РЕШЕНИЕ
№ 3649
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20223110105755 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: град *** срещу ***, ЕИК ***, ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД от за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2177,52 лева, незаплатено
обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на прослужени последни десет години от
трудовия стаж при един и същ работодател, ведно с мораторна лихва, за периода
01.05.2021г. - 08.05.2022г., в размер на 225,63 лева, ведно със законната лихва, от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
225.63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2021г. до
08.05.2022г. върху дължимото обезщетение в размер на 2177.52 лева.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
ищцата е работила в ***", към *** от 01.02.2013г. по срочен трудов договор
№***г., със срок на договора до *** г., с шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза
на работодателя, на длъжност „***" с място на работа - „***, от 01.08.2013г. до 04.02.2015г.
- в „***", след 04.02.2015г. до 01.01.2019г. - в „***", 01.01.2019г. - 08.07.2019г. - „***", а
след 08.07.2019г. - в „***" /според записванията в трудовата й книжка/ по безсрочно
трудово правоотношение, с основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 205,00
лева, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 38 %
1
върху основното, или по 1 % годишно, с платен годишен отпуск, в размер на двадесет дни
годишно, срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение - 30 дни, с
брутно трудово възнаграждение /към месец Март 2021г./ - 544, 38 лева. Твърди, че преди
това, от 01.11.2010г., до 01.02.2013г., работила в „*** гр. ***, като „***" в ***. Търговското
дружество било с капитал, собственост изцяло на ***. Трудовото й правоотношение със ***
било прекратено със заповед № ***г., на Ликвидатора на ***, считано от 01.02.2013г., на
основание чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ, поради „закриване на предприятието". Ищцата работила на
една и съща длъжност и в двете предприятия /по смисъла на параграф 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на Труда/, работила на едно и също работно място, едно и също
място на работа, като често обикаляла всички детски кухни в гр. Варна. Твърди, че
трудовият й стаж не е прекъсван, като веднага след прекратяване на трудовото й
правоотношение с търговското дружество, на същия ден вече работела в Общинското
предприятие. Твърди, че единствено формално бил променен работодателя й.
Заповед № ***г. на Директора на *** трудовото й правоотношение с ***" гр. ***
било прекратено, на основание чл. 327 ал. 1 т. 12 КТ, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и подадено от нея заявление, за прекратяване на трудовото й
правоотношение, на посоченото основание. В заповедта било посочено, че била „***" в ***
и че следва да й бъде заплатено обезщетение, в размер на 1088,76 лева, или две брутни
трудови възнаграждения, от по 544,38 лева всяко. По делото е представени *** от заседание,
проведено на ***г. по точка девета от дневния ред, на което са взети следните решения: 577-
9. На основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, чл. 154, ал.1 т.2 от ТЗ, във връзка с чл. 8, ал. 1,
т. 2 от Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на *** от
капитала на търговските дружества и по предложение на Кмета на*** с № РД ***г.
***прекратява чрез ликвидация ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр***.
На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл.52 от ЗОС и Наредба №26/18.11.2008 г., изм.
ДВ № 36/10.05.2011 г. на M3 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни
и здравните изисквания към тях и по предложение на *** с № РД ***г. ***, Създава ***" с
предмет на дейност-***. Със същото решение е приет Правилник за дейността на
предприятието и негов бюджет.
Според ищцата, по отношение на нея следва да бъде приложена хипотезата на чл.
123 ал.1, т.7 от КТ, при което се запазва трудовото правоотношение, а се променя
/преобразува/ Работодателят, вследствие на което трудовият й стаж не следва да се
прекъсва. Приема, че прекратяването на трудовото й правоотношение със „***, считано от
01.02.2013г. и сключването на ново ТПО, с ***", е само формално. Твърди, че работното й
място и трудовите й задължения са били абсолютно същите, материалните активи просто са
преминали от *** към ***. Дейността по осъществяването на детското хранене чрез
детските кухни на територията на ***, продължила вече чрез ***", като фактически
работата на всички продължила без промяна и на ***г. били на щат в ***, а на ***г. - в
***". Изразява становище, че списъчният състав от работещите също е прехвърлен в новото
общинско предприятие, по същия начин, както и самата тя, с прекратяване на трудовото
2
правоотношение със „*** и сключване на нов ТД с ***.
Твърди, че е депозирала молба до директора на ***, през м. Юли 2021г. да бъде
преразгледана заповедта за уволнението ми, в частта за размера на полагащото й се
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но й било отговорено, че няма право на по - голям размер
на обезщетението. Приема, че стажът й в ***, което е променило името и организационната
си форма, следва да е непрекъснат, от 01.11.2010г. до 01.03.2021г. или - над десет години,
което попада в хипотезата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при която дължащото й се
обезщетение, следва да е в размер на шест брутни трудови възнаграждения, а не само на две
такива. Твърди, че това обезщетение е следвало да й бъде изплатено до края на месец Април
2021г. като от 01.05.2021г до 08.05.2021г. деня предхождащ депозирането на ИМ,
претендира лихва за забава, в размер на 225, 63 лева, т.е. ответникът дължи на ищцата
сумата сумата от 2177, 52 лева, незаплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на
прослужени последни десет години от трудовия стаж при един и същ Работодател, ведно с
мораторна лихва, за периода 01.05.2021г до 08.05.2021г. в размер на 225,63 лева, ведно със
законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата, ведно със сторените от ищцата съдебно -деловодни разноски, по списък.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Ответникът поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се
оспорва, че ищцата е работила от 01.11.2010г. до 30.01.2013г. - датата на издаване на
Заповед №***г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като същото е прекратено,
считано от 01.02.2013г./ в ***- в ликвидация и е заемала в „*** длъжността „***". Не се
оспорва, че ищцата е работила в ***" при ***, от 01.02.2013г., като трудовото
правоотношение между *** и С. В. Д. е възникнало след сключването но трудов договор №
***г., считано от 01.02.2013г. и по силата, на който същата е била назначена на длъжността
„***".
Оспорва се, че ищцата е работила в продължение на минимум 10 години при един и
същ работодател, което да обоснова правото й на претендираното обезщетение. Твърди се,
че не е налице универсално правоприемство между двамата работодатели. Приемат, че
ищцата не е имала един и същ работодател, нито е работила в същата група предприятия
през последните 20 години, при които да е придобила 10 години трудов стаж..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат
изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С протоколно определение от 24.10.2022г. е прието за безспорно между страните,
че ищцата е работила на длъжност „*** от 01.11.2010г. до 01.02.2013г. по трудово
3
правоотношение със ***, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от
01.02.2013г. в ***, както и че е сключено ново трудово правоотношение с ***, което е
прекратено със Заповед № ***г. За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
е прието също, че размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за м.
март 2021г. е в размер на 544.38 лева, както и че ищцата е осъществявала трудовите си
задължения към „***и към ответното *** в една и съща сграда.
Между страните липсва спор по релевантните за решаване на спора факти, а
единствения спор е по приложение на правото спрямо тези норми и дали ответното
общинско предприятие може да бъде правоприемник по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 КТ на
акционерно дружество, което е осъществявало същите функции и последното е прекратено
чрез ликвидация.
Действително при преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие
на друго, включително прехвърляне на материални активи, трудовите правоотношения на
работниците не се прекратяват, а се запазват по силата на чл.123, ал.1, т.7 КТ както посочва
ответната страна. Верни са и съжденията в отговора на исковата молба и представените
писмени бележки, че в този случай не е необходимо оформяне на трудовите книжки по реда
на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, а в същите следва да се отбележи
преминаването от „стария“ работодател без да се изчислява трудов стаж. Издаването на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.02.2013г.
поради закриване на предприятието и назначаването на ищцата в ответното общинско
предприятие считано от същата дата, без да е било необходимо това не следва да се вменява
във вина на работника и да води до неблагоприятни последици за него.
Различните цели и организационна структура на *** и на ***не изключват
възможността за преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
включително прехвърляне на материални активи и запазването на трудовото
правоотношение при промяна на работодателя. Не съществува законова пречка дейност,
извършвана от *** да бъде преотстъпена или прехвърлена на ***, в който случай последното
ще стане работодател по отношение на работниците на търговското предприятие, които
осъществяват тази дейност.
От значение за разрешаване на спора по настоящето дело не е дали е издавана
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ***, дали е сключен
нов трудов договор между нея и ответното предприятие, дали ищцата е представяла
документ за медицински преглед при сключване на трудов договор с ***, както и дали са
различни целите и организационната форма на „стария“ и „новия“ работодател на ищцата. В
подкрепа на това е и факта, че макар *** да е специализирано звено на *** и второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, то също е работодател, доколкото самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Преценката дали е налице запазване на трудовото правоотношение по смисъла на
чл.123, ал.1, т.7 КТ зависи единствено от посочените в диспозитива на цитираната норма
елементи на нейния фактически състав. В случая преценката дали трудовото
4
правоотношение се е запазило зависи от това дали е налице преотстъпване или прехвърляне
на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
В конкретния казус не е спорно между страните, че „***и ответното ***имат един и
същ предмет на дейност – приготвяне на храната за деца от 10 месечна до 3 годишна
възраст, като дейността е извършвана от търговското дружество до прекратяването му с
ликвидация и след това същата дейност, при ползване на същите материални активи е
продължена от създаденото за целта ***. В едно и също заседание на ***, проведено на 26,
27.07.2012г. са приети последователни решения за прекратяване чрез ликвидация на ***и за
създаване на ***.
Прехвърлянето на дейността на „*** към *** още по-отчетливо се вижда от
изготвения доклад относно окончателната ликвидация на ***и крайния ликвидационен
баланс на дружеството в ликвидация /л.26-28/.
В същият е посочено, че *** е „работело като нормално дружество“ до 31.01.2013г.,
поради невъзможност *** да продължи тази дейност преди това – предприятието не е
обявило обществени поръчки за хранене на децата за новото предприятие. От 01.02.2013г.
целият персонал на *** е освободен и назначен в ответното общинско предприятие, с което
не е прекъсната дейността с храненето на децата.
Възможността за прехвърляне на дейност от ***, прекратено с ликвидация на ***и
продължаване на трудовите правоотношения по силата на чл.123, ал.1, т.7 КТ е потвърдена
и в Определение № 413/ 15.11.2018г. по ч. гр.д. № 3965/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
В същият смисъл е и Решение № 442/08.09.2010г. по гр.д. № 721/2009г. по описа на
ВКС, IV г.о., в което са посочени признаци, по които да се разграничава хипотезата на пълна
ликвидация на работодателя от случаите на вътрешно-организационно преустройство, при
които трудовите правоотношения се запазват. Съгласно същото решение и цитираното в
него Решение № 477/ 12.07.2010г. по гр.д. № 544/2009г. по описа на ВКС, IV г.о. „в
случаите, когато органът по закриване на предприятието, независимо дали то има статут на
юридическо лице или не е органът по учредяване /откриване/ на ново предприятие и
дейностите между него и старото се припокриват и това е станало в кратък интервал от
време, така, че основната дейност не е преустановена, то налице е форма на вътрешна
реорганизация. В хипотезите, когато в резултат на новата организация има промяна на
работодателя, тогава правоотношенията с работниците и служителите се подчиняват на
правилата на чл.123 КТ“.
Разрешенията дадени с цитираните актове на ВКС изцяло намират приложения и към
настоящия казус, в който решенията за прекратяване на дейността на *** и създаване на
***“ са приети на едно и също заседание на ***, а основната дейност „приготвяне на
храната за деца от 10 месечна до 3 годишна възраст“ не е прекъсвана дори за кратък
интервал от време – до 31.01.2013г. дейността е изпълнявана от *** в ликвидация, а от
01.02.2013. същата дейност е изпълнявана от същите работници и служители, но вече
назначени в ответното ***.
5
По изложените съображения съдът приема, че ищцата към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение с ответното общинско предприятие е придобила при същия
работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години, поради което има право на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, а не за два
месеца, както поддържа ответника. Между страните не съществува спор по отношение на
размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата, респективно разликата
между изплатеното обезщетение и приетото за дължимо от съда, поради което исковата
претенция с правно основание чл.222, ал.3 КТ се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата
като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки:
изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за
изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай изискуемостта на вземането за
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. В
действащото законодателство обаче не е определен срок за изпълнение на това задължение
/за разлика от задълженията за заплащане на трудово възнаграждение по чл.245 КТ/, поради
което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава.
Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата
престация в определен подходящ срок /в този смисъл са съображенията, изложени в
Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК на ВС, определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС
по гр.д.№ 376/2010 г., ІІІ г.о., ГК и др./. С исковата молба е представена молба от ищцата до
ответника, с която на 29.03.2022г. го кани да заплати разликата между изплатения и
дължимия размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава след
като е поканен на 29.03.2022г. и за периода от 30.03.2022г. до 08.05.2022г. дължи на ищцата
обезщетение за забава в размер на 24.29 лева, изчислено с програмен продукт „Апис
Финанси“. За периода от 01.05.2021г. до 29.03.2022г. ответникът не е бил в забава и
исковата претенция следва да бъде отхвърлена за сумата над 24.29 лева до пълния
претендиран размер от 225.63 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в общ размер на 540 лв., съобразно представеният от
ищеца списък на разноските. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 494.76 лева. Ответникът е представляван в
производството от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК има право на
разноски. Съдът определя юрисконсултското възнаграждение за защита в производството в
размер на 300 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 25.13 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимите държавни
такси за разглеждане на уважената част от исковете в общ размер на 137.10 лева.
6
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
град *** сумата от 2177.52 лв. /две хиляди сто седемдесет и седем лева и петдесет и две
стотинки/, незаплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на прослужени
последни десет години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно със законната
лихва, от датата на завеждане на исковата молба - 09.05.2022г. до окончателното изплащане
на главницата.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
град *** сумата от 24.29 лв. /двадесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2022г. до 08.05.2022г. върху
дължимото обезщетение в размер на 2177.52 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
24.29 лева до пълния претендиран размер от 225.63 лева и за периода от 01.05.2021г. до
29.03.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
град *** сумата от 494.76 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съответно на уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: град ***ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата
от 25.13 лв. /двадесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, съответно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, *** ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка на Варненски
районен съд сумата от 137.10 лв. /сто тридесет и седем лева и десет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8