РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Пловдив, 20.04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря П. Д., като разгледа докладваното от Председателя административно
дело № 116 по описа
за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на С.Ю.З.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед
№ 20-0438-000184 от 24.12.2020 г., издадена от началник
сектор към Трето районно управление при Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда, алтернативно намаляване
срока на административната принуда. Жалбоподателят не оспорва факта на
извършеното административно нарушение, но намира че предвид смекчаващи
обстоятелства мярката се явява несъразмерно тежка.
3. Ответникът - от началник
сектор към Трето РУ при ОДМВР - Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № АА946748/24.12.2020
г. от Б.А.В.– командир на отделение в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, в който е
отразена следната фактическа обстановка: На 24.12.2020 г., около 02:39 часа, в
гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ - № 37, в посока юг – север, като
водач на лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № РВ****КР /лична собственост/
управлява под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“,
с фабр. № ARDM-0246, който отчел 0,85 % промила на хиляда в издишания въздух на
водача. Издаден е талон за медицинско
изследване № 074525. Според протокол ПХЕ 781/29.12.2020г. пробата от водача
отчела 0,84 % промила на хиляда в
кръвта.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед №
20-0438-000184 от 24.12.2020 г. от началник сектор към Трето РУ при ОДМВР –
Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на оспорващият е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на сектори/групи в РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от
ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
Видно от заповед №
8121К-6075/30.04.2020г. на министъра на вътрешните работи, длъжностното лице,
издало оспорения административен акт, е назначено на поста началник сектор „Охранителна
полиция“ към Трето РУ при ОДМВР – Пловдив.
ІV. От правна страна:
9. Описаните в АУАН № АА946748/24.12.2020 г. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът
е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, мярката се
прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи;
Посочените нарушения са алтернативни
и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена
съответната принудителна административна мярка.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл. 22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
10. Обсъденият правен режим и
установената по делото фактическа обстановка налагат извода, че процесната
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
процесуалните правила и материалноправните разпоредби.
При настоящата законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено
по надлежен ред управление на моторно превозно средство от водач под
въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушението
следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица. По смисъла на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на
място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача
е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ.
В случая,
няма спор между страните, че оспорващия е бил тестван с техническо средство и медицинско изследване, като
установената концентрация на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда. При това положение по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и за това нарушение законосъобразно му е наложена административна принуда.
До решаване
на въпроса за отговорността на оспорващия, но за не повече от 18 месеца, именно
принудителната мярка ще бъде валидното правно основание за отнемане на
свидетелството за управление.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Оспорената заповед има самостоятелни
правни последици, различни от административния акт, с който се установява
нарушение и се налага административно наказание. С налагането на подобни мерки
се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство
за реализиране на правна отговорност. За разлика от режима на административното
наказване, в случая законодателят не е предвидил при определяне размер на
мярката да се взимат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Срокът на
мярката е законово определен, поради което не подлежи на корекция от страна на
контролния орган и съда.
Управлението
на моторно превозно средство, след употреба на алкохол, се характеризира с
изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от
закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на
административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността
нарушителя да извърши други подобни нарушения. Възможността за ограничаване на
правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17,
ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат
защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на
други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на
обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция
на действащия правов ред.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ю.З., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу заповед № 20-0438-000184 от 24.12.2020 г., издадена от началник сектор
към Трето районно управление при Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: