Решение по дело №1455/2020 на Окръжен съд - Пловдив

      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Р Е Ш Е Н И Е № 260277

гр.Пловдив, 22.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1455/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на Р.В.Н., чрез адв.Н.Г. и М.Д.Т., чрез адв.А.Й.. В двете се обжалва решение №597/20.02.2020г. на РС Пловдив по гр.д. № 17695/2016г., с което е допуснато да се извърши делба между страните по делото – жалбоподатели и въззиваеми на три поземлени имота в *** с идентификатори 56784.508.703, 56784.508.705 и 56784.508.704, с построени 11 сгради в първия имот и 3 сгради във втория имот, при квоти на собственост посочени в решението. С решението е отхвърлен е искът за делба на сграда със застроена площ от 41 кв.м. построена в имот с идентификатор 56784.508.704 от 175 кв.м. в гр. Пловдив.

                Решението се обжалва изцяло. В жалбата на Р.Н. се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Съдът е извършил повърхностен анализ на доказателствата, очевидни несъответствия са игнорирани. Съдът не е посочил по реда на кой нормативен акт и как са реституирани имотите в полза на съсобствениците на недвижимите имоти. Сочи се, че не е ясно въз основа на какви доказателства е прието наличие на собственост върху цялото дворно място и върху спорните 14 постройки. Сочи се, че реституционното производство по ЗОСОИ изобщо не е отчетено и че недвижимустите, предмет на това производство, не са изследвани и анализирани. Сочи се, че в конкретния случай не е доказано, че това са недвижими имоти сгради, които са трайно прикрепени към земята и постройката. Претендира разноските по делото.

                В жалбата на М.Т. също се сочи, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че не са констатирани нередности по исковата молба. Не са събрани всички необходими доказателства и не е напълно изяснен спорът в частта относно придобивните основания, от които произтичат правата на съделителите и не е разяснен устройственият статут на подобренията в имота. Неправилно се приема, че всичките имоти са реституирани по реда на ЗВСОНИ. Не е установена напъллно идентичността на имотите по действащата кадастрална карта и по нотариалните актове от 1939 г. и 1940 г. Не е посочено в решенето как е възникнала съсобственост по отношение на процесните 15 сгради и при какви квоти между съделителите, при положение, че по реда на ЗВСОНИ е реституирана една сграда – едноетажна работилница. И в двете жалби се иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно.

                Постъпили са отговори на жалбите - от С.Б., чрез адв. Н.А., с който жалбите се намират за неоснователни и се моли да се оставят без уважение. Иска се потвърждаване на решението на Районен съд – Пловдив. Претендира разноски по делото.

Постъпил е отговор от Х.Б., Д.Т. и М.Т., чрез адв. Й., с който жалбата на Р.Н. се намира за основателна и се иска същата да бъде уважена.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

По силата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част, тоест в случая изцяло. При анализа на предявеният иск съдът намира решението за недопустимо.

Предявен е бил иск за делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр.Пловдив – урегулирани поземлени имоти – три броя с петнадесет построени в тях сгради /уточнение на иска с молба от 17.01.2019г. – л.154/. Ищец по делото е била В.Б., която е починала е и е заместена от наследничката си С.Б. /л.90/. Ответници са Р.Н., Х.Б., Д.Т. и М.Т.. Като придобивно основание за възникване на съсобствеността се сочи в исковата молба настъпила реституция по ЗВСВОНИ в полза на наследниците на Х.Б. и В.Н., съдружници в бившето «Бъчва» ООД. В първото по делото открито съдебно заседание на 14.05.2019г. /л.171/ РС Пловдив в нарушение на задълженията си по чл.145 ал.3 и чл.146 от ГПК не извършва доклад по делото и не отразява такъв в протокола си. Същевременно в това заседание пълномощника на ищцата В.Б., адв.Н.А. прави изявление, че представя заповед за реституция на процесните имоти и сградите в тях. Представена е Заповед № РД 24-279/15.04.1999г. на министъра на промишлеността /л.170/, с което е наредено да се предаде от «Бряст» ЕООД на наследниците на Х.Б. и В.Н., съдружници в бившето «Бъчва» ООД на владението на процесния имот и изброени сгради в него. Правното основание на тази заповед е чл.6 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗОСОИ. В обжалваното решение РС Пловдив, за да приеме съсобственост на процесните имоти, посочва единствено, че от представените доказателства се установява, че процесните имоти са реституирани на двете групи наследници на бившите съдружници в «Бъчва» ООД, като не се посочва по кой точно  закон и кога е настъпила реституцията.

В съдебната практика се приема / решение № 628/05.10.2010г. по гр. д. № 1684/2009г. на ВКС, І г.о./, че съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание. Както е известно реституцията в България се извършва на база множество различни закони и настъпва по различни начини и време. В казуса обаче ищецът е твърдял две различни основания за реституция на процесните имоти едното е по ЗВСВОНИ, което настъпва по право и следва да е настъпило през 1992 година и второ по ЗОСОИ, което настъпва след влязъл в сила административен акт и следва да е настъпило през 1999 година. Двете основания взаимно се изключват. РС Пловдив нито е посочил какво е основанието на иска в своя доклад, нито се е произнесъл по новите твърдения на ищеца направени в първото по делото съдебно заседание относно основанието за реституцията, нито в решението си е посочил на какво точно правно основание намира за настъпила реституция на процесните имоти.

Ето защо първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, защото правното основание за признаване на съсобствеността е неизвестно по делото. По горната причина обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне на РС Пловдив, който в друг състав от стадия на първото съдебно заседание да разгледа делото. С оглед обезсилването на решението в това производство разноски не се присъждат.

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ОБЕЗСИЛВА решение №597/20.02.2020г. на Районен съд - Пловдив по гр.д. № 17695/2016г.

                ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на първото съдебно заседание.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                                                                            2.