№
гр. Русе, 08.02.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Русе, IV - ти състав, в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм. дело
№ 369 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
М.Т.Ц. ***, чрез адвокат пълномощник Д.Т., е оспорила
заповед №РД-01-2246 от 30.08.2017 г. на кмета на Община Русе, с която е разпоредено
премахването на следните преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности: Два броя слънцезащитни устройства „тента“, 4 маси и 14 стола
(собственост на жалбоподателката), находящи се в двор пред заведение кафе бар
„1-3“, с административен адрес: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 25, на основание чл.
57а, ал.3 във връзка с ал.1 т.1, предл. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 82, ал.1, т.1
и 2, чл. 15, ал.1, т.5, чл.19, ал.1, т.1, чл.24, ал.1 и ал.3, т.3 и чл. 25,
ал.1, т.3 от Наредба № 7 на Общински съвет – Русе за реда и условията за
разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и
монументално-декоративни елементи и за осъществяване на рекламната дейност на
територията на Община Русе. Поддържа твърдения, че заповедта е
незаконосъобразен акт, постановен в нарушение на материалния закон, като
съображения се излагат в жалбата. Позовава
се на обстоятелството, че се касае за лични вещи и устройства, неотносими към
дейността на заведението и находящи се в изключително частен имот. Твърди, че
визираните в заповедта административни нарушения не са налице и съответно
последващите преценки и мотиви в същата са не почиващи на визираните в в нея
законови и подзаконови разпоредби. Направено е искане оспорената заповед да
бъде отменена. Претендира заплащане на разноски по делото.
Ответната в производството страна – кмет на Община Русе, чрез процесуален представител, иска
жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като заповедта е законосъобразен
акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.
След като прецени представените с
преписката доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства, при направената проверка съобразно изискванията на
чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимост на производството
Жалбата е депозирана на 13.09.2017 г. пред административния
орган от адресат на индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.3 ЗУТ,
с който се засягат права и законни интереси. Оспорената заповед е връчена и
получена от жалбоподателката с разписка на 31.08.2017 г. – л.32 от административната
преписка. Спазен е законоустановения
14-дневен срок по чл.215, ал.4 ЗУТ. Тези обстоятелства сочат на допустимост на
производството за съдебен контрол.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Административният орган е сезиран с разпоредително писмо с
вх. № 24-02-121 от 28.06.2017 г. от Директора на ОД на МВР Русе. Извършена е
служебна проверка на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности: 2 бр. слънцезащитни устройства „Тента“ , находящи се в двора на
имота, пред заведение кафе-бар „ 1-3“ с административен адрес гр. Русе, ул.
Борисова № 25 от служители на отдел „Контрол по строителството“ към Дирекция
„Устройство на територията и контрол по строителството“ при Община Русе. В
Община Русе с вх. № 24-02-121#2/16.08.2017
г. е постъпила подадена от М.Ц. декларация от 18.08.2017 г., с която тя се
посочва за извършител на поставянето на описаните преместваеми обекти. Съставен
е Констативен акт № П-01 от 17.08.2017 г., който е съобщен на заинтересуваните
лица по реда на §4 от ДР на ЗУТ. В законоустановения срок по констативният акт
е постъпило възражение, като същото не е уважено от административния орган, тъй
като не внася нови факти и обстоятелства, които да оборват констатациите в
акта. Установено е в акта, че
преместваемите обекти са били разположени в частен имот с адрес : ул. Борисова
№ 25 в гр. Русе, който е собственост на Огнян Йотов Цветков, съгласно нотарилан
акт № 96, том ІV, дело № 1190/1959 г и Решение № 180 от 20.05.1986 г. на РРС и
наследници на Мария Хараламбиева Монева съгласно разписен списък към
кадастралната карта, като всеки от тях притеава по един етаж и по ½ от
тавана, избата, стълбището и общото дворно място. Преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности представляват две слънцезащитни
устройства „Тента“ , 4 маси и 14 стола. Те са разположени в двора на
съсобствения имот, пред заведение кафе-бар „1-3“ с административен адрес гр.
Русе, ул. Борисова 25. Съоръжението представлявало двойно (две тенти), като е
изградено от две части, а именно метална, носеща и тента-мамбрана. Металната
част се състояла от 3 броя метални колони и по една метална греда между тях. В
долната си част колоните били захванати с метални планки в бетоновата настилка.
Тентите били изпълнени с промазан синтетичен материал и са с размери
приблизително 4,00/3,50м и h=3,50м.
Масите и столовете били стандартни. Към момента обектите били поставени,
използваеми и съществуващи в имота без разрешение.
Въз основа на констативния акт кметът на Община Русе издава сега
оспорената заповед №РД-01-2246 от 30.08.2017. За правно основание са вписани редица
текстове от специалния закон, ЗУТ и Наредба
№ 7 на Общински съвет – Русе. В мотивите към заповедта подробно са изложени
установените факти, отразени в констативния акт. Оспореният административен акт
формално съдържа указание за демонтиране на описаните преместваеми обекти, като
е даден 10 дневен срок за изпълнение от влизане в сила на заповедта.
От гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели
на оспорващата страна - Д.Р.,
А.П., С.С.,
става ясно, че свидетелите познават жалбоподателката от
повече от 10 години. Познавам имота. Всеки ден имат пряк визуален контакт с
имота. И двете свидетелки твърдят, че в двора клиенти на кафето не са
забелязвали. Фирмата работела вътре в сградата, в дъното на имота на Ц.. През
лятото всяка вечер свидетелките, жалбоподателката и техни приятели и роднини се
събирали в двора, където си правели тържества по най-различни поводи. През деня
изнасяли маса за тенис, където децата играели, а те стояли покрай тях и си говорели.
През зимата маси и столове навън не се изнасяли. Те се прибирали отзад в двора.
Разпитаните свидетели на ответника - инсп.
С.Т. и Р.Г., служители на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР Русе
дават показания в смисъл, че при направената проверка на 10.08.2017 г.
съвместно със служители на общината са констатирали, че в имота има разположени
4 маси и 14 бр. столове, като над тях има поставени слънцезащитни съоръжения.
Когато са посетили имота, по масите разположни пред питейното заведение имало
седнали хора. При тази проверка установили, че имотът е съсобствен и приели, че
масите и слънцезащитните съоръжения, тъй като били разположени пред сградата
заведението, принадлежат на него. В заведението работел синът на
жалбоподателката. Но не са виждали някой да ходи и да сервира по масите,
въпреки че имало насядали хора на някои от тях.
По делото е представено уведомление от едноличния търговец,
експлоатиращ заведението кафе-бар „1-3“ до органите от приходната администрация
– заверено копие на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. №
18000183000624/04.01.2018 г., издадена от ТД на НАП, за прекъсване на
търговската дейност.
По правото
При така установената фактическа обстановка, спор по която
не се формира между страните, от правна
страна съдът приема следното:
Оспорената
заповед е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ кметът на общината издава
заповед за премахване на преместваеми
обекти,
поставени без разрешение – хипотеза по чл.57а, ал.1, т.1, предл.1 ЗУТ.
Спазена е процедурата по издаване на административния
акт. Съставен е констативен акт, който е бил връчен, направени са и
възражения. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити,
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Безспорно в случая са налице преместваеми обекти. Легална дефиниция на понятието „преместваем
обект“
е дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с измененията в ДВ, бр. 82/2012 г., като
това е обект, предназначен за търговска обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползуван на друго място със същото или подобно
предназначение на това, за което е ползуван на мястото, от което е отделен,
като поставянето му и/или премахването не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя.
Законодателят с цитираната разпоредба
на чл. 56, ал.1 от ЗУТ предвижда
възможност върху поземлени имоти да се поставят преместваеми увеселителни
обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. От данните по делото следва извод,
че процесните обекти са за търговска дейност. В ал.2 на текста е посочено,
че за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба
на общинския съвет. В
случая това е Наредба №7 на Общински съвет-Русе за реда и условията за
разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информармационните и
монументално-декоративни елементи и за осъщствевяне на рекламната дейност
на територията на Община Русе, текстът на чл.24, ал.2 от която предвижда
искане за поставяне на преместваем обект да се отправя до главния архитект на
общината. По делото не се спори, че такова искане на е отправяно. Този нормативен административен акт, в чл.5,
б. „Г“, т.1.8 и т.1.10 визира масите за сервиране и слънцезащитните съоръжения
като преместваеми обекти, обслужващи търговска дейност. При обективираното чрез
уведомление до органите по приходите, т.е по съответен ред, преустановяване??
на търговската дейност, съдът намира, че е налице нов факт от значение по
делото след издаване на оспорената
заповед. По силата на чл.142, ал.2 АПК този факт следва да се съобрази, тъй
като не са налице обекти, обслужващи търговска дейност. В този смисъл са и
данните от гласни доказателства, че слънцезащитното съоръжение, маси и столове
се ползват за лични нужди от жалбоподателката и семейството й в съсобствен
недвижимия имот.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по закон орган
– чл.57а, ал.3 от ЗУТ - кмет на Община Русе, в кръга на правомощията му, в предписаната от специалния закон форма,
след съставяне на констативен акт от длъжностни лица-служители за контрол по
строителството в общинската администрация и след като предоставена възможност
на засегнатото лице да направи възражения по акта.
При липсата на изискване, посочено в приложимата по случая
разпоредба на чл.56, ал.1 ЗУТ, оспорената заповед следва да се отмени като
противоречаща на материалния закон. Жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспорената заповед е и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречи на целта на закона. Жалбата срещу нея се явява основателна
и следва да бъде уважена.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ответната страна е направил възражение на осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК за прекомерност на искането за присъждане на направените по делото
разноски. С оглед своевременно направеното искане от жалбоподателката за
присъждане на разноски в размер на 650 лв. заплатени за адвокат, съдът намира,
че предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, която урежда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 т.1 от
Наредба№1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес: 1)за дела по Закона за устройство на територията
и Закона за
кадастъра и имотния регистър – 600 лв.;
С оглед приложимостта на цитираната правна
норма, настоящият съдебен състав счита, че искането за присъждане на разноски
на оспорващата страна е основателно, същата се явява прекомерна и следва да се
редуцира на сумата 600лв.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът,
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Т.Ц. *** Заповед № №РД-01-2246 от 30.08.2017 г. на кмета на
Община Русе.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на М.Т.Ц. сумата 600лв., деловодни разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
чрез настоящия съд пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: