№ 303
гр. Плевен, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20234400601031 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Н. И. – служебен защитник на
осъдения С. Ц. П., подадена срещу определение № 1175 от 23.11.2023 г.,
постановено по чнд № 2312/2023 година по описа на Районен съд-град
Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения С. Ц. П. да
изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 116/2023 г. по
описа на Районен съд-гр. Плевен и по нохд № 950/2023 г. по описа на Районен
съд-гр. Плевен, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим.
На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил определеното за изтърпяване
от осъдения по-тежко наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, с шест месеца лишаване от свобода, и е постановил той
1
да изтърпи наказание в размер на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения С. Ц. П. по-тежко наказание, фактически
изтърпяното от него наказание, наложено му по нохд № 950/2023 г. по описа
на Районен съд-Плевен, в размер на една година, осем месеца и двадесет и
осем дни, съобразно справка изх. № 4859 от 03.11.2023 г., изготвена от
Затвора-Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване срещу увеличаването на
определеното за изтърпяване от осъдения общо по-тежко наказание. Прави се
искане за изменение на съдебния акт, като бъде отменено приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на въззивния жалбоподател С. Ц. П. – адвокат Н. И..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е отчасти основателна.
Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по
нохд № 116/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и по нохд № 950/2023
г. по описа на Районен съд-Плевен, е правилно и законосъобразно, тъй като
деянията, предмет на тези наказателни дела, са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения С. Ц. П. по-
тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
с шест месеца лишаване от свобода е мотивирано от основния съд с
обстоятелството, че П. е извършил множество умишлени престъпления и
следователно е личност със завишена обществена опасност.
2
Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения
относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и
убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни
дела, например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и
решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната
престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените
престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за
извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите
отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не
ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства
поправително и възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат
единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния
жалбоподател по-тежко наказание. С. Ц. П. за непродължителен период от
време – от 26/27.07. 2022 г. до 30.08.2022 г., е извършил, при условията на
опасен рецидив, две умишлени престъпления от общ характер.Тези
фактически данни характеризират П. като личност със завишена степен на
обществена опасност и като човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за
извършване на престъпления. До момента са му налагани различни по размер
наказания лишаване от свобода, които обаче не са постигнали целите,
посочени в чл. 36 НК и по-специално личното му поправяне. Тези
обстоятелства обосновават извод, че е необходимо той да изтърпи едно по-
голямо по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства
поправително и възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления. Лицата, извършили две или повече престъпления, за
които са осъдени с една или повече присъди /какъвто е и С. Ц. П./ са с по-
висока степен на обществена опасност и постигането на максимален
поправително-възпиращ резултат спрямо тях обуславя и по-строгото им
санкциониране посредством увеличаване на определеното им общо
наказание. В аналогичен смисъл е и решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. №
113/2009 год., ІІІ н. о.
Освен това, при преценката дали да се приложи разпоредбата на член
3
24 НК като средство за постигане на целите на наказанието, и при
изграждането на обективна представа за личността на дееца, съдът не е
длъжен да съобразява само престъпленията, включени в съвкупността, а
следва да вземе предвид и доказателствата за степента на обществената
опасност на осъдения, включително и съдебното му минало. В този смисъл е
решение № 1 от 05.02.2021 г. по н. д. № 951/2020 г., ІІІ н. о.
Според настоящия състав на въззивната инстанция обаче, увеличаването
на определеното за изтърпяване от осъдения С. Ц. П. по-тежко наказание в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, с шест месеца
лишаване от свобода, е довело до налагане на явно несправедливо наказание.
Основание за този правен извод е обстоятелството, че на групиране по реда на
чл. 25, ал. 1, във връзка с член 23, ал. 1 НК подлежат само две присъди, както
и факта, че наказателно-правното положение на П. /целенасочено или не/ е
било влошено от прокуратурата, която е изготвила два отделни обвинителни
акта, въз основа на които са образувани нохд № 950/2023 г. по описа на
Районен съд-Плевен и нохд № 116/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен,
въпреки че деянията, предмет на тези наказателни производства, на практика
са осъществени при условията на чл. 26, ал. 1 НК – през непродължителен
период от време – на 26/27.08.2022 г. и на 30.08.2022 г., при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо
обжалваното определение следва да бъде изменено, като на основание член 24
НК, определеното за изтърпяване от осъдения по-тежко наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, бъде увеличено с три
месеца лишаване от свобода. С наказание в посочения размер ще бъдат
изпълнени целите по чл. 36 НК и в частност ще се въздейства поправително и
възпитателно върху осъдения.
В пределите на правомощията си по чл. 314 НПК въззивната инстанция
констатира, че първостепенният съд е допуснал нарушение на закона при
приложението на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, позовавайки се на справка
изх. № 4859 от 03.11.2023 г., изготвена от Затвора-Плевен.
Цитираната справка се отнася до наказанието, наложено на С. П. по нохд
№ 950/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, и от нея е видно, че той е
изтърпял изцяло наказанието в размер на една година лишаване от свобода.
4
От приложената на л. 18 от чнд № 2312/2023 г. по описа на Районен съд-
Плевен справка изх. № 5175 от 21.11.2023 г., изготвена от Затвора-Плевен, е
видно, че към 23.11.2023 г. П. е изтърпял три месеца лишаване от свобода от
наказанието, наложено му по нохд № 116/2023 г. по описа на Районен съд-
Плевен.
От двете справки става ясно, че към 23.11.2023 г. осъденият е изтърпял
изцяло наказанието в размер на една година лишаване от свобода, наложено
му по нохд № 950/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен и три месеца
лишаване от свобода от наказанието, наложено му по нохд № 116/2023 г. или
общо е изтърпял наказание в размер на една година и три месеца лишаване от
свобода, а не наказание в размер на една година, осем месеца и двадесет и
осем дни. Поради това обжалваното определение следва да бъде изменено и в
тази част.
В останалата част съдебният акт следва да бъде потвърден, тъй като не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, във връзка с
чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 1175 от 23.11.2023 т., постановено по чнд №
2312/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, като на основание член 24 от
НК, увеличава определеното за изтърпяване от осъдения С. Ц. П. по-тежко
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, с ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и постановява осъденият С. Ц. П. да изтърпи
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
ИЗМЕНЯ определение № 1175 от 23.11.2023 г., постановено по чнд №
2312/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, като на основание член 25, ал. 2
НК, ПРИСПАДА от определеното за изтърпяване от осъдения С. Ц. П.
увеличено по-тежко наказание в размер на една година и девет месеца
лишаване от свобода, фактически изтърпяното от него към 23.11.2023 г.
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, съобразно справка изх. № 4859 от 03.11.2023 г., изготвена от
5
Затвора-Плевен и справка изх. № 5175 от 21.11.2023 г., изготвена от Затвора-
Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6