РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502103 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Община- гр.Пловдив
против решение № 261837/28.06.2021г. по гр.д.№ 5167/2020г. на ПдРС, ХVІ гр.с. в частта, с
която общината е осъдена да заплати на въззиваемата К. П. П. сумата от 4000 лева-
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- счупване на
лява раменна кост в резултат на инцидент от дата 25.08.2019г., настъпил в гр. Пловдив, на
тротоара на бул. „Копривщица“, между главно и локално платно от западната страна на бл.
№ 14-16, при който въззиваемата се спънала на компрометирана от корени на дървета
троатоарна настилка и паднала, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на делото- 15.05.2020 г. до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се
сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при неправилна преценка и непълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че тротоарът е бил достатъчно широк, за да
може пострадалата да мине по гладка настилка, а не там където плочките са били разместени
от корените на чинар. Не били отчетени характеристиките на дървото, коренната му
система, алтернативно се твърди съпричиняване от страна на пострадалата. Иска се
цялостна отмяна на решението в обжалваната му част или алтернативно намаляване на
присъденото обезщетение.
От К.П. е подаден писмен отговор на въззивната жалба на Община- гр.Пловдив, с
1
който се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел иска за обезщетение за
основателен. Твърди се, че няма обективни причини, поради които тротоарната настилка да
не е била поддържана в изправно състояние. Иска се потвърждаване на решението в
обжалваната част.
От К.П. също е подадена въззивна жалба против горепосоченото решение в частта, с
която искът й за обезщетение е отхвърлен за разликата до пълния предявения размер от 8000
лева. Твърди се, че РС неправилно е преценил претърпените от нея болки и страдания. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер.
От общината е подаден отговор на въззивната жалба от К.П., с който се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба против решението в частта, с която искът е
уважен до размер от 4000 лева.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 5167/2020г. на ПдРС, ХVІ гр.с. е образувано по искова
молба от К. П. П. против Община- гр.Пловдив, с която е предявен иск с правна
квалификация по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответната община да й заплати
сумата от 8000 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- счупване на лява раменна кост в резултат на горепосочения инцидент. В исковата
молба се твърди, че на 25.08.2019г. в ранния следобед К.П., заедно с внучката си и дъщеря
си, се движели по тротоара, находящ се между главно и локално платно на бул.
„Копривщица“, източно от ж.п. линията. Тротоарната настилка около всички дървета по
протежение на булеварда била компрометирана от клоните им, което налагало
придвижването с особено внимание. При преминаване покрай едно от дърветата плочката,
на която стъпила, хлътнала и се спънала в следващата, която останала по- високо. Паднала
на лявата си ръка, изпитала силна болка, плачела, дъщеря й и внучката й се уплашили.
Извикали линейка, която я откарала в спешна хирургия, където се установило, че в резултат
от удара била счупила горния край на раменната си кост. Ръката й била гипсирана в
продължение на 45 дни, като приемала болкоуспокояващи лекарства. След свалянето на
гипса се наложило да бъдат проведени рехабилитационни процедури, но болките не
отшумявали. И към момента ръката й не била възстановена напълно. Този инцидент довел и
до други неблагоприятни последици за здравето й, защото ищцата била инвалид със 71 %
трайно намалена работоспособност, поради ампутация на пръстите на дясната ръка. След
счупването не била в състояние да се обслужва, което нарушило ритъма й на живот и я
направило зависима от близките й.
С подадения от Община- гр.Пловдив отговор на исковата молба иска е оспорен
изцяло като неоснователен. Твърди се, че К.П. се опитвала да черпи права от свое
неправомерно поведение и искът й представлявал злоупотреба с право, защото се създавала
изкуствена хипотеза за носене на отговорност за недостатъци в инфраструктурата. На
мястото на инцидента била направен оглед от специалисти, които не установили нередности
по тротоара, нито пък повдигната коренова система. Обходи за проверка на състоянието на
дърветата се правели периодично от служители на общината и в района не били установили
2
дървета в лошо състояние. За дърветата „чинари“ било характерно, че корените им се
разполагали и над повърхността, като това била причината за навдигане на тротоари.
Отрязването на корените обаче влошавало общото състояние на дървото и това се прилагало
рядко и внимателно. Освен това, пострадалата била на възраст, когато костите й ставали
чупливи, поради загубена костна плътност. Нямало доказателства за настъпили усложнения
и нямало хирургична интервенция.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелките Р.К. /дъщеря на К.П./, П.В.
/ без родство/ и Д. Т., работеща в ОП“Градини и паркове“ на длъжността ландшафтен
архитект. Първата свидетелка сочи, че на 25.08.2019г. майка й дошла на гости и към 13- 14
часа излезли на разходка, заедно с детето на свидетелката. Тръгнали към бул.“Свобода“, а на
връщане вървели по тротоара на бул.“Копривщица“. П. и внучката й вървели напред, а
свидетелката зад тях, защото тротоарът не бил достатъчно широк. Пред блока на
свидетелката майка й се спънала на разместена от корените на дърво плочка и политнала
напред. Паднала на рамото си. В първия момент не можела да си поеме въздух. Помогнала
им съседка на свидетелката, за да я изправят. Извикали линейка и в болницата след
извършен преглед и снимка се установило счупване на рамото, което било обездвижено за
45 дни. В началото съпругът й помагал да се обслужва, вечер идвала и дъщеря й. Около три
месеца К.П. изпитвала болка, след свалянето на гипса ходела на рехабилитация. И към
датата на разпита на свидетелката майка й още усещала дискомфорт при резки движения.
Свидетелката П.В. е съседка на първата свидетелка. Познава и майка й. На
25.08.2019г. свидетелката се връщала от магазина. Вървяла по същия тротоар на
бул.“Копривщица“. К.П., дъщеря й и внучката й вървели срещу нея по тротоара. В един
момент свидетелката видяла, как П. пада. В. й помогнала да стане. Жалбоподателката
изпитвала силна болка, много я боляло рамото. Извикали линейка и свидетелката си
тръгнала. Тротоарът нямал равни плочки, тъй като те били разбити от корените на дървото.
Придвижването било много трудно. Тротоарът бил широк около два метра. След това
свидетелката питала Р.К. как е майка й. Разбрала, че лявата й ръка била обездвижена, след
три месеца ходела и на раздвижвания. Тротоарът бил увреден от дърветата, за да се премине,
трябвало да се заобиколят корените и да се слезе на пътя. Инцидентът станал до блок 14- 16.
Свидетелката Д.Т. сочи, че извършили обход на мястото и установили, че имало
липсвали плочки от корени, но тротоарът бил широк и можело да се мине покрай корените,
където оставало около метър, метър и половина разстояние. Имало липсващи плочки, които
били с размери 33/33 см., но не и разместени и надигнати. Нямало възможност корените да
бъдат отрязани, защото дървото можело да изсъхне и да падне. Нямало практика да се
поставят сигнални табели за неравности по тротоара. Всички дървета около тези блокове
били чинари и повдигали плочки с корените си.
По делото на ПдРС е представена и приета медицинска документация относно
здравословното състояние на К.П. преди и след инцидента- резултати от рентгеново
изследване, амбулаторни листове, ЕР на ТЕЛК № 1545/08.05.2014г. за 75 % трайно намалена
работоспособност. Прието е и заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д- р Д.М.
3
относно вида и механизма на травмата, претърпените болки и страдания, както и
възстановителния период. В заключението е отразено, че в резултат от счупването на лявото
рамо е възникнало трайно затруднение за самообслужване на пострадалата през период от 2-
3 месеца, като причина за това била и инвалидността на другата й ръка. Травмата довела до
болки и страдания, които намаляли бавно във времето. Вещото лице сочи, че към момента
на извършения от него преглед лявата раменна става на К.П. е с напълно възстановени
движения. Тя нямала заболявания на костната система- остеопороза, нито преди, нито след
инцидента. Прието е и заключение по допълнителна СМЕ, изготвено от вещо лице д- р А.Н.,
съгласно което костната плътност при К.П. е нормална за възрастта и не се установяват
странични действия, засягащи костната плътност в резултат от проведеното медикаментозно
лечение на хипертония.
Безспорно е, че бул.“Копривщица“, ведно с тротоарите по него, са общинска
собственост, като това произтича и от разпоредбата на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата,
съгласно която „местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване,
които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските
пътища или с улиците“. Също така в чл.31 от Закона за пътищата е предвидено, че
„изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините“. От показанията на първите две свидетелки непротиворечиво се установява, че
счупването на лявото рамо на К.П. е в пряка причинно- следствена връзка със спъването й в
неравност на тротоара на бул.“Копривщица“- разместена и надигната плочка от корените на
дърво, стопанисвано също от общината, чрез ОП“Градини и паркове“. От показанията на
свидетелките, включително и свидетелката Д.Т., се установява също така, че това не е
изолирано явление, като причината за това е специфичната коренова система на чинарите.
Предприетите от Община- гр.Пловдив действия по поддържане на озеленяването- сключени
договори за паспортизация на зелените площи, извършени обходи за състоянието на
дървесната растителност, проследяване на физиологичното състояние на дърветата и др. не
са довели до предприемане и на адекватни действия по поддържане на тротоарната
настилка. Щом като корените на дърветата не могат да бъдат отрязани, а те компрометират
тротоарната настилка и нарушават нейната равна повърхност, би следвало да се
предприемат мерки трасето на тротоара да бъде променено или най- малкото да бъде
ограничено в зоната, в която корените се надигат над повърхността му, чрез поставяне на
подходящи бордюри или други елементи. Очевидно в случая от общината не е положена
достатъчна грижа за поддържане на тротоара във функционална изправност. Както се сочи и
в мотивите към Решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018г., IV г.о., ГК
„Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата“. Също
така в мотивите към Определение № 873 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2016 г., III
г.о. се приема, че „вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както е в наказателното право, където вината и нейната форма подлежи на
доказване), а неполагане на дължимата грижа, в частност и несъобразяване на поведението с
изискването за добросъвестност“. В случая е налице причиняване на вреда поради
неполагане на дължимата грижа за поддържане на тротоара в състояние, годно за
безопасното му ползване.
Съдът не възприема довода на жалбоподателя- ответник по иска, че К.П. не е
проявила достатъчно внимание и не е съобразила движението си с наличието на изпъкнали
корени на дървета. Корените са изпъкнали неравномерно по широчина на тротоара и не
еднакво високо, като разместват плочките в неправилен периметър около стъблото и в
различна степен и конфигурации. Както сочи свидетелката Р.Ки., непосредствено преди да
се спъне майка й е стъпала на плочка, която пропаднала. Наличието на подвижни плочки
4
води и до момент на изненада, поради което и при проявено завишено внимание не е
изключено причиняването на травма на пешеходеца. Ето защо, като приема, че
претърпяната от К.П. травма е настъпила като пряка последица от бездействието на
общината по поддържане и обезопасяване на тротоарната настилка, съдът приема също
така, че травмата не е настъпила в резултат от проявена от пострадалата груба небрежност.
При съпоставка между показанията на първите две свидетелки и заключенията по
двете СМЕ се налага извода, че претърпените от жалбоподателката- ищец болки и страдания
се характеризират с висок интензитет в първия момент след инцидента и до обездвижване
на рамото. Претърпяната травма е неразместено счупване на горния край на раменната кост,
а общоизвестно е, че счупването на кост на крак или ръка е много болезнено. Липсата на
разместване ограничава до известна степен болката, но тя все пак е със значителна
интензивност. Впоследствие болките са отшумявали бавно. К.П. е изпитвала значителни
затруднения и в бита си, като това е продължило около 2- 3 месеца, както се сочи и в
заключението на в.л.Д.М.. Несъмнено тя е била травмирана и психически от изживения
стрес. От друга страна обаче следва да се отчете и обстоятелството, че търпените от нея
затруднения през периода на възстановяването са, освен по причина на инцидента от
25.08.2019г., също така и като кумулативен резултат от инвалидизацията й, заради
ампутацията на първи и пети пръсти на дясната ръка. Следва да се отчете и обстоятелството,
че е налице пълно възстановяване и от претърпяната травма няма неблагоприятни
последици за костната система на П.. Обезщетението в размер от 4000 лева е адекватно
спрямо претърпените болки и страдания, съобразено е както с техния интензитет, вид и
продължителност, така и с причините за тях. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено изцяло- както в частта, с която искът по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД е уважен до
размер от 4000 лева, така и в частта, с която е отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 8000 лева.
Съобразно с решението по делото, разноските на страните ще следва да останат в
тяхна тежест така, както са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваното по въззивна жалба от Община- гр.Пловдив, в
качеството й на ответник в първоинстанционното производство, и по въззивна жалба от К.
П. П., в качеството й на ищец в първоинстанционното производство, решение №
261837/28.06.2021г. по гр.д.№ 5167/2020г. на ПдРС, ХVІ гр.с. в частта, с която общината е
осъдена да заплати на въззиваемата К. П. П. сумата от 4000 лева- главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- счупване на лява раменна кост в резултат
на инцидент от дата 25.08.2019г., настъпил в гр. Пловдив, на тротоара на бул.
„Копривщица“, между главно и локално платно от западната страна на бл.№ 14-16, при
който въззиваемата се спънала на компрометирана от корени на дървета троатоарна
5
настилка и паднала, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
делото- 15.05.2020 г. до окончателното погасяване, както и в частта, с която искът по чл.49,
вр. чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 8000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6