РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 9/05.10.2021г., постановена по НОХД № 493/2021г. по
описа на Окръжен съд гр.*, подсъдимият М. Х. Х. е признат за виновен в
това, че на 19.09.2020г. на общински път ПАЗ 1122км4+100м, посока от с.* за
с.*, при управление на МПС - лек автомобил „*“ с рег. №*, собственост на С.
Т. Т., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2
от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато МПС, което управлява, при
избиране на скоростта на движение не я е съобразил с конкретните условия на
видимост и се е движил с несъобразена скорост на движение, като е
управлявал със скорост около 77 км/час, не е предприел намаляване на
скоростта до безопасната при екстрено спиране скорост от 65 км/час, с която
е бил длъжен да се движи, за да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Н. С. И.,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК вр.
чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от
1
свобода, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три години.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените
доказателства.
В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по
делото в размер на 1967,42 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.И.П., защитник на
подсъдимия Х., с оплакване за несправедливост в частта относно
наложеното наказание лишаване от правоуправление. Излагат се доводи, че
то е завишено по размер. Прави се искане за изменение на атакуваната
присъда, като визираната санкция се намали на една година.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение. Предлага изменение на обжалвания съдебен
акт в частта относно нарушеното правило за движение, като се приеме, че е
само чл.20, ал.1 от ЗДвП. Намира, че наложеното наказание е справедливо.
Частните обвинители М. Й. И., Р. Н. Г. и С. Н. И. не упражниха лично
правото си на защита. Чрез техния повереник пледират, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и справедлива.
Подсъдимият Х. и неговият защитник поддържат жалбата с
изложените в нея съображения. Навеждат доводи за намаляване размера на
наказанието лишаване от правоуправление.
Подсъдимият, в последната си дума, моли да се намали наказанието
му.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата
и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
2
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Х. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС. Притежава
свидетелство за правоуправление от 23.01.2012г. Има придобити категории С,
ТКТ, В, М, СЕ, АМ. Води се на отчет в „КАТ - Пътна Полиция“ гр.*.
Наказван е по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП като
водач на МПС.
На 19.09.2020г. подсъдимият управлявал лек автомобил „*“ с рег. №*,
собственост на С. Т. Т. /жената, с която живее на съпружески начала/, по пътя
с.* - с.*, област *, в посока гр.*, със скорост равна и не по-ниска от 77 км/ч,
при дневна светлина и слънчево време. Пътят бил със средно износена
асфалтова настилка.
По същото време, в същата посока, пред превозното средство на
подсъдимия Х. се движел велосипед, управляван от пострадалия Н. С. И. от
гр.*. Неговата скорост била приблизително 10 км/ч. Двете превозни средства
се движели в условията на отлична видимост, извън населено място, при
равен, прав и сух асфалтов участък от пътя.
Шофирайки по пътя и навлизайки в десен завой, подсъдимият,
въпреки задълженията с като водач да контролира непрекъснато автомобила,
който управлява, както и внимателно и всеобхватно да наблюдава пътната
обстановка, отклонил вниманието си, при което късно видял, че
велосипедистът, който се движил пред него, предприел маневра обръщане на
посоката на движение. Подсъдимият Х. със закъснение реагирал за
намаляване на скоростта до безопасната при екстрено спиране от 65 км/час,
като предприел и завиване наляво, с цел заобикаляне на пострадалия Н. И..
Независимо от предприетите действия, последвал удар, при който предната
лява част на лекия автомобила ударила задното задвижвано колело на
велосипеда. От съприкосновението велосипедът и тялото на пострадалия
били отхвърлени извън пътя.
3
Непосредствено след удара подсъдимият спрял колата, слязъл от нея
и позвънил на тел.112.
Дошлият на място екип на ЦСМП гр.* констатирал смъртта на
велосипедиста.
На местопроизшествието пристигнала дежурната оперативна група.
Бил извършен оглед на местопроизшествие. Със съставяне на протокола за
това първо действие по разследването било образувано досъдебното
производство. Изготвен е фотоалбум с 38 снимки.
Непосредствено след ПТП подсъдимият Х. бил изпробван с
техническо средство „Draeger Alkotest 7510“ за употреба на алкохол, както и с
„Drager Drag Test 5000“ за употреба на наркотици. И двата теста били
отрицателни.
Съгласно химическата експертиза /л.60 от досъдебното производство/
пострадалият Н. С. И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,42 на
хиляда.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №
182/2020г. /т.1, л.43-49 от досъдебното производство/ се установява, че на
пострадалия Н. С. И. са причинени следните травматични увреждания: тежка,
съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна
травма; счупване на черепа; контузия на мозъка; тежък мозъчен оток;
разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка; контузия на белите
дробове; кръвоизлив в гръдната кухина; счупване на ребрата двустранно;
счупване и разчленяване на гръбнака със засягане на гръбначния мозък;
счупване на лявото бедро, лявата и дясната подбедрици; разкъсно-контузни
рани по главата и долните крайници; охлузвания и кръвонасядания по лицето
и крайниците. Причината за смъртта на Н. С. И. е тежката, съчетана черепно-
мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма,
несъвместима с живота, довела до нарушаване на целостта на вътрешните
органи и спиране на сърдечната дейност и дишането. Смъртта е настъпила
бързо, за минути. Травматичните увреждания са резултат от действието на
твърд, тъп /тьпоръбест/ предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при велосипедна травма -
пострадал велосипедист при блъскане от лек автомобил към момента на
инкриминираната дата. Преди настъпването на смъртта и в близките часове
4
преди това Н. С. И. най-вероятно не е употребявал алкохол, а горните
стойности на алкохолно съдържание - 0,42 на хиляда е възможно да са
вследствие на разложителен процес на кръвта.
Според заключението на тройната автотехническа експертиза /л.69-89
от досъдебното производство/ техническото състояние на лекия автомобил
„*“ с рег.*, непосредствено преди настъпилото произшествие, е отговаряло на
техническите изисквания и не е в причинно-следствена връзка с него.
Повредите по преден ляв мигач и фар, както и счупеното предно стъкло и
деформации по преден капак и преден ляв калник, са резултат от настъпилото
ПТП. Техническото състояние на процесния велосипед, непосредствено
преди настъпилото произшествие, не е отговаряло напълно на техническите
изисквания, но не е в пряка причинно-следствена връзка с него. Скоростта на
движение на лекия автомобил „*“, непосредствено преди произшествието, е
била равна и не по-ниска от 77 км/ч. Скоростта на движение на велосипеда,
непосредствено преди произшествието, е била приблизително 10 км/ч.
Механизмът на настъпилото ПТП се е развил, както следва: Преди удара
лекият автомобил се е движил равноускорително със скорост приблизително
от 77 км/ч, а велосипедът - със скорост от около 10 км/ч по направление
север-юг. Непосредствено преди удара посоката на движение на велосипеда е
била под ъгъл спрямо тази на автомобила. За лекия автомобил ударът е в
предната лява част, с налични поражения, като непосредствено преди удара,
по време и след него, автомобилът е оставил спирачни следи от гумите си
върху пътната настилка. Велосипедът е ударен в задното колело. От удара
велосипедът и велосипедистът са отхвърлени извън пътното платно, без
налични следи от спиране. Лекият автомобил е бил в процес на спиране след
удара между двете превозни средства. Спрял е на известно разстояние и след
това е изместен от водача му. Велосипедистът, след настъпилия удар, в
резултат на възникналите динамични сили е възкачен на предния капак на
лекия автомобил, „носен“ е от него до достигане на горната част на тялото
/глава и торс/ до горната част на предното стъкло. След реализиране на удара
в него тялото е отхвърлено извън пътя, без да е прегазено и без налични следи
от кръв или търкаляне с плъзгане на пътното платно. Велосипедът също е
отхвърлен без следи, останали по платното. Мястото на удара между двете
превозни средства е в зоната на десен завой, извън населено място, изцяло в
западната лента на движение при попътно движещи се превозни средства.
5
ПТП е настъпило през светлата част на деня при нормална видимост и
климатични условия. Широчината на лентата за движение, в която са
пътували превозните средства, участвали в произшествието, е 3,1 м. При
техните широчини, 1,7 м за лекия автомобил и 0,6 м за велосипеда, е имало
достатъчно място за попътно движение само в нея. По двете превозни
средства не са констатирани неизправности, водещи до произшествието.
Причината за ПТП не е от техническо естество. Дължината на опасната зона
за спиране на лекия автомобил е не по-малка от 63 м. Разстоянието му до
мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача е 33 м.
За конкретната ситуация технически съобразената и безопасна скорост за
евентуално екстрено спиране е 65 км/ч. Определеното разстояние от
автомобила до мястото на удара е по-малко от опасната зона при скорост 77
км/ч. Възможностите за предотвратяване на произшествието са били
зависими от поведението на водача на автомобила и велосипедиста. Към
момента на удара те са се намирали точно по средата на западната лента за
посоката им на попътно движение, в пътни условия от порядъка на 3,1 м
широка пътна лента, маркирана с непрекъсната осева разделителна линия, без
данни за насрещно движение. Условията за конкретното произшествие са
били дневни и видимостта не е била намалена. Разстоянията между двете
превозни средства са били такива, че всеки от тях е можел да види другия и
да избегне контакт в конкретната ситуация. Реално при липса на каквото е да
е било друго попътно и/или насрещно движение лекият автомобил е могъл да
има два вида движение - „силно“ изнесен в другата лента за насрещно
движение или „силно“ вдясно зад евентуално завиване от велосипедиста.
Всеки участник в движението по пътищата е длъжен да сигнализира посоките
си на движение или евентуалното си спиране към другите участници в
движението.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
възприел въз основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на
съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се
приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка, призната от подсъдимия Х. по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Правилно Окръжен съд гр.* е кредитирал гласните доказателствени
средства - самопризнанията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите Б.
6
П., Т. Б., заключенията на съдебномедицинската, автотехническата,
химическата експертизи, приложените по делото писмени доказателствени
средства и доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, справка от ДНС 112 при МВР, резултати от „Дрегер“ тестове,
справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за
наследници, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за нарушител/водач, медицински документи, извлечение
от трудова книжка, справка от АУ гр.*, приемо-предавателни протоколи,
удостоверения за раждане, както и веществените доказателства - 1 бр. диск,
велосипед „*“, червен на цвят, лек автомобил „*“ с рег. №*.
Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията
на горните свидетели, тъй като са обективни, последователни, логични. Не са
противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че трябва да
се възприемат заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като
се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства.
Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната
фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият Х. е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342,
ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.
Обосновано Окръжен съд гр.* е стигнал до извода, че при управление
на автомобила подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
вменяваща задължение на водача да контролира пътното превозно средство.
Този контрол обхваща редица действия на водача, засяга техническото
състояние на автомобила, положението му спрямо останалите участници в
движението по време на собственото му движение или покой, възприемане и
съобразяване с показателите на отделните уреди /скорост, температура,
светлини/, положението му спрямо пътя или терена, възможността да се
придвижи или ползва от други лица, както и само да излезе от позиция на
покой. Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което моторното
7
превозно средство е под управлението на водача. Действително, от момента, в
който поеме управлението на автомобила, до момента, в който го
преустанови, водачът е длъжен да владее превозното средство непрекъснато и
във всяко отношение.
В случая подсъдимият Х. не е наблюдавал непрекъснато, внимателно
и всеобхватно пътната обстановка и не е упражнявал постоянен контрол
върху лекия автомобил с предприемане своевременно на адекватни действия
по боравене с органите на управление на превозното средство, за да
предотврати произшествието. Той е имал видимост към велосипедиста и
възможност да забележи промяната на посоката му на движение. Отклонил е
вниманието си, поради което със закъснение е възприел горната маневра.
Проявеното от него бездействие е резултат от разсейване и липса на
концентрация върху управлението.
Въззивният състав намира, че подсъдимият не е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, забраняващи движение с несъобразена с
пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите
граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата
опасност, както е приел първоинстанционният съд.
В чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП е регламентирана „предвидимата
опасност“, при която водачът следва да съобрази скоростта си на движение не
само с изрично посочените фактори, но и с всички други затруднения и
препятствия на движението, които усложняват пътната обстановка.
Съобразената скорост е тази, която водачът е длъжен да избере с оглед
изискванията на безопасност.
В чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност“,
която задължава водача да намали скоростта или да спре, когато възникне
опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на
избраната съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или
спиране с оглед избягване на ПТП.
В настоящия случай то е настъпило през деня. Видимостта не е била
намалена. Участниците в него са се движели един след друг, в една посока.
Преди да осъществи внезапната маневра с обръщане посоката на движение,
велосипедистът не е бил отрицателно действащ фактор, който затруднява
движението и застрашава неговата безопасност, за да се налага подсъдимият
8
Х. да съобрази скоростта си с него, като я намали. Пострадалият не е
представлявал потенциална опасност докато е осъществявал движение
попътно на посоката на движение на подсъдимия, тъй като техните
направления не са се пресичали. Съгласно заключението на автотехническата
експертиза разстоянията между двете превозни средства са позволявали всеки
участник в произшествието да види другия и да избегнат контакт. Съдебната
практика е последователна, че водачът е задължен да намалява скоростта на
движение или да спира, в зависимост от интензивността на опасността, не
самоцелно, за да избегне абстрактни рискове, а когато външните белези на
пътната обстановка крият някаква реална опасност за движението,
включително когато от логическото развитие на дадена пътна ситуация може
да се очаква, че ще настъпи рязка промяна в условията на движение.
Велосипедистът не е представлявал и „непредвидима опасност“, тъй
като подсъдимият Х. е реагирал на неговата маневра със закъснение. Според
вещите лица последният е имал две възможности за предотвратяване на удара
- да се изнесе в другата лента за насрещно движение или вдясно зад
завиващия велосипед.
Следователно вменените на подсъдимия нарушения на чл.20, ал.2,
изр.1 и 2 от ЗДвП не са в причинно-следствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат. Поради това настоящата инстанция счита, че
подсъдимият Х. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
предявеното му обвинение за нарушаване на правилата на чл.20, ал.2, изр.1 и
2 от ЗДвП. В тази част първоинстанционната присъда трябва да бъде
коригирана, като се измени с прилагане на закон за същото престъпление.
Правилно решаващият съд е приел, че от субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
При така посочената правна квалификация и съобразно изискванията
на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд гр.* е приел, че за
престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК на подсъдимия Х.
следва да се наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при
условията на чл.55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи
9
отговорността обстоятелства. Като такива е отчел младата възраст, добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, семейното положение /две
деца, за които трябва да се грижи/, че се е опитал да помогне на пострадалия,
проявеното разкаяние. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е
пропуснал да вземе предвид вида на непредпазливата вина - небрежност,
която е по-леката от двете форми /Решение № 1859/30.12.1968г. по н. д. №
1620/1968г., III н. о., Решение № 169/17.02.1969г. по н. д. № 59/1969г., III н.
о., НК на ВС/, а като отегчаващо - допуснатите нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които е наказван по административен ред като
водач на МПС.
Първоинстанционният съд е преценил, че е налице и другата
задължителна предпоставка - най-лекото, предвидено в закона наказание да
се окаже несъразмерно тежко в конкретния случай. Определил е санкцията
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения от законодателя
минимум, а именно една година лишаване от свобода. Съобразил е и
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК и правилно е приел, че разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК е по-благоприятна за дееца.
Пловдивският апелативен съд споделя виждането на първостепенния
съд, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо
същият да бъде откъснат от естествената си среда и да бъде настанен в
пенитенциарно заведение, а целите по чл.36 от НК могат да се постигнат и
чрез условно осъждане. Приложил е института на чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно Окръжен съд гр.* е наложил и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление. На основание чл.343г
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Х. е лишен от право да управлява МПС
за срок от три години.
Преценявайки справедливостта на тази санкция въззивната инстанция
намира, че така отмерена, тя се явява справедлива и не се налага да се
коригира. С нея ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенции. Тя е съобразена с обстоятелствата, при които е извършено
деянието, степента му на обществена опасност, която се определя от
допуснатото нарушение на правилата за движение, тежестта на настъпилите
последици, както и личността на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите
10
отговорността обстоятелства. Оправдаването за част от нарушенията не
обуславя допълнително смекчаване на наказателната му отговорност.
Предлаганият от защитата размер от една година лишаване от
правоуправление не би допринесъл за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия Х., не би му въздействал предупредително и възпиращо.
Тезата на защитата, че подсъдимият е примерен водач на моторно
превозно средство, съпоставяйки стажа му като такъв, че се занимава
професионално с превоз, че е изминал хиляди километри, не може да
игнорира наложените му наказания по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение.
Неоснователен е доводът, че санкцията се явява закъсняла. Делото е
разгледано в рамките на разумния срок, поради което изминалите 13 месеца
от извършване на деянието не се явяват допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Подсъдимият Х. не е бил лишен по
административен ред от правото да управлява моторно превозно средство.
Здравословното му състояние не е основание за проява на
допълнително снизхождение, още повече, че се сочи, че психологическата
травма е преодоляна.
Оплакването, че подсъдимият се лишава от възможността да работи
като професионален водач на моторно превозно средство, което ще се отрази
на доходите му и оттам на издръжката на семейството му, също не се споделя.
Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда,
която са налага от съда на лице, извършило престъпление. Тя се изразява в
засягане на определени права и интереси на дееца, показва отрицателната
оценка на държавата към него и деянието му. Има за цел да предотврати
извършването на нови престъпления от него и другите членове на
обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-
възпитателно.
При разрешаване на въпроса за наказанието съдът е длъжен да
постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели - поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на
наказанието. Този баланс в настоящия случай е реализиран и не се налага
смекчаване на размера на наказанието лишаване от правоуправление, тъй като
би било проява на прекомерна снизходителност.
11
Пловдивският апелативен съд намира, че наложените на подсъдимия
Х. наказания са справедливи, тъй като съответстват на обществената опасност
на деянието и на дееца. С определения им размер ще се постигнат целите на
чл.36 от НК. Незачитането на правилата за движение от подсъдимия ще се
компенсира с лишаване от свобода, условно, и с лишаване от
правоуправление за продължителен период, през който обществото ще бъде
предпазено от възможни негативни прояви от негова страна като водач на
моторно превозно средство.
Първоинстанционният съд е взел съответното отношение за
веществените доказателства по делото. Постановил е след влизане на
присъдата в сила велосипедът „*“, червен на цвят, да се върне на
наследниците на пострадалия Н. И. - частните обвинители М. Й. И., Р. Н. Г. и
С. Н. И., а лекият автомобил „*“ с рег. №* - на неговия собственик С. С. Т.
Първостепенният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК за разноските по делото. Законосъобразно подсъдимият
Х. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.* направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 1967,42 лв.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира, че
обжалваната присъда следва да се измени в частта относно допуснатите
нарушения на ЗДвП, като се приложи закон за същото престъпление. В
останалата част, като законосъобразна и обоснована, трябва да се потвърди.
Жалбата срещу нея, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 вр. чл.337,
ал.1, т.2 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 9/05.10.2021г., постановена по НОХД №
493/2021г. по описа на Окръжен съд гр.*, като я ОТМЕНЯ в частта, с която
подсъдимият М. Х. Х. е признат за виновен да е нарушил чл.20, ал.2, изр.1 и 2
от ЗДвП и го признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА по това обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13