Р
Е Ш Е
Н И Е № 109/9.6.2022г.
гр. Ямбол, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при
секретаря Кр. Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 138 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на М.Х., роден
на *** г. в Р.Т., управител на „******“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.*** чрез адв.В.Д. *** с адрес за призоваване гр.Елхово, ул.***, *
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1947-000036/14.03.2022
г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ
Кърджали, с която на „******“ ООД с ЕИК **, със седалище/адрес на управление
гр.Елхово, ул.***, със законен представител М.Х. роден на *** г. в Т. е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, неоснователна и издадена при нарушаване на
процесуалните правила. Излагат се доводи, че водача В.Х.М.е назначен на трудов
договор в дружеството-жалбоподател, при което е представил шофьорска книжка за
шофьор на тежко товарен автомобил, като на външен вид шофьорската книжка е била
с вид, че е издадена от надлежните органи, докато представляващия дружеството
не е имал специални знания за да установи, че представения официалния документ
не е издаден от органите на МВР. Твърди се, че наложената спрямо дружеството
ПАМ е прекомерна, както и че в този случай наказващия орган е трябвало да
приложи чл.28 ЗАНН, а именно маловажен случай, защото дружество няма никаква
вина Претендира се да бъде отменен изцяло оспорения акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна не изпраща
представител в съдебно заседание, като писмено изразява становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 14.03.2022 г. около 15:40
ч. на главен път І-5, КПП Чилик по посока на движение гр.Кърджали служители на
ОД на МВР-Кърджали, РУ Кърджали са спрели за проверка МПС-влекач марка "Д.
Ф. Х. ***.***" с рег.№*******, собственост на "******" ООД с ЕИК
№** и са установили, че се управлява от В.Х.М., без да е правоспособен водач.
За посоченото е бил съставен АУАН № АД096789/
14.03.2022 г., който е подписан от водача без възражения, както и са отнети СРМПС
№ ********* и два броя регистрационни табели с №*******.
Посочената фактическа
обстановка се установява безпротиворечиво от
приложените по делото писмени доказателства, а именно докладна записка
№1947р-5013/2022 г., обяснение от А.Б., обяснение от В.М. , обяснение от Ш.Ю.,
справка за собственост на МПС №*******, данни от търговски регистър за „******“
ООД, Протокол №45/12.04.2022 г. нохд №301/2022 г. по
описа на РС-Кърджали.
Цитираните доказателства са
събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на
основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1947-000036/14.03.2022 г. по чл.171,
т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали на „******“
ООД с ЕИК **, със седалище/адрес на управление гр.Елхово, ул.***, със законен
представител М.Х. роден на *** г. в Т. е наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, която заповед е
получано от представляващия дружеството на 30.03.2022
г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1947- 000036/14.03.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, с която на „******“
ООД с ЕИК **, със седалище/адрес на управление гр.Елхово, ул.***, със законен
представител М.Х. роден на *** г. в Т. е наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца..
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден на Началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали в рамките на
неговата компетентност, съгласно заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и заповед №292з-2/01.01.2022
г. на директора на ОДМВР-Кърджали, в изискуемата писмена форма, с мотивирана
заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона, както следва:
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност
кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се
налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за
което са налице посочените по-горе обстоятества.
В случая не се спори, че дружеството
по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на автомобила, а от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водача управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, с което са осъществени
визираните в закона материално-правни предпоставки.
Собствеността на МПС и
управлението му от лице, което не е правоспособен водач са релевантните факти,
безспорно установен пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за
административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е
възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и да
прекрати регистрацията на пътното превозно средство.
В настоящият случай съдът не
споделя доводите на оспорващия, т.к. в закона липсва изискване собственика на
автомобила да е знаел, че на водача е отнето СУМПС, защото това касае
двустранните им отношения и води до последици при неизпълнение на поети
задължения. Още повече това е валидно при отношения между работодател и
работник, когато първия в качеството си на търговец дължи грижа по-голяма от
обичайната, за да защити интересите си, поради което налачието
на СУМПС като физически документ не го освобождава от отговорността му, нито
може да се приеме, че е нарушен принципа за съразмерност.
Неоснователен е и довода в
жалбата за прекомерност, доколкото в случая администратвният
орган действа в условията на обвързана компетентост и
е длъжен да издаде процесната заповед при наличие на
визираните в закона материалноправни предпоставки,
както е понастоящем, а определения срок е в минималния предвиден в закона
размер.
На следващо място съгласно
чл.28 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган
не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Според настоящият състав
посочената разпоредба е неприложима, т.к. е относима
към административните нарушения и налагането на наказание, докато принудителната
административна мярка по дефиницията на чл.22 ЗАНН има за цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, поради което прилагането й не е
административно наказание.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата
е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Х., роден на *** г. в Р.Т., управител на „******“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.*** чрез адв.В.Д. *** с адрес за призоваване гр.Елхово, ул.***, * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1947-000036/14.03.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“А“ ЗДвП на Началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, с която на „******“ ООД с ЕИК **, със седалище/адрес на управление гр.Елхово, ул.***, със законен представител М.Х. роден на *** г. в Т. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете