
от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год., с оценка на служебната дейност „Отличен (6)“, с която е запознат на
01.06.2023 год.
На основание чл.393, ал.2 и ал.3 от ЗСВ във връзка с чл.179, ал.3 и чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР, чл.8, ал.1 и
ал.2, т.4, пр.второ от правилника за устройството и дейността на ГД“Охрана“ и чл.38 от Наредба №Н-3 от
24.08.2022 год. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати
резултати в служебната дейност на служителите в ГД“Охрана“ и териториалните й звена, Министърът на
правосъдието е издал Заповед №ЧР-06-80/11.12.2023 год., в която е определил максималния размер за
изчисляване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите от
ГД“Охрана“ и териториалните й звена за отчетен период от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год. в размер на 608
лева.
Към 11.12.2023 год. И. С. М. е с прекратено служебно правоотношение и съгласно чл.41, т.3 от Наредба
№Н-3 от 24.08.2022 год. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност на служителите в ГД“Охрана“ и териториалните й звена –
допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност не се формира на служители с
прекратено служебно правоотношение.
Предвид изложеното на И. С. М. е отговорено, че не следва да му се изплати допълнително
възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност.
ПО ОСЪДИТЕЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.178, АЛ.1, Т.5 ОТ ЗМВР ВЪВ ВРЪЗКА С
ЧЛ.393, АЛ.2 ОТ ЗСВ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА СУМАТА В РАЗМЕР НА 547,20 лева.
При наличието на тези писмени доказателства, съдът намира, че предявеният от И. С. М. против
ГД“Охрана“-МП иск с правно основание чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ, за заплащане
на сумата в размер на 547,20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейност, е неоснователен и недоказан. Основанията затова са, че безпорно между страните е
съществувало валидно сключено служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
охрана на сгради в Областно звено „Охрана-Ловеч“ при ГД“Охрана“ към министъра на правосъдието, което е
прекратено по силата на издадена от Министъра на правосъдието Заповед №ЧР-06-46/16.06.2023 год., по негово
собствено желание. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена на служителя на
30.06.2023 год., от която дата следва да се счита и за прекратено служебното правоотношение между държавния
служител и неговия работодател. В самата заповед са посочени дължимите на служителя обезщетения, които са
4
му изплатени след приспадане на дължимите данъци.
Изрично в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е посочено, че тя подлежи
на обжалване съгласно чл.231 от ЗМВР, по реда на АПК, пред Административен съд-гр.София в 14-дневен срок
от съобщаването й. Тоест след като се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
издаден от овластен със закон за това орган, какъвто в конкретният случай е Министъра на правосъдието, то всяка
заинтересована страна, на която непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, е следвало да го
обжалва по начина и пред компетентния орган в законният 14-дневен срок от съобщаването й – до 14.07.2023 год.
След изтичането на този срок всякакви други претенции, включително и за заплащане на допълнително
възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност, са изцяло неоснователни и несвоевременно
предявени, тъй като не е налице съществуващо в правния мир служебно правоотношение между И. С. М. и
ГД“Охрана“ към министъра на правосъдието.
Действително разпоредбата на чл.393, ал.3 от ЗСВ предвижда, че условията и редът за формиране и
изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в
Главна дирекция „Охрана“ и териториалните й звена се определят от наредба на министъра на правосъдието. В
случая това е Наредба №Н-3 от 24.08.2022 год. за условията и реда за формиране и изплащан ена допълнителното
възнаграждание за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Охрана“ и
териториалните й звена, издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр.72 от 09.09.2022 год., в сила от
01.01.2023 год., с която се определят условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност на конкретно посочени държавни служители, както и съгласно чл.1,
ал.1, т.3 на лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция „Охрана“ и териториалните й звена.
Текстът на чл.1, ал.2 на Наредбата предвижда, че формирането и изплащането на допълнително възнаграждение
за постигнати резултати в служебната дейност се извършват чрез оценка дейността на служителите. В Раздел V
озаглавен „Определяне на размера на допълнителното възнаграждение на служителите“ е конкретно посочен
начинът на определяне размерът на полагащото се допълнително възнаграждени еза всеки служител, като видно
от чл.38 е, че максималният размер за изчисляване на допълнителното възваграждение за постигнати резултати в
служебната дейност се определя за всеки отчетен период със заповед на министъра на правосъдието или
упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно чл.41, т.3 на Наредбана допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност е се формира при прекратяване на служебното или трудовото
правоотношение на служителя. Изхождайки от този императивен текст на цитирания подзаконов нормативен акт,
съдът счита, че в случая правилно ответникът, в качеството си на работодател на ищеца не е формирал
допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност, тъй като безпорен факт по делото
е, че служебното правоотношение на държавния служетел И. С. М. е прекретано по негово собствено желание, в
който смисъл му се дължи единствено изплащането на следващите се обезщетения по чл.234, ал.1, ал.4, ал.8 и ал.9
от ЗМВР, но не и допълнително възнаграждение за постагнати резултати в служебната дейност. Затова и
позоваването от страна на ищеца на издадената от Министъра на правосъдието Заповед №ЧР-06-80/11.12.2023
год. е изцяло ирелевантно и неотносимо за неговия конкретен случай, тъй като тази заповед важи занапред и е
относима единствено и само за лицата, работещи на трудово правоотношение в Главна дирекция „Охрана“ и
териториалните й звена, но не и за лица, които към датата на издаването й – 11.12.2023 год. вече са с прекратено
служебно правоотношение, в каквато хипотеза е И. С. М..
Следователно след като в хода на проведеното исково производство и предвид разпределената
доказателствена тежест на подлежащите на доказване факти, в съответствие с чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, ищеца при
условията на пълно и главно доказване не установи фактите, на които основава своите искания или възражения,
на основание чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на процеса разноски на ищеца не се дължат, като такива той не е претендирал и в исковата
молба.
От своя страна ответникът не е сезирал съда с искане за заплащане на съдебно-деловодни разноски, не е
представил на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в настоящата
съдебна инстанция, в съответствие с изискванията на чл.80 от ГПК, което е основание за съда да не му присъжда
5
такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от адв.И. С. М., ЕГН-**********, с адрес : от гр.******, офис 5 против Главна
дирекция „Охрана“-МП, ЕИК : *********, със седалище и адрес : гр.София, ул.“Майор Георги Векилски“№2,
осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ, за заплащане на
сумата в размер на 547,20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6