Определение по дело №240/2018 на Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер: 33                                             13.02.2019                                                  Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета  година, в  състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 240 по описа за 2018, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на В. Л. Н. със съдебен адрес *****, чрез адв. А. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на Директора на ПГО „Станка Николица Спасо-Еленина””, гр. Разград да му предостави достъп до  обществена информация, поискан със заявление, подадено по електронен път на 31.10.2018 год.

С разпореждане от 31.12.2018  год. съдът е оставил жалбата без движение поради нередовност. В дадения от съда срок нередовността на жалбата  е отстранена. В молбата си жалбоподателят  твърди, че исканата от него обществена информация му е предоставена от ответника по жалбата едва след като е депозирал жалбата срещу мълчаливия му отказ.  С оглед на това жалбоподателя  претендира за присъждане на разноски по делото, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК,  тъй като то е образувано по вина на административния орган.

Административен съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл.159 от АПК, констатира следното:

Административното производство е започнало с писмено заявление на жалбоподателя за достъп до обществена информация, изпратено до директора на ПГО „Станка Николица Спасо-Еленина””, гр. Разград на 31.10.2018 год. по електронен път на адрес ********@***.**. С него е поискал достъп до обществена информация, която да получи на посочения в заявлението електронен адрес,  свързана с лицата, заемащи педагогически длъжности в училището, а именно:  брой на лицата, които са  придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължават да работят в училището; брой на лицата, придобили право на пенсия, което не е упражнено от тях и брой на лицата, които са без педагогическа правоспособност.

Административният орган не се е произнесъл по  искането за предоставяне на информация в предвидения по чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок, поради което Н. е депозирал жалба против мълчаливия му отказ.  Жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 12.12.2018 год. и е заведена в деловодството на основното училище  с вх. № РД 08-314 от 19.12.2018 год.

С Решение № 1 от 21.12.2018 год. административният орган е предоставил на жалбоподателя достъп до исканата информация в пълен обем. Исканата информация е изпратена на жалбоподателя по електронен път  на посочения в заявлението електронен адрес на 21.12.2018 год.

При тези фактически обстоятелства съдът намира жалбата за процесуално недопустима.  Към  настоящия момент за жалбоподателя не е налице правен интерес от водене на процеса, тъй като претендираните от него законни права са изцяло удовлетворени. Исканата от него обществена информация му е предоставена в пълен обем.

Ето защо Разградският административен съд намира, че подадената жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК.

Предвид изхода на делото и с оглед на това, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на същото и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК  в негова тежест следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски. Искането за присъждане на сторените разноски е  своевременно направено.

Съдът счита обаче че то е основателно и доказано до размер на 10.00 лв.- платена държавна такса.  В останалата част искането за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователно и недоказано. Освен заплатената  държавна такса, жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., ДДС върху него в размер на 100 лв.,  1,95 лв. пощенски разходи и 97 стотинки банкова такса за превода на държавната такса.

Съобразно правилата на АПК и ГПК разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които според разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. В този смисъл  пощенските разходи и  банковите такси не представляват съдебни разноски по смисъла на  закона и не следва да се присъждат.

Що се касае до претендираните разноски за възнаграждение на един адвокат  съдът намира следното: Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат по арг. на чл.143, ал.1 от АПК. В този случай те се присъждат само ако са своевременно предявени, установени по размер и при доказано плащане. Ако плащането е уговорено да стане по банков път, следва да се  представят доказателства за това (платежно нареждане, извлечение от банковата сметка и т.н.). Ако е уговорено плащането да е в брой е достатъчно това да бъде  вписано в договора, както и самото плащане, като в този случай договора за правна помощ с отбелязано плащане в брой има  характера на разписка.  В т. III от представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че между жалбоподателя и адв. А. П. е договорено възнаграждение: 500 лв., съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.  По делото липсват доказателства това възнаграждение реално да е заплатено и по какъв ред, поради което такова не следва да се присъжда.

Този извод не се опровергава и от изписания в договора за правна помощ текст „при условията  на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата”. Според тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а в чл.38, ал.2 от ЗА е посочено, че ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

За да  се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е необходимо на първо място да е направено такова искане. На следващо място да е оказана безплатна правна помощ, което следва изрично да е посочено в договора, като в правомощията на съда е да определи дължимия размер на адвокатското възнаграждение, който не се договаря между клиента и адвоката.  В случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА не е направено нито в жалбата, нито в молбата за отстраняване на нередностите ѝ, нито в списъка по чл. 80 от ГПК.  На следващо място  от съдържанието на представения по делото договор за правна защита е видно, че страните са уговорили цена  от 500 лв. за предоставяне на правната помощ. Адвокатът е поел  задължението да окаже правна помощ срещу уговорено възнаграждение, а не безплатно. Ето защо съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е неприложима.

След като съдът е приел, че  разноските за възнаграждението на адвокат не се дължат,  не се дължи и претендирания ДДС.

Мотивиран така, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Л. Н. със съдебен адрес *****, чрез адв. А. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на Директора на Професионална гимназия по облекло „Станка Николица Спасо-Еленина”, гр. Разград да му предостави достъп до обществена информация, поискан със заявление, подадено по електронен път на 31.10.2018 год. 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 240/2018 год. по описа на Административен съд Разград.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по облекло „Станка Николица Спасо-Еленина”, гр. Разград да заплати на В. Л. Н. със съдебен адрес ***** деловодни разноски в размер на 10 лв.

Определението може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

Съдия: /п/