Р Е Ш Е Н И Е №116
30.05.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №304 по описа на
съда за 2022 г.
Производството
е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №486
от 10.11.2022г., постановено по анд №1286/22г., РС Стара
Загора потвърдил наказателно постановление /НП/ № 22-1228-000048 от 19.01.2022г. на Началник група в ОДМВР
Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на К.В.П. ***, ЕГН **********, на
осн. чл.179, ал.2 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба в размер
на 200лв., а на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право на управление на МПС
за срок от един месец, както и постановил осъждане на К.П. *** разноски в
размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок,
чрез процесуален представител, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Касаторът счита,
че жаленото от него НП било издадено в противоречие с изискванията на ЗАНН, че
не било установено по несъмнен начин вината на дееца, че не бил извършен оглед,
за изясняване причините за ПТП, нито бил съставен протокол за ПТП, осъдителното
решение почивало само на признания на наказаният. Установените факти не
удостоверявали по несъмнен начин, че именно наказаното лице извършило
административното нарушение. Допълва се, че в НП липсвало пълно описание на
фактическата обстановка на извършеното нарушение, нямало посочена скоростта на
движение на автомобила и в резултат на какви точно причини настъпило ПТП.
Допълнително мотивира, че никъде в
НП не било посочено, че бил съставен Протокол за ПТП, а фактът на ПТП бил
съставомерен за изпълнителното деяние по чл.179, ал.2 от ЗДвП. Относно второто
нарушение, касаторът сочи, че било налице вътрешно противоречие между
фактическото описание на две административни нарушения, не спира и не
установяван последиците на ПТП, което съществено му накърнило правото на
защита, защото не можел да разбере какво нарушение му се вменявало, дали не
спирал или не установявал последиците от ПТП, а от там липсвал и задължителен
реквизит по см. на чл. 57 от ЗАНН.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
не се явява е не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е подадено писмено възражение,
като се пледира за неоснователност на касационната жалба и за правилност на
въззивното решение. Претендират се разноски.
Представителят на ОП Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява неоснователна.
За да постанови решение, с което потвърждава
жаленото НП, състав на РС Стара Загора приел от фактическа страна, че К.П. на
09.01.2022г. около 13,06 часа в град Стара Загора по ул. „ А. Кожухаров“ до №10
в посока юг-север, като водач на посочен лека автомобил поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ блъска с предната
си част задната част на паркиран автомобил с рег. № **** и не спира да установи
какви са последиците от настъпилото ПТП, а продължава движението си на север и
паркира на ул. „Иван Вазов“. Същата Съдът приел за безспорно доказана, като се
позовал на събрания доказателствен материал – показанията на разпитаните
свидетел на орган, протокол за ПТП от 09.01.2022г. и снимки.
От правна страна и мотивира от безспорно
установената по –горе фактическа обстановка, Съдът приел, че наказващият орган
законосъобразно приел, че П. извършил нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съотв.
на чл.123, ал.1 от същия закон.
Относно първото нарушение съдът посочил, че
чрез своето действие П. осъществил състав на административно нарушение и в
частност на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без да съобрази
неговата скорост. Това деяние било наказуемо по чл.179, ал.2 от ЗДвП, а и било
извършено виновно, като извел и краен
правен извод за законосъобразност на НП в тази му част, вкл. и с оглед
така определеното административно наказание. Въззивният съд приел за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в случая се смесвали хипотезите на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като посочил, че в обстоятелствената част на НП ясно била
разграничена и конкретизирана хипотезата на несъобразена скорост с пътните
условия – мокра пътна настилка, били посочени и последиците от несъобразената
скорост – настъпило ПТП с материални щети, която била и доказаната по несъмнен
начин.
Относно второто вменено нарушение, въззивният
съд посочил, че то било осъществено от водача П. чрез неговото бездействие, тъй
като след реализираното от него ПТП той напуснал неговото място, това поведение
обаче било обявено за противоправно с нормата на чл.123, ал.1 от ЗДвП и
наказуемо по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът посочил и, че това деяние
също било извършено виновно и правилно наказаното. Нямало основания за приемане
на възраженията за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира жаленото решение
за правилно и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за
неговата отмяна. Оплакванията в касационната жалбата са изцяло неоснователни, а
и същите са основно в насока незаконосъобразността на НП, но не и на изводите
на въззивния съд, които са предмет на контрол пред тази инстанция.
Независими от това следва да се
посочи, че и фактическите и правните изводи на РС се явяват правилно изградени
и в съответствие със събрания доказателствен материал, чрез който еднопосочно
се удостоверява фактът на настъпило ПТП, причинено именно от наказаното лице,
настоящ касатор /вж. л. 11 от делото на РС/, както и от приложения снимков
материал, който също потвърждава визирания в НП факт на причинено от водача П.
ПТП с материални щети. Що се отнася до оплакването, че нямало пълно описание на
релевантни за отговорността по чл.20, ал.2 от ЗДвП факти, то следва да се
посочи, че пределно ясно е отграничена хипотезата, в следствие на която и при
несъобразяване на скоростта на движението се стига до ПТП, а именно мокра пътна настилка. Не е необходимо за
реализиране отговорността за това нарушение и да се сочи фиксиран размер на
използваната скорост, защото съгласно ал.1 от чл.20, водачите са длъжни да
контролират през цялото време управляваните от тях МПС, а съобразно ал.2 и да
избират скоростта на движение съобразно посочените фактори, един от които е
състоянието на пътя. Нещо, което П. не е съобразил и това му поведение е
извършено виновно, както правилно приема РС.
Нарушението
е безспорно доказано от обективна и субективна страна и правилно наказано,
поради което няма основания НП в тази му част да се отмени.
Също е безспорно установено от
обективна и субективна страна е и второто вменено на П. нарушение по чл.123,
ал.1 от ЗДвП. От показанията на разпитаните пред РС свидетели еднопосочно се
установява, че касаторът не е бил намерен на мястото на реализираното от него
ПТП с материални щети, нито сам да е сигналиризирал за него, а от показанията на св. Ч. и св. Й. /които са
били на мястото, където е станало самото ПТП/ също еднопосочно се установява
факта, че след реализирана на удара в паркирания друг автомобил, наказаният е
напуснал мястото, не е спрял да установи щетите от реализираното ПТП.
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
водач на МПС, който е участник в ПТП е длъжен да спре на безопасно място и да
установи последиците от произшествието, а такова поведение не се доказва пред
РС от страна на касатора, поради което изцяло правилен е изводът на съда, че е
доказано от обективна и субективна страна извършване и на второто вменено на П.
нарушение, което и напълно законосъобразно е наказано на осн. чл.175, ал.1, т.1
с предвиденото там кумулативно наказание.
Предвид горното касационната
инстанция намира жаленото решение, вкл. и в частта му на присъдените в тежест
на П. разноски, за валиден, допустим и правилен съдебен акт, по отношение на
който не се констатира претендираното касационно основание и подадената жалба е
неоснователна.
При този краен правен извод
основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът намира, че следва да определи в
минимален размер, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото и
проявената процесуална активност от пълномощника на страната.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА
изцяло Решение №486 от 10.11.2022г., постановено по анд №1286/22г., по описа
на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА К.В.П. ***, ЕГН **********
*** разноски пред касационната инстанция в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.