Решение по дело №109/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 94                                               24.03.2020 г.                     град Стара Загора

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На десети март                                                                                        2020 година

в открито заседание, в следния състав:       

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  Павлина Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 109 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното :

        

Производството е по реда на чл.49 във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

 

Образувано е по ИМ на Ф.Ж.Д., който твърди, че при ПТП на 03.03.2016 г„ на път 1-5, км. 172+100 (в района на землището на гр. Шипка), водачът Д.Х.С., при управление на автобус марка „Сетра”, модел „С 315 X”, ДК № А 23 15 МС, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което били причинени телесни увреждания на ищеца Ф.Д. - пешеходец. Произшествието настъпило при следния механизъм: ищецът отишъл с автомобила си до района на връх Шипка, за да участва заедно с голямо множество от други участници в тържествата по повод на 3-ти март. След края на тържеството участниците се придвижвали към автомобилите си. В този момент водачът на горепосочения автобус не се съобразил с конкретната пътна обстановка и множеството от хора, не спазил необходимата странична дистанция между автобуса и пешеходеца, настигнал ищеца в гръб и го затиснал между автобуса и спрял попътно лек автомобил „Пежо 307”, ДК № X 57 69 ВМ, паркиран в насрещната спрямо автобуса част от пътното платно. Вината на водача С. за настъпване на произшествието е призната с влязло в сила решение със сила на присъда по АНД № 882/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Казанлък. Вследствие на описаното ПТП пострадалият получил счупване на кости на дясното ходило. Непосредствено след ПТП-то на ищеца била оказана медицинска помощ в гр. Габрово, като били установени получените счупвания и му било препоръчано оперативно лечение. Впоследствие ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара Загора, като болничният му престой продължил 9 дни. Била извършена оперативна интервенция и медикаментозно лечение. Гореописаните травми причинили на пострадалия силни и продължителни болки, продължително болнично оперативно и извънболнично лечение, трайни затруднения в движението, неудобства и дискомфорт в бита. Продължително време след ПТП-то се придвижвал с патерици, като ходилото му било силно болезнено и отекло. Движенията му били ограничени и куцал. Изпитвал сериозни затруднения в битовото си обслужване. Пострадалият е студент и заради получените травми пропуснал учебни занятия. Към настоящия момент Ф.Д. изпитва болки и дискомфорт в контузения си крак при продължително стоене прав и при застудяване. Не може да стои продължително прав и се налага да сяда. Към датата на процесното произшествие водачът Д.Х.С. работел в ответното дружество “Айтос-Автотранспорт'’ ЕООД, където е назначен съгласно трудов договор на длъжността „шофьор на автобус”. Конкретно в деня на произшествието С. е изпълнявал възложен му от ответното дружество курс по случаен превоз на пътници до връх „Шипка”. Предвид изложените обстоятелства и на основание чл. 49 от ЗЗД, „Айтос-Автотранспорт” ЕООД отговаря в качеството на възложител на работа за причинените от водача Д.Х.С. вреди. Във връзка с причинените му описани по-горе неимуществени вреди, до момента ищецът е получил сума в размер на 5 000 лева, платена му доброволно от „Застрахователна компания Олимпик — Клон България” КЧТ, застраховало гражданската отговорност на увреждащия водач. Посоченото обезщетение не удовлетворява ищеца, който счита, че му се дължи обезщетение в размер на 40 000 лева и претендира разликата до пълния размер на обезщетението от ответника “Айтос Автотранспорт” ЕООД гр. Айтос поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 35 000 лв., представляваща разликата между платените от третото лице - помагач на страната на ответника, ЗК "Олимпик-клон България" АД 5000 лв. до общо дължимите 40 000 лв., като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта 03.03.2016 г. до окончателното изплащане, като и всички разноски по делото. 

 

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника “Айтос Автотранспорт” ЕООД гр. Айтос, чрез управителя на дружеството, в който счита иска за допустим, но го оспорва по размер. Твърди, че е налице съпричиняване за вредоносния резултат от ищеца, поради което моли да се отхвърли изцяло предявения иск, или да се намали обезщетението до справедлив размер. Моли за присъждане на направените по делото разноски.  

 

В срока за отговор е постъпил такъв от третото лице - помагач на страната на ответника, ЗК "Олимпик-клон България" АД. Твърди, че ищеца не е доказал отговорността на водача на автобуса и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени вреди надвишаващо изплатеното такова от 5000 лв.. Прави възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Претендираното обезщетение намира за прекомерно завишено. 

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Между страните не се спори, че на 03.03.2016 г., на път І-5, км. 172 + 100 м., в района на землището на гр. Шипка, водачът Д.Х.С., при управление на автобус марка „Сетра”, модел „С 315 Х”, ДК № А 2315 МС, е причинил процесното ПТП; с влязла в сила решение № 365/29.08.2017 г.  по АНД № 882/2017 г. на КРС, водачът С. е признат за виновен за настъпване на произшествието; автобус марка „Сетра”, модел „С 315 Х”, ДК № А 2315 МС е собственост на ответника “Айтос Автотранспорт” ЕООД гр. Айтос, а към датата на ПТП, водачът С. е работил на трудов договор към ответното дружество.

 

Не се спори още, че ищецът е получил сума в размер на 5 000 лева, платена му доброволно от третото лице помагач „Застрахователна компания Олимпик — Клон България” КЧТ, преди завеждане на настоящето дело.

           

По делото са събрани гласни доказателства: Д.Х.С. сочи, че работи при ответника. На 03.03.2016 г. пътувал с автобуса заедно с колона автомобили от цялата страна за върха на Шипка. Имало наредени коли вляво и дясно. Автобусите се движили в средата на около 50 см до леките коли. Отляво и отдясно на движението имало пешеходци. В един момент пред него едно момче му вдигнало ръце, извикал нещо при което свидетелят погледнал в огледалото и видял отзад на задната гума от лявата страна на автобуса, че имало изправено едно момче между автобуса и лек автомобил, който бил паркирал там. Спрял веднага и отишъл да види какво става с момчето и го попитал какво става, какво му има. Той викал: крака ми, крака ми. Нямало никой на пътното платно освен пострадалия. Дошъл полицай и му казал да се качва бързо в автобуса. Свидетелят се качил, полицая го придружил и тръгнали за върха на Шипка. Някъде след около 500 м. спрели вдясно близо до върха. След 15-20 мин. дошли две следователки и започнали да го разпитват. Твърди, че през цялото време гледал напред и в огледалата, но в същия момент не видял човек да стои отстрани на автобуса преди удара.

 

Свидетелката В.Н.Д. майка на ищеца установява, че знае за ПТП, което се е случило със сина на 03.03.2016г. Съобщили й по телефона. Разбрала, че след ПТП бил транспортиран в Габрово, оттам в Ст.Загора. Видяла го вечерта в болницата в Ст.Загора, т.е. пред болницата. Ищеца бил в кола, крака му бил гипсиран и й обяснили, че това е първа помощ дадена в Габрово. Кракът му бил надут и черен, боляло го страшно много. На 6-и постъпили в болницата, трябвало да му се направят изследвания да намерят точната упойка, тъй като е алергичен. На 10.03 бил опериран. След операцията имало друга операция, на която да махнали иглите. Ищеца учел Ветеринарна медицина, бил студент и бил в общежитието. Бил с патерици, тъй като не трябвало да стъпва на крака си. След операцията отново бил с гипсиран крак. След като му махнали гипса, не успял веднага да върви. Все още куцал, не можел да стъпи хубаво. Спрял да шофира защото не усещал педала и се страхувал да не направи някоя бела. Затворил се в себе си, притеснявал се да излиза с момичета, защото се чувствал като недъгав. Наложило се да прекъсне образованието си, защото не му позволявали да влезе с раните, тъй като били видими.

 

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че във връзка с ПТП на 03.03.2016 г. Ф.Ж.Д. в качеството му на пешеходец е получил: Счупване на II, III и IV ходилни (метатарзални) кости на десния крак. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в ИМ по механизма на натиск, извиване, усукване. Съвременното лечение на такива увреждания е оперативно и такова е проведено в специализирана болнична структура. Счупването на втора, трета и четвърта предноходилни кости на дясното ходило е причинило трайно затрудняване на движенията на десния крак, по смисъла на чл.129 НК. При правилно протичане на оздравителния процес счупванията се възстановяват за срок от около 2-3,5 месеца. Болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективизирана чрез степени, скали и т.н. Тя влияе върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип. С категоричност може да се приеме, че болката е съпътствала увреждането. При пациента няма регистрирани съпътстващи заболявания. При контролен преглед през м. ноември 2016 г. специалистът е установил изглаждане на напречния свод на дясното ходило с болезненост в тази зона. Няма данни пациентът да има проблеми със сводовете на другото ходило. Предвид данните за претърпяна травма в дясното ходило може да се приеме, че това е усложнение и се дължи на увреждане на съединително-тъкан ни структури. Основната функция на крайника - ходенето - е възстановена, видно от приложената медицинска документация. Това усложнение може да бъде причина за дискомфорт при ходене, без да го затруднява.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия /В този смисъл Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и Постановление N 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/.

 

Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.

 

Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник на работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при или по повод възложената работа, има вина на работника, а вина на възложителя не се изисква.

 

В конкретния случай ищеца е предявил иска за вреди настъпили при извършване на превоз на пътници, като водачът на автобуса на ответното дружество Д.Х.С., не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и множеството от хора, за спазване на необходимата странична дистанция между автобуса и пешеходеца, при което ищеца е затиснат между автобуса и спрял попътно лек автомобил. 

       

Безспорно от приложеното към настоящето дело АНД № 882/2017 г. на КРС, водачът С. е признат за виновен за настъпване на произшествието – на 03.03.2016 г„ на път 1-5, км. 172+100 (в района на землището на гр. Шипка), при управление на автобус марка „Сетра”, модел „С 315 X”, ДК № А 23 15 МС, нарушил правилата на движение по ЗДвП: чл. 5, чл. 20 и чл. 116 и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца.

 

Нарушението на задълженията на длъжностното лице от превозното дружество за спазване на посочените по – горе разпоредби на ЗДвП е това противоправно действие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вещото лице по назначената СМЕ в заключението си сочи, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в ИМ по механизма на натиск, извиване, усукване.

 

С оглед всички събрани писмени и гласни доказателства, съдът намира че е доказано наличието на противоправно поведение  на водача С. на ответното дружество, да се съобрази с конкретната пътна обстановка и множеството от хора, за спазване на необходимата странична дистанция между автобуса и пешеходеца, при което ищеца е затиснат между автобуса и спрял попътно лек автомобил и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

 

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П..

 

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

 

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.

 

В конкретния случай при процесното ПТП на ищеца е мъж в работоспособна възраст, студент към датата на ПТП и е получил счупване на втора, трета и четвърта предноходилни кости на дясното ходило, причинило трайно затрудняване на движенията на десния крак, по смисъла на чл.129 НК. Претърпял е две операции със съпътстващите болка и дискомфорт. Вещото лице по СМЕ сочи, че с категоричност може да се приеме, че болката е съпътствала увреждането. Свидетелските показания на разпитаната свидетелка  - майка на ищеца, които съдът кредитира, тъй като са непосредствени сочат, че последния бил затворен и притеснен, боляло го много.

 

 В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 15 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг характер, като се отчита икономическата обстановка в страната към момента на злополуката през 2016 г., в т.ч. стандарта на живот. Следва да се отбележи и, че към настоящия момент  основната функция на крайника - ходенето - е възстановена, видно от приложената медицинска документация.  

 

При определяне размера на обезщетението съдът следва да отчете и обстоятелството, че ищецът вече е получил сума в размер на 5 000 лева, платена му доброволно от третото лице помагач „Застрахователна компания Олимпик — Клон България” КЧТ, преди завеждане на настоящето дело, поради което определеното по – горе обезщетение, следва да бъде намалено с тази сума, тъй като се отнася за същия деликт.

 

Досежно възражението на ответника и третото лице помагач за съприничяване на вредоносния резултат от страна на ищцата, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за намаляване на размера на обезщетението, тъй като се установи по делото, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите. От приложеното АНД на КРС и показанията на разпитания свидетел - водача на автобуса С. се установи, че при настъпването на ПТП, единствено ищеца се е движел на пътното платно, а не по банкета, с което е нарушил чл. 108 и чл. 113 от ЗДвП.  Установяването на тези действия на ищеца води до намаляване размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е налице съпричиняване. Поради горното, съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 30 % и определения размер на имуществените вреди следва да се редуцира на осн. чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съобразно така определения размер, или до 7 000 лв.. Поради гореизложеното, и на осн.чл. 49 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съдът следва да уважи предявеният иск до размер на 7 000 лв., а до претендирания размер от  35 000 лв., като неоснователен и недоказан – да отхвърли.

 

Присъденото обезщетение се дължи със законна лихва, считано от датата на деликта – 03.03.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

 

Относно разноските: С оглед изхода на спора ответникът  следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС разноски в размер на 280 лева за държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ищеца сочи, че няма сторени разноски в това производство. С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Видно от списъка по чл. 80 от ГПК, ответникът е направил разноски в размер на 1896 лв. или следва да му се присъдят разноски в размер на 1516,80 лв.. Направеното възражение от проц. представител на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения /1580 лв./.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

                                                  

   Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „АЙТОС-АВТОТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Айтос 8500, област Бургас гр. да заплати на Ф.Ж.Д., ЕГН **********,***, сумата от 7 000 /седем хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания при ПТП на 03.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 03.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иска до претендираните 35 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „АЙТОС-АВТОТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Айтос 8500, област Бургас, да заплати в полза на СтОС разноски в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/ за държавна такса.

 

ОСЪЖДА Ф.Ж.Д., ЕГН **********,*** да заплати на АЙТОС-АВТОТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Айтос 8500, област Бургас, сумата от 1516,80 лева представляваща адвокатско възнаграждение.

           

            РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника - ЗК "Олимпик-клон България" АД.         

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

                                                                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….