Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 291
/ 02.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар К. Л., изслуша докладваното от съдия
Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2868/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ЕТ „Агровет – Т.У.– Я.У.“ от град
Тополовград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Тополовград, област Хасково, ул. „Христо Ботев“ № 1, представлявано от Я.И.У.е
оспорил решение № 754/03.11.2021г., постановено по АНД № 4153/2021г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 585975-F614574/16.07.2021г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП. С наказателното постановление на
касатора-едноличен търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на
Министерство на финансите, на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, във
връзка с ал. 1 от ЗДДС.
В касационната жалба се
твърди, че административнонаказващият орган първоначално е приел при извършване
на проверката, че в търговския обект липсва свидетелство за регистрация на
фискално устройство (ФУ), а впоследствие в АУАН е констатирал, че не е
поставено на видно място в търговския обект и не е предоставено по време на
проверката свидетелството за регистрация на фискалното устройство. Твърди, че
това са различни фактически обстановки, които обосновават осъществяването на
различни деяния. Твърди се, че в търговския обект се съхранява и винаги се е
съхранявало свидетелство за регистрация на ФУ, а в конкретния случай същото е
било налично при проверката. Само е било представено на следващия ден в офиса
на НАП, но преди издаване на АУАН. Твърдението за различни нарушения, според
касатора, опорочава издаденото наказателно постановление. На следващо място, се
твърди, че размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с
принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като
нарушението е констатирано за първи път и от него няма вреди за бюджета, затова
би следващо да се приложи чл. 28 от ЗАНН и след направените констатации да се
изготви предписание. Касаторът иска оспореното решение да бъде отменено, а по
същество на спора - да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представител.
След съдебно заседание,
в което е даден ход на устните състезания, по делото е постъпило становище от
касатора, с което иска оспореното решение да бъде отменено и да му бъдат
присъдени разноски.
Представителят
на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима
за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение
районния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателнопроизводствените правила. Установените при проверката
факти правилно са квалифицирани като нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба
Н-18/2006г. и за тях е ангажирана отговорността на процесния касатор, като му е
наложена имуществена санкция в минимален размер. Районният съд е приел, че не
са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от установените
факти не може да се направи извод, че извършеното деяние е с по-ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от същия вид. С тези мотиви съдът е
потвърдил наказателното постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Изложените в него мотиви
се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е
възражението на касатора, според което административнонаказващият орган първо е
приел, че нарушението се изразява в липса на свидетелство за регистрация на ФУ,
а после е ангажирал отговорността за това, че свидетелството за регистрация на
ФУ не е поставено на видно място и не е представено по време на проверката.
Съгласно чл. 36, ал. 1
от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето
на акт за установяване на извършено административно нарушение. Нарушението,
описано в АУАН трябва да съвпада във всичките му елементи с нарушението,
описано в наказателното постановление, което е издадено въз основа на този
АУАН. В процесния случай няма никакво разминаване между фактите, описани в акта
и тези, изложени в наказателното постановление. И в двата случая става ясно, че
свидетелството за регистрация на ФУ не е било поставено на видно място в
търговския обект и не е било представено по време на проверката. Протоколът,
отразяващ извършената проверка, представлява доказателство, което предхожда
образуването на административно-наказателното производство и обосновава
наличието на предпоставки за образуваното на такова производство, но дори и да
е налице някакво разминаване при описание на фактите в протокола, и тези, които
се съдържат в АУАН, това само по себе си не представлява съществено процесуално
нарушение. Ако фактите в протокола и АУАН са различни, за наказващия орган
възниква задължението да докаже, че фактите, описани в АУАН, действително са се
осъществили. В конкретния случай, в протокола, отразяващ извършената проверка,
действително е описано, че в търговския обект липсва свидетелство за
регистрация, но от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в
това число и от твърденията на настоящия касатор, изложени в жалбите, с които е
сезирал двете инстанции, както и от разпита на свидетеля в съдебно заседание,
се установява, че при проверката не е представено свидетелство за регистрация
на фискалното устройство, а същевременно самият касатор твърди, че е представил
това свидетелство на следващия ден в офиса на НАП, т.е. сам потвърждава, че
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, е било осъществено.
На следващо място,
принципът за съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, се отнася за
административните правоотношения, които завършват с издаване на административен
акт или изискват извършване на действия от административен орган. Този принцип
така, както е регламентиран в АПК, не е приложим за
административнонаказателното производство. В конкретния случай,
административнонаказващият орган може да налага такива размери на предвиденото
наказание, каквито съответната норма регламентира, а същевременно разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не допуска определяне на наказание под предвидения
най-нисък размер, освен в предвидените в закона случаи. На касатора е наложен
най-ниския размер на наказанието, предвидено в приложената санкционна норма. То
съответства на извършеното деяние. Възражението, че е налице маловажен случай,
е неоснователно. Обстоятелството, че деянието е извършено за първи път, е
съобразено, с оглед факта на налагане на най-ниския размер на предвиденото
наказание. А по отношение на вредните последици и тяхното отсъствие, следва да
се подчертае, че самото административно нарушение не е резултатно и няма
съставомерни вредни последици. По тази причина и такива последици не се
изследват. Конкретното нарушение действително е типично за този вид нарушения.
Законодателят изисква търговеца да съхранява в търговския обект свидетелството
за регистрация на фискалното устройство, което използва, за да може то да е на
разположение на контролните органи при проверка. Невъзможността да се представи
веднага в търговския обект при извършване на проверка води до осъществяване на
деяние от вида на процесното. По тази причина и няма никакви смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН. Представянето
на това свидетелство на следващия ден не санира извършеното нарушение.
На последно място,
неоснователно е възражението относно правната квалификация на деянието, с оглед
твърдението, че чл. 118 ал. 4 от ЗДДС съдържа девет хипотези и не е ясно коя от
тях е имал предвид наказващия орган. Нарушената норма е на чл. 42, ал. 1, т. 1
от Наредба Н-18/2006, а чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е посочен за да се укаже
законовата делегация, която регламентира издаването на тази наредба. Освен това
посочените в чл. 118, ал. 4 девет изисквания не са различни алтернативни
помежду си хипотези, но най-важното е, че отговорността не е ангажирана за
нарушение на чл. 118, ал. 4, а на вярно посочената разпоредба на чл. 42, ал. 1,
т. 1 от Наредба Н-18/2006.
По изложените съображения
и поради неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 754/03.11.2021г. постановено по АНД №
4153/2021г. по описа на Районен
съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: