Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4053 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.2.“ ЕООД срещу Наказателно постановление №
431379-F366191/23.04.2019 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на въззивното дружество на основание
чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за това,
че на 25.10.2017 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна е
установено, че задължното лице „К.2.“ ЕООД не е
изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.08.2017 г.
– 31.08.2017 г. в законоустановения срок до 14.09.2017 г. СД по ЗДДС за
посочения период не е подадена към датата на съставяне на АУАН – нарушение по
чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на материалния
закон, доколкото наказващият орган не е приложил чл. 28 ЗАНН. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П. изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото
извършеното нарушение се установява от събраните по делото доказателства.
Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 25.10.2017 г. е била извършена проверка в информационния масив на ТД на
НАП - Варна, при която е установено, че въззивното дружество, като регистрирано
по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП Варна справка декларация по ЗДДС за месец
август 2017 г. в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 14.09.2017 г.
С оглед констатираното нарушение на 08.12.2017 г. до въззивното дружество
била изпратена покана за явяване в 7-дневен срок за съставяне на АУАН. Поканата
не била връчена. Същата била върната в ТД на НАП Варна, без да бъдат
удостоверени в известието за доставяне никакви обстоятелства, свързани с
невъзможността за връчване.
На 08.12.2017 г., в отсъствие на представител на въззивното дружество,
срещу същото бил съставен АУАН № F366191 за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, в
който било посочено, че на 25.10.2017 г. при проверка в информационния масив на
ТД на НАП – Варна е установено, че задължното лице „К.2.“
ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период
01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. в законоустановения срок до 14.09.2017 г.
На два пъти (22.02.2018 г. и 02.03.2018 г.) адресът на управление на
въззивното дружество бил посещаван от служители на ТД на НАП - Варна с оглед
връчване на акта, но никой не бил установен на адреса и с протокол от
02.03.2018 г. административнонаказателното производство било спряно на
основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. На 20.03.2019 г. – около една година след
съставянето на акта, последният бил връчен на М.И.Ж. – пълномощник на
въззивното дружество.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН.
На 23.04.2019 г., въз основа на акта, директорът на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП Варна издал обжалваното наказателно
постановление, като е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
акта, и приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5
от ЗДДС, като на основание чл. 179, ал. 1 от същия закон му наложил имуществена
санкция в размер на 500 лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните
по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.Р.К. и писмени
доказателства: 2 бр. известия за доставяне от 25.10.2017 г. и 08.12.2017 г.,
покана от ТД на НАП – Варна, справка от Търговския регистър, извлечение от
информационната система на НАП за подадени справки – декларации по ЗДДС от „К.2.“
ЕООД, 3 бр. протоколи, съставени от служители на ТД на НАП – Варна, заповед на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.Р.К. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в предвидения в чл. 34 ЗАНН
срок и съдържа формалните реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 ЗАНН.
НП също е издадено от компетентно длъжностно лице и съдържа формалните
реквизити, предвидени в нормата на чл. 57, ал.1 ЗАНН.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
нарушението, за което е била ангажирана отговорността на въззивното дружество,
е извършено.
С НП въззивното дружество е било санкционирано за нарушение по чл. 179 ЗДДС
вр. чл. 125, ал.5 от същия закон.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да е бил длъжен
да подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в определения в
закона срок за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е
длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период.
Съгласно ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е
периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да
подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия
член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани
лица и съвпада с календарния месец.
В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирано
по ЗДДС, както и че не е подало в законоустановения срок справка-декларация по
ЗДДС за месец август 2017 г. Следователно правилно е била ангажирана
отговорността на същото за нарушение по чл. 125, ал.5 ЗДДС.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
касае се за типично нарушение.
Съдът констатира, че НП е било издадено след изтичане на срока предвиден в
нормата на чл. 34, ал.3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал.6 ЗАНН допуска административно-наказателното
производство да бъде спряно само тогава, когато след щателно издирване
нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола, в
които е удостоверено, че адресът на въззивното дружество е бил посетен с цел
връчване на акт, но на него не било открито упълномощено лице. Съдът намира, че
двукратно посещение на адреса на управление на въззивното дружество в никакъв
случай не покрива изискването за щателно издирване, доколкото на първо място от
протоколите изобщо не става ясно кога (по кое време е посещаван адресът, макар
и такъв реквизит да е предвиден в протокола). Горното е от съществено значение,
доколкото се касае за посещение на офис на търговско дружество (предполага се
работно време). В тази връзка ако офисът е посетен извън работно време, е
повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. На следващо място щателно
издирване не е проведено, предвид това, че на данъчната администрация е бил
известен телефон и имейл адрес на въззивното дружество, като липсват каквито и
да било данни за направен опит за осъществяване на контакт чрез телефон или по
електронен път.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване на
съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на съобщения в
съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае административните
производства, а не и административнонаказателните
такива.
За да е налице "щателното издирване“, е необходимо наказващият орган
да е извършил всички възможни действия, които биха допринесли за установяване
на представител на дружеството. Издирвателните
действия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР, като служителите
на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат
АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено
към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице и
правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на
административнонаказателното производство по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН.
След като основанията за спиране на административнонаказателното
производство не са били налице, НП е издадено след изтичане на 6-месечния давностен срок от издаване на АУАН (в случая повече от
година и половина след съставяне на акта), регламентиран в чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два
признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност
от страна на надлежните органи. Давността се прилага служебно, като държавата
губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на
свой ред прави наказателното производство недопустимо. По подобие с
наказателното право, с изтичане на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на
отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир (в този
смисъл е Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд).
Следователно съдът намира, че поради погасяване на
административнонаказателната отговорност и недопустимост на производството
наказателното постановление следва да бъде отменено, а
административнонаказателното производство прекратено на основание чл. 84 ЗАНН
вр. чл. 334, т. 4 НПК (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. №
363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017
г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431379-F366191/23.04.2019 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на „К.2.“
ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: