№ 1675
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520101968 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе против Р. С. Т..
Ищецът твърди, че доставя на ответника питейна вода за имот, находящ се в гр. Русе,
ул. Д.Д. № 64, вх. 1 с абонатен номер 198173, партиди № 198/173 и № 198/198, за което
последният дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода и
такси канал. Същият не е платил сумите, съгласно приложените към исковата молба
фактури за доставена питейна вода и такси канал за отчетните периоди от 14.05.2018 г. до
12.11.2020 год. Според ищеца, ответникът дължи сумата 1092.27 лева главница и лихва за
забавено плащане в размер на 129.13 лева, като периодът на мораторната лихва е от
01.08.2018 г. до датата на подаването на заявлението, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 2269/2021 г., по описа на РРС – 28.04.2021 год.
Тъй като ищецът не получавал плащане на дължимите суми, подал заявление по чл.
410 от ГПК, образувано било ч.гр.д. № 2269/2021 г., по описа на РРС и била издадена
заповед № 1163 за изпълнение на парично задължение на 29.04.2021 г. Тъй като длъжникът
не бил намерен на регистрираните в НБДН адреси, както и по месторабота, съобщението
ведно със издадената заповед, съдът преценил, че са връчени по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което дал указания на кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията
си, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск за претендираните в исковата молба суми за главница 1092.27 лева и мораторна лихва
129.13 лева. Ищецът претендира законната лихва за забава от датата на подаването на
1
заявлението по чл. 410 от ГПК и претендира разноски в заповедното и исковото
производството.
Ответникът в своя отговор чрез назначения особен представител, оспорва иска, като
заявява, че приложените към исковата молба фактури отразяват начислени плащания по 2
партиди с отчетени различни кубици и различни цени за използван кубик вода. Посочва, че
във фактура № ********** от 01.11.2018 год. за отчетен период септември – ноември се
съдържа информация за кубици, но липсва информация за общото количество изразходена
вода. За отчетен период октомври, ноември и декември 2018 год. също липсвала подробна
информация. От представените фактури и исковата молба не ставало ясно дали е
извършено реално отчитане на консумираната вода или същата е отчитана служебно.
Ответникът не прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът установи, че доставя на
ответника с абонатен номер 198173 по партиди № 198/173 и № 198/198, питейна вода и
отвежда отпадъчните му води в собствения му имот, находящ се в гр. Русе, ул. ул. Д.Д. №
64, вх. 1. Наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор се
установява от приетите по делото общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД Русе. Не се спори между
страните, че сградата и имотът на ответника в частност, са присъединени към
водопроводната мрежа, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 2 от
ОУ.
От представените дубликати на фактури е видно, че е налице и реално отчетена, и
служебно начислена консумация. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ОУ в междинните периоди на два
отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два месеца. След отчитане
показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление и това е направено в настоящата хипотеза. В случаите, когато е начислявана
служебно вода, при първия реален отчет е нанасяна корекция, като служебно нанесеното
количество е приспадано от съответната фактура (например № **********/ 01.06.2019 год.,
№ **********/01.09.2019 год., № **********/ 01.08.2020 год., № **********/01.10.2020
год.).
Във фактурите са начислени плащания по две партиди с отчетени различни кубици,
тъй като ответникът притежава два водомера- за топла и за студена вода. Преминалото
количество вода по двата водомера са заплаща на В и К, а на Топлофикация само цената за
затопляне на отчетената топла вода, но това обстоятелство не предмет на настоящото дело.
Неправилно ответникът сочи, че по двете партиди освен различни кубици вода, са
посочен и различни цени за използван кубик вода. Налице е различие, но то касае отделните
2
основания за начисляване на суми: доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води
и пречистване на отпадъчни води. Единичната цена на всяка от посочените услуги е
различна и тя е посочена в колонка 5 от съответната таблица.
Във всяка от фактурите се съдържат данни относно старото показание на всеки от
двата водомера, новото показание, респективно служебно начислената или служебно
приспаднатата вода; частта им от общото потребление в сградата, общото потребление на
абоната, единичната цена и общата сума на задължението.
Ищецът е представил и заповеди на управителя, от които е видно, че във връзка с
решения на КЕВР са утвърдени и съответно прилагани цени на В и К услугите за процесния
период (листи 41 и 42 от делото).
На 25.02.2021 год. ответникът е получила покана за доброволно плащане на сумата
1201.96 лева за периода 14.05.2018 год.- 12.11.2020 год. (л. 91 и 92).
Размерът на обезщетението за забава за периода от настъпване на изискуемостта на
всяко от вземанията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.04.2021 год.
е в общ размер 129.13 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена вода и отвеждане на отпадъчни води за
периода от 14.05.2018 год. до 12.11.2020 год. по партиди № 198/173 и 198/198, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение № 1163/29.04.2020 год.
по ч.гр.д. № 2269/2021 по описа на РРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответникът- че е платил сумите по последната в установения двуседмичен
срок. Ищецът ангажира доказателства, обсъдени по- горе и доказа своята претенция за
дължимата главница по основание и размер, съобразно заявеното в исковата молба и
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изТ.нето му. От представените общи условия и на
основание чл. 5, т. 6, вр. чл. 33, ал. 2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. С
3
неплащане на главницата в горепосочения срок, той е изпаднал в забава от този момент по
отношение на всяка от издадените фактури, описани в исковата молба. Посредством
направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че претендираната
мораторна лихва е основателна в пълен размер.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 75.00 лева за
заплатена държавна такса и 200.00 лева- възнаграждение за особения представител на
ответника. В исковото производство ищецът е представляван от адвокат, но доказателства за
платено възнаграждение не са представени, не се претендират и не фигурира в списъка по
чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 49.42 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Т., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. Т. № 40, че дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Д* № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя И.М., сумите 1092.27 лева – главница за
предоставени В и К услуги по партиди № 198/172 и 198/198 за периода от 14.05.2018 год. до
12.11.2020 год., лихва за забавено плащане в размер на 129.13 лева за периода от 01.08.2018
год. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
28.04.2021 год., ведно със законната лихва от датата на подаването му до пълното изплащане
на задължението, което вземане е материализирано в заповед за изпълнение №
1163/29.04.2020 год. по ч.гр.д. № 2269/2021 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН ********** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Д* № 6, ЕИК
*********, сумата 49.42 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 275.00 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4