О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………. 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори август през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно
частно търговско дело № 1341 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по повод частна жалба с вх. № 68445/22.10.2018 г., подадена от М.П.М., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 71, вх. „Г“, ет.
1, ап. 65, срещу определение № 11181/04.10.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 15576/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 19-ти
съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател
за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 550 по описа за 2018 г. на ЧСИ Надежда Денчева, вписана в
КЧСИ под рег. № 807, с район на действие ОС – Варна.
В частната жалба се навеждат доводи за това, че обжалваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като същият не кореспондира със
събрания доказателствен материал, поради което следва да се отмени и постанови
спиране на принудителното удовлетворяване на притезателното право на взискателя
– „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД /“ОББ“ АД/.
Относно
допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен
преклузивен срок /определението е съобщено на 11.10.2018 г., а частната жалба е
депозирана на 18.10.2018 г. по пощата/, от активнолегитимирано лице, срещу акт,
подлежащ на обжалване. Съдът, в рамките на извършената проверка, досежно редовността на
частната жалба, констатира, че жалбата е администрирана от РС-Варна правилно. Липсват
доказателства за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 19 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, но този
пропуск следва да се отстрани от въззивната инстанция, доколкото плащането на държавната
такса е факултативна предпоставка, обуславяща редовността на правното средство
за въззивно обжалване, като в конкретния случай са налице съществените такива,
обективирани в разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Относно
основателността на частната жалба:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
След запознаване с писмените доказателства по делото, като
съобрази приложимия закон и възраженията на жалбоподателя, настоящият състав
приема за установени следните фактически
положения:
На 13.10.2017 г. е депозирано заявление с вх. № 58294 по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на извлечение от счетоводните книги на “ОББ“ АД. Такава е издадена на 09.01.2018
г., по чиято сила съдът е разпоредил частният жалбоподател да заплати на
банката сумите, както следва: 3 374.64
лева – главница по Договор за предоставяне потребителски кредит с фиксирана
лихва от 13.07.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението;
173.15 лева – договорна лихва за
периода от 12.06.2016 г. до 19.07.2017 г.; 433.55
лева – наказателна лихва за периода от 12.06.2016 г. до 11.10.2017 г.,
както и сумата в размер на 813.93 лева
– съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на горепосочената заповед е издаден изпълнителен
титул, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 550/2018 г. по
описа на ЧСИ Надежда Денчева, вписана в КЧСИ под рег. №
807, с район на действие ОС – Варна. Видно от уведомително писмо /л. 39 от ч. гр. д. №
15576/2017 г. РС-Варна/ и разписката /л. 40 от ч. гр. д. № 15576/2017 г.
РС-Варна/, на 06.08.2018 г.
съдебният изпълнител е довел до знанието на длъжника-жалбоподател, че срещу
него има заведено изпълнително дело, като в поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ са описани подробно и дължимите суми, включително и разноските по
принудителното изпълнение. Заедно с поканата на длъжника са връчени и преписи
от изпълнителното основание – заповедта по чл. 417 от ГПК и подлежащия на
принудително изпълнение акт.
Още на 25.07.2018 г.
длъжникът е депозирал в деловодството на РС-Варна възражение по чл. 414 от ГПК
срещу така издадената заповед, ведно с молба вх. № 50121/25.07.2018 г. за
спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК.
С определение № 11181/04.10.2018 г., постановено по ч. гр.
д. № 15576 по описа за 2017 г. на РС – Варна, ГО, 19 съдебен състав, чиято
правилност се оспорва пред настоящия съдебен състав, е прието, че искането е неоснователно,
поради което е оставено без уважение.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Спирането на принудителното изпълнение по реда на чл. 420 от ГПК се допуска в случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 1-9 от ГПК.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9
от ГПК освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180
и 181 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като в този случай длъжникът не е ограничен
със срок и може да поиска спиране по всяко време. Когато в срока за възражение
е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства,
съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД – чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Нормата на чл. 420 от ГПК създава
специални основания за спиране, наред с общите такива по чл. 432 от ГПК, които
важат за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се
изпълнява. Основанията за спиране, от друга страна, са ex lege и основания за спиране по
разпореждане на съда. Подаденото на 25.07.2018 г. възражение по чл. 414, ал. 1
от ГПК, не е от вида годен да спре изпълнението на процесната заповед.
В практиката се приема, че не
съставлява нарушение на съдопроизводствените правила подаването на възражение
преди началната дата на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК /съобщаването за
заповедта/, както е в настоящия случай – заповедта е връчена на 06.08.2018 г.,
а искането и възражението са от 25.07.2018 г.
Доводите на длъжника, досежно
искането за спиране на изпълнението, обективирани в молбата за спиране /л. 28/,
могат условно да бъдат обособени в две групи, а именно – 1.) на първо място
длъжникът счита, че от представените пред заповедния съд писмени доказателства
не се установява надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем и 2.)
на второ място поддържа, че приложените към заявлението по чл. 417 от ГПК
документи сами по себе си не са доказателство, че е налице основание по чл. 417
от ГПК, т.е. навежда твърдения за това, че документът по чл. 417 от ГПК е
нередовен.
Така наведените оплаквания от страна
на частния жалбоподател не могат да бъдат подведени под хипотезата на
процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 420 от ГПК,
доколкото не са във връзка нито с представяне на обезпечение, нито със
съществуването на вземането. Описаните доводи са извън предмета на искането по
чл. 420 от ГПК.
Отделно, твърденията на
жалбоподателя в молбата за спиране, че не е налице валиден договор за цесия и
че длъжникът не е надлежно уведомен за цедирането на вземането, сами по себе си
биха могли да се отнесат към искането за спиране, обаче, доколкото по делото
няма данни за това кредиторът да е прехвърлил вземането си на друго лице по
силата на правната сделка, нормативно регламентирана в разпоредбата на чл. 99
от ЗЗД, те не подлежат на въззивна проверка.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че искането за спиране на изпълнението по заповедта на
основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, не е подкрепено с доводи, разколебаващи
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, отделно не
са представени и убедителни писмени доказателства в тази насока,
поради което съставът на ОС-Варна счита, че правилно РС-Варна е оставил
искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК без уважение, като неоснователно.
Частният жалбоподател, на основание
чл. 77 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в
размер на 15.00 лева по сметка на ОС-Варна, като при невнасяне на сумата,
същата следва да бъде принудително събрана от лицето инициирало производството
пред настоящия съдебен състав, като съдът издаде служебно изпълнителен лист в
своя полза, без да изпраща допълнително съобщение за доброволно изпълнение и
възложи допълнителна такса от 5.00 лева на осъдената страна за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд – Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11181/04.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 15576/2017 г. по описа
на Районен съд – Варна, ГО, 19-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 550 по описа за 2018 г. на ЧСИ
Надежда Денчева, вписана в КЧСИ под рег. № 807, с район на действие ОС – Варна.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 77 от ГПК, М.П.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС-Варна сумата в размер на 15.00 лева, представляваща дължима
държавна такса.
ПРЕДУПРЕЖДАВА частния жалбоподател, че при невнасяне
на сумата, същата ще бъде принудително събрана от него, като съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително съобщение
за доброволно изпълнение и ще възложи допълнителна такса от 5.00 лева на
осъдената страна за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.