Определение по дело №1516/2019 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /30.03.2021 г., гр. Провадия

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 30.03.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1516/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците, допълнен с отговор от 04.11.2020 г. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Твърди се, че ищецът и първият ответник са брат и сестра, че същите са наследници на общите им наследодатели: майка - Елка Иванова Атанасова с ЕГН **********, починала на 29.02.2004 г. и баща - Дойчо С. Атанасов с ЕГН **********, починал на 17.06.2012 г. Родителите им, са сключили граждански брак на 17.02.1954 г.

С нотариален акт № 13, том III, дело 1088 от 1974 г. - Дойчо Атанасов е придобил, чрез дарение от баща си - парцел VIII - 75, с площ от 800 кв.м., по плана на с. Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна, и къща.

По време на брака на родителите им, с нот. акт № 38, том I, peг. № 1305, дело № 206 от 2001 г., Дойчо Атанасов е признат за собственик по давностно владение на парцел IX - 75 с площ от 1050 кв.м. и парцел VII - 74, 75 с площ от 2390 кв.м. по плана с. Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна, ведно е построения в тях навес /стопанска постройка/.

На 29.05.2012 г. в дома на ответника Л. баща им - Дойчо Атанасов, подписал пълномощно с рег. № 3770 от същата дата за удостоверяване на подпис и с рег.№ 3771 том 1, акт № 187 за удостоверяване на съдържание, заверени извън кантората от помощник нотариус по заместване - Атанаска Тодорова, при нотариус - Огнян Шарабански, с рег.№ 147 в НК. Пълномощното било за разпореждане с недвижими имоти, като Дойчо Атанасов е упълномощил ответника Л., вкл. с права да договаря сама със себе си.

На същия ден с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 в регистъра на Нотариалната камара, ответникът Л., договаряйки сама със себе си, е придобила собствеността върху недвижими имоти, находящи се в с. Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна, както следва: дворно място с площ от 3100 кв.м., съставляващо част от ПИ с пл. № 75 в кв. 3 по плана на село Неофит Рилски, от които УПИ № IX - 75 е с площ от 1050 кв.м., УПИ № VIII - 75 е с площ от 800 кв.м, и УПИ № VII - 74, 75 е с площ от 390 кв.м., ведно с построените в тях жилищна сграда, второстепенна постройка и навес.

Твърди се, че съгласно решение на ТЕЛК и приложената епикриза от очна клиника, наследодателят на страните - Дойчо Атанасов, след прекаран инцидент през 1957 г. и до момента на смъртта си е бил сляп. Излага се, че процесното пълномощно, въз основа на което ответникът Л. е прехвърлила сама на себе си недвижимите имоти, е частен документ. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК - частен документ издаден от сляп, трябва да бъде приподписан от двама свидетели, а въпросното пълномощно не било приподписано от двама свидетели. Въз основа на това се твърди, че упълномощителната сделка е опорочена, тъй като е в противоречие с разпоредбите на закона и е без наличието на предвидена в закона форма.

Според ищеца нищожността на пълномощното е довела до липсата на представителна власт у ответницата за продажбата на имотите по процесния нотариален акт. Порокът липса на представителна власт не е бил саниран от Дойчо Атанасов, поради което е налице недействителност на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Излага, че щом съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД такъв договор не поражда права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди, то дотогава договорът не поражда действие и за насрещната страна по него - за лицето, което е договаряло с мнимия представител, т.е. не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Заявява, че в качеството си на универсален приемник на баща си, не потвърждава този договор.

Поддържа също, че от текста на пълномощното било видно, че Дойчо Атанасов е посочил само – парцел № IX – 75, в кв. 3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ и 2/2390 кв.м. от парцел № VII - 74, 75, в кв. 3 по плана на с. Неофит Рилски, съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 38, том I, peг. № 1305, дело № 206 от 25.06.2001 г. на нотариус Зоя Аврамова, с рег. № 331, като за целта подготвя, оформя, подава и получава всички необходими документи, книжа молби, декларации, скици, данъчни оценки и други, и да го разписва с подписа си там, където е необходимо, както и да го представлява пред нотариус, като продаде /дари или замени/ описаните по – горе недвижими имоти. В пълномощното не било записано, че ответникът Л. има право да се разпорежда с парцел VIII - 75, с площ от 800 кв.м. и къща, описани в нот. акт № 13, том III, дело 1088 от 1974 г. Въпреки горното, тя е продала сама на себе си, видно от Договор покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г., по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, парцел VIII - 75, с площ от 800 кв.м. и къща. Твърди, че по отношение на този имот упълномощеното лице, е действало без представителна власт, поради което по отношение на този имот правните последици не били настъпили. Излага, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, като същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна. Твърди, че порокът липса на представителна власт не е бил саниран от Дойчо Атанасов и заявява, че самият той, в качеството му на универсален приемник на баща си, също не потвърждава този договор.

На следващо място твърди, че към датата на упълномощителната сделка - 29.05.2012 г., общият наследодател на страните - Дойчо Атанасов е бил в много тежко здравословно състояние, което се потвърждавало и от факта, че пълномощното е заверено не в нотариалната кантора, а в дома на ответника Л.. От Епикриза ИЗ № 19746, издадена от Клиника по медицинска онкология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на името на Дойчо Атанасов, било видно, че същият е имал кахексия - измършевяване. Имал е метастази, последен стадий, тумор най -голям, ацидоза, имал е съпътстващи заболявания и др. Същият бил приет в онкологичната болница само 6 дни след датата на упълномощителната сделка по пътека палеативни грижи. Посочва, че според приложените медицински документи Дойчо Атанасов е бил в крайно тежко състояние. Твърди, че всички тези болестни симптоми са били видими и е било очевидно, че преживяемостта му е в много кратки срокове. Твърди също, че наследодателят им никога не е искал да продава имотите си, че дори не е обсъждал с някого такава възможност, че през последните няколко месеца от живота му той е живял в дома на ответника Л., а тя е отказвала да допуска ищеца или неговото семейство да го посещават.

Навежда, че към датата на процесната сделка, процесните имоти са имали пазарна цена в размер на около 20 000 евро, а според Нотариален акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417, по описа на Нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК недвижимите имоти са продадени за цена от 6500 лв., което било драстично по-ниска цена. Твърди, че не е налице и отчетна сделка. Индиция за това, че упълномощеното лице и лицето, с което то е договаряло са знаели за увреждането било и това, че без представителна власт е прехвърлен и имот парцел VIII - 75, с площ от 800 кв.м. и къща, описани в НА № 13, том III, дело № 1088 от 1974 г. Когато при продажба на недвижим имот пълномощникът уговарял значително по-ниска цена, договаряйки сам със себе си, било налице нарушаване на основния принцип в отношенията между представител и представляван, а именно задължението на последния да действа в интерес на представлявания. Твърди, че на 29.05.20212 г. ответникът Л., знаейки, че баща ѝ е сляп от 1957 г., е довела нотариус в дома си, на когото не е казала, че той е сляп, и е получила нотариално пълномощно за разпореждане с недвижими имоти. В същия ден, знаейки, че баща ѝ е с рак в последен стадий, е продала сама на себе си на стойност в пъти по – ниска от продажната цена процесните недвижими имоти, като с това е увредила интересите на представляваното от нея лице, респ. неговите наследници. Целта на извършената от нея разпоредителна сделка била да се облагодетелства. С оглед на това, твърди, че е налице „споразумяване“ между представителя – ответника Л. и насрещната страна по договора (третото лице) - отново същата, за увреждането на представлявания, че Л. е проявила недобросъвестност, тъй като, тя в качеството ѝ на представител и в качеството ѝ на насрещна страна, е знаела, че сключеният договор обективно уврежда представлявания.

Твърди, че към датата на продобиване на процесните имоти - 29.05.2012 г., първият ответник е била в брак с втория ответник, поради което и съобразно визираната в СК презумпция, същият е съсобственик на процесните недвижими имоти. Позовавайки се на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, моли да бъде конституиран като ответник в настоящото производство и съпругът ѝ - вторият ответник.

Ищецът посочва, че той и ответникът Л., са универсални правоприемници, наследници на родителите си, поради което и съобразно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на Върховен касационен съд, за него е налице правен интерес да предяви претенциите си до размера на наследствената му част.

Поради гореизложеното моли съда да признае за нищожна упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 3770 за удостоверяване на подпис и с рег.№ 3771, том 1, акт № 187 от 29.05.2012 г., за удостоверяване на съдържание, заверено извън кантората от помощник нотариус по заместване Атанаска Тодорова, при нотариус - Огнян Шарабански, с рег. № 147 в НК, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответника П.Д.Л., както и

да приеме за установено, че договорът, обективиран в Нотариален акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г., по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с който Дойчо Атанасов, чрез пълномощника си П.Л., е продал на П.Л. процесните недвижими имоти, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като е сключен от ответника Л. без представителна власт, същият не е потвърден от упълномощителя и ищецът, в качеството на универсален правоприемник на баща си - Дойчо Атанасов, не желае да го потвърди.

При условията на евентуалност, моли съда, ако приеме, че процесният договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, да прогласи договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с който ответникът Л. е придобила собствеността, върху процесните имоти, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като същият е сключен във вреда на упълномощеното лице.

При условията на евентуалност, моли съда, ако приеме, че процесният договор не е недействителен на посочените по-горе основания, да приеме за установено, че договорът, обективиран в нот. акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г., по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с който Дойчо Атанасов, чрез пълномощника си П.Л., е продал на П.Л. недвижим имот парцел VIII - 75, с площ от 800 кв.м. и къща, в кв. 3 по плана на село Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, тъй като е сключен от ответника Л. без представителна власт, същият не е потвърден от упълномощителя и ищецът, в качеството му на универсален правоприемник на баща си - Дойчо Атанасов, не желае да го потвърди. Претендира направените по делото разноски.

С молба вх. № 7866/30.12.2019 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 4857/06.11.2019 г., ищецът прави следните уточнения:

Съобразно представената скица и предходни документи, за собственост, процесните недвижими имоти, представляват – дворно място, находящо се в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IX 75, в квартал 3, по регулационния план на с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, одобрен със Заповед № 3223 от 01.08.1969 г., което е част от поземлен имот 75, с площ от 3093 кв.м., а съобразно процесният нотариален акт, с площ от 3100 кв.м., при граници: улица, поземлен имот пл. № 73 и поземлен имот пл. № 74, състоящо се от:

Урегулиран поземлен имот VII 74,75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м., а съобразно процесния нотариален акт с площ от 390 кв.м., при граници /по скица/: поземлен имот 74, улица и УПИ VIII 75;

Урегулиран поземлен имот VIII 75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 859 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ от 800 кв.м. при граници /по скица/: вкл. УПИ VII 74,75, улица и вкл. УПИ IX 75;

Урегулиран поземлен имот IX 75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 992 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ от 1050 кв.м., при граници /по скица/: УПИ VIII 75, улица и улица, ВЕДНО със сграда, която съобразно НА № 13, том III, дело 1088 от 1974 г. на ПРС представлява – къща, без описана площ, изградена в парцел IX 75, в квартал 3 по плана на селото, съобразно скица представлява ПЖ - паянтово жилище, без посочена площ, изградено на границата на гореописаните Урегулиран поземлен имот VIII 75 и вкл. Урегулиран поземлен имот IX 75, в квартал 3 по плана на селото, а съобразни нот. акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г., по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, представлява – жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., както и второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., построени в гореописаното дворно място, находящо се с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IX. 75, квартал 3, по регулационния план на селото, което е част от поземлен имот 75.

От приложената скица изх. № 474/19.12.2019 г., издадена от Община Ветрино, било видно, че имотите описани в нотариален № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова са идентични с част от ПИ 75 - 3093 кв.м. вкл. УПИ № VII 74,75 – 417кв.м., УПИ VIII 75 - 839 кв.м. и вкл. УПИ IX 75 - 992 кв.м.

С оглед гореизложеното, моли да бъде прието уточнение и изменение в петитума на иска, както следва:

Моли съда да постанови решение, с което да признае за нищожна упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 3770 от същата дата за удостоверяване на подпис и с peг. № 3771, том 1, акт № 187 от 29.05.2012 г., за удостоверяване на съдържание, заверени извън кантората от помощник нотариус по заместване - Атанаска Тодорова, при нотариус Огнян Шарабански, с peг. № 147 в НК, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответника П.Д.Л., както и да приеме за установено, че договорът, обективиран в нот. акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на НК, с който Дойчо Атанасов, чрез пълномощника си П.Л., е продал на П.Л. процесните недвижими имоти, а именно: Дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IX 75, квартал 3, по регулационния план на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, одобрен със Заповед № 3223 от 01.08.1969 г., което е част oт поземлен имот 75, с площ от 3093 кв.м., а съобразно процесният нотариален акт, с площ от 3100 кв.м., при граници: улица, поземлен имот пл. № 73 и поземлен имот пл. № 74, състоящо се от: вкл. Урегулиран поземлен имот VII 74,75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м., а съобразно процесният нотариален акт с площ от 390 кв.м., при граници /по скица/: поземлен имот 74, улица и УПИ VIII 75; Урегулиран поземлен имот VIII 75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 859 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ от 800 кв.м., при граници /по скица/: вкл. УПИ VII 74,75, улица и вкл. УПИ IX 75; вкл. Урегулиран поземлен имот IX 75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 992 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ от 1050 кв.м., при граници /по скица/: УПИ VIII 75, улица и улица, ВЕДНО със сграда, която съобразно НА № 13, том III, дело № 1088 от 1974 г. на ПРС представлява къща, без описана площ, изградена в парцел IX 75, в квартал 3 по плана на селото, съобразно скица представлява ПЖ - паянтово жилище, без посочена площ, изградено на границата на гореописаните УПИ VIII 75 и вкл. УПИ IX 75, в квартал 3 по плана на селото, а съобразно нотариален акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, представлява жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., както и второстепенна постойка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., построени в гореописаното дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IX 75, квартал 3, по регулационния план на селото, което е част от поземлен имот 75, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като е сключен от ответникът Л. без представителна власт, същият не е потвърден от упълномощителя и ищецът, в качеството му на универсален правоприемник на баща си Дончо Атанасов, не желае да го потвърди.

