Решение по дело №71/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 27
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20244330200071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Тетевен, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й М. Д.а
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200071 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление №24-0451-000026/16.02.2024 година на
Началника на РУ на МВР гр.Ябланица.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че не е съгласен с фактическите констатации в акта и
обжалваното НП. Твърди, че не е убеден, че посочената скорост е на управляваното от него
превозно средство. Твърди, че квалификацията на нарушението е неправилна. Твърди, че
липсват данни за техническата изправност на техническото средство. Твърди, че мястото на
нарушението не било пълно.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
За РУ на МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-В. Г. Г., Ц. Г. Ц. и Ц. Д. Р., съдът
приема за установено следното:
На дата 13.12.2023 година свидетелят по делото-Ц. служител на РУ на МВР
гр.Ябланица се намирал в ххххххххххх със служебен автомобил ххххххххххх, на който е
монтирана система за автоматично фиксиране нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M, №607, като на посочената дата в 14,34 часа техническото средство засякло движещ
1
се в посока гр.Варна лек автомобил хххххххх, което се движело със скорост от 101 км/ч при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, в населено място, като е налице превишаване на
разрешената скорост от 51 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%. Нарушението на скоростта
било установено с посочената система за автоматично фиксиране нарушенията на правилата
за движение и техническото средство отчело и заснело, датата, точния час и номера на
автомобила, като по делото е налице и снимков материал клип №7404. След установяване
на собствеността на автомобила жалбодателят бил поканен в сградата на полицията, където
собственоръчно попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДП, че именно той е
управлявал автомобила и му била връчена покана да се яви за съставяне на акт за
нарушение. На дата 16.01.2024 година на жалбодателя бил съставен акт за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДП, в негово присъствие и същият подписал и получил препис от акта с
възражението, че това не е реалната скорост на управлявания от него автомобил. Въз основа
на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбодателя на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В съставения акт за нарушение и издаденото въз основа на него НП е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП, като е посочено, че МПС се
е движило със скорост от 101 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч, в населено
място, което е превишаване на разрешената скорост от 51 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението-в ххххххххххх в посока гр.Варна. Нарушението е безспорно
установено от приложения снимков материал, като същото е годно доказателствено
средство.
Безспорно установено е по делото, че заснетия с превишена скорост лек автомобил е
бил засечен с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеоконтрол-
TFR1-M, №602, на която е била извършена проверка с протокол №4-23-23/06.07.2023
година, което техническо средство фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Цитираното
техническо средство представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип „TFR1-M“ №607, която е преминала последваща проверка на
дата 06.07.2023 година и към дата 13.12.2023 година се явява технически годно средство.
В разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП е въведена забрана за водачите на МПС от
категория В при избиране на скоростта на движение да превишават стойността на скоростта
от 50 км/ч в населено място. Нарушаването на тази забрана при превишаване на
допустимата скорост над 50 км/ч. се санкционира по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП с глоба в размер
на 700 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца, като за всеки
следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева, поради което
съдът не приема направеното възражение в писмените бележки, че нарушението на
жалбодателя е следвало да бъде санкционирано по чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
2
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Когато нарушението е установено с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, както е в случая, на собственика, на когото е регистрирано превозното
средство се изпраща покана да се яви в съответната служба за контрол, където може да
посочи лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението.
Съдът не приема за обективни направените от жалбодателя възражения в жалбата, че
не е съгласен с фактическите констатации в акта и обжалваното НП, че не е убеден, че
посочената скорост е на управляваното от него превозно средство, че липсвали данни за
техническата изправност на техническото средство, че квалификацията на нарушението е
неправилна и че мястото на нарушението не било пълно, тъй като изложената в акта
фактическа обстановка и посочена като нарушена правна норма изцяло се припокрива с
изложената в НП фактическа обстановка и посочена като нарушена правна норма и е налице
пълно единство между двете. По делото безспорно се установява, че автомобилът,
управляван от жалбодателя се е движел по пътното платно, когато скоростта му е била
засечена с техническото средство. От приложения по делото снимков материал клип №7404
безспорно се установява датата, точния час и номера на автомобила, управляван от
жалбодателя, което самият той е потвърдил в приложената по делото декларация по чл.188
от ЗДП. Не приема за обективно и направеното възражение за мястото на нарушението, тъй
като същото е посочена в акта и обжалваното НП, а именно ххххххххх, улица „ххххххх,
което изцяло съвпада с координатите, посочени на клип №7404, приложен по делото,
поради което, съдът приема, че по делото се установява точното място на извършване на
нарушението, което попада в границите на населеното място-ххххххххх.
Не приема за обективно и направеното възражение, че не е убеден, че това е
скоростта на управлявания от него автомобил, тъй като в случая от приложения по делото
снимков материал се установява, че техническо средство е извършвало измерване на
скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следователно първият извод,
който се прави още тук е че не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на
движение на МПС, което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно от
снимковия материал по делото не се установява движение на други МПС в посока срещу
радарния лъч-посоката, в която се е движил жалбоподателят, чиято скорост да може да бъде
причислена на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са спазени правилата за
валидност на клипа при измерване на скорости-в момента на засичане на скоростта в
интервала на измерване кадър „измерен“ автомобилът на жалбоподателя е в кадър и
посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара. За пълнота следва да се
посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът
„скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от
транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за
3
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът не приема за обективни направените от жалбодателя
възражения в жалбата, тъй като същите не са подкрепени с каквито и да е доказателства и не
могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП и
показанията на свидетелите по делото. Съдът приема, че при издаването на НП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят
целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП или безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час,
жалбодателят е управлявал МПС, като е превишил разрешената скорост в населено място от
50 км/ч, с 51 км/ч или е управлявал МПС със скорост от 101 км/ч, обстоятелство, което е
безспорно установено с техническо средство-система за автоматично фиксиране
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, №607, записващо скоростта, датата,
точния час и регистрационния номер на автомобила. Или съдът приема, че жалбодателят е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно по
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по
този текст с налагане на административно наказание глоба в размер на 700 лева и 3 месеца
лишаване от право да управлява МПС, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за
маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което съдът приема, че наказанието безспорно е съобразено с
извършеното от жалбодателя нарушение, с тежестта на нарушението и е в предвидените от
закона граници, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Правилно за това нарушение на жалбоподателя са били отнети 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР, а и следва да се има предвид, че контролните точки
представляват отчетна система на Пътна полиция и отнемането им не е наказание по
смисъла на чл.13 от ЗАНН, поради което не подлежи на съдебен контрол.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0451-000026/16.02.2024 година на
4
Началника на РУ на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №0593157/16.01.2024 година, с което на Д. В. Д., ЕГН
********** от хххххххххххх на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5