№ 704
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100513167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 86266 от 14.12.2022 г., по описа на СГС по изп. дело
№ 20218380413926 по описа на ЧСИ М.Б., подадена от длъжника Столична община, район
"Слатина", срещу разпореждане от 02.11.2022 г., с което е отказано намаляване на
определено за събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя по
изпълнителното дело, в размер на сумата 672 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения отказ, тъй като
определеният за събиране размер на адвокатското възнаграждение за взискателя е
незаконосъобразно определен и е прекомерен. Жалбоподателят поддържа, че разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв., съобразно чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Евентуално поддържа, че същите следва да бъдат определени в размер
337,71 лева без ДДС, съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено относно приетия за събиране
адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 200 лв. до сумата от 672 лв.
Претендира разноски в производството.
Взискателят по изпълнителното дело М.В.В. излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Сочи, че акт на ЧСИ, така, както е описан от длъжника, не
съществува. Евентуално твърди, че същият е правилен. Счита, че съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, размерът на минималното адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по
делото възлиза на 673 лева. Излага твърдения, че в изпълнителното производство са
извършвани процесуални действия във връзка със събирането на задължението, поради
липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Наред с това сочи, че
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева.
Следователно, според взискателя, общото следващо се минимално адвокатско
възнаграждение е в размер на 536 лева, без ДДС, или на 672 лева, с ДДС. Наред с това сочи,
че Наредбата съдържа императивно установен минимум на размера на адвокатско
1
възнаграждение, като преценката дали претендираният от страната размер е прекомерно
висок се извършва въз основа на действителната правна и фактическа сложност по делото.
Изтъква, че предвид конкретните особености по делото, поведението на длъжника и
значителния размер на задължението, размерът на претендираното и прието за събиране
адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева без ДДС не се явява прекомерен по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Освен това, във възнаграждението били включени и услугите
по защита в случай на обжалване на изпълнителните действия. С тези доводи моли съда да
отхвърли жалбата и да потвърди обжалвания акт на ЧСИ Б..
ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че адвокатското възнаграждение е определено
съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е налице основание за
намаляването му от страна на ЧСИ. Моли съда да отхвърли жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с оспорванията от страна на взискателя, че разпореждане на ЧСИ от
посочената в жалбата дата не съществува, съдът намира, че очевидно се касае до допусната
в жалбата явна фактическа грешка, състояща се в погрешно посочване на м. „12“, вместо
„11“ в датата на обжалвания акт. Това се установява при анализ на изложените в жалбата и
съдържащите се в обжалваното разпореждане данни, че същото е постановено въз основа на
подадено от СО- район „Слатина“ възражение вх. № 84001/21.12.2022 г. срещу
постановлението за разноски.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Изпълнително дело № 20218380413926 по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838 на КЧСИ, е
образувано по молба на М.В.В. въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2021 г., с който
Столична община, район „Слатина“ е осъдена да заплати сумата от 6860,76 лева –
обезщетение по чл. 255, ал. 1 КТ за периода 11.06.2020 г. – 11.12.2020 г., ведно със законната
лихва от 24.07.2020 г. до окончателното изплащане. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на
длъжника.
По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от
09.12.2021 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско
възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 560 лева без ДДС, или 672
лв. с ДДС, платими в брой, което възнаграждение е посочено да включва действията по
образуване на изпълнителното дело и действия по защита и представителство по
изпълнителното дело до събиране на дължимата сума. Представена е и разписка, изхождаща
от адв. Т., от която се установява, че е получила уговорената сума с ДДС от М.В..
С постановление от 10.12.2021 г. ЧСИ Б. е приел за събиране като част от разноските
по изпълнителното дело посоченото адвокатско възнаграждение, в размер на 672 лева. Този
размер на адвокатското възнаграждение е обективиран и в поканата за доброволно
изпълнение до длъжника Столична община, район Слатина.
При проверка по изпълнителнителното дело се установява, че след образуването му
по делото е постъпила молба от страна на длъжника с предложение за разсрочено погасяване
на задължението поради липса на предвиждането му като разход за съответната година. По
молбата е постъпило становище от страна на взискателя, представляван от упълномощения
адвокат, с която отказва да приеме предложения погасителен план.
С молба от 19.01.2022 г. взискателят, чрез адв. Т., е депозирал молба за налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника, с постъпления от административни услуги. По
делото не са налице данни запорът да е наложен.
Постъпила е още една молба от страна на длъжника за разсрочване на задължението,
на която взискателят се е възпротивил с молба от 19.04.2022 г.
2
По делото в периода 03.02.2022 г. - 11.05.2022 г. са постъпили суми от страна на
длъжника, с които задължението по изпълнителното дело е погасено изцяло.
На 30.06.2022 г. взискателят М.В. е депозирала жалба пред Камарата на Частните
съдебни изпълнители срещу действия на ЧСИ Б..
На 23.11.2022 г. в деловодството на ЧСИ Б. е постъпила жалбата на длъжника СО-
район „Слатина“ по чл. 4325, ал. 2 ГПК, по която е образувано настоящото дело.
Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност по делото, намира, че приетият
за събиране адвокатски хонорар не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Видно от намиращия се в корите на делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между взискателя В. и адв. Т., уговореното между страните възнаграждение
включва и двата вида правна услуга, определени в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело е в размер на 200 лева.
Предвиденото възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело се определя по реда на чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата, като в случая, според относимата към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие редакция, обн. с ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г., неговият
минимален размер е 336,52 лева.
Следователно минималният размер на общото възнаграждение за двата вида услуги
се равнява на 536,52 лева без ДДС. От представения договор за правна защита и съдействие
се установява, че страните са уговорили възнаграждение в размер на 560 лева без ДДС.
Същевременно, гореописаните действия, извършени по изпълнителното дело, обосновават
немалката му правна и фактическа сложност, което дава основание при преценка по чл. 78,
ал. 5 ГПК да се приеме, че уговореният с 24 лева по-висок от минималния размер на
хонорара, не е прекомерен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 86266 от 14.12.2022 г., по описа на СГС,
подадена от длъжника Столична община, район "Слатина", срещу разпореждане от
02.11.2022 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3