При условията на евентуалност моли, ако съдът приеме, че процесният договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, да прогласи Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 на Нотариус Зоя Аврамова, с който ответникът Л. е придобила собствеността върху процесните имоти, а именно: Дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IX 75, квартал 3, по регулационния план на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, одобрен със Заповед № 3223 от 01.08.1969 г., което е част oт поземлен имот 75, с площ от 3093 кв.м., а съобразно процесният нотариален акт, с площ от 3100 кв.м., при граници: улица, поземлен имот пл. № 73 и поземлен имот пл. № 74, състоящо се от: вкл. Урегулиран поземлен имот VII 74,75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м., а съобразно процесният нотариален акт с площ от 390 кв.м., при граници /по скица/: поземлен имот 74, улица и УПИ VIII 75; Урегулиран поземлен имот VIII 75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 859 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ от 800 кв.м., при граници /по скица/: вкл. УПИ VII 74,75, улица и вкл. УПИ IX 75; вкл. Урегулиран поземлен имот IX 75, в квартал 3 по плана на селото, с площ от 992 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ от 1050 кв.м., при граници /по скица/: УПИ VIII 75, улица и улица, ВЕДНО със сграда, която съобразно НА № 13, том III, дело № 1088 от 1974 г. на ПРС представлява къща, без описана площ, изградена в парцел IX 75, в квартал 3 по плана на селото, съобразно скица представлява ПЖ - паянтово жилище, без посочена площ, изградено на границата на гореописаните УПИ VIII 75 и вкл. УПИ IX 75, в квартал 3 по плана на селото, а съобразно нотариален акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, представлява жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., както и второстепенна постойка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., построени в гореописаното дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IX 75, квартал 3, по регулационния план на селото, което е част от поземлен имот 75, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като същият е сключен във вреда на упълномощителя.

При условията на евентуалност моли, ако съдът приеме, че процесният договор не е недействителен на посочените по-горе основания, да приеме за установено, че договорът обективиран в нот. акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, с който Дойчо Атанасов чрез пълномощника си П.Л. е продал на П.Л. недвижим имот, представляващ - Дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо УПИ VIII 75, в квартал 3, по регулационния план на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, одобрен със Заповед № 3223 от 01.08.1969 г., което е част oт поземлен имот 75, с площ от 859 кв.м., а съобразно предходни документи за собственост, с площ 800 кв.м., при граници /по скица/: вкл. УПИ VII 74,75, улица и вкл. УПИ IХ 75, както и сграда, която съобразно НА № 13, том III, дело № 1088 от 1974 г. на ПРС представлява къща, без описана площ, изградена в парцел IX 75, в квартал 3 по плана на селото, съобразно скица представлява ПЖ - паянтово жилище, без посочена площ, изградено на границата на УПИ VIII 75 и вкл. УПИ IX 75, находящи се в с. Неофит Рилски , община Ветрино, област Варна, в квартал 3 по плана на селото, а съобразно нотариален акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, представлява жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., построена в дворно място, находящо се в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IХ 75, квартал 3, по регулационния план на селото, което е част от поземлен имот 75, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от гореописаните недвижими имоти, тъй като е сключен от ответника Л. без представителна власт, същият не е потвърден от упълномощителя, и ищецът, в качеството му на универсален правоприемник на баща си - Дойчо Атанасов, не желае да го потвърди. Претендира разноски.

С молба вх. № 3369/16.07.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 1865/09.06.2020 г., ищецът прави следните уточнения:

Посочва, че между страните в настоящото производство е било налице друго гражданско производство, а именно г. д. № 1104/2016 на РС – Провадия, образувано по иск за делба. По отношение на имот: дворно място с площ от 3100 кв. м., съставляващо ПИ с пл. № 75 в кв. 3 по плана на с. Неофит Рилски, от които УПИ IХ 75 е с площ 1050 кв. м., УПИ VIII 75 с площ от 800 кв. м. и УПИ VII 74,75 с площ от 390 кв.м., ведно с посторените в тях жилищна сграда, второстепенна постройка и навес. С постановено по делото решение съдът е приел, че делбени имоти: парцел IХ 75 в квартал 3 с площ 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, 2390 кв. м. от парцел VII 74,75, в квартал 3, за които наследодателят Дойчо Атанасов е признат за собственик по давностно владение и наследство, за което е съставен констативен нотариален акт № 38, т. 1, рег. № 1305, дело № 206/25.06.2001 т. на нотариус Зоя Аврамова, не са придобити в режим на СИО от родителите на ищеца и първия ответник по настоящото дело, а са били лична собственост на Дойчо Атанасов. Това решение е било обжалвано и е било образувано в.г.д. № 1837/2019 г. по описа на ОС – Варна. Въззивното производство е било спряно до приключването на с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото дело.

Заявява, че ако съдът в настоящото производство приеме, че недвижимият имот, предмет на процесната сделка, е придобит от родителите на страните в режим на СИО, то посочва, че към датата на процесната сделка Дойчо Атанасов е имал 4/6 идеални части от недвижимия имот.

Посочва, че с процесния нотариален акт Дойчо Атанасов се е разпоредил с целия недвижим имот, поради което ищецът е предявил претенцията си до размера на наследствената му част от Дойчо Атанасов, в размер на 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти.

Уточнява, че първото му искане, посочено в петитума на исковата, е да се обяви за нищожна упълномощителната сделка, както и да се обяви договорът, обективиран в процесната разпоредителна сделка, за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като е сключен от ответникът Л. без представителна власт, същият не е потвърден от упълномощителя и ищецът, в качеството му на универсален правоприемник на баща си - Дойчо Атанасов, не желае да го потвърди.

При условията на евентуалност е поискал съдът да приеме за установено, че договорът, обективиран в нот. акт № 41, том III, рег. № 2098, дело № 417 от 29.05.2012 г. на нотариус Зоя Аврамова, с който Дойчо Атанасов чрез пълномощника си П.Л. е продал на П.Л. недвижим имот, представляващ – дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо УПИ VIII 75, в квартал 3, по регулационния план на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна за недействителен по отношение на ищеца до размера на наследствената му част, а именно 1/2 идеална част от гореописаните недвижими имоти, тъй като е сключен от ответника Л. без представителна власт, същият не е потвърден от упълномощителя и ищецът, в качеството му на универсален правоприемник на баща си - Дойчо Атанасов, не желае да го потвърди.

Заявява, че правният му интерес да предяви гореописаният петититум е защото счита, че този петитум е предявен на различни твърдения и факти, а именно - в пълномощното, с което ответникът Л. си е прехвърлила процесния недвижим имот, изобщо този имот не е вписан, поради което и за прецизност на изложението го е обективирал в отделен петитум.

Излага, че пълномощното, като документ, в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване, съобразно текста на чл. 569, т. 2, пр. 4 от ГПК. С нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че положеният подпис след думата „упълномощител” е на лицето, което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. Нотариалното удостоверяване на подпис доказва единствено, че частният документ изхожда от лицето, чийто подпис нотариусът е удостоверил и едновременно с това - че към деня на подписа частният документ е съществувал. Нормата на чл. 475, ал. 2 ГПК (отм.) - чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. /в този смисъл решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., г. к., IV г. о. на ВКС/.

