Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.08.2019г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на девети юли две хиляди
и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Й. Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело №1044 по
описа за 2018г.
и като обсъди:
Субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.124 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.33 от ЗС.
Постъпила е искова молба от П.Н. и Й.Я., с която твърдят, че са деца на
ответника А.Н. и на Василка Николова. През време на брака си през 1972г.
родителите им придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ парцел ІХ-34 по регулационния
план на с. Горнослав от 1961г. със собствено място 622 кв.м., незастроен. През
1973г. построили в него сграда за обитаване с площ от 51 кв.м., а през 1977г. –
първи етаж от сграда с площ от 76 кв.м. Този парцел е владян в границите,
описани в нотариалния акт, които съвпадат с имотните граници по КККР на село
Горнослав от 2005г., поради което родителите им са придобили по давност площта,
която е извън тази на парцела. Идентификаторът на имота към настоящия момент е
16955.100.318, а на посочените по-горе сгради - 16955.100.318.2 и
16955.100.318.1. След смъртта на майка им през 1983г. ищците придобили по
¼ идеална част от правото на собственост върху така описаните недвижими
вещи. След изменение на регулационния план през 1984г. площта на имота е
станала 900 кв.м., като владението върху него и сградите е осъществявано от
ищците и техният баща. Впоследствие през 1993г. П.Н. построил две сгради,
заснети от кадастралната карта като 3 и 8, а площта на поземлени имот съгласно
същата вече е 1033 кв.м. В тези граници и при описаните по-горе права имотът е
владян и в следващите десет години след одобряване на кадастралната карта. През
2017г. било одобрено изменение на същата, като се предвиждало изграждане на
път, поради което сгради 3 и 8 били съборени.
През 1991г. П.Н. построил втория
етаж на сграда 1, която е с площ от 76 кв.м. Освен тях в имота били построени
още шест сгради с номера от 3 до 8, две от които съборени.
От 1991г. ответникът А.Н. заживял на
съпружески начала с ответницата М.Т., като първоначално отношенията и с тях
били добри, но впоследствие се влошили. По нейно настояване през 2008г. баща им
издигнал висока масивна ограда между двете жилищни сгради.
На 14,03,2018г. по повод на други
дела между страните и след извършена проверка в Служба по вписванията от
пълномощника на ищците те узнали, че баща им се е снабдил с констативен
нотариален акт №88, том V, дело №812/215г. по описа на нотариус Кожухарова, с
който е признат за собственик на описаните недвижими имоти – ПИ №16955.100.29 и
построените в него сгради с номера 1, 2, 4, 5, 6 и 7. На същия ден той продал
на М.Т. 585/1033 идеални части от правото на собственост върху поземления имот,
ведно със сгради 2, 4 и 7. На 14,11,2017г. А.Н. и М.Т. продават на С.К. правото
на собственост върху поземления имот, като всеки от тях прехвърля и правото на собственост
върху притежаваните от него сгради, с изключение на сграда с идентификатор
16955.100.318.3 (стар 16955.100.29.4).
Ищците твърдят, че баща им не е
владял описаните имоти само за себе си, поради което не е могъл да придобие
техните идеални части от правото на собственост върху тях по давност. Липсва и
учредено право на строеж, поради което сградите принадлежат на собствениците на
имота. Ето защо той не е имал право да продаде техните идеални части без да
бъдат поканени да ги купят. Поради това молят да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по ¼
идеална част от правото на собственост върху ПИ 16955.100.318 по КККР на с.
Горнослав, ведно с построените в него сгради с номера от 1 до 6, както и да се
отмени нотариален акт №88, дело №812/2015г. по описа на нотариус Кожухарова за
квота над ½ идеална част. Моли също така да бъде постановено решение, с
което да бъде допуснато да изкупят при равни части правото на собственост,
продадено с НА №89/2015г. от А.Н. на М.Т., а именно върху ½ идеална част
от ПИ №16955.100.318, ведно със сгради 2, 3 и 6, срещу сумата от общо 2000
лева, която да бъде заплатена на купувача, както и правото на собственост, продадено
от А.Н. на С.К. по време на брака й с Г.К., а именно върху сгради 1,5 и 6,
намиращи се в ПИ №16955.100.318 при условията, посочени в нотариален акт №166,
дело №155/2017г. по описа на нотариус Радмила Й..
Ищците молят с решението по делото
да се признае за установено по отношение на ответниците
още, че те са собственици на 34/221 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 16955.100.319 по КККР на с. Горнослав (образуван след изменение
на КККР по отношение на ПИ 16955.100.29 през 2015г.), придобити по наследство,
регулация и давностно владение.
Ответницата С. Киява твърди, че сключеният между
нея и А.Н. и М.Т. договор не е за покупко-продажба, а за дарение на правото на
собственост. Поради това моли предявеният спрямо нея иск да бъде отхвърлен.
Ответникът Г.К. не взема становище по предявения иск.
Ответницата М.Т. оспорва предявения иск, като твърди, че повече от 30
години живее с А.Н. на семейни начала, като по сключения между тях договор от
30,05,2015г., оформен с нотариален акт №80, дело №1570/2015г. по описа на
Служба по вписванията гр. Асеновград, тя не е заплащала пари. Волята им била
правото на собственост да бъде прехвърлено на нея, а А.Н. да запази правото си
на ползване върху имота. След сключването му подписали истинското споразумение
между тях. Горното решение за прехвърляне на имота те взели поради влошените
отношения между тях двамата и ищеца. По същата причина впоследствие решили и го
дарили на С.К., но оформили сделката като покупко-продажба. Ето защо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът А.Н. оспорва предявените искове. Твърди, че той е придобил на
основание покупко-продажба и съответно в режим на съпружеска имуществена
общност само дворно място, съставляващо парцел ІХ-34 с площ от 622 кв.м.
Разликата до останалата площ на ПИ 16955.100.29 по КККР на с. Горнослав от 1033
кв.м., одобрена през 2005г., е придобита от него на лично основание. Това е
така, тъй като тази площ представлява възстановен на него имот – имот пл.№236,
състоящ се от 1950 кв.м. От тях са придадени различни части към съседни
парцели, а след това за останалата част е съставен нотариален акт №108/2000г.
по описа на СлВ гр. Асеновград. Поради това частта,
придадена към парцел ІХ-24 от 233 кв.м. е лична собственост на А.Н.. Разликата
в площта между закупените 622 кв.м. и площта на имота по КККР от 2005г. е
именно частта от собствения му имот пл.№236. Твърди също така, че единствената
сграда, която е построена преди смъртта на съпругата му е тази с площ от
51 кв.м. Всички останали сгради в
спорния поземлен имот са построени след това, само от него – с негови лични средства и труд, и
поради това принадлежат само на него. Децата му не са участвали в строежа им.
През всички тези години единствено и само той е ползвал същите. Това се отнася
и до сградата с площ от 76 кв.м., строителните книжа за която са издадени на
негово име. Поради това той е считал себе си за собственик както на сградите,
така и на дворното място и е владял същите повече от 10 години, с което ги е
придобил по давност.
Твърди, че искът за изкупуване на идеални части от правото на собственост
върху процесните имоти е недопустим, тъй като е
предявен след изтичане на двумесечният срок, предвиден в закона. Твърди, че
ищците са узнали за извършените сделки много преди посочената от тях дата. Това
е станало след извършена от тях справка в имотния регистър във връзка с две
други граждански дела, водени между тях – 2031/2017г. и 333/2018г. по описа на
АРС. Евентуално оспорва същия като твърди, че дворното място е обща част към
построените в него сгради, които се намират в режим на хоризонтална етажна
собственост, поради което разпоредбата на чл. 33 от ЗС е неприложима към него. Твърди
също така, че договорът, сключен между него и М.Т., с който се прехвърля право
на собственост, е такъв за дарение, а не за покупко-продажба. Ето защо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 27,01,1972г. с нотариален акт №47/1972г. А.П.Н.
е закупил правото на собственост върху недвижими имот, представляващ парцел
ІХ-34 в кв. 5 по регулационния план на с. Горнослав, със собствено място от 622
кв.м, незастроен при граници: от две страни улици и Димитър Тосков Щерев. Това
е станало през време на брака му с Василка А. Николова (сключен през 1960г.,
видно от удостоверение на лист 21). Поради това и на основание чл. 13 от СК от
1968г., действал към този момент, недвижимия имот е принадлежал общо на двамата
съпрузи. Имуществената общност е
прекратена със смъртта на съпругата на 28,05,1983г. и при действието на същия
СК. Съгласно чл. 14, ал. 7 от него когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия
съпруг, той не получава дял
от частта на починалия съпруг
от общото имущество. Ето защо ищците са наследили по ¼ идеална част от общото имущество.
Спорен е въпросът какво е включвало то.
Проектът за еднофамилно селско жилище е одобрен през 1961г., а разрешението
за строеж на селскостопанска сграда със сеновал е от 1989г. Строителни книжа за
останалите съществуващи сгради не са представени. От заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че площта на УПИ ІХ-34 в
кв. 5 по регулационния план от 1961г. е 780 кв.м., като към нея се придава площ
от 105 кв.м. през 1984г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че към този момент е била построена жилищната сграда, в която сега
живее А.Н.. Ето защо съдът приема, че наследствената маса е включвала тези
недвижими вещи. Поради което след смъртта на Василка Николова ищците са
притежавали по ¼ идеална част от тях, а А. – Н. – останалата ½ идеална
част.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установи, че
впоследствие е имало и други регулационни изменения, вследствие на които площта
на ПИ 16955.100.29 по КККР на с. Горнослав от 2005г. е 1033 кв.м. (същият
включва УПИ ІХ-34 и площта от имот 236, отредена за улица). През 2015г.
кадастралната карта е изменена, като от този поземлен имот е образуван имот
№16955.100.318 с площ от 965кв.м., а останалата му площ е включена в имот
№16955.100.319 – за улица. Произходът на придаваемите
части (дали имотът, от който се придават принадлежи на лично основание на
ответника) е без значение, тъй като те стават част от главния имот, съответно
собствениците на същия придобиват тези части при същите права, които имат от
него. Ето защо настоящият състав счита, че правото на собственост върху
поземлен имот №16955.100.318 е принадлежало на ищците и ответника А.П.Н. при
права съответно по ¼ идеална част за първите двама и ½ идеална
част за третия.
Установява се също така, че в поземлен имот №16955.100.318 се намират шест
сгради – №16955.100.318.1 – със застроена площ от 76 кв.м, на два етажа, жилищна,
еднофамилна, №16955.100.318.2 – със застроена площ от 51 кв.м., на два етажа,
жилищна, №16955.100.318.3 – със застроена площ от 25 кв.м, на един етаж, жилищна,
4 – със застроена площ от 17 кв.м., на един етаж, стопанска, 5 – със застроена
площ от 24 кв.м., на един етаж, стопанска и 6 – със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж, стопанска. Показанията
на свидетелите Йордан Атанасов, Христо Н., Янко Н. от една страна и И. Борисов
Иванов, И. Мигленчев и И. Димитров Иванов от друга са
противоречиви относно това от кого и кога са изградени същите. Тези факти обаче
са без значение за правния спор, защото от установяването им не зависи
принадлежността на правото на собственост. Доколкото не се твърди, а и не са
събрани доказателства, че те са изградени въз основа на отстъпено право на
строеж, то те следват собствеността върху главната вещ – поземления имот или
правото на собственост върху тях принадлежи по приращение
на собственика на поземления имот. Друг начин то да бъде придобито от лице,
различно от него, е осъществяване на оригинерно
основание за това – давностно владение.
А.Н. е признат за собственик на поземления имот и сградите в него с
нотариален акт №88, том 5, дело №842/2015г. по описа на нотариус С. Кожухарова,
на основание покупко-продажба, наследство и реализирано строителство. По
изложените по-горе съображения нито едно от тези основания не го легитимира
като собственик на описания имот над ½ идеална част. Ето защо доказателствената сила на този нотариален акт е оборена. Поради
това страната следва чрез пълно и пряко доказване възражението си, че е
придобила правото на собственост върху него на основание давностно
владение. Такива доказателства не са събрани. Напротив, от показанията на
свидетелите се установява, че в една от къщите живее ищецът П.Н., както и че А.Н.
е издигнал стена в двора, която разделя същия така, че двете жилищна сгради се
намират от двете й страни. Установява се също така, че той ползва гараж,
изграден в същото дворно място. Липсват доказателства, че след смъртта на
съпругата си само и единствено А.Н. е упражнявал фактическата власт върху процесните вещи, съответно няма как да е променил
намерението си и да е превърнал държането върху идеалните части на ищците във
владение.
От това следва изводът, че той А.Н. към 2015г. е притежавал само ½
идеална част от правото на собственост върху ПИ 16955.100.29 по КККР на с.
Горнослав, поради което договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт
№89/2015г. по описа на нотариус С. Кожухарова, не е имал вещно-прехвърлително
действие за останалата ½ идеална част от правото на собственост върху
поземления имот и сгради 2, 4 и 7. Съответно такова действие за ½
идеална част не е имал и следващият договор за покупко-продажба от
14,11,2017г., оформен с нотариален акт №166, том І, дело №155/2017г. по описа
на нотариус Радмила Й..
Ето защо предявеният иск за
признаване на установено, че ищците са собственици на по ¼ идеална част
от правото на собственост върху ПИ 16955.100.318 по КККР на с. Горнослав и
построените в него сгради е основателен и доказан. Поради това съставеният
нотариален акт №88, том 5, дело №842/2015г. по описа на нотариус С. Кожухарова
следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК до размер на ½
идеална част от правото на собственост, тъй като невярно удостоверява
принадлежността му върху нея.
След като ищците са собственици на
½ идеална част от процесните имоти, то към
момента на извършване на разпоредителните сделки с тях от А.П.Н. – 30,05,2015г.
и 14,11,2017г. е била налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, съгласно който съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот
на трето лице само след
като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици
да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че
никой от тях не е приел
това предложение.
Действително цитираната разпоредба не намира приложение при сключване на
договор за дарение, като в настоящия случай е направено възражение, че
договорите за покупко-продажба прикриват извършено такова. Съдът намира, че
симулацията не е доказана чрез пълно и пряко доказване. За установяване на
същата е представено само и единствено обратно писмо. То е подписано от страните по
явната сделка и съдържа техни изявления
относно нейния симулативен характер. Същото представлява
частен диспозитивен документ. Ако документът е истински,
той съставлява пълно доказателство за разкриване
на симулацията в отношенията между страните по сделката,
но когато се противопоставя на трето лице,
доказателствената му сила не надхвърля
предвиденото в чл. 180 ГПК
- че изявленията, които се съдържат
в него, са направени от лицата,
които са го подписали. Доказателственото му значение за установяване
на други факти, извън посочените,
се преценява от съда по
вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото. В случая
липсват каквито и да било други обстоятелства или
доказателства, които да подкрепят твърденията, че сключените договори са такива
за дарение.
В тежест на ищците е да установят чрез пълно и пряко доказване, че искът за
изкупуване е предявен в предвидения от закона – чл. 33, ал.2, двумесечен срок. От
представеното заявление от адв. М. до Служба по
вписванията за издаване на преписи от посочените нотариални актове, е видно, че
то е подадено на 12,03,2018г., а документите са получени на 14,03,2018г. По
никакъв начин от това не може да се направи извод относно момента, в който
ищците са узнали за сключените договори за покупко-продажба. Заявлението е
подадено от трето лице – адвокат, а не от тях, като същото предполага знание в
предходен момент. Независимо от това, обаче, релевантно за спора е кога ищците
са узнали, че съсобственикът им е прехвърлил правото на собственост върху
притежаваните от него идеални части. След като не са установили този факт, то
предявеният иск за допускане на изкупуване на същите при действително
уговорените условия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че поземлен имот №16955.100.319 е образуван с изменение на
кадастралната карта от 2015г. Това е видно и от приетата скица на същия,
съгласно която предназначението му е за второстепенна улица. В него е включена
площ от предишния имот 16955.100.29. Както се спомена по-горе при предаване на
площи от един имот към друг не се запазва собствеността при съответните идеални
части. Включването на дадена площ към друг поземлен имот означава, че тя
принадлежи на собственика на този имот, в случая на имот №16955.100.319. Ето
защо ищците не притежават идеална част от него и искът за признаване на
установено, че са собственици на 34/221 идеални части е неоснователен.
Предвид на това,
че част от предявените искове са уважени, а другата – отхвърлени, и с оглед
разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал.3 съдът намира, че разноските следва да
останат за всяка от страните така, както са направени. Ето защо такива не
следва да се присъждат.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.Н., ЕГН ********** ***, М.П.Т., ЕГН ********** ***, С.А.К.,
ЕГН ********** *** и Г.Х.К., ЕГН ********** ***, че П.А.Н., ЕГН ********** от
с. Горнослав, ул.“Цар И. Асен ІІ“ №18 и Й.А.Я., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Княз Борис І“ №3 са собственици на по ¼ идеална част за
всеки един от тях от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №16955.100.318 по КККР
на с. Горнослав, община Асеновград, адрес: с. Горнослав, ул.“Цар И. Асен ІІ“
№18, площ: 965 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: 16955.100.29,
номер по предходен план: 34, кв.5, парцел ІХ-34, съседи: 16955.100.232,
16955.100.28, 16955.100.319, 16955.100.301, както и на по ¼ идеална част
от правото на собственост върху сградите, които попадат върху него – сграда с
идентификатор №16955.100.318.1 със застроена площ 76 кв.м., брой етажи
2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.2 със
застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, №16955.100.318.3 със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.4 със
застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, №16955.100.318.5
със застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда, №16955.100.318.6 със застроена площ 18 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
ОТМЕНЯ нотариален акт №88, том 5, дело №842/2015г. по описа на нотариус С.
Кожухарова с рег.№234 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Асеновгард, с който А.П.Н.А.П.Н., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Мулдавска“
№4 е признат за собственик на ½ идеална част от правото на
собственост върху поземлен имот №16955.100.29 по КККР на с. Горнослав, община Асеновград,
адрес: с. Горнослав, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №18, площ: 1033 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: 34, кв.5, парцел ІХ-34, съседи:
16955.100.232, 16955.100.28, 16955.100.21, 16955.100.301, както и на по
¼ идеална част от правото на собственост върху сградите, които попадат
върху него – сграда с идентификатор №16955.100.29.1 със застроена площ
76 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.29.2
със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, №16955.100.29.4 със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.5 със
застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, №16955.100.318.6
със застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда, №16955.100.318.7 със застроена площ 18 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 33, ал.2 от ЗС иск от П.А.Н., ЕГН **********
от с. Горнослав, ул.“Цар И. Асен ІІ“ №18 и Й.А.Я., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Княз Борис І“ №3 против А.П.Н., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Мулдавска“ №4, М.П.Т., ЕГН **********
от гр. Асеновград, ул.“Славянска“ №1, С.А.К., ЕГН ********** от гр. Асеновград,
ул.“Поп Матей“ №1, вх.Б, ет.3, ап. 15 и Г.Х.К., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Поп Матей“ №1, вх.Б, ет.3, ап. 15, за изкупуване
при равни права на ½ идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот №16955.100.318 по КККР на с. Горнослав, община Асеновград,
адрес: с. Горнослав, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №18, площ: 965 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: 16955.100.29, номер по предходен
план: 34, кв.5, парцел ІХ-34, съседи: 16955.100.232, 16955.100.28,
16955.100.319, 16955.100.301, както и на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху сградите, които попадат върху него – №16955.100.318.2
със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, №16955.100.318.3 със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.6 със
застроена площ 18 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
при действително уговорените условия в договор за продажба, оформен с
нотариален акт №89, том V, дело №843/2015г. по описа на нотариус С. Кожухарова,
като заплатях на купувача сумата от 2000 лева, както и за изкупуване при равни
права на ½ идеална част от правото на собственост върху сграда с
идентификатор №16955.100.318.1 със застроена площ 76 кв.м., брой етажи
2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и №16955.100.318.5 със
застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при
действително уговорените условия в договор за продажба, оформен с нотариален
акт №166, том І, дело №155/2017г. по описа на нотариус Радмила
Й. с рег.№695 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд
Асеновград.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.А.Н., ЕГН ********** от с. Горнослав, ул.“Цар И. Асен ІІ“ №18 и Й.А.Я.,
ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Княз Борис І“ №3 за признаване на
установено по отношение на А.П.Н., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Мулдавска“ №4, М.П.Т., ЕГН ********** от гр. Асеновград,
ул.“Славянска“ №1, С.А.К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Поп Матей“ №1,
вх.Б, ет.3, ап. 15 и Г.Х.К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Поп Матей“
№1, вх.Б, ет.3, ап. 15, че са собственици на 34/221 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №16955.100.319 по КККР на с. Горнослав, община Асеновград,
адрес: с. Горнослав, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №18, площ: 221 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, стар идентификатор: 16955.100.29, номер по предходен план:
няма, съседи: 16955.100.301, 16955.100.317, 16955.100.318, 16955.100.28,
16955.100.22, 16955.100.315, 16955.100.316.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: