Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.03.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1598
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260005 от 03.09.2020г., постановено по гр.д. №
789/2019 г. по описа на Районен съд – Р., с което е признато за установено, че Ф.И.Б.
дължи на „О.Б.“ ЕООД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД
сумата от 4 106,05 лв., представляваща неизплатено задължение по споразумителен
протокол от 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
12.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
341/12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 538/2019 г. по описа на Районен съд - Р..
Въззивникът Ф.И.Б. излага доводи за неправилност на обжалваното решение и
моли въззивния съд да отмени същото и да отхвърли предявеният иск. Претендират
се направените разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба, в
съдебно заседание процесуалният представител на „О.Б.“ ЕООД моли въззивния съд
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „О.Б.“ ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на Ф.И.Б., че дължи на „О.Б.“ ЕООД вземане в
размер на 4106,05 лв. по споразумителен протокол от 10.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 12.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 341/12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 538/2019 г. по описа
на Районен съд – Р.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от Ф.И.Б., в който взема становище за неоснователност на иска, като
излага съображения.
От представения
споразумителен протокол от 10.07.2019 г., който е подписан от страните по
делото се установява, че ответницата Ф.Б. е работила на длъжност
„Продавач-консултант“ в ищцовото дружество в магазин О. 1, находящ се в гр. С.З.**,
като за периода от 22.02.2019г. до 08.07.2019 г. са извършени 38 броя
инвентаризации на магазина, в резултат на които е установена липса на стоки на
стойност 4 106, 05 лв. От видеонаблюдението в магазина се установило, че
липсите се дължат на поведението на ответницата Ф.Б., която се е задължила да
възстанови на ищцовото дружество сумата от 4 106, 05 лв., представляваща
стойност на липсващи по нейна вина стоки в магазина за периода от 22.02.2019 г.
до 08.07.2019 г. Ответницата се е задължила да заплати горепосочената сума на 5
вноски по 821, 21 лв. с падежи 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 30.09.2019 г.,
31.10.2019 г. и 30.11.2019 г. Страните не оспорват положените подписи под споразумителния
протокол.
Видно от декларация
от 10.07.2019 г., ответницата Ф.Б. е декларирала, че е запозната с
констативните протоколи и с резултатите от извършените през периода от
22.02.2019 г. до 08.07.2019 г. инвентаризации в магазина, в който работи,
находящ се в гр. С.З.**, както и че й е известно, че в магазина има
видеонаблюдение и е запозната със записите от него за периода от 22.02.2019 г.
до 10.07.2019 г.
Видно от приложеното ч. гр.д. №
538/2019 г. на Районен съд -Р. в полза на „О.Б.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 341/12.08.2019 г. против Ф.И.Б. за вземане в размер на 4 106, 05
лв. по споразумителен протокол от 10.07.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението – 12.08.2019 г. до окончателното й изплащане
По делото не е
спорно, че на 31.07.2019 г. ответницата е подала сигнал до Районна прокуратура
- С.З.с вх. № 3111/2019 г., против С.Т.Н., в качеството ѝ на управител на
„О.Б.“ ЕООД, относно принуждаването й да подпише документи против нейната воля
и желание, като един от тези документи е именно процесния споразумителен
протокол. По делото са изискани и представени постановление на Районна
прокуратура - С.З.за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл. 143 НК и постановление на Окръжна прокуратура - С.З.за
отмяна на постановлението на РП-С.З., които не установяват релевантни за спора
факти.
По делото по реда на
чл. 176 ГПК във вр. чл. 177, т. 2 ГПК управителят на ищцовото дружество С.Т.Н.
е дала отговор на поставени от ответницата въпроси. С.Т.Н. посочва, че отношенията
ѝ с ответницата са били изцяло професионални, не са имали лични
отношения, а последната им среща е била на 10.07.2019 г. Посочва, че края на
зимата /има предвид
По делото е разпитана
като свидетел именно М.Й., която посочва, че с ответницата Ф.Б. работили в
ресторант А. преди години, а управителката на ищцовото дружество познава като
започнала работа в магазина. Установява се, че свидетелката Й. работила в
магазина около 10 дена и напуснала без предупреждение, като причината била, че
работила с колежка, която не я обучила, била напрегната, нямало условията да се
научи в магазина. Посочва, че устно била уведомила г-жа Н. за напускането, след
което си подала молбата за напускане. Налице е противоречие в показанията на
св. Й., тъй като посочва, че е напуснала без предупреждение, но пък била
уведомила управителката и пуснала молба за напускане. От всички доказателства
по делото обаче се установява, че св. Й. е напуснала без предупреждение и е
започнала почти веднага работа на друго място /така посочва тя в показанията
си, а и управителката на ищцовото дружество посочва по реда на чл. 176 ГПК, че Й.
не се явила на работа и не си изработила предизвестието/. Св. Й. посочва, че
управителката на ищцовото дружество отишла на новата ѝ работа докато работила,
като била придружена от „двама господина“ и ѝ предоставила да подпише
някакви документи, които тя не видяла и отказала да ги подпише. Поради това не
се установява какви документи са ѝ били предоставени да подпише /те биха
могли да бъдат и документи за оформяне на трудовоправната ѝ връзка с
ищцовото дружество/. Посочва, че не знае кога точно ответницата е напуснала
работа в ищцовото дружество, но се сеща, че един следобед ѝ звъннала по
телефона, плачела и ѝ казала, че напуснала. Тогава ответницата ѝ разказала
как влезли в магазина двама господина, взели ѝ телефона и я накарали да
подпише документи, след което ѝ казали да си ходи. Какви са тези
документи обаче не се установява по делото.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спогодбата е двустранен договор,
с който съобразно нормата на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един бъдещ спор. Договорът за спогодба е
самостоятелен, неформален и консенсуален договор и ответницата може да се
защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори нейната валидност. Основателността
на претенциите, въведени като предмет на спора, зависи единствено и само от
изпълнението на уговорките по това споразумение. Поради това в настоящия случай
не е необходимо да се обсъждат възраженията на Ф.И.Б. за причините, довели до
подписването от нейна страна на споразумителния протокол, тъй като те не
представляват възражения за нищожност или унищожаемост по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗЗД и поради това не влияят върху
действителността на изразената воля. За правото на ищеца като кредитор на
посоченото в спогодбата вземане е без значение характерът на действителните правоотношения
с длъжника.
В настоящия случай спогодбата е породила своите правни последици между страните относно
дължимостта на процесното вземане в размер на 4 106, 05 лв., което
ответницата е поела да заплати на „О.Б.“ ЕООД на 5 вноски по 821, 21 лв.
с падежи 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 30.09.2019 г., 31.10.2019 г. и
30.11.2019 г. По делото не са представени доказателства, че Ф.И.Б. е изпълнила поетите задължения
в уговорените срокове, поради което предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора Ф.И.Б. следва да заплати на „О.Б.“
ЕООД направените пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 620, 40 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260005/03.09.2020г., постановено по гр.д. № 789/2019 г. по
описа на Районен съд – Р..
ОСЪЖДА Ф.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „О.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.З*** направените пред въззивния съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 620, 40 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.