Посочва, че в процесното пълномощно, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответника Л., не е положен отпечатък от десен палец, което било основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 - 585. Нарушението на някое от описаните изисквания, както и на нормите, към които чл. 589, ал. 2 ГПК и чл. 576 ГПК едновременно препращат - за лично явяване, за полагане на отпечатък от десния палец при невъзможност лицето да се подпише (поради неграмотност или физическо увреждане), за назначаване на преводач или тълковник, както и специалните изисквания при участие на глухонямо лице, са основания за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. Прилагат се и общите основания за нарушение на материалната и местна компетентност, както и противоречие на изявлението със закона и добрите нрави (чл. 574 ГПК).

Когато се касае за слепота като вид увреждане е необходимо документът да бъде приподписан от двама свидетели. Позовава се на практиката на ВКС, според която слепотата също представлява такова увреждане, което налага лицето да положи отпечатък от десния си палец, вместо да се подпише - в този смисъл решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на II г.о., решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на III г.о. и др. В ТР № 71 от 10.07.1970 г. по гр. д. № 56/1970 г. на ОСГК на ВС е прието, че слепите и когато са грамотни, могат да поставят върху частните документи вместо подпис отпечатък от десния им палец в присъствие на двама свидетели, защото слепотата е недъгавост по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК (отм.) и „документът е доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица и изявленията, че имат задължителна доказателствена сила за съда”. В този смисъл е и решение № 220 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 505/2014 г., г. к., I г. о. на ВКС.

На следващо място посочва, че нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК.

Според практиката на ВКС, когато пълномощието е подписано от сляпо лице, то трябва да е приподписано от двама свидетели, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК. Процесното пълномощно, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответника Л. не било приподписано от двама свидетели, което било основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване.

Съгласно чл. 590, ал. 1, изр.2 от ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага на чл. 580 ГПК за издаване на нотариален акт, чието съдържание според чл. 580, т. 1 от ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването. Има се предвид както съответното населено място, така и точният адрес, където е извършено действието. Тази потребност е изтъкната като необходима не при удостоверяване, извършвано след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по общото правило на чл. 578, ал. 4 от ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл. 573, ал. 3 от ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед проверка доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса - чл. 573, ал. 1 от ГПК и доколко нотариусът е имал право да извършва действието - чл. 576 ГПК, като неспазването му влече нищожност на съответното действие.

Твърди, че процесното нотариално удостоверяване е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено. Нормата на чл. 576 от ГПК изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните действия Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши - чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575 от ГПК, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4, чл. 579, чл. 580, т. 1. 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК Посочването на мястото на нотариалното действие се изисква, ако е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл. 573, ал. 3 от ГПК. Нарушението по чл. 573, ал.1 от ГПК несъмнено влечало нищожност, за която основанието е чл. 576, вр. с чл. 573, ал. 1 и чл. 589, ал. 2 от ГПК и чл. 83 от ЗННД.

В процесното пълномощно, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответника Л. било посочено като забележка - „ Удостоверяването е извършено извън кантората“ на място, което не е посочено, което е основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. Липса на задължителен реквизит - посочване на населеното място и точен адрес, където е извършено нотариалното действие, е довела до липса на валидност в случая. Твърди, че всички гореописани пороци, са довели до нищожност на нотариалното удостоверяване.

На следващо място твърди, че нищожното нотариално удостоверяване води и до липсата на валидност на пълномощното.

Разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК изисква, когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Твърди, че упълномощителят е бил сляпо лице, но в пълномощното не е положен отпечатък от десния палец, което е в противоречие с разпоредбата на закона, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме че не е налице противорчие с разпоредбата на закона, моли да приеме, че не е спазена формата а именно полагане на отпечатък от десния палец.

Поддържа също, че съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК - частен документ /какъвто е пълномощното/, подписан от сляпо лице трябва да е приподписано от двама свидетели като неподписването му е в противоречие с разпоредбата на закона, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице противорчие с разпоредбата на закона, да приеме, че не е спазена формата а именно подписването от двама свидетели.

Освен това посочва, че в пълномощното липсва задължителен реквизит - посочване на населеното място и точен адрес, където е извършено нотариалното действие, което е довело до липса на валидност, което е в противоречие с разпоредбата на закона, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице противоречие с разпоредбата на закона, да приеме, че не е спазена формата, а именно: липсва задължителен реквизит – посочване на населеното място и точен адрес /уточнение, въведено с молба вх. № 3807/05.08.2020 г./.

С оглед гореизложеното, моли да бъде прието уточнение и изменение в петитума на иска, както следва: моли съда да постанови решение, с което да приеме, че нотариалното удостоверяване е нищожно и да признае за нищожна упълномощителната сделка, поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност, поради неспазена форма, обективирана в пълномощно с рег. № 3770 от същата дата за удостоверяване на подпис и с рег. № 3771, том 1, акт № 187 от 29.05.2012 г., за удостоверяване на съдържание, заверени извън кантората от помощник нотариус по заместване - Атанаска Тодорова, при нотариус - Огнян Шарабански, с рег. № 147 в НК, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответника П.Д.Л..

В останалата част формулираните в молба вх. № 3369/16.07.2020 г. петитуми преповтарят тези, заявени в молба вх. № 7866/30.12.2019 г.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който е изразено становище за недопустимост на исковите претенции, а при условията на евентуалност – за тяхната неоснователност, по следните съображения:

Относно допустимостта на исковите претенции:

Излагат, че по искова молба, предявена от С.Д.С. - ищец по настоящото дело, е било образувано производство г. д. № 1104/2016 г. по описа на РС - Провадия за съдебна делба досежно процесния за настоящото дело имот, което производство е било насочено срещу ответниците по настоящия съдебен спор. Последните оспорили молбата за съдебна делба с твърдения, че ищецът не е собственик на делбения имот. Съдът по гр. д. № 1104/2016 г. по описа на Районен Съд - Провадия, за да се произнесе по допустимостта на делбата, преюдициално е взел предвид кои лица са собственици на имота, на какво основание и в този смисъл е преценил валидността на всички правопораждащи факти и обстоятелства годни да направят страните собственици на делбения имот. Респективно съдът преюдициално е разгледал и всички твърдения за нищожност и унищожаемост на прехвърлителната сделка, обективирана в нот. акт № 41, т. Ill, peг. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, нотариус с peг. № 333 на НК, по силата на която прехвърлителна сделка ответниците са собственици на процесния имот. Част от твърденията за порочност на горепосочената прехвърлителна сделка, визирани от ищеца в производството по съдебна делба, били изложени сега отново от същото лице в качеството му на ищец по настоящото дело.

Посочват, че съдът с решение от 17.06.2019 г. по гр. д. 1104/2016 г. е отхвърлил предявения иск за делба досежно процесния имот, като преюдициално се е произнесъл по валидността на горепосочената прехвърлителна сделка, а именно че липсват твърдените пороци, които биха довели до нейната нищожност или унищожаемост. Решението било обжалвано от насрещната страна, въз основа на което било образувано в.гр.д. № 1837/2019 г. по описа на Окръжен Съд - Варна, I - ви състав.

По изложените съображения твърдят, че е налице висящ съдебен спор между същите страни, касаещ същите твърдения за недействителност на процесната прехвърлителна сделка, поради което и на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК молят съда да прекрати гр. д. № 1516/2019 г. по описа на Районен Съд -Провадия.

Относно основателността на исковите претенции:

Оспорват същите на следните основания:

Относно представителната власт на П.Л. по извършената прехвърлителна сделка, обективирана в нот. акт № 41, т. Ill, per. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, нотариус с peг. № 333 на НК излагат следното:

По гр. д. № 1104/2016 г. по описа на РС - Провадия били събрани достатъчно доказателства, които ясно посочвали, че Л. е била надлежно упълномощена да извърши процесната прехвърлителна сделка, включително с правата да договаря сама със себе си. По делото била изготвената съдебно графологична експертиза, от която било видно, че пълномощното носи подписа на упълномощителя. Била изготвена и комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, от които било видно, че от медицинска гледна точка направеното в пълномощното волеизявление е израз на правна воля на лицето, както и че онкологичното заболяване и съпътстващите го заболявания на упълномощителя - баща на ищеца и на ответника Л., не водят до отклонение в неговото възприемане на околната среда. В заключението се коментирало, че на болния не са били изписвани психотропни вещества и каквито и да било други медикаменти, които да рефлектират върху неговата адекватна преценка. Като цяло доказателствата сочели, че здравословното състояние на упълномощителя не е представлявало пречка същият да разбира свойството и значението на направеното от него едностранно волеизявление. От една страна той не е ползвал упойващи или други вещества, които да рефлектират върху възприятията му и от друга страна не е бил налице болеви синдром или ако е имало такъв, той е бил третиран с аналгетици, които респективно не замъглявали съзнанието му. Също така станало ясно, че ищецът изобщо не е полагал грижи за баща си, не е бил до него, дори доскоро не е знаел от какво е починал баща му и съответно нямало как да има преки впечатления за способностите на баща си адекватно да възприема околната среда преди да почине.

На следващо място възразяват срещу изложеното в исковата молба досежно възприятията на Дойчо С. Атанасов в контекста на неговото нарушено зрение. Заявяват, че между страните не се спори, че упълномощителят е претърпял злополука през 1957 г., която е довела до съществено нарушение в зрението му, за което имал издадено експертно решение на ТЕЛК. Впоследствие обаче болният е претърпял операция, в резултат на която са настъпили подобрения в зрението му и той е гледал телевизия, можел е да чете с лупа, да се движи в пространството без придружител и дори е ходил с колело из селото за хляб. Независимо от това спорът по същество не се свеждал до това дали Дойчо С. е можел да чете или не, а дали правилно е разбрал текста, който е подписал. По гр. д. № 1104/2016 г. по описа на Районен Съд - Провадия била разпитана св. Атанаска Владимирова Тодорова – пом. нотариусът, който е заверил процесното пълномощно. Същата заявила, че след като го е заверила, това означава, че е била убедена, че лицето разбира какво подписва. Свидетелката разяснила, че предпочита при домашни посещения да прочете документите на глас, за да е сигурна, че лицето е запознато с цялото съдържание. Другата свидетелка по горепосоченото дело - Павлина Тодорова, споделила, че е присъствала в дома на упълномощителя при заверката на подписа му и помни, че пълномощното е било прочетено на глас. Според ответниците събраните по гр. д. № 1104/2016 г. по описа на РС - Провадия доказателства ясно сочели, че упълномощителят е разбирал какво подписва и че това е неговата действителна воля. Фактът, че той е имал нарушено зрение, не можело да опорочи упълномощителната сделка, така както се твърдяло в исковата молба. От една страна нямало законова пречка нотариусът да прочете текста на пълномощното на глас, за да се увери в действителната воля на упълномощителя. Също така нямало законово изискване подобно действие на гласно изчитане на текста да бъде отразено по някакъв начин от нотариуса. За валидността на пълномощното било необходимо единствено нотариусът да извърши едновременна заверка на подпис и съдържание (в конкретния случай) и по този начин да удостовери, че съгласно неговото вътрешно убеждение и при спазване на съответната процедура, действителната воля на упълномощителя е такава, каквато е посочена. Нямало и изискване пълномощното да бъде подписано от двама свидетели, когато упълномощителят не оставя отпечатък от палеца си или от друг пръст, а се подписва собственоръчно с подписа си и изписва своите имена. По тези съображения считат иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за несонователен.

Относно твърдението на ищеца, че упълномощеното лице е действало във вреда на представлявания:

Считат, че твърдението в исковата молба, че упълномощеното лице е действало във вреда на представлявания, също е неоснователно. На първо място, ответникът Л. е била упълномощена както да дари, така и да продаде. Също така нямало законова забрана продажбата да бъде извършена по данъчна оценка (като еквивалент на продажна цена). Освен това от пълномощното не ставало ясно упълномощителят да е очаквал да получи продажна цена в определен размер, надвишаващ данъчната оценка. Позовават се на съдебната практика на ВКС, според която продажби, при които има значителна нееквивалетност на престациите са нищожни поради накърняване на добрите нрави, като под значителна нееквивалентност ВКС разбира такава, водеща практически до липса на престация, като напр. 15 /петнадесет/ пъти по-ниска цена от пазарната. В случай, че ищецът визира недействителност на прехвърлителната сделка, касаеща действие във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, молят съда да вземе предвид следното:

Излагат, че съгласно трайно установената съдебна практика посочената в чл. 40 от ЗЗД недействителност по естеството си представлявала унищожаемост, като твърдят, че давностният срок да се търси такава е изтекъл съгласно правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако се приеме, че давността не е изтекла, молят да се вземе предвид, че от една страна Л. не е действала във вреда на представлявания, тъй като тя е била упълномощена както да продаде, така и да дари. Освен това, за да бъде осъществен фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД следвало да има споразумение за увреждане, а именно следвало да има умисъл за такова. В конкретната фактическа обстановка нямало как да има намерение за увреждане при положение, че ответникът Л. е имала право дори и безвъзмездно да прехвърли сама на себе си собствеността върху процесния имот. По изложените съображения твърдят, че процесната покупко-продажба не страда от пороци, касаещи действие във вреда на представлявания.

В случай, че е налице каквато и да били порочност на обективираната в нот. акт № 41, т. Ill, peг. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, нотариус с peг. № 333 на НК покупко-продажба, правят възражение за придобиване на имота по давност.

По изложените съображения молят съда да прекрати производството по настоящото дело на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. При условията на евентуалност, молят съда да отхвърли предявените искове, касаещи недействителност на извършената покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 41, т. Ill, per. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, нотариус с per. № 333 на НК, както и на предхождащата я упълномощителна сделка въз основа на която продажбата е извършена. Претендират разноски.

В отговор на уточнителната молба на ищеца с вх. № 3369/16.07.2020 г., ответниците са депозирали такъв с вх. № 260916/04.11.2020 г., с който поддържат възражението си за недопустимост на исковата молба с изменения ѝ петитум, а при условията па евентуалност - за нейната неоснователност:

Относно допустимостта на исковете излагат следното:

Поддържат изложено в първоначалния отговор на исковата молба, че с молба по гр. д. № 1104/2016 г. по описа на РС - Провадия ищецът по настоящото дело С.Д.С., е инициирал производство по съдебна делба досежно процесния за настоящото дело имот, което производство е било насочено срещу ответниците по настоящия съдебен спор. Последните оспорили молбата за съдебна делба с твърдения, че ищецът не е собственик на делбения имот. Съдът по гр. д. № 1104/2016 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе по допустимостта на делбата преюдициално е взел предвид кои лица са собственици на имота, на какво основание и в този смисъл е преценил валидността на всички правопораждащи факти и обстоятелства годни да направят страните собственици на делбения имот, респ. съдът преюдициално е разгледал и всички твърдения за нищожност и унищожаемост на прехвърлителната сделка, обективирана в 41, т. Ill, per. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, по силата на която прехвърлителна сделка ответниците са собственици на процесния имот. Съдът с решение от 17.06.2019 г. по гр. д. 1104/2016 г. е отхвърлил предявения иск за делба досежно процесния имот, като преюдициално се е произнесъл по валидността на горепосочената прехвърлителна сделка, а именно, че липсват твърдените пороци, които биха довели до нейната нищожност или унищожаемост. Решението е обжалвано от насрещната страна, въз основа на което е образувано в.гр.д. № 1837/2019 г. по описа на ОС - Варна.

Поддържат искането си за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК поради наличието на висящ съдебен спор между същите страни, касаещ същите твърдения за недействителност на процесната прехвърлителна сделка

Относно основателността на исковете, излагат следното:

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявените искове за прогласяване на нищожност на процесната прехвърлителна сделка на посочените основания са допустими и респективно, ако не прекрати настоящото дело, то отново оспорват същите на следите основания:

На първо място, твърдят, че ако настоящото производство представлява спор между страните, който не е бил разгледан от съда досега, то тогава правят възражение за изтекла придобивна давност.

В случай, че производството по делото не бъде прекратено и се приеме, че давността не е изтекла, то отново оспорват по същество твърденията на ищеца на основанията, изложени в първоначалния отговор на исковата молба.

С оглед допълнения петитум на исковата молба, правят и следните уточнения:

Относно порочността на нотариалното производство, касаещо упълномощителната сделка, въз основа на която П.Л. е подписала от името на Дойчо Атанасов нот. акт № 41, т. Ill, peг. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова:

Посочват, че в отговора на исковата молба по гр. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия са поддържали, че нотариалното производство не е опорочено, още повече по начин, по който то да води до нищожност на упълномощаването и респективно до нищожност на прехвърлителната сделка.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ГПК няма законово изискване лице, което е сляпо, но грамотно да полага отпечатък от палеца си, като съгласно чл. 579, ал. 2 от ГПК, когато упълномощителят не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели. Освен това още с исковата молба по гр. д. № 1104/2016 г. на РС - Провадия ищецът твърдял, че нотариалното производство е опорочено. С отговора на исковата молба по същото дело ответниците оспорили това твърдение, като за пълнота на изложението повтарят част от изразеното вече становище, а именно:

Нотариусите с оглед поверената им публична функция имат правомощието да удостоверяват подписи и съдържание на частни документи, което по естеството си означава, че при заверка на пълномощно нотариусът удостоверява, че подписът е на конкретно лице, което разбира съдържанието на документа и именно това съдържание съответства на действителната воля на посоченото лице. За подобна валидност на пълномощното е необходимо единствено нотариусът да извърши едновременна заверка на подпис и съдържание (в конкретния случай) и по този начин да удостовери, че съгласно неговото вътрешно убеждение и при спазване на съответната процедура действителната воля на упълномощителя е такава, каквато е посочена. В този смисъл нотариалната заверка сама по себе си представлява официален документ, оспорването на който е в тежест на насрещната страна.

Що се отнася до посочване на мястото на извършване на съответното нотариално производство, твърдят, че същото е необходимо с оглед териториалната компетентност на нотариусите в рамките на съответния съдебен район. Ако нотариусът е изповядал прехвърлителна сделка, касаеща недвижим имот, извън обхвата на своята териториална компетентност, то тогава прехвърлителната сделка би била нищожна. По отношение на упълномощителните сделки, нямало ограничение за териториалната компетентност по съдебни райони и в този смисъл нямало изискване мястото да се индивидуализира конкретно, още повече с посочване на точен адрес. Отделно от това, нямало спор между страните къде всъщност е извършено самото нотариално удостоверяване.

По изложените съображения отново твърдят, че нотариалното призводство не е опорочено, още повече порокът да е от такъв характер, че да води до нищожност, което обуславяло и валидността на процесната прехвърлителна сделка. Ако се приеме, че е налице какъвто и да било порок, който да води до унищожаемост на упълномощителната или на прехвърлителната сделка, то твърдят, че давността да се търси такава е изтекла.

По отношение на другите основания за порочност на прехвърлителната сделка поддържат становището си, изложено в първоначалния отговор на исковата молба.

Молят производството по настоящото дело да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. При условията на евентуалност, молят да бъдат отхвърлени предявените искове, касаещи недействителност на извършената покупко-продажба, обективирана в НА № 41, т. Ill, peг. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова, както и на предхождащата я упълномощителна сделка, въз основа на която продажбата е извършена. Претендират разноски.

Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, указва на всеки един от ответниците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца да уточнят и конкретизират възражението си за придобиване на имота, предмет на сделката, обективирана в нот. акт № 41, т. Ill, peг. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, по давност, а именно дали същото касае целия имот или част от него и каква част, както и периодът от време, за който твърдят да са установили владение върху недвижимия имот или върху част от него.

Съдът, по възражението на ответниците относно допустимостта на производството, намира следното:

Съдът намира възражението на ответната страна за недопустимост на настоящото производство, респ. искането за неговото прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК за неоснователно.

Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Страните в настоящото производство посочват, но не представят решението, постановено по г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия. Същото обаче е служебно известно на съда, а и след справка в деловодната система на РС – Провадия настоящият съдебен състав установи, че визираният съдебен акт не е влязъл в сила, същият е обжалван от ищеца и делото е изпратено по жалбата на компетентния ОС – Варна. Освен това във връзка с искането на ответната страна да бъде изискано и приобщено към настоящото производство образуваното в.г.д. № 1837/2019 г. по описа на ОС – Варна, съдът е поискал информация от въззивната инстанция относно предмета, страните и движението на в.г.д. № 1837/2019 г. С писмо вх. № 1765/26.03.2020 г. ОС – Варна е уведомил съда, че в.г.д. № 1837/2019 г. е образувано по въззивна жалба вх. № 4396/26.07.2019 г., депозирана от адв. Т.Д., процесуален представител на С.Д.С., с която е обжалвано решение № 164/17.06.2019 г., постановено по г.д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия. С протоколно определение от 11.11.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до окончателното приключване с влязъл в сила акт по г. д. № 1516/2019 г. по описа на РС – Провадия.

С цитираното решение, постановено по г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия, образувано по иск за делба на наследство, съдът е отхвърлил предявения от С.Д.С. срещу П.Д.Л. и В.Т.Л. иск с правно основание чл. 69 ЗН, вр. с чл. 341 от ГПК за делба на следните недвижими имоти, находящи се в село Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна: дворно място с площ от 3,100 кв.м., съставляващо част от ПИ с пл. № 75 в кв. 3 по плана на село Неофит Рилски, с включени в него: УПИ № IX - 75 с площ от 1050 кв.м., при граници на това УПИ: улица от две страни, УПИ VIII – 75, ПИ 73; УПИ № VIII - 75 с площ от 800 кв.м. при граници на това УПИ: улица, УПИ № VII - 74, 75, ПИ 73 и УПИ № IX – 75; УПИ № VII - 74, 75 с площ от 390 кв.м. по скица № 329/21.12.2016г. и по Нотариален акт № 15, том VІІІ, дело № 1406/2012 г., вх. рег. № 729/30.05.2012 г. на СВ при ПРС, а по нотариален акт № 117, том ІІІ, дело 552/2001 г., вх. рег. № 2477/26.06.2001 г. на СВ при ПРС с площ от 2390 кв.м., при граници на това УПИ: улица, част от УПИ VII - 74, 75, ведно с построените в тях жилищна сграда, второстепенна постройка и навес, при граници на цялото ПИ с пл. № 75: улица от две страни, част от УПИ VII - 74, 75, ПИ 73.

В съдебната практика непротиворечиво се приема, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в производство за съдебна делба – решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и определение № 16/08.01.2015 г. по ч.гр.д. № 5994/14 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Разпоредбата на чл. 342 от ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата, като в тази хипотеза, макар и заведено след предявяване на иска за делба, второто дело има обуславящ характер. В решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г. на ВКС, І г.о., по чл. 290 от ГПК е прието, че споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 от ГПК, с което се допуска делбата. Именно силата на пресъдено нещо на решението по чл. 346 ГПК, която преклудира непредявените спорове свързани с наличието на съсобственост, страните и правата в съсобсвеността, обуславя правния интерес в такава хипотеза, споровете да се предявят в отделно производство. Според решение № 18/03.02.2015 г. по г. д. № 4619/2014 г. на ВКС, І г.о, съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. В същото решение е посочено, че в съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство, а предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Влязлото в сила решение /каквото в случая не е налице/, с което е отхвърлен иск за делба поради уважаване на възражение на ответник, че е изключителен собственик, формира сила на пресъдено нещо за липсата на съсобственост между страните по делото, а не дали страната, направила възражението, е собственик /решение № 192/2017 г. по г.д. № 639/2017 г. на ВКС, І г.о/. Това е така, тъй като в случая по въведените от страните в делбеното производство по г. д. № 1104/2016 г. на РС - Провадия правопораждащи и правоисключващи възражения съдът се е произнесъл в мотивите на решението, а не в неговия диспозитив, който формира СПН.

За пълнота съдът намира за необходимо да изложи следното:

Съобразно посоченото в мотивите на решението по г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия въведените от страните в делбеното произведство са следните:

Възражение за нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на Нотариус Зоя Аврамова, поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал.1 ЗЗД;

Възражение за нищожност в евентуалност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на Нотариус Зоя Аврамова, поради обстоятелството, че същия е привиден и прикрива дарение с искане за прилагане на правилата за дарение, на основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД.

Възражение за нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Възражение за унищожаемост на упълномощителната сделка на Атанасов спрямо ответницата за разпореждане с процесните имоти, поради липса при подписването на пълномощното Атанасов да разбира и да ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

Възражение в евентуалност за накърняване на запазената част на ищеца от наследството с искане за възстановяване на запазената му част - 2/9 ид.ч. от процесните имоти, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Възражение направено в евентуалност от ответника Л. за придобиване по давност на 1/2 ид.ч. от частите на ищеца в делбения имот с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС /последното не е разгледано/.

Производството по настоящото започнало след образуването на делото за съдебна делба и има за предмет недействителността на правни сделки, последните с предмет имотите, включени в делбената маса. Страни по далото са съделителите по обусловеното делбено дело, поради което е налице тъждество между страните по двете дела. Едновременно с това обаче от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, учредила настоящото производство, с направените уточнения и допълнения към нея, е видно, че твърдените от ищеца обстоятелства, на които основава исковите си претенции, не са идентични с въведените в делбеното производство възражения, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Постановеното по предявените искове решение ще има сила на пресъдено нещо, чиито субективни предели ще засегнат всеки от съделителите в делбата.

Предвид изложеното в разглеждания случай няма идентитет между двете дела, какъвто е предвиден в хипотезиса на разпоредбата на чл. 126 от ГПК, поради което не се прилага и предвидената в разпоредбата диспозиция.

Ето защо искането на ответниците за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, определя правната квалификация на предявените обективно и субективно съединени искове съобразно естеството на твърдения порок, независимо от поддържаното от ищеца съединяване на исковете, както следва:

- главен установителен иск с правна квалификация чл. 44, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обектвирана в пълномощно с рег. № 3770 и рег. № 3771, том 1, акт № 187 от 29.05.2012 г., заверено извън кантората от помощник нотариус по заместване - Атанаска Тодорова, при нотариус - Огнян Шарабански, с рег. № 147 в НК, поради противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с:

- установителен иск с правна квалификация чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обектвирана в пълномощно с рег. № 3770 и рег. № 3771, том 1, акт № 187 от 29.05.2012 г., заверено извън кантората от помощник нотариус по заместване - Атанаска Тодорова, при нотариус - Огнян Шарабански, с рег. № 147 в НК, поради неспазена форма;

- установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, сключен на 29.05.2012 г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л. – Дойчо С. Атанасов, като прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л., и ответника П.Д.Л., като приобретател, поради липса на представителна власт на пълномощника, до размера на наследствената част на ищеца, а именно – 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти, съединен при условията на евентуалност с:

- установителен иск с правна квалификация чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, сключен на 29.05.2012 г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л. – Дойчо С. Атанасов, като прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л., и ответника П.Д.Л., като приобретател, поради сключване на сделката във вреда на представлявания;

- съединен в условията на евентуалност с исковете по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД, установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, сключен на 29.05.2012 г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л. – Дойчо С. Атанасов, като прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л., и ответника П.Д.Л., като приобретател, поради извършване на сделката извън учредената представителна власт на пълномощника, само в частта ѝ, имаща за предмет: дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо УПИ VIII 75, в квартал 3 с площ 800 кв.м. и жилищна сграда с площ 43 кв.м., построена в дворно място, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IХ 75, квартал 3, по регулационния план на селото, което е част от поземлен имот 75, до размера на наследствената част на ищеца, а именно – 1/2 ид. част от гореописаните недвижими имоти;

Възражение, направено от ответниците при условията на евентуалност, за придобиване на имотите, предмет на процесния договор за покупко – продажба, по давност с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗС.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни следва да се отделят обстоятелствата, че: ищецът и първият ответник П.Л. са законни наследници на общите им наследодатели: баща - Дойчо С. Атанасов, починал на 17.06.2012 г. и майка – Елка Иванова Атанасова, починала на 29.02.2004 г.; че родителите им, са сключили граждански брак на 17.02.1954 г.; че общият им наследодател Дойчо Атанасов е претърпял злополука през 1957 г., която е довела до нарушение в зрението му, за което е имал издадено експертно решение на ТЕЛК; че с нотариален акт № 13, том III, дело 1088 от 1974 г. - Дойчо Атанасов е придобил, чрез дарение от баща си - парцел VIII - 75, с площ от 800 кв.м., по плана на с. Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна, и къща; че по време на брака на родителите им, с нот. акт № 38, том I, peг. № 1305, дело № 206 от 2001 г., Дойчо Атанасов е признат за собственик по давностно владение на парцел IX - 75 с площ от 1050 кв.м., ведно е построения в него навес /стопанска постройка/, и парцел VII - 74, 75 с площ от 2390 кв.м. по плана с. Неофит Рилски, Община Ветрино, област Варна; че на 29.05.2012 г. в дома на ответника Л. баща им - Дойчо Атанасов, подписал пълномощно с рег. № 3770 от същата дата за удостоверяване на подпис и с рег.№ 3771 том 1, акт № 187 за удостоверяване на съдържание, заверени извън кантората от помощник нотариус по заместване - Атанаска Тодорова, при нотариус - Огнян Шарабански, с рег.№ 147 в НК; че пълномощното е било за разпореждане с недвижими имоти, като Дойчо Атанасов е упълномощил ответника Л., вкл. с права да договаря сама със себе си; че на същия ден с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 41, том III, рег.№ 2098, дело № 417, по описа на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 в регистъра на НК, ответникът Л., договаряйки сама със себе си, е прехвърлила собствеността върху процесните недвижими имоти на себе си; относно здравословното състояние на наследодателя Дойчо Атанасов към датата на сключване на сделките – 29.05.2012 г.; че договорът не е потвърден от упълномощителя; че към датата на сделката ответникът Л. е била в брак с ответника В.Т.Л..

Съдът, на основание чл. 155, във вр с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съобщава на страните, че решението по г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия е факт, който му е служебно известен.

Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

При разпределение на доказателствената тежест:

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

По исковете с правна квалификация чл. 44, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 44, вр. с чл. 26, ал. 2 предл. 3 от ЗЗД:

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесната упълномощителната сделка е засегната от посочените в исковата молба пороци, както и че последните водят до нейната нищожност на посочените основания, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това, т. е. да докаже наличието на фактическите твърдения, обосноваващи предпоставките за нищожност на сделката поради противоречие със закона и неспазване на предвидената от закона форма.

В тежест на ответниците е да опровергаят изложените в исковата молба твърдения и да установят основателността на възраженията си, вкл, че наследодателят е претърпял операция, в резултат на която са настъпили подобрения в зрението му и той е гледал телевизия, можел е да чете с лупа, да се движи в пространството без придружител, да ходи с колело из селото за хляб, за които им се указва, че не сочат доказателства.

По исковете с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД:

Ищецът следва да установи, че пълномощникът, който е сключил сделката от името на друго лице, към момента на сключването ѝ, не е разполагал с представителна власт, евентуално – че същият е сключил сделката в частта, имаща за предмет дворно място, находящо се в село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, представляващо УПИ VIII 75, в квартал 3 с площ 800 кв.м. и жилищна сграда с площ 43 кв.м., построена в дворно място, представляващо имот № VII 74,75, VIII 75, IХ 75, квартал 3, по регулационния план на селото, което е част от поземлен имот 75, извън учредената му представителна власт, т. е. да докаже наведените правоизключващи възражения.

В тежест на ответниците е да докажат наличието на представителна власт на ответника Л. да сключи разпоредителната сделка, т. е. да докажат, че пълномощникът Л. е упражнила валидно учредената представителна власт въз основа на надлежно овластяване от продавача и в рамките на учредената ѝ представителна власт.

По иска с правна квалификация чл. 40 от ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ твърдяната недействителност по чл. 40 от ЗЗД, а именно: обективния елемент – че процесният договор, сключен от пълномощника /ответника Л./ и насрещната страна по него /същия ответник/ е във вреда на представлявания, вкл. твърдението, че че пълномощникът е продал на себе си процесните недвижими имоти на стойност в пъти по – ниска продажна цена, а именно, че към датата на процесната сделка, процесните имоти са имали пазарна цена в размер на около 20 000 евро, за което му се указва, че не сочи доказателства; субективния елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания /съвпадане на намеренията/, т. е. наличието на недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания – в случая, че към момента на сключване на ответникът Л. е знаела (осъзнавала) или не е могла да не знае твърдените обстоятелства, обуславящи факта на увреждането /че сключеният договор обективно уврежда представлявания/.

В тежест на ответниците е да докажат даведените в отговорите възражения, вкл., че продажната цена на недвижимите имоти съответства на данъчната оценка, за което им се указва, че не сочат доказателства;

По възражението на ответниците по чл. 79, ал. 1 от ЗС:

В тежест на ответниците е да установят направеното в отговорите при условията на евентуалност правопораждащо възражение, че са придобили имотите, предмет на процесния договор за покупко – продажба, по давност.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба и уточнителните молби писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.

Съдът намира, че искането на ответниците да бъде изискано и приложено по настоящото дело г. д. № 1837/2019 г. на ОС – Варна, ведно с г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия е неоснователно, поради което ще се остави без уважение. По делото е постъпило писмо от ОС – Варна с вх. № 1765/26.03.2020 г., от което е видно, че производството по въззивното дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящото г. д. № 1516/2019 г., а с настоящото определение съдът, на основание чл. 155, във вр с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, обявява на страните, че решението по г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия е факт, който му е служебно известен.

Други доказателствени искания не са направени.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците П.Д.Л. и В.Т.Л. за прекратяване на производството по настоящото дело на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, като неоснователно.

УКАЗВА, на основание ч. 145, ал. 2 от ГПК, на ответниците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца да уточнят и конкретизират възражението си за придобиване на имота, предмет на сделката, обективирана в нот. акт № 41, т. Ill, peг. № 2098, дело № 417/29.05.2012 г. по описа на Зоя Аврамова, по давност, а именно дали същото касае целия имот или част от него и каква част, както и периодът от време, за който твърдят да са установили владение върху недвижимия имот или върху част от него.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, както следва:

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 7281/03.12.2019 г., вх. № 7866/30.12.2019 г., вх. № 3369/16.07.2020 г. и вх. № 3807/05.08.2020 г., подадена от С.Д.С. против П.Д.Л. и В.Т.Л., с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове:

От страна на ответниците е направено в условията на евентуалност възражение за придобиване на имотите, предмет на процесния договор за покупко – продажба, по давност с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗС.

При разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правна квалификация чл. 44, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 44, вр. с чл. 26, ал. 2 предл. 3 от ЗЗД:

По исковете с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД:

По иска с правна квалификация чл. 40 от ЗЗД:

По възражението на ответниците по чл. 79, ал. 1 от ЗС:

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и уточнителните молби документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците да бъде изискано и приложено по настоящото дело г. д. № 1837/2019 г. на ОС – Варна, ведно с г. д. № 1104/2016 г. на РС – Провадия, като неоснователно.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.04.2021 г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от двата отговора от 05.03.2020 г. и от 04.11.2020 г. /същите да се опишат като приложение към съобщението/, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260085
Дата:	30 март 2021 г.
Съдия:	Сона Вахе Гарабедян

Дело:	20193130101516
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	24 октомври 2019 г.

Определение по дело №1516/2019 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта