№ 75
гр. Шумен, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20233600900038 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ЕкоБоер“ ООД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление с. Л... и със съдебен адрес в гр. С.., Адвокатско
дружество „Милованови“, адвокат Б. Л. срещу „Тракия престиж“ ЕООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. Ш...., представлявано от С.М.. В исковата си молба
ищецът твърди, че между страните е съществувало облигационно отношение породено от
постигнатата между страните уговорка ответното дружество да сътрудничи за крайното
закупуване от страна на ищеца на метално хале/чадър за животни от трето лице в Република
Турция. Общата стойност на доставката е била в размер на 49 239.97 лв., съгласно
издадената проформа фактура № 34/28.06.2021 г. Ищецът с шест банкови превода,
извършени на 09.07.2021 г. и на 04.10.2021 г., е превел по банковата сметка на ответника
сума в общ размер на 45 730 лв. В началото на м. май 2023 г. ищецът е търсил изпълнение
от ответника, съобразно уговореното между тях, но от края на м. юни 2023 г. „Тракия
престиж“ ЕООД е прекъснало контактите си с ищеца. До датата на предявяване на исковата
молба ответникът не е изпълнил поетото от него задължение да съдейства на ищеца да
закупи метално хале/чадър за животни. С оглед на това ищецът изрично заявява в исковата
молба, че разваля сключения между двете страни договор. Ищецът претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 45 730.00 лв., получена на отпаднало основание, а
при условията на евентуалност – като получена без основание, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба. Ищецът моли съда да му присъди
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,
редовно призован, не изпраща представител и не е депозирал становище по предявените
1
срещу него искове.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното:
Ответникът, в качеството си на доставчик е издал на ищеца, в качеството му на
получател, проформа фактура № 34 от 28.06.2021 г. за доставка на желязна конструкция с
изолация, чадър с размери 15-40 м., 14 бр. прозорци на стойност 49 239.97 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът с платежно нареждане от 09.07.2021 г. и 5 бр. платежни нареждания от 04.10.2021 г.
е заплатил по банков път на ответното дружество сумата от 45 730 лв. За получените суми
ответникът е издал фактури №№ 27/12.07.2021 г., 29/05.10.2021 г. и 32/16.11.2021 г.
От разменените писма по електронна поща се установява, че ответното дружество е
следвало да достави металното хале от производителя в Р. Турция. От кореспонденцията е
видно, че ищецът с четири писма, изпратени до ответника, съответно на 03.05.2023 г.,
12.05.2023 г., 19.06.2023 г. и 21.06.2023 г. е изискал и настоявал да му бъзе предоставена
подробна информация за организацията на транспорта от Турция до България и монтаж на
халето. С писмото от 21.06.2023 г., ищецът е определил краен срок до 23.06.2023 г. да
получи отговори на зададените въпроси. В хода на процеса на се представени доказателства,
от които да се установи, че ответникът е предоставил исканата от ищеца информация и е
изпълнил задълженията си, породени от сключения с ищеца договор.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните
разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че страните са завели
търговските си книги и записванията в тях се извършват редовно, т.е. изградили са своята
счетоводна отчетност и същата се води съобразно Закона за счетоводството; приложимата
обща рамка – Национални счетоводни стандарти, приети в България, както и другите
действащи нормативни актове. Не са констатирани случаи на нарушение във връзка с не
водене и/или неправилното водене на счетоводната отчетност, както и на наложени
наказания за нарушения на същата, констатирани от контролните органи.
В заведената счетоводна отчетност на „ЕкоБоер“ ЕООД фактура № 27/12. 07.2021 г.
за 25 000 лв. и фактура № 29/05.10.2021 г. за 20 000 лв. са осчетоводени като задължение
към доставчици срещу отчитане на вземане към доставчици по аванси и при окончателното
плащане по проформа фактура № 34/28.06.2021 г. в размер на 730 лв. е издадена фактура №
32/16.11.2021 г. за окончателно плащане, при което всички извършени плащания по
процесната доставка са осчетоводени, като разходи за придобиване на желязна конструкция
с изолация с размер 14 – 40 м. за 45 730 лв.
Ищецът през периода на издаване на процесните фактури, не е бил регистриран по
реда на ЗДДС, при което целия размер на всички плащания от 45 730 лв. формира размера
на разходи за придобиване на желязната конструкция.
В заведената счетоводна отчетност на „Тракия престиж“ ЕООД въпросните фактури
са осчетоводени, като вземания от клиенти срещу отчитане на задължения към клиенти по
2
аванси, както и начислен ДДС за продажбите.
„Тракия престиж“ ЕООД е включило процесните фактури №№ 27/12.07.20 21 г.,
29/05.10.2021 г.и 32/16.11.2021 г. в отчетните регистри за продажбите и съответните
месечни справки по реда на ЗДДС, при което за същите е ползван данъчен кредит по реда на
ЗДДС и са дали отражение при сформиране на месечния резултат за дължимия ДДС за
периода в който са издадени. Общият размер на получените от ответника на 12.07.2021 г. и
04.10.2021 г. суми е 45 730 лв. Всички суми, преведени на ответника от „ЕкоБоер“ ООД по
банковата му сметка са осчетоводени на датата на плащането, като издължаване на
съставени фактури с една и съща счетоводна операция: Д-т счетоводна сметка – 503
„Разплащателна сметка“; К-т счетоводна сметка 411 „Клиенти“.
Ответникът е наредил банков превод на стойност 4 750 евро от разплащателна сметка
на 13.07.2021 г., като е твърдял пред вещото лице, че извършеният превод към турското
дружество е във връзка с процесната доставка.
При извършената от вещото лице проверка във връзка с настоящата експертиза не са
му били предоставени и не били посочени други документи, доказващи плащане към трето
лице за закупуване на процесното метално хале/чадър за животни, описано в проформа
фактура № 34/28.06.2021 г.
С оглед на така изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум, съдът
приема, че налице е правен спор относно задължението на ответника да върне получената
парична сума, поради обстоятелството, че не изпълнил договорните си задължения, т.е.
отпадане с обратна сила на основанието въз основа на което я е получил. Налице е и
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Предявените обективно и комулативно съединени
искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД. Предявеният при условие на евентуалност иск е с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 ГПК
от 05.10.2023 г. Разгледани по същество исковите претенции на „ЕкоБоер“ ООД са
основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за търговска продажба, като съществените
елементи от договора, е именно вещта предмет на продажбата, количеството, което се
продава с конкретната сделка, единичната цена и общата стойност на продадената вещ са
посочени в издадената от ответника проформа фактура № 34/28.06.2021 г. Проформа
фактурата не е обвързващ документ и носи подписа само на издателя, в която ответникът е
дал конкретно описание на вещта, която предлага да достави на купувача със съответната
цена и дължим ДДС. Но с авансовите плащания от ищеца по проформа фактурата, чрез
извършените на 9-ти юли и 4–ти октомври 2021 г. банкови преводи и издадените от
ответника фактури №№ 27/12.07.20 21 г., 29/05.10.2021 г. и 32/16.11.2021 г., сключването на
търговската сделка е осъществено, страните са обвързани от нея и следва да започне
3
изпълнението й. Няма доказателства по делото, които да установят факта на изпълнение на
задълженията по договора от страна на ответника, поради което съдът приема, че е налице
виновно неизпълнение.
Неизпълнението по същество е нов правнорелевантен факт, настъпил в
съществуващото, между страните, облигационно отношение, който поражда нови
последици. За ищеца възниква правото, регламентирано в чл.87 от ЗЗД да развали договора,
което се осъществява с факта на предявяване на исковата молба. Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД,
развалянето има обратно действие, т.е. с обратна сила отпада основанието, на което
страните са престирали и всяка дължи връщане на даденото. Следователно на основание
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за ответника е възникнало задължението да върне получената по
договора сума в размер на 45 730 лв. С оглед на това исковата претенция по отношение на
главницата е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е
предявена.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предявената
акцесорна такава за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска – 25.07.2023 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно
неизпълнение на парично задължение от ответника да върне получената, на отпаднало
основание, сума.
С оглед уважаването главния иск, съдът не следва да разглежда предявения от ищеца,
при условие на евентуалност иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените писмени доказателства и
направеното искане на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 5 599.20 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Тракия престиж“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.
Ш...., представлявано от С.М. да заплати на „ЕкоБоер“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление с. Л... представлявано поотделно от управителите Й.В.К. и З.Х.Т. сумата от
45 730 лв., представляваща авансово заплатена цена по фактури №№ **********/12.07.20 21
г., **********/05.10.2021 г. и **********/16.11.2021 г., на метално хале/чадър за животни,
описано в проформа фактура № **********/28.06.2021 г., платена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до окончателното й заплащане,
както и 5 599.20 лв. , разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4